Отмъстителите: Краят
Режисьор: Антъни и Джо Русо
Сценарий: Кристофър Маркъс, Стивън МакФийли
В ролите: Робърт Дауни Джуниър, Крис Евънс, Скарлет Йохансон, Крис Хемсуърд, Марк Ръфало, Джереми Ренър, Пол Ръд, Карън Гилън и др.
Материалът на: Roland Dr. Horrible
Имаше идея… Да бъде събрана група от забележителни хора. Да се провери дали те могат да станат нещо повече. Така че когато се нуждаем от тях, те да водят битките, които ние не бихме могли.
Трудно ми е да си събера мислите след Отмъстителите: Краят. Всеки, който е попадал на мое ревю тук, знае доколко обожавам супергерои и особено тези на Марвел. А този филм е много повече от обикновен комиксов екшън – това е истинската кулминация на двадесет и два свързани филма, венецът на огромната арка, развивана в продължение на десет години. Това е, без съмнение, най-амбициозният и мащабен проект с който киноиндустрията на планетата Земя някога се е заемала. Заради всичко това не мога да го рецензирам като стандартна прожекция в близкия мол.
Не мога, защото Отмъстителите: Краят е нещо много повече от сбора на своите съставни части. Филмът не е просто кино и не може да се анализира в обичайни за ревютата параметри: режисура, сценарий, актьорска игра, визия, ефекти, музика и т.н. Преди всичко Отмъстителите: Краят е емоция, или сбор от множество емоции. Той е това, което чувстваш, когато си припомняш какъв си бил през 2008-ма и как си гледал първия филм за Железния човек. Той е усещането от това да си следил някой сериал много години и да изпитваш дълбока привързаност към героите. Той е чувството да гледаш безгранично приключение – абсолютно безгранично, – в което може да се случи всичко. Той е еуфорията от разлистването на новия комикс за епични герои и страшни злодеи. Той е болката и свиването в сърцето, което чувстваш, когато се забавляваш за последен път с близък приятел, който заминава да живее в чужбина. Той е цялата гама от чувства и настроения, присъщи на човешката душа.
Ако се чудите кои филми на Марвел да гледате преди Отмъстителите: Краят, отговорът е прост – всичките. Най-новата лента за Отмъстителите стъпва на раменете на всички истории преди нея. И не просто използва старите филми, а реално ги развива, обогатява и задълбочава.
Феновете ще изпитат истински възторг по време на филма, защото той е очевидно правен за тях и то в много по-голяма степен, отколкото предполагах. Ситуацията е направо невероятна! Имаме огромен блокбъстър с бюджет от над 400 милиона долара, който очевидно се нуждае от любовта на широката аудитория, цели се в масовата публика. Но вместо да е достъпен и елементарен, той е направен сложен и многопластов, пълен с важни детайли и значими за историята елементи, които могат да бъдат разбрани напълно единствено от истинските фенове, имащи енциклопедични познания за поредицата. И какво се случва? Филмът разбива всички рекорди за бързи приходи, пълни догоре залите в Европа, Китай и САЩ. И защо? Нима наистина широката публика е станала толкова запозната с всеки дребен детайл от филмите на Марвел? Не. Но на широката публика не ѝ пука за детайлите, защото тя е дошла, за да види всичките прекрасни герои. Защото Железният човек, Капитан Америка, Черната вдовица, Тор и Хълк са толкова неустоими, че хората отчаяно искат да видят историята им, дори когато не разбират коя реплика към какво точно препраща или този герой, с който говори някой от главните, къде точно се беше появявал. Марвел просто са на такъв етап от развитието си, че могат да си позволят да направят истински филм за феновете и пак да напълнят залите. Защото вече всички сме им фенове.
Филмът предлага нещо, което наистина виждаме рядко в супергеройските продукции – завършеност. Финал. Някои биха казали, че той изглежда по-скоро като финал на сезона, а не финал на сериала, но за мен Отмъстителите: Краят наистина носи усещането на финал на поредицата. Завършени съдби. Затворени краища. Без сцена след надписите. Просто край. Да, животът продължава, и да, филмите на Марвел също продължават – тази година имаме още един Спайдър-мен, ще видим в бъдещето втори филм за Черната пантера, може би за Капитан Марвел, след време ще има нови герои, като Eternals. Но това е краят на една епоха, на една велика и обичана епоха. И този край ще ви съсипе.
Аз лично не бях готов за него. Часове след като излязох от салона, продължавах да се чувствам объркан, зашеметен. Нещо наистина не ми даваше мира и първоначално не можех да си го обясня. Но после го разбрах – обърква ме това, че във филма действително се случиха трайни промени и героите истински се развиха. В комиксите рядко има такава промяна, защото тяхната идея е да бъдат като митове, да могат да се разказват безкрайно. Там героите преминават през определени цикли и на всеки няколко години се възраждат отново в оригиналния си вид. Всяка дълга история за Капитан Америка, Железният човек или Тор неминуемо свършва с това как героят изживява пълен кръг и отново е в началната си позиция, готов за още битки и приключения. И това е успокояващо, защото знаеш, че историите не свършват, че винаги можеш да намериш още. Отмъстителите: Краят е нещо различно. Той не връща героите в начална позиция. Не ги оставя непроменени, така че да могат да бъдат използвани отново и отново. Не, той ги тласка напред, истински напред, по начин, който комиксите изключително рядко си позволяват.
Ако очаквате втора част на Отмъстителите: Война без край, то мога да ви кажа, че няма да я получите. Краят е съвсем различен филм, с различен фокус, различна атмосфера. В него има много повече хумор, много повече намигвания към феновете, но и повече мъка, струва ми се. Прекарваме с централните персонажи много повече време, всеки от тях има своите малки лични моменти, за които просто нямаше място в средата на Война без край. В кинозалата се чуваше много повече смях. След финалните минути на Война без край хората масово излизаха от салона изненадани, стреснати, объркани. След финала на Краят, половината публика плачеше. И салонът беше толкова тих, че всичките хлипове се чуваха.
Няма какво повече да кажа, без да навляза в спойлерската територия, така че просто ще ви пожелая приятно гледане. И наистина го гледайте, струва си. Виждате, че аз и Roland единодушно му даваме най-високата възможна оценка, което се случва рядко. Но дори да пренебрегнете нашето мнение („Те са си луди фенове!„) истината е, че хората масово са във възторг. Дори колегите ни от SciFi.bg, които не са запалени по супергеройския жанр и имат доста по-хладнокръвни мнения, пак дават на филма много висока оценка (линкът съдържа спойлери). Дори да не сте обичали тези герои преди, Отмъстителите: Краят ще ви накара да се влюбите в тях. Да се смеете с тях, да плачете с тях, да се страхувате за тях, да се радвате за тях.
Краят на една ера. Но каква ера беше това, ах каква ера!
Оценка: 10/10
Материалът на: Roland Dr. Horrible
Двете ревюта са… допълващи се 🙂 Много ми харесаха емоционалните ви и откровени текстове. Аз също писах 10 в IMDB.
Страхотни ревюта! Поздравления! 🙂
Единственото, с което не съм съгласен с Roland е, че Infinity War е бил „половин филм“. Мазоли ми излезнаха на езика да повтарям на хората, че това е пълен абсурд – филмът има начало, среда и ОКОНЧАТЕЛЕН край – просто във въпросният край нашите герои ЗАГУБИХА, а злодеят спечели. Нещо, което въобще не сме виждали в комиксов филм и много рядко в киното като цяло. Дори да не бяхме получили Endgame, за мен Infinity War си остава шедьовър и също щеше да е прекрасен (временен) завършек на поредицата. Не този, който може би сме искали, но този, от който жанра има нужда, за да остане свеж и да пълни залите с орди от заклети фенове.
Няма да навлизам в подробности, но за мен лично ако Infinity War e 10/10, то Endgame е 9.5/10 – имаше няколко неща, които не ми харесаха, някои арки на героите, с които не съм съгласен и дупки в сюжета, които отварят големи дискусии. В никакъв случай, не съм разочарован (напротив – филмът беше ЕПИЧЕН!). Просто Infinity War беше по-стегнат, с по-добър екшън и драматургия и финал, който ме остави закован за стола.
Отново поздравления за текстовете! Радвам се, че сме изпитали едно и също усещане гледайки филма и наистина чувството да видиш как огромни панели от комиксите са пресъздадени по този великолепен начин на голям екран е просто несравнимо. Силно се надявам Endgame да детронира Аватар най-после и на върха на пирамидата да застане нещо наистина значимо в кино индустрията.
Браво за ревюто.
Изгледах го, ала за съжаление филмът ме разочарова: блудкав, почти не емоционално ангажиращ и има пробойни в сюжета, диалога и т.н.
Само факта, как беше представен Тор, До Самия Край на Филма, е тотално неуважине и подигравка с героя му… по дяволите, с митологията вплетена и разиграна в образа му, цели 6 филма, в които присъства!!
Всичките му преживявания, промени, загуби на любими хора отиват в кофата, която е подпалена пост-фактум :(.
Жалко, бе интересен герой.
Ще задмине Аватар, обезателно. Но ако Аватара е „недостоен“, то Отмъчащите: Краят е и нелогичен и уморителен… и тъп. Истина.
Бахти и т’ва нещо ще мине 3-те млрд., братче…
Текстовете както винаги са на висота, било от луди фенове било от трезвомислещи. Аз лично се радвам, че не отидох да го гледам на кино-така се случи, 3 часа скука ми дойде в повече на домашното ДВД, та го гледах 2 вечери. Виж за първата част съжалявах, че не го гледах на кино. Няма да задълбавам в недостатъците на сценария, но очаквах, ако могат, да отделят достатъчно равно време на всеки един от героите от Авенджърите, а не само на главната 3-ка: значи тенекията получи официално погребение, а вдовицата една-две сълзи и едно Липсва ми. И какво излиза: ако лошият затрие 50 процента от населението на добрия това е геноцид, ама ако добрия затрие цялото население на лошия това е… възмездие? После се чудят защо обществото ни било толкова сбъркано.