Ех, Еврокон!

Думи, които будят буреносна емоция у всеки роден фен на фантастичното от 2004 насам!

…

Да де, да, ясно, че не е така. Но! Целта е да стане. Целта е да поставим България отново по-стабилно на европейската фантастична сцена и в посока на тази цел първостепенна задача е да съживим родния фендъм за това. Да развъртим малко класическите формати на огромни поп-рекламни косплей фестивали с корпоративни спонсори от едната страна, нишови премиери в хипстър барове с проактивното участие на родните издатели от друга, и квартални събирания с бира и бирени коремчета на автори от други епохи с метъл тениски от третата страна. Всъщност всички тези ентусиасти имат място и са си максимално полезни и надъхващи на едни и същи маси за настолни игри, на едни и същи сцени, където да дискутират бъдещето и миналото на човешкия род, и впрегнали усилия в една и съща посока да свържат всички елементи от фантастичната екосистема у дома, за да прескочи тя и отвъд родните граници. В двете посоки. Това е идеята на Евроконите.

За онези от вас, които обаче съвсем никак не са чували за тях, малко история. Европейските фантастични фестивали започват да се честват от 1972 г., когато е и рождената дата на Европейската общност за научна фантастика (ESFS). Първото издание е в Триест, Италия и е опит европейските фенове да имат собствено сборище, подобно на американския Worldcon, който въпреки името си до новия век се провежда почти изключително в Новия свят. От самото си начало Еврокон е изключително включващ в концепцията си. От една страна той раздава награди за европейско фантастично творчество – нещо като наше континентално Хюго. От друга страна, мястото му на провеждане се избира от представители на всички държави-членки на асоциацията (които са на практика всички европейски държави) и обикновено надгражда местния “кон” или фестивал. Повече за събитието можете да прочетете на сайта на родните номинации за европейските фантастични награди, поддържани от сборна формация родни фенове.

Всъщност ние казваме фестивал, но Еврокон не е точно фестивал. В България няма хубав аналог на думата convention и всъщност това е част от казуса, който се опитваме да решим с тези участия. Можем да ползваме конвент, събиране, национална среща, събор, ако щем дори и тлака, но това, което сякаш в последните години ни липсва на глобално фантастично ниво, е именно позабравеното щастие да се срещнеш с други фенове, да обсъждате заедно любими творби, тенденции, автори, а защо не и любимите бири със самите автори, и да се излагате в неформална обстановка. На Еврокон се случва именно това, а разбира се в последните години общите тенденции в правенето на събития не подминават и тези конвенти, и те стават все по-ангажиращи, наситени с интересна програма, виртуални преживявания и игри – някой би казал може би за сметка на дълбочината на съдържанието си. При всички случаи обаче Еврокон е чудесно място Европа да чуе за българската фантастика и да я търси.

Макар “българското” лято на 2004 година в Пловдив да беше бойно кръщение за екипа на ShadowDance, оттогава минаха много, много години, и българското присъствие на европейските фестивали бе сравнително спорадично, дело на отдадени фенове в тесен кръг. Изданията през 2014 и 2015 година съвпаднаха с ниска точка в родния фендъм и много спорове, включително свързани с българските номинации за наградите на Еврокон.

Изданието през 2016 година в Барселона беше едно от най-големите и впечатляващи събирания в историята на кона, с редица високопрофилни автори, включително Брандън Сандерсън, срещата ни с когото изигра съществена роля във визитата му в България, която и до ден днешен остава топъл спомен в сърцата на родните фентъзи фенове. Горе-долу към същия момент и строейки върху решенията, взети на родните Дни на фантастичното след дълги предварителни дискусии, повечето автори, журналисти и издатели стиснахме ръце в нов процес по избор на български номинации за европейските награди, който роди ФендъмБГ, даде никак нелоши резултати и разшири доста кръга на познанства между различните поколения и течения в родната фантастика.

Междувременно Евроконите продължиха, като изданието 2019 в Белфаст, Северна Ирландия дори мина гръб до гръб със световния Worldcon в Дъблин. За съжаление не можахме да ги отразим, но за сметка на това добрият стар COVID-19 ни помогна виртуално да посетим Еврокон 2020 в Риека, Хърватия, който мина повече от чудесно и ни надъха допълнително. Италианците от Фиуджи проведоха присъствено събиране през 2021 г., а пътуването все още беше доста спорно, но през настоящата година решихме, че няма как да не уважим юбилейното 50-о издание на фестивала и да ви разкажем като как изглежда един Еврокон в Лето Господне 2022-ро.

Тук е моментът отново да благодарим на Национален фонд “Култура”, чиято подкрепа направи възможно присъствието на широко българско представителство. Организирахме състав, който успя да покрие автори и журналисти, представители на клубовете за настолни игри, представители на сдружения и писателски клубове, издатели и преводачи. На долните редове ще прочетете някои от техните гласове, защото на събитие като това силите трябва да разпределят, за да успееш да оползотвориш максималното от доста амбициозната програма – а всъщност ние самите осигурихме сериозна част от нея. В допълнение, освен българските номинации, от организационния им комитет бяхме подготвили сериозни предложения за промяна на правилата на ESFS, за които отсега ще спойлна, че част от тях бяха приети от останалите държави, което си беше сериозно постижение за колектива!

И така, в една дъждовна априлска утрин, с тази задруга бодро се качихме на самолета няколко хикс часа по-късно, ето ни насред люксембургската столица и напът за пограничното градче Дюделанж, с все скромния му централен хотел и българската камериерка, която не вярваше, че вижда такава голяма група на края на центъра на Европата.

Всичко предстоеше.

 Moridin

Какво очаквах от Еврокон 2022?

Vonamarak (Стефан Караманов, През 9 земи): Въпреки високите ми изисквания към програмното съдържание на фестивали, очакванията ми винаги са перфектна застраховка: срещи с интересни хора – познати или напълно нови – непреследване на пълната програма от събития, вдъхновяване от атмосферата на новото. Когато е намесена толкова много организация, объркването на нещо е практически гарантирано, било то в нечия отговорност или просто по стечение на обстоятелствата. Лесно е да си подложиш за неудовлетвореност: описанията са неточни, лекциите често са прекалено къси, времето за въпроси след тях – съвсем. Играенето на хубави игри би ти загубило времето за две или повече лекции, любимият ти автор може и да не дойде. Феновете обаче са там, и с огромна част от тях ви свързват милион неизчерпани теми.

Couatl (Георги Янакиев, ShadowDance): Честно казано не знаех в какво се забърквам. За първи път отивам на подобно събитие. Очаквах да участвам в различни панели, където да обменя опит с професионалисти в сферата от Европа, очаквах и се вълнувах от панелите, които бяха по график дадени на мен да водя. Мислех си, че ще мога да говоря с различни чуждестранни писатели, които да отговорят на мои въпроси, които доста време ме вълнуват сред които се открояваше най-вече този – как се пише професионално.

 

Drake (Иво Алексеев, ShadowDance): Втори Еврокон и първи на живо. От опита ми на Еврокона в Риека през 2020 очаквах много панели изпълнени с гийки съдържание, много презентации и вечното чудене какво да ходя да гледам. Не очаквах обаче да е толкова по-различно на живо. Физическото ходене между залите, спонтанните разговори с останалите присъстващи и взаимодействието на водещите с публиката — всичко това допринесе за едно пълноценно изживяване. Е, с недостатък че не можеш да превключваш между панелите с мишката. Този Еврокон беше и по-различен, защото щях да водя и да участвам в панели. Сценичната треска си каза думата и дори не бях разгледал програмата. Важното беше да мине първия ден, в който бях концентрирани повечето наши панели.

Moridin (Жоро Пенчев, ShadowDance): Големите цели на този Еврокон за мен бяха няколко: да помогнем на ESFS да поправи малко архаичните си правила, които не спират да ни създават главоболия при номинациите; да направим добри връзки както с хората от комитета, така и с автори и издатели, от които да излязат готини инициативи впоследствие; и не на последно място разбира се да се забавлявам с интересна програма. Очаквах да е по-скромен от испанския, не на последно място защото Люксембург е инхерентно значително по-скучно място от Барселона, а духът на такива места се просмуква. Не бях съвсем прав. Люксембургският фендъм, заклещен между четири европейски държави, се оказа с висок дух и имаше доста какво да научим. 

Vato (Виктор Димитров/Drake Vato, Човешката библиотека): Да изкарам едно незабравимо преживяване, по възможност с висока доза професионализъм – в случая оценявам постижението на скромните 66%, което пък като че ли е много добър резултат за първи опит. Следващия път може би с по-малко импровизация.

Vergil (Елена Павлова, нея си!): Очаквах мултикултурен фантастичен Вавилон и си го получих, макар че след-ковидно мероприятието беше по-малко по размер и обем, отколкото се надявах. И по-слабо посетено. Неочакваният плюс – беше задушевно и готино. Научих нови неща, така че съм “на печалба”, отделно намерих потенциални издатели в Полша – целите ми са изпълнени.

Destiny (Деси Павлова, Човешката библиотека): Като човек, никога непосещавал подобно събитие преди, тръгнах без някакви конкретни очаквания. Като автор за мен беше важно да вляза под кожата на това какви хора са всички тези други автори и фенове, какво ги вълнува и какво ги кара да пишат и четат. С какво си приличаме? Разнообразието от личности ме изненада изключително приятно. Сега си задавам въпроса дали героите, за които пишат, са също толкова пъстри като характери, колкото бяха и всички участници в събитието. Най-разочароващо за мен беше, когато установих, че има 3 панела, които искам да гледам по едно и също време… Повече от веднъж. Научих много, сега искам да науча още повече и с огромно удоволствие бих отишла пак.

В групата участваха още Калин Ненов (Kal) от Човешката библиотека и Мели Попова (Killua) от ShadowDance. Те видимо тръгнаха без очаквания!

1 2 3 4 5 6