Подвижният замък на Хаул

Howl’s Moving Castle (ハウルの動く城, 2004)
Режисьор и сценарист: Хаяо Миязаки

Подвижният замък на Хаул* е вдъхновен от едноименната книга на Даян Уейн Джоунс, но променя достатъчно много сюжета, особено във втората си половина, така че практически да поема по собствен път. Историята проследява Софи, млада шапкарка, която има неочаквана среща с магьосника Хаул, за когото се говори, че краде сърцата на млади момичета. Впоследствие над Софи пада проклятие, което я кара да изглежда като старица. Тя решава да напусне града и случайността я среща с подвижния замък на Хаул и приключенията и героите, които я очакват вътре.

Това е приказка за магьосници, проклятия, невероятен крачещ замък и един изключително сладък огнен демон. Но също така е приказка за вечната нужда от откриване на себе си, за разпалването на любовта и нуждата от грижи, за жестокостта и безсмислеността на войната, за нуждата да се прави добро заради самото него. Темата за войната присъства и тук, но е представена по-дистанцирано, само в сцени отвисоко, показващи бойни самолети и горящи градове, и в разговорите на героите. Любовта на Миязаки към летенето отново си проличава и в началото виждаме красотата на носещите се бавно в далечното небе самолети, които обаче бързо се превръщат в основния инструмент на разрушението. И сякаш думите, които Хаул и Калсифър разменят, се отнасят за всички воюващи, „ще плачат по-късно, когато не могат да си върнат човешкия образ“. Едновременно с това виждаме как в кралския двор войната се възприема по-скоро като партия шах, а не на човешки животи. Както обикновено се случва и в реалния свят, тези, които си играят на война, рядко търпят истинските последствия от нея.

Решението на целия въоръжен конфликт идва малко неочаквано и се оказва акт на случайна доброта и благодарност. Виждаме как краят на войната ще дойде не с унищожението на врага, а с помиряването с него, не наранявайки го, а оказвайки му помощ. Именно положителните страни на характера са централната тема във филма. Доброто сърце на Софи я кара да помага на различните герои, които среща по пътя си. Макар някои от тях първоначално да изглеждат страшни и зли, те започват да  я харесват и да се привързват към нея. В същото време Софи израства като характер и от страхливо момиче се превръща в смела жена, готова да се бори и отстоява нещата, които обича.

Rex

Приказки от Землемория

Tales from Earthsea (ゲド戦記, 2006)
Режисьор и сценарист: Горо Миязаки

Историите в цикъла Магьосникът от Землемория на Урсула ле Гуин са едни от най-емблематичните в света на фентъзи литературата. Те са класика, която предизвиква сантиментални чувства и емоции у мнозина от нас. Вероятно залагайки на това, Горо Миязаки взима цяла плеяда персонажи, които обитават първите четири книги, и създава своя собствена история, сътворена в пределите на студиото и нямаща почти нищо друго общо с базовия материал освен имената и някои черти на героите. Това в никакъв случай не е екранизация, а по-скоро собствен прочит и фантазия. Основните сюжетни нишки във филма се въртят около младия принц Арън, който е преследван от мрачно присъствие, силно напомнящо Сянката, с която Гед Ястреба се бори в оригиналната поредица. Самият Гед също е там – мъдър, зрял и защитаващ слабите, използвайки умело истинските имена на нещата, което както знаем от книгите, е ключът към практикуването на магия. Освен това магьосникът поема ролята на ментор на Арън и негов закрилник, спасявайки момчето от не една ситуация.

Намираме Тенар в малка ферма – своеобразен остров на спокойствието, където Ястреба отвежда младия принц. Тук срещаме и Теру, играеща ролята на девойка в беда, която Арън ту ще спасява, ту ще води към опасност. Но с течение на времето Теру се оказва много повече и израства в нещо величествено на края на историята.

Срещу тази четворка герои се изправя зловещият магьосник Коб, погълнат от идеята да добие вечен живот, нарушавайки баланса в света.

Tales from Earthsea в крайна сметка е една амалгама между визията на Миязаки и Ле Гуин, носеща по малко от духа и на двамата. Като такава има и своите слаби страни – не се усеща много отчетливо нито като едното, нито като другото, а на моменти това води до загуба на консистентност. И все пак това е добър филм. Просто не го гледайте като екранизация, а се насладете на него като красива история за приключение, борба с мрака в себе си (много основна тема и в книгите, и във филма) и стремеж за възстановяване на баланса в света.

Aravala

Дълго време Урсула Ле Гуин не разрешава да се правят анимационни адаптации на поредицата ѝ за Землемория, понеже ги асоциира с филмите на Дисни. Когато обаче Отнесена от духовете печели Оскар, тя поглежда с друго око на творбите на Хаяо Миязаки. В следствие на това тя дава благословията си за адаптация, но в този момент Хаяо е зает с екранизацията на друга книга – Подвижният замък на Хаул. Тошио Сузуки решава да постави филма в ръцете на сина на Хаяо Миязаки – Горо. Макар това да поражда конфликт между баща и син, а Ле Гуин да не е доволна от избора, в крайна сметка Хаяо признава качествата на творбата на Горо.

Поньо от скалата край морето

Ponyo (崖の上のポニョ, 2008)
Режисьор и сценарист: Хаяо Миязаки

През 2008 г., когато излезе тази вдъхновена от Малката русалка странна анимация, бях студентка в Япония и във всеки супермаркет бях атакувана от натрапчивото Поньо, Поньо, Поньо, сакана но ко аой уми кара ятте кита… Ако сте я чували, със сигурност вече си я тананикате, а ако не сте, преди да продължа с краткия преразказ на сюжета, бързам да ви облъча с една от най-популярните песни на студио Гибли.

Поньо от скалата край морето ни запознава с живеещия в океана учен-магьосник Фуджимото и неговите многобройни дъщери-рибки. Една от тях бива пленена от рибари и впоследствие спасена от малкия Сосуке, който кръщава намерената рибка Поньо. Фуджимото търси отчаяно дъщеря си и успява да си я върне обратно. Но твърде късно – Поньо е вече влюбена в Сосуке и иска да стане човек и да заживее при него. С помощта на малко собствена и малко крадена магия тя успява да сбъдне отколешната мечта на русалката. Това обаче довежда до куп екологични проблеми, които извикват на сцената и майката на Поньо, богинята Гран Мамаре. Сосуке и Поньо се впускат в приключения, в които има намесен воден апокалипсис, старчески дом, превръщане в кокошка и всякакви други необичайности.

Както постерът, детската прилепчива мелодия и краткото резюме на историята вече са ви подсказали, филмът е по-скоро насочен към по-малките зрители. Макар и изключително красив и очарователен и едновременно с това зачекващ някои по-сериозни теми, включително любимата на Миязаки екология, Поньо, за разлика от емблематичния Тоторо, сякаш по-трудно се справя с това да пленява еднакво в мрежите си и деца, и възрастни. Или поне при мен магията му не сработи съвсем – историята от средата нататък започна да ми дотяга и освен това ми беше трудно да проследя какво точно се случва и най-вече защо (като разберем, че оригиналното име на главната героиня с кръглото личице и коремче е Брунхилда, и вече съвсем почваме да се чудим на какво сме попаднали).

Дори да не е считан за един от най-големите шедьоври на студиото, Поньо от скалата край морето е приет изключително радушно от критици и зрители, а кокетното пристанищно градче Томоноура, вдъхновило Миязаки, и до днес привлича туристи, предлагайки обиколка на всички локации от филма. Така че ако харесвате детайлните ръчно рисувани анимации (а тази може да се похвали с цели 170 000 отделни рисунки!), Моят съсед Тоторо е сред любимите ви анимета, фен сте на Малката русалка или пък обичате сладки „каваии“ герои – непременно дайте шанс на непохватната лъчезарна Поньо да ви омагьоса.

Killua

1 2 3 4 5 6