3. Джийн Грей

Комиксите за Х-мен открай време предлагат на читателите доста разнообразна палитра от интригуващи женски персонажи. Величествената и обаятелна Буря, дребната и решителна Кити Прайд, студената и манипулативна Ема Фрост, наперената и устата Роуг – списъкът е толкова дълъг, че спокойно можем да кажем, че жените от Х-мен заслужават отделна класация. И все пак нито една от тези героини не е толкова сложна и многообразна, колкото Джийн Грей – единственият женски персонаж в оригиналния състав на отбора Х-мен при дебюта на екипа в Х-мен 1 от 1963 г.

Джийн е ученичка, а впоследствие и преподавателка в училището на Чарлс Ксавие за надарени деца/мутанти. Освен това тя е част от Х-мен. Джийн, подобно на своите съотборници, живее в свят на омраза и разделение – обикновените хора мразят мутантите като нея, смятат ги за изроди и искат в най-добрия случай да ги отцепят от обществото, а в най-лошия – да ги убият на място. Същевременно някои мутанти – поклонниците на Магнито – смятат себе си за бъдещето на човешкия род, вярват, че историята е на тяхна страна, и искат да натикат обикновените хора в подчинено положение. А Джийн и останалите от Х-мен искат просто да живеят в свят на мир и разбирателство.

Джийн притежава телекинеза и телепатични способности. Тя умее да влиза в съзнанията на хората и да чете мислите им, което я прави изключително емпатичен персонаж, подобно на Алената вещица. И както Уанда е сърцето и душата на Отмъстителите, така Джийн е сърцето и душата на Х-мен. Джийн е най-обичаната от всички Х-мени и заема специално място в сърцето на всеки от другите членове на екипа.

Професор Х я обича, защото измежду всичките му ученици тя е най-близка до него по идеали и мутантски способности, Циклопа я обича, тъй като тя е негова първа любов, съпруга и сродна душа, Върколака изпитва несподелена любов към нея, Буря я обича като най-близка приятелка и сестра, Звяра и Ангел я обичат, защото тя е една от най-старите им приятелки и винаги се е отнасяла с тях с уважение и разбиране.

Джийн разбира хората и техните чувства, тя е мила и състрадателна, изпитва съчувствие към всяка болка. Същевременно силите ѝ често се явяват бреме за самата нея, тъй като за никого не е лесно непрекъснато да усеща мислите и чувствата на всяко живо същество. Чуждите чувства често нахлуват в Джийн и понякога я задушават. Но младата жена не приема съдбата си с гняв и горчилка – тя е в мир със себе си и винаги излъчва доброта и човечност.

Образът на Джийн претърпява значителна трансформация през втората половина на 70-те години в ръцете на писателя Крис Клермонт. В неговите истории тялото на Джийн става приемник на Феникса – космическа сила с неизмерима мощ. Така Джийн се превръща от най-слабия член на екипа в най-силния. Фениксът обаче е сила, която не може да бъде контролирана, и скоро след като завладява тялото на Джийн, той извършва ужасни дела. Героичната и жертвоготовна Джийн, решена да предпази света от чудовището в себе си, се самоубива. Но интересното при Феникса е това, че той не е изцяло отделно същество, влязло в тялото на Джийн. Той става част от самата нея. А с какво са известни фениксите?

Известно време след смъртта си, Джийн се появява в комиксите, отново жива. А после пак умира. И след това се връща отново. И продължава така, десетилетие след десетилетие… В много отношения Джийн Грей е символът на вечния живот. Тя е слънцето – добро, пречистващо и всепроникващо, което през определени интервали умира, но винаги се възражда. Тя е безсмъртна, тя е вечна.


Къде можете да я намерите

Джийн е от първите членове на Х-мен и присъства във всички ранни истории за приключенията на екипа.

Най-известната история на Джийн е така наречената Dark Phoenix Saga (X-men #129-138). Това е не просто една от най-знаковите истории на Джийн, а всъщност една от най-популярните и обичани комиксови арки на всички времена и се смята за неопровержима класика. Комиксът представлява въздействаща приказка за силата, греха и саможертвата и е преиздаван в множество различни формати.

Джийн има интересна роля в комиксите X-Men: Phoenix Rising (обединяващ Avengers #263, Fantastic Four #286, X-Factor #1 и Classic X-Men #8 & #43) и X-men: Inferno (Uncanny X-Men #239-243, X-Factor #33-40, X-Terminators #1-4, New Mutants #71-73 & X-Factor Annual 4). Това е една от най-странните и най-комиксови арки в историята на медията. Известно време след смъртта на Джийн в Dark Phoenix Saga, Скот Съмърс – Циклопа, случайно среща с жена на име Маделин, която на външен вид много прилича на Джийн. Скот се влюбва в нея, двамата се женят, ражда им се син и Циклопа напуска Х-мен, за да се отдаде на семейството си.

Писателят Крис Клермонт споделя, че първоначално е възнамерявал приликата между Джийн и Маделин да бъде напълно случайна и е искал Циклопа да напусне отбора за постоянно – смятал е това за естествена част от развитието на Х-мен и е искал всички от оригиналните членове един по един да напускат отбора по свои дела. Това звучи нормално и естествено, но комиксите не са медия, която отразя живота по нормален и естествен начин.

Затова в началото на Phoenix Rising Джийн е открита жива в пашкул от телекинетична енергия. Веднага щом чува за това, Циклопа зарязва жена си и невръстния си син и отива при Джийн. Те двамата се събират с останалите оригинални членове на първия Х-мен екип и създават нов отбор – Х-фактор. Това изключително подразва тогавашните читатели – все пак Циклопа постъпва адски грозно като зарязва жена си и малкото си дете, за да бъде около Джийн.

Но Циклопа и Джийн имат безумно силна любов, която е изключително нездравословна и граничи с обсебване. И това само по себе си не е изключение в комиксите на Марвел. Където и да е Циклопа, с когото и да е, ако чуе, че Джийн е жива някъде по света, той веднага ще зареже всичко и всички, за да отиде при нея, така както Деърдевил би зарязал всичко и всички, за да търси Електра, както Капитан Америка би зарязал всичко и всички, за да търси Бъки.

За да оправят положението, Марвел сътворяват събитието Inferno. В него се разкрива, че Маделин всъщност е клонинг на Джийн, сътворен от злия Мистър Синистър. Побесняла от това, че е отхвърлена, Маделин изпраща Ню Йорк в ада, обявява се за Кралица на гоблините и близо 600 страници се размотава по разтворена пелерина и тясна препаска в компанията на зли демони. Циклопа и Джийн извършват невероятни геройства, за я спрат, накрая Маделин умира и спомените ѝ се прехвърлят в Джийн. Така Джийн става едновременно съпругата и любовницата, избраната и отхвърлената, героинята и злодейката и обединява всички възможни лица на жената.

Интересна интерпретация на Джийн може да бъде намерена в броевете на Грант Морисън (New X-Men #114-154). Четиридесетте броя на Морисън са преиздадени в общ омнибус, както и в няколко дебели тома с меки корици. В тези броеве Джийн се фокусира върху ролята си на преподавателка и директорка на училището на Ксавие. Морисън разказва за нарастващото отчуждение между Циклопа и Джийн и разпада на брака им. Историята е депресираща, но невероятно истинска. В последните броеве Джийн напълно овладява Феникс силата, но е драматично убита от Магнито. Поредицата завършва с поглед 150 години напред в бъдещето, където Джийн се съживява отново. Тя открива, че след нейната смърт Циклопа е напуснал Х-мен, което в последствие е довело до разпада на екипа. Джийн се свързва с Феникс силата и успява да се върне назад във времето и да промени хода на историята, като дава на Скот силата и куража да продължи борбата дори след преживяната загуба.

Джийн и Феникса се появяват отново в минипоредицата X-men: Phoenix Endsong, написана от Грег Пак и илюстрирана от Грег Ланд. Тази история представлява трогателен епилог на живота и многото смърти на Джийн и показва защо прекрасната червенокоска завинаги ще остане в сърцата на своите съотборници.


Екранизации

Като важна част от Х-мен, Джийн присъства във всички анимационни сериали за отбора. Впечатляваща е ролята ѝ в X-men: The Animated Series (1992-1997), в който са адаптирани всички по-известни приключения на отбора от първите три десетилетия, включително Dark Phoenix Saga. Джийн е от главните герои и сериалът предлага множество страхотни епизоди, посветени на нея. Друга популярна анимационна версия на Джийн Грей е тази от сериала X-men: Evolution (2000-2003), където Джийн е самоуверена млада ученичка.

Джийн има по-ограничена роля в анимационния сериал Wolverine and the X-Men (2009), като участието ѝ се концентрира основно в последните няколко епизода. Героинята ѝ там е общо взето симпатична, но до голяма степен е засенчена от това, че противницата ѝ за сърцето на Скот – Ема Фрост – е показана в сериала по много по-интересен и затрогващ начин.

Джийн има централна роля във филмите от поредицата Х-мен на компанията Фокс. Героинята участва във филма X-men (2000), където е изиграна от актрисата Фамке Янсен. Филмовата Джийн е харизматична и уравновесена преподавателка в гимназията на Ксавие за надарени деца. В адаптацията е отразена връзката на Джийн и Скот, както и несподелената любов на Върколака към мутантката. Фамке Янсен се завръща в ролята на Джийн в продължението X2: X-men United (2003), където показва развитието на персонажа. Филмът изгражда много качествено характера на Джийн и завършва с това как младата жена се жертва, за да спаси екипа. Джийн се появява отново в X-men: Last Stand (2006), който представлява трагично неуспешен опит за екранизация на елементи от Dark Phoenix Saga. Филмът е толкова ужасен, че доста фенове предпочитат да се преструват, че той изобщо не е съществувал. Фамке Янсен се появява в още два филма – The Wolverine (2013) и X-men: Days of the Future Past (2014), където ролята ѝ е изключително малка.

Софи Търнър играе младата Джийн във филма X-men: Apocalypse (2016). В този филм Джийн все още не е овладяла напълно силите си и се страхува да използва пълния потенциал на възможностите си. Тези ѝ страхове я сближават с младия Скот Съмърс. Тази версия на Джийн, както и играта на Софи Търнър, получават похвала от публиката и критиката, макар цялостно филмът да е посрещнат с по-умерени отзиви.