Доставките на Кики

Kiki’s Delivery Service (火垂るの墓, 1988)
Режисьор и сценарист: Хаяо Миязаки

Без съмнение едно от най-известните произведения на Миязаки, Доставките на Кики ни представя тринадесетгодишната потомствена вещица Кики, която е готова да отлети на своята метла далеч от семейното гнездо в търсене на град без вещици, където да може да практикува и развива своите магични умения. Съпроводена от черния котарак Джиджи, чиято реч само тя може да разбере, наръч дрехи и едно малко преносимо радио, тя пристига в града Корико, където веднага предизвиква почти фатална катастрофа; впоследствие е приютена от пекарката Осоно, добра женица в напреднала бременност, която веднага намира работа за Кики и нейната скорострелна метла. Не ще и дълго и услугите на малката вещица започват да се търсят – тя се превръща в нещо като еднолична куриерска фирма, разнасяйки подаръци и пайове насам-натам из Корико. След малко разклатено начало Кики завързва приятелство с Томбо, едно от местните момчета със страст към авиацията. Следват криза след криза – счупена метла, загубени способности, бяла котка, която омайва Джиджи и спира неговия човешки говор и прочее – докато Кики не се научава как да овладее вътрешните съмнения в името на спасяването на висящия от цепелин Томбо – героично дело, което ѝ възвръща вещерските умения и спечелва обичта на целия град.

Доставките на Кики спечелва със своя лек магически реализъм, създавайки свят, в който науката и технологията съжителстват рамо до рамо с вълшебството. Филмът използва този контекст, за да засегне някои важни юношески теми – несигурност в собствените умения, нов град и търсене на работа, откриване и запазване на себе си в новооткрити територии, респект към традицията срещу ентусиазма от иновацията, удоволствието и неговата загуба, когато някое хоби се превърне в платена длъжност – все въпроси, на които човек трябва да отговори рано или късно. Всяко „зло“, срещу което се изправя малката магьосница, идва отвътре. Ейко Кадоно, оригиналният автор на книгите за Кики, твърди, че това е история за „едно дете, което се учи да лети със своята собствена магия“. По много начини това ще намери отклик както в децата, така и във възрастните – никога не е късно да погледнеш към корените на сърцето си и да откриеш там невинната магия на добротата и искреното желание да помогнеш. Именно те карат счупената метла на живеца в нас да се издига над всекидневния шум и суета и да полети, търсейки нови територии, където да се преоткрие.

Halinor

Едва вчера

Only Yesterday (おもひでぽろぽろ, 1991)
Режисьор и сценарист: Исао Такахата

На 27-годишна възраст Таеко, която целия си живот е прекарала в Токио, решава са посети провинцията и да поживее като селско момиче, макар и за десетина дни. Докато пътува, спомени от детството ѝ започват да се завръщат и пред зрителя се разгръща една история, преплитаща минало и настояще. Едва вчера е филм, който мога да сравня с разцъфването на цвете – отнема време, докато цветът събере достатъчно светлина, топлина и влага, за да разпукне и да покаже тичинките си. В същото време по изключително изящен начин разказва историята не само визуално, но и чрез музикалното и звуково оформление. Интересен факт е, че в една от сцените на полето е използвана българска фолклорна музика – песните Дилмано, Дилберо и Малка мома двори мете звучат като фон, докато героите берат шафранка. Сцените с малки, затворени пространства успяват да създадат усещане за интимност и топлина, а тези разкриващи природни гледки, те карат да усетиш свободата, която я няма в града. Таеко на 10 и Таеко на 27 години са много различни, но цялото това движение между спомените и настоящето ни показва, че има какво да вземем от детството си и да го принесем в ежедневието си.

Vinoka

Едно от по-особените заглавия на студиото е Порко Росо. В периода между двете световни войни небето над Италия се владее от въздушни пирати и наемници. Филмът проследява приключенията на най-добрия сред тях, Порко Росо – бивш ас от Първата световна война, който е прокълнат да изглежда като прасе. Един от най-„европейските“ филми на студиото, той не е сред най-популярните имена, но има своите верни фенове.

Пом Поко

Pom Poko (平成狸合戦ぽんぽこ, 1994)
Режисьор и сценарист: Исао Такахата

Колкото повече човечеството се развива, толкова повече поглъща природата и я подчинява на своите желания. Пом Поко разказва историята на група еноти, които се борят помежду си за територия, но борбата бързо прераства срещу хората и тяхното строителство. Филмът използва японската митология, в която е разказано, че енотите имат магическите свойства да се преобразяват. Чрез преображение и измама те се опитват да пропъдят хората, които унищожават и застрояват техния дом. Пом Поко до голяма степен възхвалява природата и приканва зрителя за по-хармоничен и съобразен с околната среда живот, но го прави малко бавно. Има интересни сцени, енотите са симпатични, но това е филм с продължителност почти два часа, в който действието се развива за няколко години. На няколко пъти се хващах как не следя внимателно филма и то не защото не е интересен,  а заради доста мудната история. Ако не броим този недостатък, Пом Поко наистина ми беше много симпатичен. Най-впечатляващата сцена е тази на призрачния парад, като енотите се преобразяват във всякакви духове, същества и чудовища от японската митология.

Vinoka

Шепотът на сърцето

Whisper of the Heart (耳をすませば, 1995)
Режисьор: Йошифуми Кондо
Сценарист: Хаяо Миязаки

Обикновена, но топла история за първото влюбване и израстване на едно момиче. Сузуку Цукишима е последна година в основното училище, но вместо да е погълната изцяло от предстоящите изпити, в главата ѝ се разгръщат вълнуващи светове, благодарение на книгите, които жадно поглъща. При едно от посещенията си до библиотеката Сузуку вижда котка, която се вози в бързия влак. Тя решава да я проследи и така момичето попада в антикварно магазинче и вижда най-интересната фигурка – котка в костюм с искрящи зелени очи. Магазинчето се държи от симпатичен дядо, чийто внук също чете много и мечтае да прави цигулки в Кремона. Между закачките и дразненията между младежите започват да прехвърчат искрите на първата любов. Сузуку е вдъхновена от решимостта на Сейджи да стане майстор на цигулки и решава да предизвика себе си и да създаде история, в която главен герой е статуята на котката. Шепотът на сърцето е от онези филми, които успяват да те сгреят, да те накарат да се почувстваш добре, но и да си спомниш с носталгия за детството. Като повечето филми на студиото и този също носи спокойствие и аромат на лято, и те приканва да се върнеш към по-спокойния начин на живот. Все пак има и множество поощрителни диалози, в които и зрителят може да се припознае, а продължителността на лентата, която е 111 минути, не се усеща.

Vinoka

1 2 3 4 5 6