Please click on the flag for the English version. You can also listen to a part of the original recording.

ShadowDance: Let's start with the hottest news for all your Bulgarian readers -- you are coming over in March by invitation from one of your local publishers, ArtLine Studios. Yay to that! Back in Barcelona you told us you were just signing your first book in Bulgarian -- with this tour on its way, do you now know more about your Bulgarian fandom and the country or the region? How do you usually prepare for this kind of trips, is there anything in particular you find necessary to get acquainted with about the place you will be visiting?

Brandon Sanderson:  To be perfectly honest, one of the reasons that I'm coming to Bulgaria is because you guys were so nice when you showed up and told me that you were very excited, and I met my Bulgarian publisher and I said, when we had a little bit of extra time on my next tour through Europe, I said, what about Bulgaria? And so you are responsible for that! I know nothing about my fandom in Bulgaria. I'm pretty well in touch with the fandoms in a lot of the countries, but mostly it happens after I travel there. I get to know the translator, the publisher, some of the fans of things, and that lets me get a better feel for the country, and just really to have a frame of reference. So I'm really looking forward to coming because it's you guys that made me want to go check the place out.

ShadowDance: This is so very kind of you and we are all eagerly awaiting you here! There's also another piece of news that has attracted huge interest was your deal with DMG for the movie rights to the Cosmere universe. You have mentioned that you won't be much involved since you want to concentrate on writing. But you have probably thought about how this should go in the best possible way. What material do you feel DMG should start with?

Brandon Sanderson: Well, I've pushed them to start with Mistborn, but they've owned the rights to Way of Kings longer, so it went into development first. They actually bought Mistborn a year later, once the rights to that became available. So they have Way of Kings on the way. I haven't read a screenplay yet, but I hear it's looking pretty good. They have a Mistborn screenplay in the works, but it's a little bit behind the other one.

ShadowDance: Do you think you will be interested in more active participation down the line, like writing a script? Would you in fact be interested in writing scripts for other works, the obvious candidate being the Wheel of Time?

Brandon Sanderson: I am not a screenwriter. That's the thing that people miss. Me trying to write a screenplay would be a little bit like a basketball player trying to play soccer. They might have a leg up on just your average person, because they have practiced a skill very similar, but it doesn't mean they'll automatically be great at it. I'd rather hire someone that is great at it to do a really good screenplay and then read it and offer feedback. So I will be involved in reading and giving feedback, and I have done that before on things. But I do not want to write the screenplay myself. Same sort of thing goes for any other works. I am not a screenwriter. I am a novelist. They are different enough skills that I don't want to potentially undermine a project by insisting that I have to be the one to write the screenplay, though I would be very interested in consulting on The Wheel of Time and giving feedback on a screenplay if they had one.

ShadowDance: Do you have particular favorites among foreign editions of your books? ArtLine Studio around here is known for experimenting with covers and they have The Stormlight Archives published in gorgeous leather cover to mimic a medieval feel, while their Emperor's Soul is wood-encased. Can you share any other examples that have impressed you? How important do you feel the covers have been for the commercial success of your books (remembering also the story about how you picked up your first fantasy book)?

Brandon Sanderson: So, let's see. The very first foreign edition I sold was Elantris into Russian. I still have quite a bit of fondness for that edition, just because it was the first one that I held in my hands, other than the US edition. It was before the UK and Germany. It was that little Russian edition. We haven't gotten very many Russian editions of my books, just a couple of them. So I'm very fond of that one for that reason. Most countries have some covers that are spectacular. Most places there are some that are merely okay. There are some that are awesome. The new French Way of Kings covers are fantastic. The Mark Simonetti Mistborn covers, which are originally for the Brazilian editions, are gorgeous. I really like when people do interesting and new things, like you were mentioning about The Stormlight Archive in Bulgarian, and The Stormlight Archive in Chinese, Mainland China. They have these gorgeous stained glass style covers that are beautiful. But I can usually pick, there's so many. The covers are important.

As an author becomes more and more well known, the cover becomes less and less important, because the name sells the book. But originally, you really can judge a book by its cover, I feel like. How much attention has the publisher given to this book? How interested was the artist in doing this cover? Those things are cues you can get from that cover. Once in a while, things just don't work out, even though you'll have a great cover artist and a passionate publisher. That happened with the Mistborn paperback, the first edition. Once in a while, the publisher doesn't have resources. The first edition of Mistborn in Spain has this famously bad cover that all of the fans joke about. In fact, some Spanish fans did a little comic about it, because it's just a guy screaming. It's obvious that the artist had never read the actual book. Probably it wasn't translated when they commissioned it, so they couldn't have. So they just looked at the US cover and took one little piece of it, and did like a kind of cheap knock-off. Not really the artist's fault, more that the resources just weren't there. But, man, that cover was dreadful, and the fans still come to me at signings in Spain and say, “You are so lucky I read this book, because my friends told me it was great, but I had to ignore the cover.”

ShadowDance: Your world-building is often characterized by an almost game-design like affinity for combining concepts and elements. Do you feel that this is an important path to your writing craft -- a deliberate challenge for the creative mind to see patterns, connect disparate dots, ideas and images and arrive at a meaningful and compelling story? Do you think your love for Magic: the Gathering has in a way influenced and informed such an approach, with the backstories emerging from the combination of cards, skills, mechanics, pieces of information?

Brandon Sanderson: This is a really great question. I would say it is important for me. It's not necessarily important for every writer. But the way my brain works, having grown up as a gamer, I am certainly influenced by my gaming background. You mentioned Magic: the Gathering. I wouldn't say that Magic: the Gathering has anything specific has been an inspiration. But I've been playing it since I was, what, 16? So, yeah, it's definitely had an influence on my writing career, just like the video games have. I try hard not to make my books feel like reading a video game, because I think there are certain things video games do really well, and certain things books do really well. If they try to overlap one another, it often doesn't work. I think that different art forms should try to do different things. But certainly, there are inspirations I've got. This has become a theme for my writing, in part just because of how exciting I find it.

ShadowDance: You write of so many different creatures and characters, such as the kandra, the spren, but also dogs, talking swords and demigods with world-changing abilities. Some of these are so far removed from the humans that they seem to require a certain detachment in order to describe properly. What is your approach to tackling such characters and how do you manage to keep them believable and unique?

Brandon Sanderson: In this, I look towards science fiction books that I've loved, Fire Upon the Deep is a great example of this, that have explored how non-humanoid or very different style humanoids would see the world, and what things we might share with them. You know, people are people. I use people very broadly here. Sapient beings are, I think, going to share certain attributes. Even when they don't, I'm going to generally set my stories from the eyes of people in such a way that we can highlight the relatable parts of them, things that are similar. The differences are cool, but similarities build empathy. I would just say this is my science fiction background, having read a lot of science fiction. It pushes me to try and do fantasy that explores a little bit more these sorts of things.

ShadowDance: And back to the humans! You have mentioned that a breakthrough moment for you was moving on from an approach that views characters as predefined roles in the protagonists' stories to viewing them as protagonists of their own stories. This is a remarkably well articulated writing advice. Taking care to live the story and its particulars through a certain set of human qualities makes for compelling and lively characters but how do you attribute qualities to your characters in the first place? Do you mainly draw inspiration from people in the real world?

Brandon Sanderson: This is a really hard one for me to talk about, because unlike most writing things, characters for me are, I do by instinct. Most writing, other aspects of writing I do more outlining. I use methodologies, and I use, I build things like an architect. Characters, I just go by my gut. I feel like part of this is coming from me observing people. So you say, do I take it from people in the real world? Yes, and no. Most are not based on any one person. But I think an attribute of writers is often that they like to observe. They like to see how people think and talk and work, and try to see if they can get inside that person's head, or a person like that's head, as they write. I try the character until they feel like they're working. I can't really define it better than that, unfortunately.

ShadowDance: That said, do you feel your protagonists as aspects of your own personality, somewhat in the vein of the main character in "Legion", even if they don't necessarily represent your voice or your thoughts?

Brandon Sanderson: Absolutely. Legion certainly has some aspects that, different voices talking in your head, the different aspects of every person, I think. We're all different people, in different environments, different settings around others. Yeah. This is a manifestation of it. Legion certainly was.

(Shadowdance -- These following few questions come from the winners of a special game that we organized for our readers, in partnership with Mr Sanderson's Bulgarian publishers. People submitted a lot of questions and here are the best of the pack that Brandon was so kind to specifically answer!)

ShadowDance: You have created so many amazing worlds of different types of magic, nature forces, creature inhabitants, societies and rules. If you had to choose, which of those worlds would you be most thrilled to live in?

Brandon Sanderson: I would probably pick Mistborn, Scadrial, at this point, just because it's the closest to having the best comforts of life. I really like, I don't know, instant noodles and electricity and stuff like that. Mistborn is the closest to that, while also having really cool and fun magic. The magic from Stormlight is probably a little more fun. I would love to have a Spren. But I don't think I'd want to live on Roshar.

ShadowDance: And what role would be exciting for you -- a villain or a hero, a human or another creature, someone with magical abilities or someone without?

Brandon Sanderson: Well, I definitely would want to have magic, as one would be able to guess, though I don't know that I would want to be the person in the middle of it all. It goes back to that whole thing about observing. I would like to be the person living during a peaceful time, who is writing a chronology of all the terrible events that happened in the past.

ShadowDance: As you have matured as a writer, have you ever wanted to change the finale of any novel or series, and if so, which one? Have you somewhere felt that looking back you could have added more substance here and there, or change some character's reactions or a plot outcome?

Brandon Sanderson: Yes. What a great question! It's usually attributed to da Vinci, though I can't ever find any real sources on it, the quote that, “Great art is never finished. It's only abandoned.” This is a very true sentiment, that you could always be tweaking. As a writer grows, their passions will shift. Their skill will hopefully get better. Every book is more like a window into who they were when they wrote the book. You could always change that window. Mistborn, I learned what I call Sanderson's First Law, that you need to do specific things to foreshadow your magic to have a satisfying ending, by handling the ending of the first Mistborn book somewhat poorly, with a new power being manifest by one of the characters that I hadn't, I feel, properly foreshadowed. I think I could do a better job with that book right now.

That said, with Words of Radiance, there was one thing that I decided to change, a certain character letting another character die instead of killing them directly, because how I'd done it in the book bothered me, and when it came time for the paperback to come out I put in a revision. I wanted to experiment and see how this worked. I'm not 100% satisfied with how it ended up working, just because I can't confirm that all people are getting the same ending, and they all want to have the same ending so they can discuss it. It's more for the fans. At that point, a more flawed piece of art that's consistent is probably better for the fans, so that they don't have to keep track of different editions. That said, Tolkien famously changed The Hobbit to better enter continuity with Lord of the Rings, and the entire cycle is stronger for him having done so. So, I go back and forth about it.

ShadowDance: Would you agree that fantasy and sci-fi (epic, YA, or otherwise) should be promoted in school reading as a way to attract adolescents to reading in general?

Brandon Sanderson: Absolutely. I became a reader because of a teacher who was willing to teach science fiction and fantasy, and willing to give people books that they would love, rather than books that someone thought they should love. I always say that books are like shoes. The wrong pair of shoes hurts your feet, and you're better walking without them, but the right pair of shoes makes your life way better. Books are the same way. Yes, we should read widely. Yes, we should experience new things. But when you find something you love, it shouldn't matter to a teacher, who just wants you to learn how to read and be more literate, what genre it is. We should, I think, have a lot less biases in education about what constitutes good fiction versus not good fiction, what is an appropriate topic and what isn't.

ShadowDance: Yes, we all know how Harry Potter has been a huge success in attracting a lot of kids to reading. However, don't you feel that this would take out of the genre's appeal?

Brandon Sanderson: No, I don't think it would remove the appeal. Certainly, if you're assigned something, that something gets a little less exciting. But, at the same time, I remember reading things that I was assigned that I still loved. I think it's still worthwhile.

ShadowDance: Generally speaking, sci-fi and fantasy have long been neglected in academics but maybe schools are a more palatable place where they could be discussed?

Brandon Sanderson: Yeah, I totally agree with you. I really wish that schools did this more. I wish that in higher education there weren't this sense that certain genres are less worthy. It really bothers me. It bothered me all through my masters degree. I am a strong advocate and proponent for the power of what science fiction and fantasy can do. We have to be careful, though, as a genre, not to let ourselves fall into the same trap. Meaning, it's very easy to say, “Oh, well, you just haven't read the right kind of science fiction. We have great science fiction, but most of it's crap.” I think that we shouldn't be saying things like that. I think that we should be looking at what people love, and finding why it's so powerful and important to them, rather than saying here is this other thing that they should love instead. We have this dichotomy where we equate popularity with lack of quality. You brought up Harry Potter, which I think is very high quality work. I think it's excellently done. There's a lot to learn from it, and has done more for literature than most books that have won national book awards or Nobel Prizes in the last 20 years. But they would not give a Nobel Prize to Harry Potter, of course. You're getting into a personal hobbyhorse of mine, so I'll just leave it alone for now, but just say I agree with you.

ShadowDance: Well this seems to be our last question. Once again, sincere thanks for doing this inverview with us and we are waiting for you in Bulgaria! May you have a glorious year!

Brandon Sanderson: Thank you guys so much as well. I'm looking forward to coming out and seeing you in just about two months now, a little less. I love traveling around and seeing the different fans. One thing I've learned through that is that we all speak different languages and see the world in unique and interesting ways. But at the same time, we can be brought together by our love of something like science fiction and fantasy. I remember going to Dubai and meeting with a bunch of Arab Muslim fans, who you would think on paper would be so different from a Mormon guy living in Utah, and yet we had so much in common because of our love of science fiction that I made some really good friends over there. That's part of the power, I think, that fiction has, and fandom has, is it brings us together. Thank you guys very much!

Приятели, дойде време най-сетне да възродим поредицата си с интервюта и то не с кого да е, а с всепризнатия нов майстор на епичното фентъзи, Брандън Сандерсън! Както знаете, в края на миналата година екипът ни участва на Еврокон 2016, където успяхме да се запознаем с Брандън и да уговорим това хубаво интервю. По-късно проведохме игра с вас, с награди от българските издатели на автора, за да съберем най-интересните въпроси от самите читатели и с голямо удоволствие ви представяме тук най-сетне и техните отговори. Надяваме се, че това интервю ще подгрее добре температурата за предстоящото идване на Брандън в България (на тази тема – неочаквана изненада в интервюто!), когато се надяваме да успеем да зададем още интересни въпроси, тъй като имаме голям резерв от тях! А в краткото време до края на март ви пожелаваме трескаво да дочетете всички Cosmere романи и разкази, които още не сте успели да приключите. Така де, трябва да го посрещнем подобаващо.

И така, без допълнителни предисловия, Брандън Сандерсън за писането, за магията, за филмите, за кориците, за фентъзито в училище и още много!

ShadowDance: Нека да започнем с най-горещите новини за Вашите български читатели – ще ни посетите през март покана на един от вашите местни издатели, ИК АртЛайн. Много сме развълнувани! През есента в Барселона, вие ни казахте, че тъкмо подписвате първата си книга на български. Сега, с това турне и с предстоящата Ви визита, знаете ли нещо повече за българските си фенове и изобщо за страната и региона? Обикновено подготвяте ли се по някакъв начин за тези пътешествия, има ли нещо конкретно, с което държите предварително да се запознаете, за местата, което посещавате?

Брандън Сандерсън: Ако трябва да съм напълно откровен, една от причините да реша да посетя България сте вие! Бяхте толкова мили, когато дойдохте да ми кажете колко се радвате да се запознаем! Така че аз се свързах с българското ми издателство и им казах, че когато ми се отвори прозорец в следващото ми турне из Европа, искам да мина и през България. На вас се дължи това решение. Не знам нищо за своя български фендъм. По принцип поддържам добри контакти с феновете си в отделните страни, но това обикновено става едва след като съм пътувал до конкретната държава. Запознавам се с преводача, издателството, с някои от феновете и това ми позволява да усетя по-добре страната и да си изградя някаква рамка и представа. Така че наистина нямам търпение да посетя България, защото заради вас ми се зароди желанието да видя страната. (бел. ShadowDance – ААААААААА!!!!)

ShadowDance: Много сме поласкани и ви очакваме с голямо нетърпение! Има и друга новина, която, макар и по-отдавнашна, привлече огромен читателски интерес, и това е сделката с DMG за филмовите права върху вселената „Cosmere“. Откъде според Вас трябва студиото да започне в поредицата от истории?

Брандън Сандерсън: Опитах се да ги убедя да започнат с Мъглороден, но там е работата, че те притежават правата за Пътят на кралете от по-отдавна. Тези за Мъглороден закупиха една година по-късно и всъщност вече бяха започнали по другата книга. Така че в момента се разработва сценарий по Летописите. Още не съм го чел, но засега изглежда обещаващо. Работи се и по сценарий за Мъглороден, но той е малко по-назад в графика.

ShadowDance: А имате ли интерес от по-активно участие в процеса, например Вие да напишете някои от сценариите? Бихте ли имали интерес да пишете сценарий по друго произведение – например Колелото на времето?

Брандън Сандерсън: Аз не съм сценарист. Хората често пропускат този факт. Това аз да се опитам да напиша сценарий, би било същото като баскетболист да се пробва да играе футбол. Да, сигурно би се справил по-добре от обикновения човек, защото е тренирал сходно умение, но това не означава, че автоматично ще стане страхотен футболист. Така че аз бих предпочел да наема страхотен сценарист, който да напише наистина добър сценарий, след което да го прочета и да дам обратна връзка. Смятам да се включвам с четенето и даването на фийдбек, както съм правил преди и за други неща, но не бих искал самият аз да пиша сценария. Същото нещо важи и за Колелото на времето. Аз не съм сценарист, а писател. Двете неща изискват различни умения и не бих желал да проваля някой проект, като настоявам, че непременно аз трябва да пиша сценария. Но пък бих имал интерес да консултирам и да давам обратна връзка при писането на евентуален сценарий за Колелото на времето.

ShadowDance: Имате ли фаворити сред чуждоезичните издания на своите книги? ИК АртЛайн са известни в България с това, че експериментират с кориците и с оформлението, като например Летописите на светлината на бурята са с прекрасни кожени корици като средновековен ръкопис. А Душата на императора е от дърво. Има ли подобни случаи, които са Ви впечатлили и колко според Вас са важни кориците за комерсиалния успех на книгите Ви (спомняйки си също историята за това как сте избрали първото си фентъзи в гимназията)?

Брандън Сандерсън: Да видим, първата ми чуждоезична книга беше Елантрис на руски. Много съм привързан към това издание, тъй като то беше първото извън американското, което хващах в ръцете си. Това малко руско издание видя бял свят още преди немското и английското.

Много страни разполагат с няколко изключителни корици. Да, има случаи, в които кориците са просто ОК, но пък има и такива, които са наистина невероятни. Новите издания на Пътят на кралете на френски са великолепни. Кориците на Марк Симонети на Мъглороден, които са оригинално за бразилското издание, също са брилянтни. Много ми харесва, когато хората експериментират и създават интересни корици – както например споменатите от вас български корици на Летописите или китайската им корица, които са като стъклопис и са наистина впечатляващи. Не мога да избера просто така любимите си, толкова са много!

Кориците са важни, но колкото по-известен става един автор, толкова по-малко значение започват да имат,  тъй като името продава само. Но в началото наистина можеш да съдиш една книга по корицата ѝ и да прецениш колко внимание е отделил издателят на тази книга, заинтригуван ли е бил художникът от книгата. Всичко това са важни податки и само корицата ти стига да ги разбереш. Но пък понякога нещата просто не се получават дори и при добър издател и при много надъхан художник, както се случи с първото издание с мека корица на Мъглороден.

А понякога издателствата просто нямат нужните средства. Първото издание на Мъглороден в Испания е известно с лошата си корица и феновете често се шегуват с него. Всъщност едни испанци дори създадоха комикс по въпроса – корицата е наистина ужасна и изобразява просто един крещящ мъж. Очевидно художникът никога не е виждал или чел книгата, вероятно не е била преведена още, когато са му поръчали илюстрацията. Така че човекът вероятно просто е разгледал американската корица и е взел един случаен малък елемент от нея. Не е по вина на художника, а по-скоро поради липса на средства, но все пак – тази корица беше наистина потресаваща! И феновете и до днес идват при мен и ми казват: „имаш голям късмет, че изобщо прочетох тази книга, защото приятелите ми я препоръчаха, а аз трябваше някак да преглътна тази корица“.

ShadowDance: Вашето светостроене много често се характеризира с афинитет към това да комбинирате концепции и елементи, почти като в дизайн на игра. Смятате ли това за добро описание и дали е съществена част от Вашия писателски подход – като съзнателно предизвикателство пред креативността на ума да съзира аналогии, да свързва привидно отдалечени точки, идеи, картини – за да достигне до пълнокръвна и завладяваща история? Дали например Magic: The Gathering по някакъв начин е повлияла на такъв подход – там по подобен начин различни истории изплуват и изкристализират от комбинацията на карти, умения, механики, малки откъсчета информация из текстовете на героите?

Брандън Сандерсън: Това е наистина страхотен въпрос! Да, за мен конкретно е важно, не знам дали е важно за всеки писател. Но начинът, по който моят мозък работи, със сигурност е бил оформен под влиянието на игрите. Споменавате Меджик – не, не бих казал, че има нещо конкретно, което да ме е вдъхновило оттам, но аз играя Меджик още от 16-годишен, така че със сигурност е имало влияние върху писателската ми кариера. Също както и видеоигрите. Много се старая книгите ми да не се усещат като четене на видеоигра, тъй като смятам, че има някои неща, в които видеоигрите се справят отлично, и други, които са сила на книгата. И ако човек се опита да смеси двете медии, често не се получава. Смятам че различните форми на изкуството трябва да целят различни неща. Но да, игрите със сигурност са ми били голямо вдъхновение и са се превърнали в честа тема в моето писане, просто защото ги намирам за изключително вълнуващи.

ShadowDance: Пишете за толкова различни създания и герои, кандри, духчета, паршенди, но също дори кучета, говорещи мечове и полубогове със светопроменящи способности. Някои от тези са толкова далечни от човешкото, че със сигурност изискват да се отдалечиш, за да ги опишеш подобаващо. Какъв е Вашият подход към подобни герои и как успявате да ги описвате достатъчно достоверни и уникални?

Брандън Сандерсън: Тук търся вдъхновение от любимите си научнофантастични книги (Огън от дълбините е прекрасен пример), които изследват темата за това как нехуманоиди или различни типове хуманоиди гледат на света и какви са общите теми, които бихме имали с тях. Разумните същества, смятам, биха споделяли общи качества едни с други. Но дори да не е съвсем такъв случаят, това, което правя аз, е да развия историята си от гледната точка на хората – и то по такъв начин, че да мога да подчертая приликите между тях и останалите същества. Разликите са готини за описване, но приликите са тези, които изграждат емпатията. Така че тук определено играе роля моят опит с научната фантастика, който ме подтиква да опитвам да създавам фентъзи, което разглежда подобни теми малко повече от обичайното.

ShadowDance: И обратно на хората – споменавали сте преди за особената важност на момента, в който сте започнали да пишете героите си като протагонисти на своята собствена история, а не като предефинирани роли в историята на главния герой. Това е прекрасно формулиран писателски съвет. Със сигурност да се постараеш да преживееш историята и особеностите и през призмата на определен набор от човешки качества за конкретен герой, е важно, за да изградиш жива и завладяваща история. Но как подбирате качествата, които характеризират героите в романите Ви всъщност? От персонажи в истинския свят ли се вдъхновявате?

Брандън Сандерсън: Трудно ми е да говоря по този въпрос, защото, за разлика от повечето неща, героите създавам по инстинкт. За другите аспекти на писането си използвам схеми и методологии и градя нещата като архитект. Докато персонажите създавам на база интуиция. Предполагам това се дължи на факта, че обичам да наблюдавам хората. Дали хора от истинския свят ме вдъхновяват – и да, и не. Повечето ми герои не са базирани на един конкретен човек. Според мен повечето писатели споделяме тази обща черта – обичаме да наблюдаваме как хората говорят, мислят и функционират и се опитваме да се вмъкнем в главата на дадения човек чрез писането. Така че аз просто пробвам различни неща с героя, докато не усетя, че се получава. Не бих могъл да го опиша по-добре от това, за съжаление.

ShadowDance: А дали усещате някои от протагонистите си като аспекти на своята собствена личност, донякъде подобно на главния герой в Легион, дори да не изразяват директно Вашия глас или Вашите мисли?

Брандън Сандерсън: О, да, със сигурност Легион беше пример за това как различните гласове в главата всъщност представляват различните аспекти в един човек. Аз смятам, че всички ние сме различни хора в различни ситуации, в различни среди, в различна компания и да, Легион изразява именно това.

(бел. Shadowdance – Следващите три въпроса са наградените от нашата специална игра с читателите и получиха специално внимание от Брандън! Благодарим отново на участниците в играта, а победителите най-сетне могат да научат отговорите на въпросите си)

ShadowDance: Създали сте толкова много невероятни светове с различни видове магия, природа, обитатели, общества, правила… Ако трябваше да избирате, в кой от всички тези светове бихте живели?

Брандън Сандерсън: Вероятно бих избрал Скадриал от Мъглороден на този етап, защото разполага с някакви житейски удобства. Аз наистина обичам, ами, полуготови спагети, електричество и т.н. и Мъглороден е най-близо до този свят, като едновременно с това разполага с готина и забавна магия. Магията от Летописите е може би една идея по-забавна. Много ми се иска да си имам духче. Но не мисля, че бих искал да живея на Рошар.

ShadowDance: Каква роля би Ви прилягала и би била вълнуваща – злодей или герой, човек или друго същество, някой с магически способности, или някой без?

Брандън Сандерсън: Е, както човек може би ще се досети, бих искал да мога да боравя с магия. Но не бих желал да бъда в центъра на събитията. Както вече казах, обичам да наблюдавам, така че бих се радвал да бъда герой, който живее в мирни времена и описва историята на зловещите събития, случили се в миналото.

ShadowDance: Със съзряването си като автор, случвало ли Ви се е да искате да промените финал на някой вече завършен роман или поредица и ако да – коя например? Имали ли сте усещането, гледайки назад, че бихте могли да добавите повече плътност тук или там, да промените реакциите на някой герой или изхода от някоя сюжетна линия?

Брандън Сандерсън: Какъв хубав въпрос! Както казва Да Винчи, макар че не знам дали наистина е бил той, „великото изкуство никога не е завършено, то е само изоставено“. Мисля, че има много истина в това твърдение. Един автор се развива, интересите му се променят, уменията му (да се надяваме) се шлифоват и всяка една книга представлява прозорец, през който може да надникнеш и да разбереш какъв е бил авторът, когато е писал въпросната книга. Но този прозорец винаги може да бъде променен. С Мъглороден научих един урок, който сега наричам Първият закон на Сандерсън – че трябва да загатваш предварително магията на героя си, за да може да се получи задоволителен финал. Не се справих особено добре с това в първия Мъглороден, защото в края един от героите използва нова магия, за която не бях загатнал достатъчно ясно преди това. Мисля, че сега бих го написал по-добре.

Със Сияйни слова пък реших да променя нещо от финала – един герой оставя друг да умре, вместо да го убие. Тормозеше ме начинът, по който бях разрешил ситуацията в книгата, така че когато дойде време да пуснем изданието с мека корица, аз промених тази част. Исках да експериментирам и да видя дали ще се получи. В крайна сметка не съм на 100% доволен от резултата. Просто защото няма как да съм сигурен, че всички хора ще се сдобият с една и съща версия, а обикновено читателите искат да имат еднаква информация, за да могат после да обсъждат помежду си. Така че, от гледна точка на феновете, сигурно е по-добре да им предоставя консистентно, макар и не идеално четиво, за да не им се налага да следят различните издания. Разбира се, да не забравяме известния пример с Толкин, който променил Хобит, за да му осигури по-добра приемственост с Властелинът на пръстените и в крайна сметка целият му митос стои по-добре заради това решение.

ShadowDance: Бихте ли се съгласили, че фентъзито и научната фантастика трябва да бъдат включвани по-често в списъците с книги в училище, тъй като са популярни сред тийнейджърите и биха могли да ги запалят по четенето като цяло?

Брандън Сандерсън: Абсолютно. Аз се запалих по четенето благодарение на моята учителка, която беше склонна да ни говори за тези жанрове и позволяваше на учениците си да четат книги, които те харесват, а не такива, които някой друг е решил, че трябва да харесват. Според мен книгите са като обувките – грешният номер и модел ще ти нарани краката и в крайна сметка за теб би било по-добре да ходиш бос. Но правилните обувки правят живота ти далеч по-щастлив. Същото е и с книгите – да, трябва да четем различни неща, но ако попаднем на нещо, което ни харесва, жанрът не би трябвало да е от значение за учителя. Все пак нали целта е просто да се научим да четем, да станем по-начетени. Така че според мен в образованието не бива да има такива предразсъдъци относно това какво е добра литература и какво лоша, кое е подходящо и кое неподходящо за четене.

ShadowDance: Да, всички познаваме примера с Хари Потър, който постигна голям успех в това да привлече много деца към книгите. Но пък дали няма този любим жанр да загуби своето очарование, ако се изучаваше в училище?

Брандън Сандерсън: Не, не смятам, че ще лишим книгите от тяхното очарование така. Е, при всички случаи, ако трябва да четеш нещо, то става една идея по-малко вълнуващо, но пък в същото време си спомням как четях книги по задължение, но въпреки това много съм ги харесал. Така че мисля, че си струва да се опита.

ShadowDance: Изобщо, фантастичните жанрове като че ли от години се отбягват като поле на изследване в академичните среди, но може би училищата са добро място, където те да се дискутират в по-голяма дълбочина.

Брандън Сандерсън: Да, напълно съм съгласен с вас. Иска ми се това повече да се правеше в училищата, иска ми се и в университетите да не се гледаше на определени жанрове като по-недостойни. Това ме тормози сега, тормозеше ме и по време на магистратурата ми. Аз съм защитник на фантастичната кауза и вярвам, че тези жанрове имат голяма изразителна сила и могат да ни научат на много неща. Но трябва да внимаваме да не попаднем в същия капан, тъй като е много лесно да кажем „о, ти просто не си чел правилната фантастика – има страхотни книги, но повечето са боклук“. Не мисля, че трябва да казваме подобни неща. Трябва да обръщаме внимание какво обичат хората и да се опитваме да разберем защо е толкова важно за тях, а не да им казваме кои книги трябва да им харесват вместо това. Ние много често сякаш погрешно приравняваме популярността с липса на качество. Дадохте за пример Хари Потър, за която аз смятам, че е една изключително качествена творба. Смятам, че е чудесно написана, че може много да научим от нея и че за последните 20 години е направила повече за литературата от по-голямата част от книгите, спечелили национални награди или Нобелови награди. Но те никога не биха дали Нобелова награда на Хари Потър, разбира се. Тук навлязохме малко в една любима моя тема и мисля да спра дотук, понеже се увлякох, но нека само кажа, че съм съгласен с вас.

ShadowDance: Това май е последният ни въпрос! Много Ви благодарим за участието и за отзивчивостта и ви очакваме на родна земя. Пожелаваме Ви славна година!

Брандън Сандерсън: Аз също много ви благодаря и нямам търпение да дойда и да се видим след по-малко от два месеца! Обичам да пътувам и да се срещам с различните фенове. Това ме научи, че макар да говорим различни езици и виждаме света по уникални и интересни начини, ние в същото време имаме и много общи неща и любовта към фантастиката е едно от тях. Спомням си как веднъж отидох в Дубай и се срещнах с няколко мюсюлмански фенове. Човек ще си помисли, че те биха били много по-различни от един мормон от Юта, но въпреки това открихме много общи неща покрай любовта ни към фантастика и аз създадох няколко много добри приятелства там. И за мен това е част от силата на фантастиката и на фендъма – умението да ни сближава. Благодаря ви много!