Принцеса Мононоке

Princess Mononoke (もののけ姫, 1997)
Режисьор и сценарист: Хаяо Миязаки

Безспорно един от най-популярните филми на студио Гибли, тази творба на Миязаки е на изключително ниво, подплатяващо многобройните си и сериозни теми с много красива анимация и прилична доза екшън.

Сюжетът проследява принц Ашитака, който е принуден да убие развилняло се чудовище, за да защити народа си. Оказва се, че съществото е богът-глиган Наго, покварен от метално топче, с което е бил уцелен. По време на битката проклятието се прехвърля върху Ашитака и той е принуден да тръгне на път в търсене на Великия горски дух. Това го отвежда до подножието на планината, в която живее духът. Там се намира новооснованият Железен град, управляван от лейди Ебоши. Извличайки метал от планината, тя е влязла в конфликт с горските духове и богове, които се опитват да защитят природата. Най-агресивни са богинята-вълк Моро и носеното на гърба ѝ момиче Сан, което Ебоши нарича принцеса Мононоке (принцесата на духовете).

Централна за филма е темата за околната среда. В стремежа си да експлоатира земните ресурси, човечеството, представено от Железния град и лейди Ебоши, е в открит конфликт с дивата природа. Тук тя е одухотворена в лицето на животните и фантастичните същества, които обитават гората. Когато е нападната, вълците и глиганите са олицетворението на нейния ответен удар. Лейди Ебоши не цели унищожението на околната среда, а просто иска да създаде дом и поминък за хората си. Но това е за сметка на природата, по един чисто експлоататорски начин. Когато в отговор вълците нараняват хора, то реакцията на Ебоши е крайна и безпощадна, без мисъл, че може би самите човеци вършат нещо нередно. Точно както човечеството се е отнасяло исторически към опасните животни нарушавайки баланса в екосистемата.

Но лейди Ебоши не е класически злодей. Напротив, тя иска само най-доброто за своите подопечни. Железният град е място, където отритнатите от обществото могат да намерят своя дом и спокойствие. Това е най-ярко показано по отношение на прокажените и проститутките. Първите са нежелани и гонени, а вторите, разглеждани просто като предмети. Но в Железния град те са равни на всички останали, независимо от своя пол и произход. Това дори поставя лейди Ебоши в конфликт с останалите аристократи, защото нейните действия подронват тяхната власт. Нейният образ е двустранен – тя се опитва да създаде добър свят за своите граждани, но с това унищожава света на горските обитатели.

Всичко това е примесено с човешки истории, любов, битки за оцеляване и справедливост и една красива и малко плашеща приказност на гората и духовете в нея. Резултатът е силно въздействащ филм, който ни подтиква към разсъждения за нашето място в реалния свят.

Rex

Както вече писахме, студио Гибли има стриктна политика чуждестранните версии на филмите им да не бъдат променяни. Любопитен факт е, че когато шефът на Miramax, небезизвестният Харви Уайнстийн, иска да направи такива, Тошио Сузуки му изпраща автентичен самурайски меч с краткото и красноречиво съобщение „no cuts” – “без промени“. Може би това е част от причините Принцеса Мононоке да се окаже успешен филм извън Япония, макар и не толкова във финансов план. Това запознава чуждестранната публика с филмите на Гибли – така повече зрители обръщат  внимание и на по-старите заглавия на студиото, което увеличава популярността и на Тоторо.

Преди другия голям епизод от историята на студиото и може би най-задължителното за гледане заглавие обаче, Гибли представят може би най-необичайния си филм – Моите съседи Ямада. Творение на Такахата и отличимо с много необичайна и променяща се в рамките на лентата анимация, филмът представя епизоди от живота на семейство Ямада – типично японско семейство, живеещо в Токио. Сред тях има весели, жизнерадостни и смешни, както и откровено тъжни – пълната плеяда от емоции, типични за човешкия живот.

Отнесена от духовете

Spirited Away (千と千尋の神隠し, 2001)
Режисьор и сценарист: Хаяо Миязаки

Няколко филма на режисьора имат честта да могат да се нарекат шедьоври, и предават наистина зашеметяващо емоцията на Миязаки към природата, простия живот, мира и добротата, чудото на живота. Но все пак един от тях наистина изпъква пред останалите, сякаш големият автор след поредица от чудесни портрети на душата си най-накрая е успял да извае съвършения. Отнесена от духовете, този дълбок, дълбок поклон пред мистичното в света, пред силата на любовта и пред смелостта на човека, е заглавието, което наистина трябва да си оставите за десерт, защото нищо друго няма да може да го измести от сърцето ви.

Историята се заплита около малката Чихиро, внезапно попаднала в магически свят, в който родителите ѝ са превърнати в прасета и не помнят кои са, духове скитат по земята, а една голяма и чудна Баня се оказва съсредоточието на властта на могъщата вещица Юбаба. За да открие отново името си, която Юбаба е откраднала, и да спаси родителите си от магията, момиченцето, което сега се казва Сен, се съгласява да работи в банята и да изкупи свободата си. Там тя се запознава с младия Хаку, а когато и страшният Безлик се появява в банята, поредица от странни и объркани случки прокарва пътя на Чихиро обратно към себе си и свободата. Но светът на духовете-ками остава завинаги с нея.

Отнесена от духовете е нещо като алманах на тайнственото. Още в краткото описание горе със сигурност можете да извлечете нишките на много, много легенди (дори прасетата напомнят на Цирцея и Одисей) и познати тропи, които Миязаки безкрайно уважително е заплел в една невероятна красота, която има напълно собствен почерк, дух и история. Тук-там ще видите по мъничко от любимите елементи – природата, която хората затлачват с глупостта си, малките ежедневни чудеса, за които никой нищо не разбира (впрочем къщните духчета от пепел, които видяхме в Тоторо, съпътстват и Сен/Чихиро, както съпътстваха Мей), разбира се, емоциите на съзряването и края на детството. Има я и много класическата за Миязаки внезапна симпатия към антигероите, които без да се изкупили злините си, изведнъж се оказват… близки. Ще видим това по-късно и в Хаул. Тук са и малките сладки странични персонажи, които допълват атмосферата с приказност, без да са решаващи за нищо, от които изобилства почти всяко заглавие на студиото.

Но това, което може би най-силно се усеща в Отнесена от духовете, е емоцията на самотата. Тя е водещият мотив, стълбът, около който са заплетени преждите на всички останали мисли и теми на филма. В началото Сен е отритната от всички в банята, тя е останала без родителите си, на непознато и враждебно място, което не разбира, и една от най-трогателните ѝ сцени е тайното ѝ избухване в плач, когато всичко това идва прекалено нанагорно. Самотен е Хаку, чиято връзка с Юбаба го прави особен в очите на останалите. Самотна е дори самата Юбаба. А най-самотен е Безликият, тайнственият дух, от когото всички бягат и който поглъща целия свят. И докато Отнесена от духовете бавно, методично и с добро сърце разрешава всички тези самоти една по една, то той същевременно ни успокоява, че самотата е напълно окей. Че тя е част от всичко онова, което ни прави хора. Че тя е, може би, нещо чудесно, в което да се потопиш и да потърсиш себе си. Сцената с влака през морето, кротката музика, безкрайната самота и усмивката, която тя носи, мълчанието на всички…  Този шедьовър трудно може да бъде постигнат от каквото и да е, когато и да е в киното, преди, сега и занапред.

„Не си спомняш името си?“
„Не… но по някаква причина помня твоето…“

За себе си ще кажа, че когато пътищата на света преди години ме отведоха в Тайван, където една голяма чайна прилича ужасно много на банята от Отнесена от духовете, сърцето ми пееше!

Moridin

Както вече споменахме, това е единствената неамериканска творба, която е печелила Оскар за анимационен филм. Предвид колко рядко се случва неанглоезичен филм да спечели награда на академията, това прави този успех още по-впечатляващ. Но той не изчерпва наградите на Отнесена от духовете. Освен многото фестивални отличия, той е наистина любим и на гилдия, и на зрители. Престижна класация на BBC, изготвена от над сто признати филмови критици, го нарежда на четвърто място сред филмите на 21 век, подобна класация на New York Times му отрежда дори първото място „досега“, а в самата Япония анимето е най-касовият филм за всички времена.

Завръщането на котката

The Cat Returns (猫の恩返し, 2002)
Режисьор: Хироюки Морита
Сценарист: Рейко Йошида

След като спасява котка на улицата, Хару се оказва въвлечена във вълшебния свят на Котешкото царство. Направено ѝ е предложение – да се омъжи за принца на котките. Но колкото и да звучи примамливо да живее като котка, тя все още не е готова да се откаже от човешкия си живот. Помощта идва от неочаквано място – уличната котка Мута, Барон, магическа котешка статуя, която оживява, и гарвана Тото.

Завръщането на котката всъщност се появява на бял свят, защото Шепотът на сърцето е възприет много положително от публиката. Първоначалната идея е била да се направи късометражно филмче, което да бъде прожектирано в котешки тематичен парк, но идеята успява да прерасне в цял филм с продължителност от 1 час и 15 минути. Виждаме Барон и Мута, които са активни действащи лица. Някои мотиви от Шепотът на сърцето също намират своето участие тук. Самият филм е от онези безгрижни и добродушни ленти, които не поддържат конкретна теза и няма силно изразен акцент върху някакво виждане на автора или студиото, но е сладка фантастична история, която кара зрителя да се чувства добре. Завръщането на котката все пак има и поучителни елементи – ако правиш добро, това ще ти се върне в подходящия момент. Историята е лека и ненатоварваща, а и това може би е единственият филм, който е spin-off продължение на друг Гибли филм.

Vinoka

1 2 3 4 5 6