Представяме ви Йордан Желязков, млад български автор, жънещ крайно обнадеждаващ успех в сайта за независимо финансиране IndieGoGo – освен че активно си търси издател на българския пазар, там той се надява да събере достатъчно, за да издаде книгата си на английски и до момента е събрал впечатляващите $1400. Разговаряме  за решението му да поеме в собствени ръце реализацията на труда си, за писателската му школа и за намеренията му да не спира дотук.

SD: Би ли се описал, все едно си герой в роман и ни срещаш за пръв път със себе си? (Може да е статично описание, описание в движение, описание на мисли, каквото поискаш.)

Хм, предполагам, че ако бях някакъв литературен/фиктивен персонаж щях да съм част от онази клиширана група особняци, които постоянно и нескопосано чупят всичко по пътя си. Онзи Пипиновец, прекалено непохватен, за да свърши дори обикновени, ежедневни задачи, камо ли нещо „героично”, но въпреки това с нестихващ ентусиазъм да успее все пак да постигне нещо значимо.

Тоест, ако трябва да го опиша – двуметров, тромав гигант (реалният ми ръст, за добро или лошо) ала Ходор от „Песен за огън и лед”, но с манталитета на вдетинен зубър невротик и неловки до комичност социални умения. За това пък с безмерен хъс и упоритост в гоненето на наглед непостижимите си стремежи.

SD: Ти си един от много малкото автори, за които знаем, завършили някаква формална „школа“ по писане. Би ли ни споделил за нея с няколко думи – къде, при кого, какво точно извлече от там, какво в писането се научи да цениш, от какво се научи да страниш?

Завърших магистратура „Творческо писане” в НБУ. Преподаватели там ми бяха Емилия Дворянова, Йордан Ефтимов, Едвин Сугарев, Пламен Дойнов, и други. Като цяло – особено в началото – повечето хора около мен действително реагираха доста стреснато, с коментари от типа на „Че това учи ли се?”, „Кой пък учи писане?!” и „Не мисля, че Вазов и Ботев са се учили да пишат в университет.”, но постепенно започнаха да стоплят към идеята. В крайна сметка писането е и занаят и макар да можеш да станеш писател и без университет, всяка форма на учене и придобиване на знания и умения е добре дошла. А иначе млади автори излезли от подобни специалности има и то много добри – просто са млади и тепърва предстои да се разчува за тях.

Аз самият за три семестъра получих извънредно много – научих се да се саморедактирам, изхвърлих десетки паразитни приоми от стила си, научих множество нови модели и системи, както на писане, така и на обмисляне на истории и сюжети. Има още много да се уча, разбира се, но в общи линии ако сега не ви допада писането ми, само кажете и ще ви изпратя нещо мое от преди 4-5 години, за да се хванете за главите.

SD: Продължавайки от предишния въпрос: продължаваш ли да се учиш? Как и от кого? Какво представлява настоящата ти „школа“? Променя ли се с опита гледната ти точка към самия процес на писане и как?

Ученето си е непрестанен процес. В общи линии в момента, в който човек започне да пише и да мисли за писане, той започва да се учи и от всичко около себе си – четене на книги, гледане на филми, четене и гледане на филмови и литературни критици, всичко съдържащо някакъв разказвачески компонент малко или много те учи. Успоредно с магистратурата си работих и като анотатор към една издателска къща, което също беше чудесен учител. Колко напред съм стигнал и съм научил, не съм обективен, за да преценя, но през последните няколко години хвърлих всички усилия в учене и развиване и пожертвах безчет алтернативи и възможности в името на тази цел.

Иначе да се променя гледната ми точка – не, просто си развивам уменията. Напротив, гледната ми точка, че писането е нещо, което се учи и развива, а не е просто следствие на „талант” си се затвърждава с всяка следваща стъпка напред.

SD: Сега, към въпроса с реализацията. Решил си да самофинансираш романа си, при това в превод на английски, през Indiegogo. До момента кампанията ти – според нашенските стандарти, – се движи изумително добре. Как успяваш? Как се подготвя нещо подобно? Как се печелят покровители и съмишленици за това?

За момента кампанията се движи отлично, да. Как се подготвя нещо подобно – бавно и трудно. Идеята за превод и самиздат ми се върти в главата още от години и от тогава насам чета статия след статия и книга след книга по темата. Далеч нямам желание и/или илюзии за някакъв върл успех на запад, а просто целя да си осигурия достатъчно доходи от писане, за да мога да продължа безпрепятствено да се занимавам именно с това. Дори една такава цел обаче иска доста обмисляне, усилия и жертви.

Досегашният успех на кампанията се дължи в основна степен на ентусиазма на хората около мен, които от първия ден не само се включиха, а и надъхаха и вдъхновиха още множество хора около себе си. Груповото финансиране не е напълно нова концепция в България – имаме различни бизнес и технологични проекти, успешно финансирали се по този начин – но все още е достатъчно странно и чудато и успява да впечатли и зарадва много хора. Има и български писатели преди мен пробвали да се финансират по този начин, но никой до момента не е стигнал толкова напред. Ако кампанията постигне окончателен успех ще бъде официално първи такъв случай в България и това само по себе си ентусиазира много хора. За да го постигна обаче имам нужда от колкото се може повече разгласа, така че на който му допадне идеята, ще се радвам да я разпространи.

SD: Сподели ни малко повече за самата си книга. От откъса разбираме, че се поставяш в героичното, „войнишко“ фентъзи. Какво смяташ, че можеш да добавиш и развиеш в този жанр? Кои автори и творби са ти изходната точка?

Трудно ми е да дам изходна точка – чета всякакво фентъзи, както и всякаква литература. Чисто откъм ниво на фантазийност може да се каже, че пиша модерното фентъзи с умерено, заземено усещане, но не съм си поставял за цел да наподобявам един или друг автор.

Иначе в началото си „В Ярката им Светлина” прилича на типично войнишко фентъзи, да. В течение на книгата обаче умишлено я изменям в нещо по-различно, като внасям и два детски персонажа и полагам на фокуса най-вече върху преживяванията на персонажите. В основата си това е именно персонажен роман – интересува ме най-вече темата за загубата, приемането ѝ и справянето с нея. Също така, за разлика от традиционното героично фентъзи, се опитвам да избягам от идеята за „добро срещу зло” и да обрисувам максимално сиви персонажи. Някои от обратните връзки до сега казаха, че на моменти им е било трудно да харесат главния герой, а други, че много са харесали антагониста на книгата – и двете ги приемам за похвали, предвид целта, която си поставих.

А вече на малко по мащабно ниво – „В Ярката им Светлина” дава началото на цял нов фиктивен свят, без обаче да е част от поредица сама по себе си. Планирам още много творби в тази фантазийна реалност, но за разлика от традиционните за жанра безкрайни поредици, мисля да пиша повече самостоятелни романи, разкази, а и трилогии (максимум!), които да могат хем да се четат индивидуално, хем и четени заедно да се допълват и да изписват една мащабна картина.

SD: Един безрадостен синдром на жанровото писане в България е количеството ентусиазирани млади автори, които с времето отпадат от полето. Имаш ли стратегия за „устойчиво“ развитие, така да се каже. Ако да, на бъдещ финансов успех ли я основаваш, или си намерил начин да затвърдиш дълбоко увереността си, че ще пишеш, пък каквото ще да става?

Надявам се да постигна известна финансова стабилност с поне умерено успешно излизане на англоезичния пазар, да – за това са и всички тези усилия и кампанията ми в IndieGoGo. Категорично не „разчитам” на това обаче, за да продължа да пиша – писането ми е страст, на която до сега не съм намерил еквивалент в живота си и възнамерявам да продължа с усилията си в тази посока без значение от развоя на събитията около мен. „Сигурността” и „устойчивостта”, не само в тази, а и във всяка сфера на живота ни са просто илюзии, така че да се разчита на тях според мен е наивно. Това, което е сигурно е, че за последните 5 години отбелязах огромен личен напредък, макар на цената на много пот и усилия и следователно няма защо в следващите 5, 15, 50 години да не отбележа още още по-голям такъв. От там насетне – каквото сабя покаже.

Ако желаете да подкрепите Йордан, ето го адресът му в IndieGoGo:

https://www.indiegogo.com/projects/when-they-shine-brightest-a-fantasy-novel

Кампанията съдържа и разнообразни благодарствени бонуси за участниците, в това число и книжни издания на самия роман. За повече информация може да погледнете и личния му сайт:

http://yzfantasy.com/bg/