Hawkeye

Hawkeye  е четвъртият игрален сериал на Марвел за платформата Dsiney +, след WandaVision, Falcon and the Winter Soldier и Loki. Тъй като тези заглавия варират силно по качество, а и, няма какво да се лъжем, Клинт Бартън никога не е бил особено интересен герой във филмите, не очаквах този сериал с особен ентусиазъм.

С най-голяма радост мога да обявя, че категорично бях в грешка. Hawkeye се оказа не просто страхотен сериал, а директно ми стана вторият най-любим от горепосочените, единствено след WandaVision.

Макар заглавието на сериала да е супергеройския псевдоним на Клинт Бартън (Джеръми Ренър), той всъщност не е единственият главен герой, дори е спорно дали е е най-главен. Другият водещ персонаж е героиня, която в комиксите също използва псевдонима Hawkeye – младата Кейт Бишъп (Хейли Стайнфелд). Още в първия епизод пътищата им неочаквано се преплитат, двамата се обединяват и неусетно стават екип. Така че реално зад името Hawkeye стоят и двата персонажа.

Началната сцена ни връща във вече далечната 2012-та и показва събитията от финалната битка в първия филм за Отмъстителите през гледната точка на младата Кейт. Гледката е просто невероятна както на визуално, така и емоционално ниво. Разрушенията, хаосът и ужасът, които изпитват обикновените хора в момент на инвазия на извънземни, са предадени по спиращ дъха начин. Кейт вижда тези чудовищни армии от небето и забелязва как срещу тях се изправя един мъничък човек с лък и стрели. Няма как младото момиче да се вдъхнови от този героизъм, да не пожелае да бъде като него.

След това прескачаме близо десетелие напред, две години след финала на Отмъстителите: Краят. Кейт е в Ню Йорк за празниците, за да се види с майка си (Вера Фармига) и да се запознае със съмнителния ѝ нов годеник. Междувременно Клинт също е в града – дошъл е на екскурзия с децата си точно преди Коледа, за да ги заведе на Броудей и да гледат „Роджърс: Мюзикъла“ (музикален спектакъл, посветен на Капитан Америка). Настроението му не е особено добро. Докато прекарва тези хубави моменти със семейството си, Клинт е измъчван от мисълта, че не ги заслужава, че е извършил ужасни неща като Ронин, че сега има шанса да е с децата си единствено благодарение на саможертвата на Наташа – дълг, който той самият никога няма да успее да изплати.

Вечерта преди да отпътува обратно за затънтената си ферма, Клинт вижда по новините, че старият му костюм на Ронин се е появил отново и непознат човек спасява с него куче. Както можете да се досетите, това всъщност е Кейт, която непланирано се е сдобила с костюма след низ от забавни ситуации. Клинт решава да я открие и скоро двамата се оказват в средата на сложни схеми на местната мафия. Клинт качва децата на самолета и отива да оправя кашите, забъркани от Кейт и от собственото му минало.

Ако трябва да опиша сериала с няколко думи, бих казал, че това е някакъв микс между Marvel Netflix и Disney Channel. Какво имам предвид – в много отношения Hawkeye е подобен на нетфликските сериали на Марвел като Daredevil и Jessica Jones. Действието се развива из улиците на Ню Йорк, злодеите са местни престъпници, имаме доста бойни сцени с чудесна хореография, заснети в тъмни улички и коридори, темпото е малко по-бавно, фокусът е върху емоциите на героите и техните изживявания. Изобщо, това са все неща, които обожавам понеже Марвел Нетфликс винаги е бил най-най-любимият ми Марвел (и, естестевно, най-любимият ми Нетфликс). Същевременно се усеща влиянието на Дисни – цялото нещо далеч не е толкова мрачно и сериозно, колкото бяха Daredevil и Jessica Jones – имаме коледна атмосфера, остроумен и шеговит диалог, цялата концепция за това как депресиран баща на средна възраст помага на младо момиче да излезе от затрудненията и в замяна тя му връща вярата в живота и така нататък. Но комбинацията от тези две неща не е лоша, дори напротив – резултатът е просто страхотен. Имаме сериал с душа, енергия, чудесен диалог, качествени персонажи и прекрасни бойни сцени.

Актьорската игра е отлична. Джеръми Ренър никога не е блестял особено във филмите на Марвел, но тук получава много добър материал и успява да се възползва максимално от него. Изглежда много естествен, симпатичен в своята простодушност.  А младата Хейли Стайнфелд е умопомрачително добра – всяко движение, което прави, всеки звук, който издава, просто всичко е страхотно, тя направо прелива от харизма и очарование. Има грабващо присъствие, страхотна енергия – успява с лекота да изглежда млада, нахъсана и неопитна – не напълно дива, но не и особено шлифована. Просто ми напълни душата и ѝ пожелавам страхотна кариера занапред. (Впрочем, 2021-ва явно е била нейната година, тъй като тя не просто играе главна роля в Hawkeye, а и озвучава Вай – една от главните героини – в Arcane най-добрата анимация на годината). Вера Фармига също е страхотна в ролята на майката на Кейт, а стилното ѝизлъчване наистина би се вписало в нетфликс ъгъла на Марвел. Алака Кокс пък играе Ехо – героиня с увреден слух, която в комикси е партньор на Деърдевил. Образът е интересен и има потенциал, но в Hawkeye не виждаме особено много от нея. Феновете ѝобаче не трябва да тъжат – вече има обявен предстоящ сериал за Ехо, в който ще можем да ѝ се нарадваме истински!

Тези от вас, които са гледали финалната сцена на Черната вдовица, знаят, че Йелена Белова (Флорънс Пю) има сметки за разчистване с Клинт Бартън. Въпросната сцена след надписите е била предложена именно от сценаристите на Hawkeye, които са имали голямото желание да включат Йелена в сериала. Мечтата им се сбъдва! Йелена се включва в действието малко късно – едва в края на четвърти епизод, но оттам нататък има много важна роля в историята. Каквото казах за Хейли Стайнфелд – умножете го по триста и ще бъде вярно за Флорънс Пю. Просто е великолепна.

С умиление мога да кажа, че в много отношения Hawkeye е сериал за загубата на Наташа Романов, знаменитая Чёрная вдова. Виждаме как Клинт се опитва да се понесе мъката от загубата ѝ. Още в първа серия има момент, когато той гледа „Роджърс: Мюзикъла“, погледът му е фиксиран върху актрисата с червена перука, която игра Наташа на сцената – върти се, подскача, пее, а Клинт просто е впил очи в нея и мисли за най-добрата си приятелка, която се жертва, за да може той да се върне при семейството си. В по-късните епизоди виждаме и Йелена, получаваме ретроспекция за това какво е станало с героинята от Черната вдовица насам и ставаме свидетели на точния момент, в който Йелена научава за смъртта на Наташа. Сцената е просто покъртителна, свива ми се сърцето, като си я спомня.

И с това по-лирично отклонение искам да изкажа възхищението си от това как Марвел се отнесоха с уважение към всичките си загинали героите. Темата за загубата е скръбта присъства под някаква форма в почти всяко тяхно заглавие след Отмъстителите: Краят. В Спайдър-Мен: Далече от дома видяхме как Питър се опитва да намери себе след смъртта на Тони Старк, в WandaVision имахме подробно изследване на емоциите на Уанда относно загубата на Вижън, във Falcon and the Winter Soldier видяхме как най-добрите приятели на Стив – Бъки и Сам – се чудят как да живеят в свят без Капитан Америка. А в Hawkeye виждаме как най-близките хора на Наташа – Клинт и Йелена – понасят смъртта ѝ и е се опитват да се преборят с непреодолимата скръб от загубата ѝ. Беше просто страхотно!

Впрочем, ако искате да се насладите напълно на сериала, силно ви препоръчвам преди да го изгледате да прочетете комиса, от който той черпи вдъхновение – Hawkeye на Мат Фрашкън и Дейвд Аджа. Сериалът не адаптира директно историята от комикса, но в много отношения черпи вдъхновение от него като естетика и стил. Не че няма да харесате игралната версия и без да сте чели комикса, но просто ако го прочетете ще можете по-добре да оцените целия труд, който са вложили сценаристите при адаптирането на оригиналния материал.

За финал ще кажа само едно – Hawkeye си струва. Страхотен е, интригуващ е, забавен е, въвличащ е. Гледайте го, няма да съжалявате.