Създател: Дрю Годарт (на сериала), Ерик Елсън (на сезона)

Сезони: 3

Формат: 13 епизода по 55 минути

В ролите: Чарли Кокс, Дебора Ан Уоу, Елден Хенсън, Винсент Д’Нофрио, Уилсън Бетъл, Джоан Уоли, Джей Али

Трети сезон на Daredevil е четвъртата Марвелска продукция, която излиза по Netflix тази година. Този факт сам говори доста за епохата, в която имаме радостта да живеем. Когато бях тинейджър, по телевизията вървеше само един супергеройски сериал – Смолвил. И макар в него Кларк Кент да нямаше наметало и да не се наричаше Супермен, аз все пак чаках епизодите с трепет, защото беше единствения ми шанс да видя на екран супергеройски приключения, разказани в по-дълга форма. Днес комиксовите сериали излизат на килограм – само за тази календарна година имаме нови епизоди на Agents of S.H.I.E.L.D.S., Runaways, The Gifted, Cloak & Dagger, Flash, Arrow, Supergirl, Legends of Tomorrow, Gotham, Krypton, Titans, Jessica Jones, Luke Cage, Iron Fist и… със сигурност изпускам нещо. Тоест, ние като зрители вече не сме длъжни да се задоволяваме с трохи – имаме страшно голямо разнообразие, можем да сме взискателни и критични и да подбираме екранизациите, на които посвещаваме времето си. Явно и хората, стоящи зад Daredevil, съзнават това. Затова тази есен те ни поднасят нещо наистина специално.

Действието на сезона започва малко преди края на The Defenders, като в първите няколко минути е показано как Мат Мърдок (Чарли Кокс) е оцелял след събитията от финала на общия сериал. Прескачаме няколко месеца напред и откриваме, че Мат все още се възстановява от раните си под грижите на сестра Маги (Джоан Уоли). Някогашният Дързък дявол е изгубил всичко – вярата си, надеждата си, оптимизма си… и своята любима Електра. Последното е финалният пирон в ковчега му и затова Мат просто се е отказал напълно от живота и прекарва дните си в мазето на църквата. „I’d rather die as the devil than live as Matt Murdock.

Междувременно неговите приятели Карън (Дебора Ан Уоу) и Фоги (Елдън Хенсън) продължават напред с живота си. И докато Фоги се справя сравнително добре и напредва както в кариерата, така и в личния живот, то Карън е неспособна да приеме загубата на Мат и все още плаща наемите на апартамента му, надявайки се, че той скоро ще се върне. Светът и на двамата се разтърсва из основни, когато научават от медиите, че Уилсън Фиск (Винсент Д’Нофрио) е излязъл от затвора.

В структурно отношение сезонът е изключително стегнат и концентриран. Новият главен сценарист Ерик Елсън се е поучил от грешките на предшествениците си – докато втори сезон изглеждаше като редуване на сцени от два отделни сериала (един за Деърдевил и Електра, друг за Карън Пейдж и Наказателя), то тази година всичко е подчинено на обща голяма история. За пореден път тринайсетте епизода на Netflix носят усещане за един дълъг филм, а не за тринайсет истории.

Бях изключително удовлетворен от факта, че новият главният сценарист е подходил с уважение към работата на хората, създавали сериала преди него. Малко се притеснявах, че сезонът ще се опита прекалено рязко да бъде нещо ново и различно и по този начин ще пренебрегне граденото в миналите години. С радост мога да заявя, че Ерик Елсън, макар да разказва категорично отделна история по свой специфичен начин, все пак работи в дух на приемственост и полага усилия да изгради здрави мостове между своята история и по-ранните сюжети на Деърдевил. Дори на моменти попълва дупки, които дори не са негова работа да пълни. Например, в края на втори сезон на Daredevil видяхме как Мат съобщава на Карън, че той е Дръзкият дявол. Тази сцена увисна, защото The Defenders подхвана историята няколко месеца по-късно и Карън, по-рано положително настроена към Дявола, убеждаваше Мат никога да не облича костюма. Елсън специално се връща назад, показва продължението на сцената с разкриването и успява много кадърно да свърже различните истории и да обясни адекватно поведението на Карън.

На ниво на заснемане и цялостно качество на продукцията, сезонът е просто феноменален. В интернет вече се разказват легенди за удивителния 11-минутен кадър от четвърти епизод, в който Мат бяга от затвор, където започва бунт. За мен лично това беше най-изключителното зрелище, което съм виждал някога в сериал, и изпитвам дълбоко уважение към Чарли Кокс за това, че е успял да се справи с всичките каскади и бойни сцени и да продължи да се движи. В края на дългия кадър актьорът е видимо изтощен, на ръба на силите си, диша тежко и мъчително, болката е осезаема и всичко това придава на момента една неподправеност и автентичност, каквато не съм виждал в друг екшън сериал. А това е само един от множеството страхотни похвати, използвани в сезона.

Винсент Д’Нофрио за пореден път е страхотен в ролята на Уилсън Фиск. Сезонът му дава доста поле за изява, дори смея да кажа, че в много отношения именно Кингпин е главният герой в тези тринайсет епизода. Специално използвам името Кингпин, не само защото то е използвано и в сериала, но и защото именно тук виждаме как Уилсън Фиск се превръща в този Кингпин, когото познаваме от комиксите. Зловещата гениалност на Фиск, хитрите му машинации, сложните му паяжини, страшните му мисловни игри – всичко, всичко е тук. И Винсент Д’Нофрио е абсолютно феноменален във всеки един момент.

Другият антагонист на сезона е Бенджамин Пойнтдекстър, наричан „Декс”, изигран от Уилсън Бетъл. С неговия образ е свързан един особен факт, който не виждам смисъл да крия, тъй като се разбира сравнително рано в сезона – реално Декс е известният злодей Булсай от комиксите за Деърдевил. Сериалът се потапя напълно в историята на Булсай и дори обяснява произхода му – нещо, което така и не се е случвало в комиксите. Смея да кажа, че решението на сценаристите е добро, а изпълнението е перфектно. Булсай си остава същият плашещ психар, който познаваме и обичаме от комиксите (никога повече не бих могъл да приема Уилсън Бетъл в положителна роля, вече дори по интервюта ми изглежда като психопат), но едновременно виждаме и трагичен образ, когото разбираме и съжаляваме. Искрено се надявам сериалът да бъде подновен и Булсай да се появи отново, защото героят наистина е представен страхотно и с удоволствие бих видял още от него.

Точно със силата и значимостта на злодеите е свързан най-сериозният ми проблем с новите епизоди, а именно – в трети сезон на Daredevil има прекалено малко от самия Деърдевил! Всичко се върти около Кингпин и неговите планове… което само по себе си не е лошо, но Мат ми е прекалено любим герой и страдах, че виждах толкова малко от него. В доста от епизодите имаше отрязъци от петнадесет или дори двадесет минути, в които Мат го няма на екран, а в две от сериите не се появи изобщо (или само за финалните трийсетина секунди)! Срамота.

Една от по-досадните сюжетни линии се върти около героя на Джей Али (ново попъление за сериала) – Рей Надийм, агент от ФБР, който малко по малко попада в мрежите на Кингпин. Разбирам смисъла от тази история и наистина е хубаво да видим как един обикновен човек неусетно се оказва притежаван от престъпния бос, но ми се струва, че същият сюжет можеше да бъде разказан без толкова много сцени с Рей Надийм, с жена му, с брачните и финансовите му проблеми и други подобни глупости. В някои епизоди Рей Надийм имаше повече екранно време и по-важна роля от Деърдевил, а това ме дразнеше неимоверно. Не ми пукаше за тъпия агент и тъпата му жена, които изобщо не са от комиксите, исках да видя как Мат страда за Електра!!! Едва във финалните епизоди историята на Надийм стана интересна и интригуваща, а не просто смислена и ценна за главния сюжет.

Макар и с ограничено екранно време, Чарли Кокс продължава да бъде великолепен. Във всеки един миг, независимо дали раздава ритници или говори за духовната си пустота, той изглежда естествено, нито за миг нямам усещането, че играе или се преструва. Не мога да опиша безмерната си радост от това, че най-любимият ми комиксов персонаж получи толкова отдаден и безкомпромисен актьор. И не разбирам защо всички продуценти в Холивуд не го заливат с покани за роли! Другите двама герои от голямото трио на сериала – Карън Пейдж и Фоги Нелсън, също стоят перфектно. Този сезон двамата не изглеждат чак толкова централни, тъй като има доста нови герои и сюжети, но реално продължават са важна част от историята, а не са вътре по задължение, просто за да ги има. Сезонът наистина успява да даде поле за изява на всеки герой, да превърне всекиго в значима фигура.

Като говорим за нови попълнения, няма как да не спомена и Джоан Уоли в ролята на сестра Маги. Уоли често присъства в телевизионни проекти, гледал съм я в множество исторически сериали – Борджиите, Wolf Hall, Бялата принцеса и други – и мислех, че вече съм видял всичко от нея и тя няма с какво да ме изненада. Е, грешах. Играта ѝ тук се оказа изключително нетипична и оригинална и присъствието ѝ определено допринесе много за положителните ми впечатления от сериала. Пък и чисто сценарно героинята е написана добре, сериалът съумя да разкаже историята ѝ много по-качествено отколкото Франк Милър успя да го направи на страниците на комиксите.

Както споменах и по-рано, новият главен сценарист Ерик Елсън използва множество различни похвати и ги вплита качествено в сериала. Към средата на сезона има интересен епизод, който в по-голямата си част е черно-бял и разказва историята на един от новите персонажи, но не чрез обикновени ретроспекции, а посредством особено интелигентен похват. Десети епизод пък се нарича „Карън” и първите му 30 минути показват предисторията на Карън Пейдж – мистерия, която витае във въздуха още от първи сезон насам. Този сегмент е изключително впечатляващ, написан и заснет е като независим филм за най-бедните щати, тип Зимен дар или Дивата река, с дълги кадри на природни картини – планини, небеса и изсъхнали дървета. В едно интервю Елсън специално разказва, че е искал да подходи с уважение към персонажа на Карън и да се опита да обясни какво в миналото ѝ я е превърнало в жената, която познаваме, като разкрие някои модели на поведение, които по-неангажираният зрител дори не е забелязал.  Резултат заслужава адмирации!

Цялостно погледнато, сезонът наистина представлява интересен пъзел от взаимосвързани назъбени колелета, които се движат с впечатляващ синхрон. Някои от елементите ме оставиха без дъх, други пък ми се сториха по-скучни, но бях  истински запленен от начина, по който сезонът свърза всичките си сюжетни линии в обща картина. Именно това го отличава както от предишните сезони, така и от болшинството съвременни сериали – и комиксови, и некомиксови. Разбирам защо масовото мнение е, че това е най-добрият сезон – аз лично не съм напълно съгласен, в сърцето ми най-специално място винаги ще имат моментите от втората година, когато Дяволът скачаше по покривите с Електра – но обективно наистина разбирам защо хората го твърдят.

Покрай всичките скандали между Нетфликс и Дисни изобщо не е ясно дали Daredevil ще се завърне за четвърти сезон. Аз лично от сърце се надявам това да се случи, защото тази история и тези герои имат потенциал и все още могат да ни разкажат нови неща. Но ако съдбата е решила друго, то поне мога да кажа, че третият сезон беше наистина страхотен и краят е достатъчно удовлетворителен, за да бъде финал на целия сериал. Но…искам още!

Оценка: 9/10