Отново е време за Еврокон! Радваме се, че вече сме натрупали достатъчно материал по темата – започвайки от култовото българско издание Пловдив 2004, минавайки през Барселона 2016, последван от един малко по-различен пандемичен вариант Хърватска 2020 и накрая Люксембург 2022. Накратко, Еврокон е европейски фестивал на фантастичното, където всяка година фенове от цяла Европа се събират, за да раздадат европейските награди, да се видят и да си поговорят за фантастика. Тъй като по замисъл събитието се провежда в симбиоза с национален конвент, всеки път е различно, отразявайки спецификите на съответния кон гостоприемник*.

И поводът да споделим с вас този, признаваме си, позакъснял разказ за Еврокон 2023 е, че на 01.02 е последният срок за предложения за българските кандидати за наградите Еврокон. Ако сте прочели, гледали или участвали в нещо готино и фантастично последните две години, предложете го тук. А след това непременно се включете и на следващата фаза, като гласувате за своите любимци!

През 2023 година Еврокон се проведе под шапката на шведския фестивал Свекон в Упсала – град на стотина километра от Стокхолм. Добър избор, не само защото летището е близо*, но и заради мястото на провеждането, Университета. Сграда на над 100 години изпълнена в стила на ренесансов дворец напълно в духа на фантастичното, което би трябвало да носи Еврокон. Особено след умрялото хале в Люксембург от миналата година, срещу което всички, но най вече Моридин, справедливо негодуваха. Освен приказна сградата беше и функционална с технически обезпечени аудитории и заредени с всичко необходимо за 4 дена лекции. Централното фоайе беше мястото за социализация, през което всички минават напът за лекции. В съседство пък беше Уилямс пъб, кръчмата, в която приключваше всеки фестивален ден.

Ако трябва да продължим със сравненията между миналогодишния и тазгодишния Еврокон, то мястото на провеждане беше най-очевидната разлика. Макар в Люксембург да се бяха постарали да оживят техния експо център, точките определено отиват за двореца. Другата смазваща разлика беше организацията. На фона на хаоса в Люксембург, в Упсала всичко беше по часовник. Програмата започна да се реди месеци преди събитието*, а на място имаше армия от доброволци наречени gophers (идва от командата go fetch), които се грижеха всичко да протече по план – като се започне от техническа поддръжка и се стигне до напомняне на панелистите да не си превишават позволеното време.

Бърлогата на гоферите. Снимка: Marcin Kłak

Нямаше нито една забавена или прекомерно удължена лекция. Това в известна степен беше и недостатък, защото панелите бяха по 45 минути и времето невинаги стигаше. Тъкмо стане интересно и някой gopher вдигне вездесъщата табелка, напомняща, че остава една минута.

Третата голяма разлика беше липсата на косплей и мърчандайз. В Люксембург човек можеше да остане с впечатлението, че е попаднал на две различни събития, защото косплей тълпата навън почти не се смесваше с нърди тълпата вътре. Докато в Упсала нямаше такъв дисонанс и тържището беше ограничено до добрия стар базар на книги на старо. Място, което изпълва всеки стар фен с трепет, но пък за сметка на това липсваше цвят.

Програмата на Еврокон започна в четвъртък от 16:00 ч., но аз успях да стигна към 18:00. Макар и част от официалната програма, този ден беше като да има нещо за след работа и не можеше да се похвали с интересни панели. Използвах момента да поразгледам Упсала и открих впечатляваща антикварна книжарничка за фантастика, както и японски магазин. Заредих се с японски кит-кат и успях да видя центъра. Като цяло симпатично провинциално градче, ниско строителство и рекичка. Тук-там някой рунически камък, замък и готическа катедрала. Катедралата беше католическа, но по типичен протестантски маниер беше превърната музей, разказващ различни епохи от историята на държавата и града.

Тази година исках да науча повече за местния фендъм, нещо, което не успях да направя в Люксембург. Затова си бях поставил за цел да отида на колкото се може повече панели, свързани с шведския фендъм. Съответно първо посетих лекцията за шведското чудо в ролевите игри. Панелът изследваше въпроса защо шведите са толкова добри в ролевите игри (не разбирам много от ролеви игри, та ако сбъркам тук нещо, можете да ме поправите). Оказа се, че имат силно развита сцена за собствени ролеви игри, като освен това са доста харесвани и на запад (като най-популярни бяха представени игрите Мутант, Култ и Морк Борг). Панелистите изнесоха кратка история на шведските ролеви игри – техен основен плюс се оказа това, че за вдъхновение стъпват и на „по-сериозна“ литература и така предлагат едно по-софистицирано изживяване. Спомена се и шведското студио за компютърни игри Paradox като инкубатор на дизайнери за ролеви игри. А поляците в публиката, които, естествено, имат пазар за шведски ролеви игри, споделиха, че шведските игри предлагат едно по-различно изживяване за тези, на които им е писнало от Dungeons & Dragons.

Големият гост на Еврокон беше Марта Уелс, нашумяла преди всичко с научнофантастичната си поредица Murderbot Diaries. Но тя всъщност е основно писател на фентъзи и по време на Еврокон 2023 тъкмо беше излязла последната ѝ книга Witch King, с която се завръщаше към фентъзи корените. Аз не бях чел нищо нейно, затова заинтригуван отидох на първия ѝ панел, в който Уелс по план трябваше да прочете откъс от най-новия си роман. Оказа се, че тя малко е объркала темата и ни е подготвила откъс от предстоящия Murderbot. Въпреки че нямах и идея за какво иде реч – нормално за откъс от пета книга на поредица– не съжалявам, че отидох на този панел. Стилът на Марта Уелс дотолкова ме заплени, че след това веднага се телепортирах до сергията и си купих Witch King. Ако искате да разберете какво мисля за книгата, прочетете карето по-надолу.

Дейв Лали показва урожая си от стикери.

Приключихме вечерта в Уилямса, където вече се беше настанил вездесъщият Дейв Лали, който винаги намира място на нашите обзори за Еврокон, още от 2004-а насам. Пийнахме по бира и обсъдихме миналогодишния Еврокон в Люксембург. Той все така продължава да омайва участниците на фестивала да се дойдат на предстоящия Уърлдкон в Глазгоу. Да, очаква ни труден избор – Уърлдкон от нашата страна на океана не е за изпускане, а Еврокон ще бъде само седмица по-късно в Холандия.

Освен самият Лали, друго редовно присъствие на Еврокон е неговата стена с информация за предстоящи конвенции.

Стана традиция да изпускам първите два панела на Еврокон и на следващия ден пристигнах директно за откриващата церемония в 12 часа, която всъщност не беше нищо особено. Нахал Галбари, главното лице на организацията, изнесе кратко слово и представи четиримата гости: Марта Уелс, Франческо Версо – италиански писател, който беше гост и на тазгодишния Булгакон, шведският илюстратор Йохан Йегеркранс и Меря Полвинен – доцент по сравнителна литература от Финландия. Еврокон беше само бегло споменат, като дори не беше дадена думата на Каролина – главата на ЕСФС. Малко странно, предвид че Швеция е страната, която Каролина представлява.  Като човек с развинтено въображение и фен на драмата, ще си позволя малко неподплатена спекулация, но подозирам, че имаше някаква вражда между стокхолмския и упсалския фендъм. Съответно според мен Стокхолм не бяха особено щастливи, че Упсала са „хванали“ и Свекон, и Еврокон. Догодина Свекон се връща в Стокхолм и мисля да го посетя, за да си потвърдя подозренията. За финал Нахал отвори с много мъка нещо, приличащо на матрьошка, и пусна духа на фестивала на свобода.

Откриваща церемония. Снимка: Marcin Kłak

Тази година българското присъствие на Еврокон се свеждаше до мен и Елена Павлова. Съответно на нас се падна честта да бъдем българските делегати на ЕСФС и след откриващата церемония се запътихме към срещата. В този ден в дневния ред имаше две точки. Едната беше да се удължи забраната на Русия и Беларус да излъчват номинации. След гласуването резултатът беше, че гласовете не стигат, за да се удължи забраната. Това не се понрави на полската делегация, които започнаха да тълкуват правилата и какво значи „квалифицирано мнозинство от 3/4“ – регистрирали се делегати или делегати, присъстващи в залата. След преборяване на делегатите и повторно гласуване мнозинството беше постигнато и на Русия и Беларус им беше забранено да излъчват номинации и през следващата година. Макар да съм съгласен с принципната позиция, цялата сценка остави вкус на изборна манипулация. Но в крайна сметка ЕСФС е доста закостеняла и леко аматьорска организация с 20 евро бюджет. Но ако пращаме делегати редовно, имаме възможност да променим нещата лека-полека.

Следващата точка беше представянето на номинациите. Тази година ние нямахме шанс да участваме. Българските номинации се изпращат след гласуване на целия фендъм, което отнема време (затова пък сега имате шанс да номинирате своите любимци за Еврокон 2024 оттук!). Тъкмо се наканихме и се оказа, че срокът за подаване на номинации е свършил. Това не беше надлежно комуникирано към всички страни, макар и технически да присъства в бележките от миналогодишната среща… Да не се повтарям пак за аматьорската организация. Обърнахме внимание на тази несправедливост заедно с румънските колеги, които пък изобщо не бяха разбрали, че има промяна. В общи линии не срещнахме разбиране. Повечето делегати бяха на мнение, че ако не се съберат гласове от широката публика или няма време за гласуване, няма проблем самите делегати да си изберат номинации и да участват с тях. Ние разбира се, държим на номинациите да отразяват възможно най-широко мнението на целия български фендъм и по-скоро бихме отишли без номинации, отколкото да си измисляме наши. В крайна сметка се постигна компромис финалната дата за приемане на номинации да е една и съща и тя да бъде февруари. Естествено изскочи опасение, че ако някой Еврокон се падне през март няма да има време за реакция, но явно ще прекосим тази река, като стигнем до нея. Хей, нали трябва да има за какво да се събира тази асоциация? Друго кой знае колко интересно при номинациите нямаше, предвид че нямаме поглед какво се случва в другите държави и не разбираме повечето езици. Забавното беше, че датчаните пак си рекламираха Небесния Кораб, споменат от Моридин още през 2004-а (спойлер: най-накрая спечели).

В замъка дори и чешмичките са фенси.

Следващият панел беше озаглавен Новата книга на краля и обещаваше да разкаже за нашумели книги, които не си заслужават. Надушил драма като акула – кръв, се запътих натам, но останах разочарован. Вместо сочни клюки за известни автори, панелистите разискваха какво не им харесва да четат. Единствено към края споменаха Песен за огън и лед и че Танц с дракони и Пир за врани е трябвало да бъдат написани след края на основната история като допълващ материал. Просто не движат фабулата напред и биха били по-добре възприети като бонус за феновете. Абсолютно скандално определиха Джон Скалзи като acquired taste, но какво пък, всеки има право да греши. От публиката зададоха въпрос за Роулинг, който беше посрещнат с голяма досада. Жената явно дотолкова се е дискредитирала във фенските среди, че не искат вече да я обсъждат дори и в панели за лоша литература.

Последва панел за историята на шведския фендъм чрез песен – нямаше как да му устоя предвид мисията ми да опозная местния фендъм. Безапелационно най-забавният панел на целия фестивал. Водещият пееше и ни пускаше песни, започвайки от 70-те години като отправна точка. Тематично песните претърпяват метаморфоза. Първите са по-скоро фантастични истории – като песента за човека, заченат ин витро и отгледан от робот. Впоследствие фендъмът се развива и песните започват да разказват за злободневни теми – като например кога ще излезе фензинът и защо сроковете не се спазват. Разбира се, започват дрязгите между различните групи и разцепленията във фендъма намират своето отражение в песнички, които се закачат с видни дейци на фендъма. Накрая пуснаха химна на фендъма и повече от половината зала припяваше.

До края на деня успях да посетя и дежурния панел за митологични създания, каквито има на всеки кон – в случая, посветен на джиновете. Шокирах се, като разбрах, че са използвали Том Круз за прототип на Аладин на Дисни. Имаше и събитие с Марта Уелс в близката книжарничка – жест към феновете, които нямаха билет за Еврокон и възможност за книжарничката да набере малко клиентела. За моя радост, успях да си взема автограф на копието ми на Witch King.

За финал отидох и на обиколка на руническите камъни. Имаше доста, разхвърляни из двора на университета, очевидно основната им цел е била да се фукат благородниците с постиженията си и да служат като надгробни камъни. Навремето майсторите на рунически камъни били мого търсени, но били много малко на брой, затова обикаляли с по двама чираци. Майсторът правел изкусните орнаменти, а за чираците оставала скучната работа да изрисуват руните, образуващи надписа. Чираците често били неграмотни и преписвали, без да разбират какво пише. И съответно до нас са достигнали надписи с доста правописни грешки.

Witch King – Марта Уелс: мини ревю

Witch King се разказва за Каистерон, накратко Кай, изключително могъщо създание – наричан демон в света на книгата, но без да има общо с традиционните демони, с които сме свикнали. Книгата започва, когато Кай се събужда в магически затвор, където е прекарал в стазис неопределено количество време. Успява да се измъкне и е твърдо решен да разбере кой е отговорен за това предателство. Следва приключение, чийто наратив прескача между минало и настояще и разкрива един свят с множество култури, който е преживял наскоро кървава революция.

Книгата определено хвърля читателя в дълбоки води. Започва след като революцията, в която Кай е бил ключов участник, е приключила и редувайки минало и настояще, подрежда пъзела на събитията, докато Кай напредва със своето възмездие. И така бавно научаваме повече за света – континент с много различни и интересни култури, всяка от които със своя собствена магическа система. Няма да се спирам на тях, за да не спойля, но общото е, че в този свят магията винаги е брутална. Цената за нейното използване е голяма и се плаща с кръв.

Не съм чел друго на Марта Уелс, но има консенсус сред нейните фенове, че тя изгражда доста специфични герои. Откъснати от типичните човешки емоции и конвенции, като някои стигат дотам да ги сравнят с хора от нервнодивергентния спектър. За пример често е даван главния герой от Murderbot Diaries – джендър неутрален робот убиец. Четейки Witch King, съм склонен да се съглася, че и тук донякъде тази традиция е спазена. Кай е хуманоид, но демоните, към които принадлежи, не са типична човешка цивилизация и той е малко като страничен наблюдател в света на хората. Също така е изключително могъщ и е възможно най-далеч от клишето за избрания овчар, който тепърва трябва да намери силите си.

Книгата ми хареса като цяло, има богат и интересен свят и свеж поглед върху традиционното фентъзи. Не ми се понрави, че започва прекалено в средата на нещата и никак не помага на читателя да се ориентира. За много хора това по-скоро е предимство, но заради скоковете напред и назад във времето, аз успях да си изградя пълнокръвна картина за света чак в края на книгата. А тя определено завършва със заявка за втора книга, в която вече ще знаем кой за какво се бори. До такава степен се чувствах в небрано лозе, че имам чувството, че ще трябва да я препрочета, вече въоръжен със знанието за света и историята му.

Със сигурност има потенциал и обещава заедно с бъдещите продължения да бъде ново и интересно фентъзи. Не съм сигурен обаче дали не е по-добре да се изчака и те да излязат, защото в момента Witch King служи като въведение в нов и вълнуващ свят, но няма развръзка.

На третия ден започнахме рано-рано с делата на ЕСФС. Основната тема беше провеждането на следващите евроконове. Холандия е през 2024 г., в незавидната позиция да се провежда една седмица след уърлдокона в Глазгоу. Ще направим всичко възможно да отидем и на двете, но зависи как се подредят звездите. През 2025 се връщаме пак на север: остров Оланд във Финландия. През 2026 г. са Германия, които направиха генерална репетиция през 2023 г. с техния Метрополкон. Имаха си дълъг списък с научени уроци от този опит и обещаха да ги оправят за трите години, които им предстоят.

Португалия даде заявка за 2027 г. и тук може би е моментът да отделя малко време и да ви запозная с Флора. Флора е италианският делегат и е хиперактивна жена с адски заразителен ентусиазъм. Та Флора обеща на португалците, че ако не се справят с организацията, Италия винаги е готова да поеме Еврокон през 2027 г. Спойлер алърт: Флора спечели наградата за промоутър. Смятам, че напълно заслужено. Дойде време някой да изяви желание за 2028 г. и настана мълчание. Лали, вечният фен на добрия наратив, предложи Хърватия, тъй като техният Сферакон празнува 40 г. С голям ентусиазъм се опита да обяви номинацията, но хърватският делегат рязко го сряза да не кандидаства от името на чужди държави. Засега 2028 г. е свободна и можем да се вредим, ако някой български фестивал изяви желание да домакинства. Кхъм, „През девет земи“ и „Булгакон“, към вас гледам.

Имаше панел и демонстрация на Геокешинг*, хоби което бях позанемарил през годините, но ми стана любопитно как се е развило. Мислех, че ще ходим да търсим кешове някъде из околностите, но се оказа сбирка на местния клуб, които си говориха помежду си основно. В крайна сметка получих така наречените trackables*, пате и количка, които да отнеса в България. В България ударих на камък, тъй като, типично за българските общества, се оказа, че феноветен на геокешинга са се изпокарали и сега някой обикаля и унищожава кешове. Затова патето и количката отидоха в Словакия, за по-сигурно.

След разочарованието с геокешинга имах нужда от малко драма да си оправя вкуса и се запътих към панела за проблематичните писатели. Уви, не беше по-добър от предишния за надценените книги. Отново имаше въпрос от публиката за тази-която-не-бива-да-се-споменава и отново беше посрещнат с досада от панела. Склонен съм да се съглася, че вече не е интересно да се обсъжда и не си заслужава дори и лошата реклама. По-интересна беше историята за Джеймс Типтри-младши, за която се е считало, че се е самоубила заедно със съпруга си, но впоследствие са се появили индикации, че смъртта на съпруга ѝ може би не е била с негово съгласие. А пък друг писател, който е бил възхваляван за достоверния начин, по който пресъздава детски образи, се оказал педофил впоследствие. Заключението на панела беше, че няма писател, който да не е проблематичен. Любопитна подробност – оказа се, че девизът на университета е „Важно е да мислиш свободно, но да мислиш правилно е по-ценно.“ Изводите ги оставиха на нас…

Елена Павлова представляваше България на панелисткия фронт и отидох да чуя дискусията за Баба Яга и славянската митология. Засегна се тезата, че Русия прилага един вид постсъветски колониализъм и си присвоява цялата славянска митология. И донякъде е така, в очите голяма част западна Европа и света нашият край се възприема, ако не като руски, то поне като силно повлиян и оформен от Русия. Забавната част на панела дойде от нашите приятели поляците, които взеха микрофона уж да задават въпроси, но всъщност започнаха да спорят помежду си колко точно славянско е творчеството на Сапковски.

Тази година ни очаква тежък август. Започва силно с Норкон в Осло, с гости Адриан Чайковски и Джон Скалзи, продължава с Уърлдкон в Глазгоу, за който вече уточнихме, че не се пропуска, като е в Европа, и завършва с Еврокон в Холандия. Изводът от панела на предстоящите събития беше „Как ще се справим догодина?“.

Важно е да мислиш свободно, но да мислиш правилно е по-ценно.

Приключихме деня с панел за чудовището, което тревожи съня на цис хората – Куиър аджендата и как да се борим с нея. Не, всъщност беше за това как куиър литературата започва да добива все по-голяма популярност и как съвременната фантастика е навлязла в своята епоха на дъгата. Донякъде и самоизпълняващо се пророчество, защото има по-голяма видимост и все повече хора се чувстват уверени да пишат на тази тема. Обратната и малко дразнеща страна на монетата е, че започва да се използва като маркетингов трик, но това да ни е проблемът. Много забавен и позитивен панел, за който, уви, времето не ни стигна и дори фактът, че беше последният панел за деня, не умилостиви гофърите.

Последният ден на Еврокон започна с разходка из стария град на Упсала. За разлика от повечето европейски градове, където сме свикнали старият град да е в центъра и да е строен някъде след късния Ренесанс, този в Упсала беше извън съвременния град и беше едно от първите викингски селища в региона. Заобиколен от множество погребални могили, това е бил центърът на викингския свят. По време на предишната ледникова епоха Скандинавският полуостров е бил буквално притиснат в земната мантия от тежестта на ледниците. След разтапянето им полуостровът лека-полека започва да се надига и това е процес, който продължава и до днес, с около 3мм на година. Като следствие, по време на викингския възход Упсала е имал излаз към море, откъдето викингите са поемали на грабителските си пътешествия. В следствие от процесите по надигане на земята заливът на Балтийско море се е превърнал в езеро, реките пресъхнали, а Упсала като викингско пристанище престанал да съществува. За пореден път си припомних, че Земята не е статична, но за тези хора случилото се е било истинска екологична катастрофа. В околността също така беше и гробът на Целзий, който видяхме само набързо – трябваше да гоним автобуса, за да стигнем навреме за закриващата церемония.

За разлика от откриването закриващата церемония беше доста по-разчупена, като особено много се зарадвахме на една забавна акапела група, която пееше фентъзи средновековни песнички. Обявиха наградите на ЕСФС и даже наградиха почетните гости с плакети на Астрид Линдгрен. Статуетките на наградите на ЕСФС са различни всяка година в зависимост от държавата домакин. Тази година те бяха във формата на емблематичните за Швеция Дала кончета.  Прибрахме духа на Еврокон обратно в матрьошката и с това церемонията приключи.

Духът на Свекон е прибран обратно в матрьошката. Снимка: Marcin Kłak

Остававаха само още няколко панела – Еврокон вървеше към приключване. Говорихме си за фантастични готварски книги, където дейно участие взе и Елена Павлова, която подготвяше готварска книга към света на българското ММО Scars of Honor. Водещата на панела се опита да разчупи малко дискусията, като показа готварска книга от световете на Миядзаки и помоли панелистите да коментират доколко рецептите се доближават до духа на филмчетата. Не се получи много успешно, тъй като още в началото започнаха да говорят за грешния филм… Отидохме и на още един панел за храната, където разбрах, че вече има начин да се синтезира мляко в лаборатория и наред с говеждото в лаборатория, нуждата да отглеждаме крави отпада. Накрая беше традиционното dead dog’s party, където Лали беше във вихъра си и зарибяваше народа да отидем първо на Уърлдкон, а след това и на Еврокон.

Наградата на ЕСФС. Снимка: Marcin Kłak

Така приключи най-добрият Еврокон от общо трите, които съм посещавал. Беше много по-различно от Люксембург, много по-фокусирано върху фендъма и върху фантастиката, най-вече в литературното ѝ измерение. Много красива сграда, изпълнена с приказен дух, и желязна организация. Но пък това се отрази върху развлекателната страна. С умиление си спомням за феноменалното караоке и куиз от Люксембург, както и огромното хале, заредено със всякаква стока и страхотния косплей. Нищо от това го нямаше в Упсала, където най-голямото събитие извън основната програма беше пазарът за книги втора ръка и разбира се, традиционните запои в близкия пъб всяка вечер. Но макар и без странични забавления, си остава впечатляващо събиране за всички фенове на фантастичното със солидна програма. Изпуснах много панели, стискам палци тази година да имаме повече репортери. Гледам вече към Глазгоу и Амстердам, които поемат щафетата.

Знамето на Еврокон е предадено на Холандия – следващия домакин.