И така, изминаха три тъжни седмици откакто Брандън Сандерсън посети България. Дори хубавата пролет, върбовите клонки и разноцветните яйца не успяват да преборят депресията от неизбежния и печално бързо настъпил край на това безпрецедентно и уникално събитие. Бавно дозираме оставащите Cosmere романчета и новелки, пием вехнещ чай, унило ровим из Reddit и препрочитаме за незнайно кой път описанията на десетте ордена на Сияйните рицари в The Coppermind Wiki. Но светлина в тунела няма!

Шегата настрана, визитата на автор от такава световна величина в родината определено е събитие, което заслужава да бъде обсъждано и припомняно отново и отново, за да топли сърцата на фендъма, а и за да си извадим правилните изводи за ползите от такива случки и вбъдеще. Ето защо в тази статия планирам да разкажа личните си преживявания през ключовите кадри от тази грандиозна епопея, сами по себе си достойни за роман. (И между другото, толкова по-радващо, че друго голямо име, Питър Уотс, ни очаква в най-скоро време.)

Как започна всичко

В лето 2016-то, и по-точно в есен 2016-та, с част от екипа посетихме последното издание на големия фантастичен фестивал Еврокон, който имаше приличието да се намира в Барселона, един от най-чаровните и живи градове на света и по съвместителство място на първия досег на Брандън Сандерсън с европейската реалност преди много години. За бурните ни преживявания на фестивала спокойно можете да прочетете в съответната статия по въпроса, но достатъчно е да кажем, че топлият каталунски ноември бе домакин на нашата собствена първа среща с автора. Това се случи по стандартния за такива събития начин, а именно – чакайки на опашка за подпис. Четиричасова опашка за подпис. В общи линии научихме атомната структура на прозорците на култовата барселонска книжарница Gigamesh наизуст, но което е по-важно – в крайна сметка Брандън подписа книгата на многоуважаемия Д-р Хорибъл (of Shallan fame), която пък се оказа първата подписана от него книга на български. Още тогава стана ясно, че си имаме работа с човек, който наистина влага искрено внимание в интеракцията си с почитателите. Проведохме кратък, но интензивен разговор, резултатът от който беше много разменени усмивки и едно уговорено интервю!

Един месец по-късно, организирахме голяма игра с публиката, за да съберем и от читателите на Брандън интересни въпроси за него, а още месец след това, интервюто вече беше факт. За да дадем кредит, където следва, трябва да споменем, че това не е първото българско интервю с автора – тази чест има екипът на колегите от SciFi.bg още през 2011, но шест години по-късно се оказа, че има ужасно много нов материал за питане! В крайна сметка се получи чудесно интервю, което рестартира брилянтно позаглъхналата ни едноименна рубрика, и което и той, и феновете харесаха и дори си спечелихме споменаване в блога му.

Междувременно (следите ли плот-туистовете?) черният лебед тържествено изпляска с криле! Нашите приятели от Студио АртЛайн внезапно и предпразнично хвърлиха най-голямата бомба в родния фантастичен свят от много време насам – Брандън щеше да дойде в България и то още през март! Пълен шок. Естествено, включихме веднага въпроса за предстоящата визита в интервюто, което още се подготвяше, и получихме крайно милия коментар, че и нашата краткотрайна среща в Барселона е изиграла своята малка роля и е наклонила везните към избора на Брандън да приеме поканата на издателите си и да изпълни със stormlight сърцата на тукашните си фенове. Както нечленоразделно казахме тогава: АААААААААААА! Но малко по-членоразделно, това се превърна в крайно готин пример за синергията между издателства, списания и фенове, а и още по-готино би могло да става занапред, както и преди сме коментирали.

И така, дойде март, земята се постопли, птичките и те, а ние трескаво зачакахме. Е, някои зачакаха. Други четяха яростно. Може би тук е момента да ви призная най-черната тайна, а именно факта, че до срещата ни в Барселона, не бях прочел дори един ред от Сандерсън. First of all, what is wrong with you, както самият той по-късно пита публиката на култовата си лекция, но да, това е! И смея да кажа, че амбицията ми да се подготвя добре с въпроси за януарското ни интервю, както и положителния сентимент от испанското преживяване, ми направиха неочаквана услуга, като ме върнаха директно в тийнейджърските ми времена на безумно зарибяване по дебели фентъзи тухли! Изгълтах двата Летописа без да спирам, напълно съзнавайки, че сумарно те надвишават обема художествена литература, който бях чел поне в последните три години. И продължих напред. За щастие, това ми позволи да съм във вихъра на фенщината си, когато готините хора от Ozone.bg ме поканиха да водя и интервю на живо с Брандън в рамките на визитата му. Естествено, бях на седмото небе.

Първи стъпки на българска земя

И така, заветният ден най-сетне дойде. Домакините бяха обявили три събития с автора, което само по себе си беше епична и много приятна изненада, но преди да се стигне до тях, всъщност тайно бяха подготвили още няколко. Може би тук е моментът да кажем, че при все опасенията, че нещо накрая ще се обърка по български, Студио АртЛайн и Ozone.bg изпълниха задачата си отлично. Организацията на всичко беше на ниво, очакванията бяха надминати. Всъщност роля за това разбира се изигра и самият Брандън с неговото неуморно внимание и изключително живо присъствие.

Но да не избързвам. Първата проява всъщност беше едно крайно апокрифно интервю в книжарницата на АртЛайн, което за съжаление bTV като че ли така и не излъчиха, или ако са го направили, то изглежда неоткриваемо като запис по сайта им. Разчитаме на издателството ако някой ден се сдобие с линк, да го популяризира, за да не изпускаме и тамошните въпроси за архива.

Последва едно от може би най-айляшките събития в наситената програма на „един от двамата най-успешни съвременни фентъзи автори“ (по Trip), а именно среща в тесен кръг с книжни блогъри в софийската хипстър легенда „+това“. По стечение на обстоятелствата, нашият скъп колега Dr. Horrible заместваше познат блогър там и съумяхме да получим репортаж от мястото на събитието и за тази проява. Той разбира се обяснил на Сандерсън цялата история с подписа, който му донесохме, и както е казал поетът, „there was much rejoicing“. Сред култовите отговори на Брандън към родните въпроси на тази среща се открояват четирите часа „goofing out“, които включва в дневната си програма, възхищението и страхопочитанието му при срещата с покойния Тери Пратчет, подмятането за предстоящ някога си „versus“ с Патрик Ротфъс, както и милите думи, че никога не би коментирал негативно за изгряващ автор, защото вече бил твърде известен и не искал да навреди с мнение. За Тери Гудкайнд от друга страна……. и така! Частичен запис от събитието можете да чуете тук, а на блога My_Life има и доста по-пространен разказ за срещата от Екатерина.

Голямото подписване

И като казвам голямо, наистина беше ГОЛЯМО. Пристигнахме в мола половин час преди официалното начало – места вече нямаше, но все пак просто бяха заети три реда столчета. Тъкмо започнахме да се притесняваме, че ще се изложим радикално като публика и ще трябва да компенсираме с викане и футболни зулуми, когато тълпата рязко започна да нараства и при появата на Брандън се намираха едни добри стотина човека. Които после прерасна в сигурно милион.

Отново избързвам! Шоуто започна с накъсан микрофон (единственият организационен гаф всъщност), но на високи градуси. Или поне високи бяха градусите на лицата ни с Killua & Dr. Horrible понеже Сандерсън отново ни отличи с барселонската среща и ни накара да се изчервим като домати. Беше много мило! Последва кратко интро от него, след което въпросите заваляха! Смея да кажа, че беше епично, имаше пълен спектър интересности – от писателските навици, до бъдещите планове, до доста детайлни въпроси за Cosmere & Dragonsteel, до спойлери, които леко притесниха Брандън, та чак до хайп по Ясна Кхолин. На всички беше отговорено в голям детайл, дори успяхме да си спечелим едно RAFO, след което Голямото подписване® започна.

Бих искал да кажа, че опашката се виеше стройно покрай масичката с празничните издания на АртЛайн, но няма как да го кажа, тъй като за съжаление опашка поне в началото нямаше, а имаше меле и борба за въздух. Все пак дори в тази аморфна маса царяха ред и добро настроение, като аз лично прекарах повечето време в компанията на няколко отдадени фенове на Колелото и на Сандерсън, което донякъде успя да ми помогне да преживея единият час чакане. Да, наистина беше един час (отново след Барселона, за Бога!) и аз бях баш в началото на опашката. Всъщност Брандън остана там зашеметяващите ПЕТ часа и по сведения на свидетели си е тръгнал чак към полунощ. Сега, всички сме чували, че е невероятен робот и че няма никакви човешки слабости, но все пак, все пак! Някъде из текста можете да видите снимки на епичната опашка в някакъв по-късен момент от вечерта.

По-нагоре споменах масичката с празничните издания. В интерес на истината домакините наистина надминаха себе си и успяха да пуснат цели три нови попълнения специално за визитата на Сандерсън – комикса White Sand от вселената Cosmere, първи в тази медия за автора; продължението на втората ера в Мъглороден – Сенки от себе си; и продължението на Легион – На една ръка разтояние. Всичко това в допълнение на излязлата малко по-рано Душата на императора, в която вече сте прочели как се влюбих. Доста различни като качество на текста и като място в творчеството на Сандерсън, но пък покриващи пълния спектър, те качиха бройката на изданията му на българския пазар с доста. И между другото някъде по снимките можете да видите нашата приятелка Деница, която си беше донесла цял куфар с неговите книги. За съжаление не останахме да видим реакцията му, когато се е качила с него на подиума! Така или иначе, очаквайте скоро ревюта на всички книги, през които още не сме успели да минем.

На пръв поглед това безкрайно седене за подписи изглежда като досадна задача и със сигурност в някаква степен е. Но Брандън ми беше казал лично, че всеки път когато го прави, си спомня как той е чакал като дете по такива опашки и е твърдо решен да не връща никого никога, най-малкото защото не се знае кой от тези фенове ще стане някой следващ най-успешен автор във фентъзито и колко би се радвал той да е помогнал за това. И истината е, че когато се срещаш с хора, на всеки от които, или поне на повечето от които им пука наистина доста за това, което твориш, може би е лесно да има какво да си кажете. Знаем само, че той наистина обърна внимание на всекиго, размени по няколко думи, снимка се и разписа внимателно всичко. Железен.

Черешката на тортата извън гореспоменатия куфар разбира се беше момичето, косплейващо Вин. Забавлявайте се със снимките!

Часът на истината

Не знам как да подходя към тази секция, тъй като е доста лична. Когато получих поканата от Ozone.bg да водя живото интервю със Сандерсън, бях в Мексико и дори не му мислих много. На подписването обаче осъзнах колко реално отговорна задача ми предстои. Какво можех да го попитам, което вече да не сме го питали на интервюто само няколко месеца по-рано? Какво можех да го питам, което не са го питали милиони фенове досега изобщо? Дори с въпросите от играта, която домакините организираха на страницата си, нещата изглеждаха трудни. Още повече, че далеч не бях изчел всичко негово (то дали някой е?). Колкото повече наближаваше уреченият час, толкоз повече разсъждавах върху този проблем и се разсейвах от него с фенски разговори с екипа на Ozone.

В крайна сметка Брандън дойде крайно изтощен, седна, оправи си косата и безкрайно търпеливо и предразполагащо подкара диалога. Модераторските ми рефлекси свършиха останалата част от работата и по получения фийдбек, изглежда като да се е получило добро интервю, което успя да обхване няколко области от въпроси. Направихме импровизирано уърлдбилдинг упражнение, което според него му е било за първи път на живо и за което трябва горещо да благодаря на колегите от Библиотека Хипертекст, които го въведоха на тазгодишните През 9 земи. Говорихме си за културата, за България, за Далечния изток, честно казано и аз се изненадах колко много теми успяхме да включим, а Брандън ставаше все по-жив и в един момент хвърли наистина голяма бомба за феновете като може би обяви нов Shard of Adolnasium, който не е бил споменаван досега – Ingenuity! В контекста остава трудно да е определи дали това наистина е един от 16-те, или е по-скоро някой, който би му харесал като концепция, но последващите разследвания на феновете говорят, че може и да е наистина! Ако е така, това е наистина готина новина и едновременно срам за мен, че понеже не знаех всички шардове наизуст, не го сгащих с въпрос моментално.

Интервюто приключи с теглене на печеливши от играта с въпросите, сред които и нашия гостуващ автор Light One. С Брандън се простихме доста топло, за радост прекарването му беше харесало и го беше посъживило, получи от мен мартеница и разписа на изпроводяк няколко киндъла (!) на екипа на Ozone. Дигитални докрай, тези момчета! Пълен запис от интервюто можете да видите на тези два линка тук и тук, а някой ден евентуално ще видим и преведена със субтитри версия с по-високо качество.

Лекция в дискотека или големият финал

И така, остана ни единствено гранд-събитието на вечерта, лекцията по творческо писане, която Брандън щеше да изнесе в клуб Карусел. Трескаво трябваше да намеря време да сдобия едно Колело на времето за мой скъп приятел и съученик, с когото навремето прохождахме във фентъзито, че да успея да хвана още един финален подпис, та стигнах точно навреме за началото. Не знам колко беше разумно това, тъй като някак отново успях да се насадя – след целия ми шаш – да откривам лекцията и да въведа Брандън, което чинно сторих и което ми осигури добра гледка на организаторската маса. Отново пълен запис можете да видите тук и тук.

На бирички и джинче под диско-топката на тавана на Карусел започна може би най-епичната част от цялата тази статия. Брандън, който между другото води от години творческо писане в собствения си университет, определено беше във вихъра си! Надвиши времето си многократно, забавляваше се искрено, а гробовната тишина в залата и вперените в него погледи бяха наистина сериозно свидетелство за лекторските му умения. Минахме през история, персонажи, любови, нужди, стремления, обещания, цялата кухня в синтезирано курсче и разбира се завършихме с най-важното – магическите системи. Чухме небезизвестните три закона на Сандерсън за създаването на такива и се посмяхме на най-важния, нулевия закон: „Always err on the side of awesome“. Гийкщината се смеси с литературоведството в едни от наистина най-забавните два часа, които съм прекарвал, а накрая Брандън наистина успя да намери още някакви сили да седне и да подписва. Аплодисментите бяха заслужени.

Време стана да приключвам и тази статия, която и без това се забави със седмици. В заключение искам просто да кажа, че цялото това нещо беше невероятно преживяване и имайки предвид, че току-що се бях зарибил по творчеството на автора, си представям какво им е било на дългогодишните фенове и си представям какво би било, ако някой автор, който аз тача от години, също ни посети. Ето за това нещо трябва да даваме мило и драго и да вдигаме фенското реноме на България, за да се случва все по-често и по-често!

Благодарности на всички отговорни за това светло събитие, разбира се най-вече на Студио АртЛайн, на техните и наши приятели от Ozone, на клуб Карусел, на компанията, с която бяхме в Барселона, но преди всичко на Брандън Сандерсън. Ето така се общува с фенове!