Aravala

Шок! Скандал! Шадоуденс фестивалства! Нека се разберем още сега – това можеше да е много стилно и информативно ревю, но уви, редакторите ми дадоха пълна свобода, а на мен изобщо не ми се получава да съм сериозна, ако не е намесен Толкин. А и по своята същност фестивалът През 9 земи е едно чудесно, неангажиращо и забавно приятелско събитие, на което сериозният тон просто не приляга. В интерес на поредното потвърждение на това твърдение, част от екипа ни събра багажите, щурмува автобуса за Стара Загора и в един смразяващ петък пое на приключение.

Част от традиционния фантастичен търг, който ознаменува фестивала! Снимките в статията са любезно предоставени от Манол Дончев и от организаторите.

Докато се установим на място, преживяваме катарзис, който се характеризира с етапи на глад, лутане из замръзналия град и търсене на жизненоважни припаси. Последното се увенчава с успех, но и с неочакван обрат – от всички желани продукти е налична само по една бройка. За щастие, подобни елементарни несгоди не могат да бутнат екипа на списанието и ето ни – победоносно се стоварваме в цялата си прелест пред почивната станция, насред курорта Старозагорски минерални бани. Егоистично е да се радваме сами на тази малка победа, затова ви взимаме с нас. Аз ще ви заливам с обща информация, а повече за отделните елементи от събитието може да откриете в каретата наоколо.

Така. Вече не сте уютно убиващи време в офиса или скучаещи на спирката. Намирате се на един тривиален път, който привидно идва от никъде и отива пак натам, обградени сте от преспи сняг, а насреща ви се мъдри сградата с гръмко име „Почивна станция Мини Марица-Изток”. Може би чувате тъжна цигулка в далечината и вероятно точно в този момент забелязвате огромен снежен таласъм насред тази идилична гледка на курорт в състояние на хибернация и с фонов шум на бавно лекуващ се ревматизъм. Невероятно е какво приказно събитие се случва на място като това (само таласъмът от сняг намеква, че има нещо странно).

Като ви говоря за талъсъми, да знаете, че не е случайно! Фестивалът се провежда за пета поредна година и за първа под това име, а преди беше по-известен като Зимна Таласъмия и представляваше самоинициативно продължение на летните таласъмии. От тази година той е вече с новото име През 9 земи, организацията е официализирана в сдружение, а зад нея стои „кръг от дейни млади хора, на които им е интересно да открият какви страхотни неща могат да постигнат, когато работят заедно“. Темата на тазгодишното му издание е Митологични сюжети и по един естествен начин събитието се оказва притегателна точка за хора, които споделят любовта към фантастичните сюжети, приказките край огъня и общуването със стари и нови познайници с общи интереси. Това създава особена атмосфера на споделено изживяване и моментална симпатия към всички попаднали тук по един или друг начин.

За няколко дни, хотелът е изцяло на разположение на гостите на фестивала. По масите във фоайето се мъдрят кутии с настолни игри, в далечината се чува потропване на зарчета, а групи пищящи от радост деца прелитат със смях.  Още с пристигането си, всеки е посрещнат с пакет инструкции, които веднага те вкарват в историята на таласъмската игра (за нея след малко!). В  голямата конферентна зала пък непрекъснато текат дискусии и лекции, подбрани така, че да отразяват интересите на публиката, но и да обогатяват непрекъснато с нови лица и инициативи. Това е основен акцент на събитието и всеки път успява да ми поднесе презентация по тема, за която и идея съм нямала, че може да ми е интересна, докато не я чуя*.

Цялостната атмосфера е предразполагаща към общуване и общо взето не липсват поводи да ”застреляш” някого с убийствени въпроси, като „Търсите ли си още един за King of Tokyo?” или „Искаш ли да ти продам тайна?”* до „Нашият свят предлага най-добрата ракия от коприва в мултивселената”*.

Aravala

Таласъмската игра

Това е неизменна част от фестивала и по мое мнение, една от най-приятните, а и със сигурност и осигуряващата основна социална спойка. С пристигането си в хотела всеки получава индивидуален плик, който съдържа всичко, което ви е необходимо за да започнете епичен алъш-вериш с другите обитатели на почивната станция. Разполагате с тайна роля (някаква фантастична гад от рода на блатен таласъм, змей и т.н.), пари (я имате, я не), тайни и други благинки, които да разменяте смело и безразсъдно с останалите играчи. Уменията и целите на различните персонажи далеч не са еднакви и това създава интригата и осигурява надлъгването. Необходимостта да разкривате другите хора, разплитайки постепенно загадките около собствения си куест е изключително приятно занимание и отличен повод да завържете разговор. В крайна сметка, никой не може да устои на реплика от рода на „Здравей, искаш ли да ти кажа тайна срещу един талисман, ако ти се намира”.

В добавка получавате и симпатичен, ръчно изработен талисман, който ще срещате у всички участници в играта и фестивала и ще задържите за спомен на края. Трескавото събиране на предмети и тайни, вечният въпрос „Кой е джуджето? и неизбежното „Къде, за Бога, си забутах жетоните?”, са само част от тази прекрасна игра, която осигурява постоянна заетост между отделните панели и по време на вечеря. Аз лично признавам, че имам слабост и към разкошно нарисуваните карти с персонажи и пазя всички, до които успях да се докопам.

Но как протича един ден на фестивала? Ами горе-долу така:

Събота сутрин:  Половината от нашия скромен екип се бори с последствията от петък вечер и унизителната загуба на Codenames от другата половина на екипа. Въпреки това успяваме да отчетем присъствие и дейно участие още в първата инициатива планирана за деня. Оказва се, че освен главоболие, сме в състояние да си създадем и собствен свят. Така и не разбирам как някои отбори получават за природен феномен супер практични, топли и меки камъни, а на нас ни се падат безкрайни полета с гадна коприва, но това е друга тема.

Trip

Построй си мит!

Работилницата за митологично светостроене, водена от Random, Хараламби Марков и мен, беше единствената двудневна част от програмата на През 9 земи, фокусирана – както личи от заглавието, – върху реалната работа по създаване на свят. В дните преди събитието предизвикателството неведнъж ни принуждаваше да кълчим нервно палци и да разчесваме несъществуващи сърбежи, тикове, които старателно успяхме да скрием пред над 20-имата души, които се появиха в събота сутрин, за да творят светове, досущ като млади божества, леко недоспали, но добре нажежени с кофеин и остатъчен от предната нощ алкохол в кръвта.

За щастие, въображението на участниците направи работата ни лека, а нашият принос не бе нищо повече от това да се възползваме от някои естествени дадености на човешкото въображение (както обяснихме в краткия си увод преди упражнението да започне): от една страна, ненаситния глад на мозъците ни за търсене на взаимовръзки между наглед изолирани късове от информация, както и желанието ни да ги превърнем в истории; и от друга, способността ни заедно да сме неимоверно по-изобретателни, отколкото поотделно. Повечето от дошлите естествено се бяха оформили в групички от приятели, които лесно можеха да обменят идеи, а колкото до самите идеи – тримата водещи бяхме подготвили набор от 5 типа елементи, всеки с по няколко примера, от които всеки участник си избираше един напосоки, а след това групата оформяше своето общество с прилежащите му природни и човекотворни забележителности, фантастични създания, социални роли и художествени типажи.

Елементите варираха от архетипни мистериозни Big Dumb Objects, като кухи планини-телескопи, огромни гори, превърнати в лабиринти от сложни плетеници въжета и прекатурени статуи, в които бяха издълбани килии, до някои… нетвърде често срещани във фентъзито елементи, като птицечовки, полета с коприва и герои-аптекари. Свързващото звено във всеки случай обаче бяха неустрашимите ни светотворци, които независимо от жребия, успяха да родят интересни, понякога зловещи, понякога комични резултати – а понякога и двете, като например творението на родния ни ШД-екип, в който шепа весели селяни съвместяваха варенето на копривена ракия с детски жертвоприношения; докато в другите групи из горите прелитаха угаснали феникси и пълзяха гъбни чуми, или пък анклави от изследователи откриваха пеницилина, или пък деца бродеха из червени лагуни, слушайки странни, понякога влудяващи гласове по вятъра, докато висшата класа се кичи с декоративни скарабеи. А през втория ден, когато наложихме всяка група да излъчи „пътешественик“, който да осъществи с контакт с всяко от другите поселения, цивилизационният сблъсък се изразяваше в равни дози смях, недоумение и недоумяващ смях, а общуването включваше опити за търговия с копривова ракия, ултиматуми като „Запалете ни отново фениксите!“ и разумни контрапредложения като „Добре, но ще те задържим за разплод.“

Вероятно има по какво още да поработим в доизчистването на методологията и точното провеждане на една светотворческа работилница, но тази ни показа, че несъмнено поне в общата идея сме постигнали успех – открито и изпълнено с въображение взаимно създаване на свят, парадоксално произтичащо от тясно определен набор от елементи; което само показва, че силата не е в отделеността и отделните идеи, а във взаимодействието, между хора и идеи.

Събота по обяд: Изгладнели от ролята си на демиурзи, се насочваме към близко питейно заведение. Сервитьорката е шокирана от наличието на толкова клиентела по това време на годината и изумлението ѝ продължава след като е отминал един час, а ние още си чакаме таратора.

Събота веднага след като с мрънкане се върнахме в хотела: Бързаме обратно за Митологичният образ на змея, лекция водена от доцент Вихра Баева. И да е имало раздразнение заради проточилия се обяд, потапянето във фолклора и историите за змейове и хали по родните земи ни пренесе отново в увлекателните дебри на фантастичното и митологичното. Не знам кога минава немалкото време отделено за представянето на темата и сборника Змей. Змеица. Ламя и хала, но определено си струва всяка минута от присъствието.

Random

Змейове, змеици, лами и хали в старозагорско!

Лекционната част на фестивала беше изненадващо силна дори за вече високите ми очаквания, като да си призная, конкретно за лекцията „Митологичният образ на змея“ знаех най-много предварително и съответно я чаках с най-голям интерес. Доцент Вихра Баева (Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН) е един от съставителите и отговорният редактор на сборника с фолклорни текстове „Змей. Змеица. Ламя и хала.“, който е едно уникално издание за България. Сборникът събира в рамките на около 600 страници стотици предания и легенди за тези митологични, така характерни за нашите земи създания. Текстовете включват първите записани предания, дело на възрожденци като Георги С. Раковски, Любен Каравелов, Петко Рачов Славейков, трудове от целия 20-и век, както и записи, направени през настоящето от родни изследователи на фолклора. От песни и приказки, през легенди, предания, устни разкази, поговорки, гатанки, клетви, баения, та дори вицове и комиксови истории.

Представянето на змейския образ, което направи доцент Баева, събра сериозен интерес – почти пълна зала със слушатели, които имаха множество въпроси. Прелетяхме през множество аспекти на обсъжданите образи, като засегнатите теми се въртяха винаги около многоликостта на тези локални митологични същества, препращащи към архетипа на драконa (от drakōn [гръцки] – змия). Змеят е образ-медиатор, в който са фокусирани противоположни сили: огън и вода, вятър и планина, буреносец и буреборец, враг и покровител. Представата за него се е променяла с времето и се е адаптирала към навлязлата и утвърдила се в един момент като доминантна християнска картина за света. В тази нова, хибридна митология змеят е ту враг (в лекцията разбрахме, че макар и Св. Георги да бори змей в житието си, най-чест негов съперник е всъщност халата), ту съюзник (например когато подпира небесната колесница на Св. Илия Гръмовержеца). Разкази за змейове „от първа ръка“ са документирани дори през миналия век – чухме за планински села, в които до скоро или все още живеят девойки, любени от змейове, за ловци, които твърдят, че са видяли такова същество. Стана дума и за женските превъплъщения на змея: змеицата, ламята, халата. Макар и по-слабо застъпени във фолклора, те имат собствена богата символика. Най-често са възприемани като отрицателни герои и противници, което, разбира се, не е учудващо в една предимно патриархална култура, която приписва първородния грях на жената и кодира това гледище в светите си текстове под различни символни форми. Спомената беше пословичната ламя Спаска, която, оказа се, за първи път се появява като герой в култовото списание Дъга. В дискусията с публиката бяха зачекнати дори съвсем съвременни потенциални интерпретации на змейския образ, като например конспиративната теория за хората-рептили, които управляват тайно светa. Явно има нещо в този образ, който се повтаря в различни вариации из почти целия свят – някакъв вътък от архетипи, до който съзнанието достига по естествен начин и заради това го поддържа жив в народното познание. Българските фантастика и фентъзи пък имат сериозна традиция в изобразяването на змея, при това може би някои от най-качествените ни текстове са обвързани именно с тази традиция – например в текстове на Ани Илиева, Николай Теллалов, Георги Малинов и др.

В думи кратки – лекцията на доц. Баева събуди силен интерес, а сборникът с фолклорни текстове е истинско съкровище и би трябвало да е особено ценен за сериозните почитатели на фантастичните жанрове, които биха искали да виждат по-често и фантастика с локален оттенък. Първият тираж на изданието вече свърши, но от ИК „Изток-Запад“ обявиха допълнителен такъв, бройките от който вече би трябвало да са налични по книжарниците.

Събота веднага след това:  Настъпва дългоочакваният момент за бордгейм екипа. Ще коментираме Конструирани митологии, заедно с  Джеф Ричардс, един от движещите хора в Chaosium, създатели на ролевата игра в митоса на Лъвкрафт.

Джеф е страхотен презентатор и ентусиазирано ни разказва как се строи сюжет и митология. Чувстваме се като деца в сладкарница и безмилостно разхождаме гост-лектора през всевъзможни теми – ролеви и компютърни игри, правила, общества и фестивали. Той е така добър не само да отговори на всичко, което ни хрумна да питаме, но и да обещае игра в света на Call of Cthulhu, водена лично от него. В този момент, с колегата Ордо решително се сбогуваме с екипа и с готовност обричаме вечерта си на Джеф. Следва една от най-неочакваните лекции.

Aravala

Тайните на дюлгерите

Признавам си честно, че когато се наместих на първите редове в конферентната зала, за да слушам презентацията на Сдружение Мещра, си нямах ама и най-бегла идея какво ще видя*. Оказа се, че това е сдружение, изградено на напълно доброволни начала, от хора, поставили си за цел да съхранят най-старите традиции в занаятите и да не позволят културното знание и народни символи, пропити в бита и архитектурата по нашите земи, да се изгубят безвъзвратно. Първата част от лекцията води самият председател на сдружението, арх. Стефан Стоянов, който така увлекателно разказваше за смелите и благородни начинания, с които той и колегите му се ангажират, че за момент всички в залата се почувствахме част от тяхната идея.

В последствие щафетата пое неговата колежка, която обясни подробно за архитектурните традиции в района на Странджа планина и Родопите. За изворите, наричани на светци, легендите около тях, нестинарските традиции и продължаващите до ден днешен чествания на църковни празници, съсредоточени около свещените места. За символите, вграждани в подпорите на покривите, древното наследство на езически вярвания в богове на бурите, слънцето и гръмотевиците. Изброеното дотук се се оказа силно повлияло местните традиции, залегнало в самата земя и оставило траен отпечатък в традициите на майсторите.

Всички тези разкази за митове, преплетени в архитектурата и открили приемственост и загриженост в лицето на хората зад Мещра, бяха представени увлекателно, с много красиви снимки и десетки лични истории. Да знаеш, че някъде там в неизвестно за нас странджанско село, гаснат последните майстори на отдавна замиращ занаят, натъжава. Да научиш обаче за млади хора, приели толкова присърце идеята да пазят познанието и традициите и избрали възстановявянето на стара къща за начин да прекарат свободните си летни дни, дава надежда. Защото кой знае какво ще стане ако спрем да вграждаме старите слънчеви символи в новото си бъдеще и неволно разгневим боговете на бурите?

Събота на вечеря: Трескаво си правим герои за ролевата игра, нямам идея какво вечеряме, но се снабдявам с вино между другото и нищо не може да ме спре да се набъркам в окултния свят на The Ancient One. По-скучната част от екипа в лицето на Moridin, Random и Trip пък с тържествена неохота се приготвят за срещата на фендъма, организирана от Инициатива ФендъмБГ с цел решаване съдбините на българската фантастика, където по непотвърдени слухове прекарват тъжна и самотна вечер, лишена изцяло от октоподи с мистичен произход. Останалите постъпваме далеч по-интелигентно и се отдаваме на екшъна.

ИГРАТА! Отговорната задача да ви направи съпричастни към това великолепно събитие се падна на Ordo Malleus. Аз само ще ви кажа, че в почивките прелитаме покрай останалата част от екипа и с болен ентусиазъм ги питаме с какви незначителни човешки проблеми се занимават, докато ние се изживяваме като последния бастион на този окаян свят срещу гнева на Ктулу, който всеки момент ще се събуди някъде в района на Гоце Делчев.

Ordo Malleus

Ктулу в Гоце Делчев

Лекцията на Джеф Ричард за Конструираните митологии се посрещна особено топло и предизвика дълго обсъждане и многобройни въпроси от публиката. Джеф е вицепрезидент и творчески директор на малката (като брой служители) компания Chaosium, в чието портфолио влизат ролевите игри Call of Cthulhu, Glorantha, RuneQuest и др. Не съм особен фен на компютърните RPG-та, а единственият ми опит с популярните на запад pen-and-paper приключения (в които са специализирани Chaosium) претърпя гръмовен неуспех. Джеф обаче бе изключително опитен и подготвен лектор, затова когато привърши със своя панел и попита дали има желаещи да се включат в ролево приключение по Call of Cthulhu, желаещите бяха много и преобладаващо неопитни, точно като мен.

Малко след осем вечерта, уютна зала приюти храбрите приключенци, а Джеф накратко ни обясни същината на ролевите игри. Той самият влезе в ролята на Game Master (GM), човекът, който контролира (или по-скоро, насочва) приключението. Страхотно впечатление ми направи изборът на място и исторически период – София през 1926г., относително скоро след ужасяващия атентат в църквата „Света Неделя“. Разказът започна с откриването на богато тракийско съкровище от проф. Кацаров (български историк, филолог и археолог, 1874-1958г.). За да постави България в центъра на световното внимание, професорът кани множество гости от чужбина, които да видят съкровището за първи път и да опишат великолепието и историческото му значение.

Важните особи от чужди държави бяхме самите ние, като всеки имаше свободата да избере откъде идва и каква е професията му, да избере причина, поради която е поканен, както и да да „уплътни“ персонажа си с някои отличителни черти. Имаше журналисти, археолози, дипломати, лингвисти и антрополози, дошли откъде ли не – Франция, Англия, Ирландия, Канада…

Всеки от нас влезе (или поне опита, в моя случай) в кожата на своя персонаж, посети вечерния прием в дома на Кацаров, разгледа тракийското съкровище, отбеляза необичайните (и зловещи) за траките предмети, разследва мистериозно убийство и проследи нишката на историята до абсолютно нашенски, женски (че какъв друг?!?) култ към Ктулу. Джеф спомена по време на лекцията си, че Ктулу може да добавен навсякъде и ще пасне добре, но мога само дълбоко да му благодаря, че специално се бе подготвил за тази сесия и беше оплел митологията на Лъвкрафт с българската история и действителност от началото на миналия век по толкова убедителен начин.

Предвид големината на групата и почти липсващия ни опит с ролевите игри от този тип, всякакви правила, сметки и хвърляния на зарове бяха премахнати, а приключението се водеше в т.нар. freeform, където Джеф ни описваше света около нас и текущата ситуация, а ние се опитвахме да разплитаме загадките на неговото въображение и да напредваме в историята. След много разговори, теории, приятелски спорове, наздравици, предателства и – в самия край – няколко смъртни случая, успяхме да достигнем сладко-горчивия край. Аз самият не пресякох финалната линия и персонажът ми бе позорно разстрелян от trigger-happy ирландката на колежката Aravala. Простих, но не забравих.

След играта Джеф се оказа и купонджия, който се присъедини към среднощното ни пиянстване, беше отворен към обсъждане на какви ли не теми и отговори на всеки глупав или не чак толкова наш въпрос – накрая организирахме ново приключение, „Уискито и минералните бани“, тъй като ресторантът бе затворил, а ние храбро рейднахме околните хотели за кехлибарената течност. Освен зверски стабилен разказвач, Джеф се оказа и зверски стабилен пияч, което моментално го изстреля в челото на листа с най-страхотните личности, които съм срещал.

Прекрасно е да срещнеш толкова очевидно влюбен в работата си човек и се надявам г-н Ричард да е останал с добри впечатления от родния фендъм. Аз със сигурност вече не гледам толкова недоверчиво на ролевите приключения и кой знае, може би През 9 земи създаде още един техен фен.  Тук е моментът да отбележа и че при все бидейки безобразно скептичен към подобни мероприятия на родна земя, бях сериозно впечатлен от добрата организация и дружелюбния дух, в който протекоха тези три дни.

Останалата част от вечерта се губи в обща сюрреалистична картина на обречена битка с Древния, real life quest до лоби-бара на съседния хотел, последвала дискусия с прекрасните хора, взели участие в играта, и всички други неща, които остават за спомен (ако някой е така добър да ти ги разкаже на другата сутрин).

За изключително големия ентусиазъм, който ни владее през целия фестивал, най-вече свидетелства фактът, че в 9 сутринта в неделя сме готови да завършим епопеята със създаването на собствен свят, започнала предишния ден. Само след две кафета и шепа аналгин, с готовност се хвърлям да защитавам измисления от нашия отбор свят. В крайна сметка предишната вечер съм се борила със самия Ктулу (нищо не съм постигнала, естествено, но героинята ми е умряла красиво) и някакви си угаснали феникси вече не могат да ме уплашат.

В крайна сметка си тръгваме безкрайно доволни и заредени от цялото събитие. Адмирации за старанието и отдадеността на организаторите, които за пореден път превръщат един обикновен хотел в средище на креативни хора и магически идеи. Надяваме се на повече такива събития по родните земи и още повече гости и теми догодина.