Топ 7 комиксови супергероини

1. Наташа Романова / Черната вдовица

Черната вдовица е най-великата комиксова супергероиня на нашето съвремие! Може би според някои читатели образът ѝ не е толкова емблематичен, колкото този на Жената чудо, например, но Наташа е извоювала всичките си победи с много повече усилия и при много по-малки шансове за успех. Жената чудо е замислена като икона и е продавана от издателите като икона. Наташа е замислена като треторазряден злодей без специален костюм и в продължение на десетилетия благодарение на любовта на феновете и интереса на читателите бавно достига до позицията на една от най-разпознаваемите супергероини на всички времена.

Черната вдовица никога не е еднаква, никога не е статична – тя е постоянно променящ се образ, тя година след година и десетилетие след десетилетие се самонадгражда. Ако Диана е символ на това какво може да бъде жената, ако бъде поставена на трона, то Наташа е символ на това как жената може да започне от нулата и сама да достигне до трона.

Централен въпрос в историите на Черната вдовица е темата за идентичността, за намирането на собствения глас и собствената личност сред хаоса от чужди идеологии и насадени убеждения. Наташа се появява за първи път в комиксите през 1964 г. в ролята на лоялен агент на КГБ, изпратена в САЩ за специални мисии. Скоро обаче тя решава да спре да се подчинява на чужди заповеди и да избере сама пътя си на развитие. Оттогава насам Черната вдовица се съобразява единствено със своя собствен морален код, действа съобразно собствената си преценка и не зачита авторитета на нито едно правителство или организация.

Наташа редовно е изпращана на мисии от S.H.I.E.L.D. (ЩИТ) и Ник Фюри, но тя не работи за S.H.I.E.L.D. а с тях, използва ресурсите им, като междувременно винаги остава свободен агент. Доста от историите на Черната вдовица включват опит от страна на дадена организация да я манипулира или използва посредством всякакви методи, включително промиване на мозъка. И силата на Наташа се изразява в това, че тя успява да се противопостави на тези опити и да защити правото си на личен избор. Основният враг на Наташа не е някоя конкретна личност, организация или правителство, не е властта в СССР или САЩ, а самата идея, че човек може да бъде принуден да обслужва чужд интерес.

В почти всички истории за Черната вдовица присъства темата за миналите грехове. Но тя не е задължително развита през баналната призма на изкуплението – Наташа не е героиня, дефинирана от чувството за вина, а по-скоро от желанието си да продължи напред. Движението, борбата, излизането от мрака – това са нещата, важни за Наташа. Тя е героиня, която приема миналото, приема участието си в него, приема грешките си – както грешките, които е била принудена да извърши, така и грешките, които е направила на своя глава – и продължава напред. Не остава втренчена в нещо, което е приключило. Била е злодей, но вече не е. Разбира сложната си природа и живее в мир с нея, не се разкъсва от самообвинения и угризения, погледът ѝ е към настоящето. Основното послание е, че няма значение каква е била, има значение единствено каква е сега.

В своите истории Наташа често спасява млади момичета. И то не толкова от злодеи, колкото от самите тях. Предпазва ги от бъдещи грешки, спира ги, преди да извършат нещо непоправимо. Доста от тези момичета, например Йелена Белова и Ава Орлова, напомнят на минала версия на самата нея – тя прави за тях това, което не е могла да направи за себе си. По този начин Наташа, независимо дали го съзнава, живее според максимата „Бъди човекът от когото си се нуждаел, когато си бил по-млад.“

Наташа е шпионка и това е отразено във всичките ѝ истории – степента на значимост на този факт може да варира, но уменията и способностите на героинята винаги произхождат оттук. Тази ѝ характеристика въвежда друг важен аспект от нейните истории – Черната вдовица е мистериозна и непознаваема. Тя не показва истинските си чувства, винаги запазва мотивите си за себе си, споделя само колкото е крайно необходимо.

Интригуващо е как този аспект на персонажа ѝ не я превръща в студена и изолирана личност, неспособна на човешки контакт. Наташа може да е резервирана и да се държи дистанцирано, но това не означава, че тя не умее да обича – всъщност повечето ѝ  истории показват, че се привързва силно и цени всеки човек, който някога е имал роля в живота ѝ. Тя съзнава, че времето, включително споделеното време, е нещо нетрайно и преходно и затова пази като безценни перли спомените от всеки споделен миг. Важното за нея са мостовете, които е изградила между себе си и другите хора. Наташа съзнава, че любовта е това, което отличава светлината от мрака, и затова пази със зъби и нокти способността си да обича. В дългата си комиксова история Черната вдовица е имала романтични отношения с доста персонажи – Хоукай, Железния човек, Деърдевил – и нито една от тези връзки не е третирана като нещо маловажно, нито пък като нещо дефиниращо същността ѝ. Наташа се определя не от конкретния партньор, с когото е, а от способността си да изпитва любов и топлота към другите, дори след всички загуби, които е понесла.

Другите хора са част от живота на Наташа – важна и ценна част, дори когато тя не може да сподели с тях всичките си мисли. Но едновременно с това те не я лишават от собствена история. В последното десетилетие романтичен партньор на Наташа е Бъки Барнс – Зимният войник. В комиксите на Брубейкър се разкрива, че Наташа и Бъки са били тренирани заедно за известен период от време и между тях още тогава е пламнала страстна любов. Впоследствие обстоятелствата ги разделят за доста години, но когато отново се срещат, с пречистен ум и под свой собствен контрол, двамата подновяват връзката си. Романсът им представлява едно от най-прекрасните изображения на любовна връзка, срещани някога в комикс. Наташа и Бъки са хора с тежко минало, всеки от тях е в много отношения счупен и повреден, но двамата не се използват един друг като патерици, връзката им не попълва празнотите в самите тях, а им осигурява едно пространство на топлота и приемане, превръщащо света в по-красиво място за живот. Историята им е написана интелигентно и въздействащо и позволява на всеки от двамата да остане самостоятелна личност. Прекарал съм стотици часове в разни дискусии по форуми и не съм видял дори един човек, който да ограничи персонажа на Наташа до „гаджето на Бъки“.

Наташа е сложна – тя никога не е бяла или черна, а винаги се движи сред различните оттенъци на сивото. Не възприема себе си като герой, но редовно се захваща с героични постъпки, тласкана от героични намерения. Няма суперсили, като изключим бавното стареене, въведено като част от персонажа ѝ в последното десетилетие, но успява да си извоюва собствено място в свят, препълнен с надарени същества. Тя е малка, но е значима. Трудно е да не ѝ се възхищаваш. От случаен злодей се превръща в трагична героиня, след това и в част от най-известния супергеройски екип, с годините получава няколко самостоятелни поредици и постепенно приема статуса на един от най-популярните образи в субкултурата. Преди петнайсет години беше известна само на запалените комиксови фенове, а сега ликът ѝ се среща по пъзели, книжки за оцветяване, раници, тетрадки, тениски, на нея са посветени поне три различни дизайна на Pop!Funko фигурки с големи глави, присъства в множество филми, където се играе от най-високоплатената актриса в света. Наташа е супергероиня – сложна и многообразна, но винаги впечатляваща.

Къде можете да я намерите

Наташа присъства като поддържащ герой в най-различни комикси от вселената на Марвел. Тя има страхотна роля в Daredevil на Браян Майкъл Бендис и по-специално в арките The Widow (Daredevil #61-65) и The Murdock Papers (Daredevil #76-81), нарисувани от българина Алекс Малеев. В първата арка българското правителство заповядва на американските власти да предадат Черната вдовица и американците веднага се втурват да изпълняват нареждането. Така Наташа се оказва преследвана от страната, за която дълги години е работила, и затова търси убежище при някогашния си партньор Деърдевил. Като изключим нереалистично голямата власт на българския посланик, историята е интересна, качествена и много добре написана. Бендис разбира сложната природа на героинята и успява да предаде качествено многопластовата ѝ природа. Докато в първата арка виждаме как Деърдевил помага на Наташа, то във втората ставаме свидетели на обратното. Всички броеве на Деърдевил на Браян Майкъл Бендис и Алекс Малеев са събрани в три дебели тома с меки корици.

Черната вдовица гостува спорадично в поредицата Invincible Iron Man на Мат Фракшън. Първите 33 броя от поредицата са преиздадени в два големи тома с твърди корици и покриват участието на Наташа. Поредицата е много добре написана и страхотно нарисувана и съдържа някои емблематични моменти, включително как Наташа учи Пепър Потс на шпионски трикове и двете заедно надхитрят властите.

Най-интересната поддържаща роля на Черната вдовица в последните години е в поредицата Captain America на Ед Брубейкър. Наташа се появява за първи път в 27-ми брой и остава до края на поредицата. Героинята влиза в сюжета след „смъртта“ на Стив Роджърс и първоначално е изпратена от Железния човек да залови Зимния войник – Бъки Барнс. Именно тук Брубейкър въвежда романса между Вдовицата и Бъки. Ролята на Наташа е централна, интересна и изключително качествено написана. Брубейкър има талант с шпионските истории – все пак той е авторът, който превърна Капитан Америка от супервойник в супершпионин – и следователно писането за Черната вдовица му се удава. След Captain America Брубейкър пише първите 14 броя от поредицата Winter Soldier. Черната вдовица е главна героиня в тази поредица, а финалната арка – The Black Widow Hunt (Winter Soldier #10-14) – е центрирана около нея. Цялата работа на Брубейкър по Captain America, включително Winter Soldier поредицата, е събрана в пет големи омнибуса – Captain America By Ed Brubaker Omnibus, Captain America: The Death Of Captain America Omnibus, Captain America Lives! Omnibus, Captain America: The Trial of Captain America Omnibus, Captain America: Return of the Winter Soldier Omnibus, като участието на Наташа започва от началото на втория омнибус. За мен лично това е един от най-великолепните комикси, публикуван някога, заради невероятното съчетание на супергероизъм и шпионски истории, красив арт и прекрасно написани персонажи.

Освен като гостуващ персонаж, Черната вдовица има страхотни роли в самостоятелни комикси. Ако имате интерес към по-старите издания, можете да потърсите Amazing Adventures #1-8, преиздадени преди няколко години в общия том Black Widow: The Sting Of The Widow. Поредицата е от 1970 г. и представлява не просто първата самостоятелна поредица за Черната вдовица, а първият опит на Марвел да направят самостоятелна поредица за женски персонаж. В нея Наташа се отказва от правителствения шпионаж и решава, че може да използва силите си, за да помага на хората от улиците. Бройчетата представят различни истории, в които тя помага на малките хора – съдейства на пуерторикански младежи в Ню Йорк в тяхната борба с корупцията в полицията, спасява хипита от организираната престъпност и така нататък. Тези броеве са част от цялостната тенденция на Марвел в началото на 70-те да се заеме с повече социално значими теми.

Най-любимата ми и може би най-добрата история за Черната вдовица е написана от Марджори Лиу – Black Widow: Name of the Rose (Black Widow #1-5). Това е красива и тъжна приказка за любовта, войната, жертвите и изкуплението. Марджори Лиу събира петдесет години от обърканата, разкъсана и противоречива хронология на Наташа и разказва обща и консистентна история за неочакваните завои в живота. Комиксът е нарисуван от Даниел Акуна и изобилства от традиционните за художника пастелни тонове, които перфектно съответстват на тихата атмосфера на историята и приглушения, забулен в сенки характер на Наташа.

Най-дългата поредица за Черната вдовица е Black Widow от 2014 г. на писателят Нейтън Едмъндсън и художника Фил Ното. Тя е събрана в общо три тома – Black Widow Vol. 1: The Finely Woven Thread, Black Widow Vol. 2: The Tightly Tangled Web и Black Widow Vol. 3: Last Days. Поредицата представлява мрачна и меланхолична шпионска история, в която се срещат много екшън, престрелки и шпионски номера. Едмъндсън изследва подробно и детайлно характера на Наташа и се възползва перфектно от факта, че разказва история в двайсет, а не в пет броя. Комиксът е ревюиран  в списанието малко след излизането си.

В момента Марк Уейд и Крис Самни довършват своята поредица Black Widow от 12 броя. Първият том, обединяващ началните шест броя, е наличен под заглавието Black Widow Vol. 1: S.H.I.E.L.D.’s Most Wanted, а вторият ще бъде издаден по-късно тази година и ще носи наименованието Black Widow Vol. 2: No More Secrets. Действието в нея е бързо и напрегнато, като в динамичен шпионски филм. Поредицата е изключително визуална, със страхотни бойни сцени и много качествен екшън. Художникът Крис Самни официално се води и втори сценарист, тъй като артът е голяма част от историята в комикса. Още първи брой съдържа невероятна поредица от панели, в които Черната вдовица скача от самолет в движение, и накрая един от противниците ѝ възкликва впечатлено „Mother murphy, she turns a 40 000 foot fall into a ballet…“

Екранизации

Черната вдовица присъства в почти всички анимационни филми и сериали за Отмъстителите. Тя е от главните герои във анимационния филм Ultimate Avengers (2006) и продължението му Ultimate Avengers 2 (2006). Освен това участва в няколко епизода на анимационния сериал The Avengers: Earth’s Mightiest Heroes, където има интересна, но за жалост твърде кратка роля. Черната вдовица е от главните герои в анимационния сериал Avengers Assemble и присъства във всеки епизод, но сериалът е твърде детски и не дава възможност на Наташа да покаже най-интересните страни от сложния си характер.

Черната вдовица и Наказателят са главни герои в аниме филма Avengers Confidential: Black Widow & Punisher, където ролята на Наташа се озвучава от Дженифър Карпентър. Анимето далеч не е любимият ми стил, но филмът ми харесва. Историята, написана от Марджори Лиу, е интересна и предоставя на Черната вдовица някои страхотни моменти.

Що се отнася до игралните версии, Черната вдовица в продължение на десетилетия няма късмет. През 1975 г. е имало планове за игрален сериал със заглавие Daredevil and the Black Widow, в който за ролята е била избрана Анджи Боуи. В последствие проектът е спрян. През 2004 г. компанията Lionsgate Entertainment обявява, че ще направи филм за Наташа със заглавие Black Widow и дори има готов сценарий на Дейвид Хейтър. В крайна сметка и този проект не се реализира.

До ден-днешен героинята няма собствен филм, но все пак Черната вдовица е един от главните герои в обединената киновселена на Марвел и към момента участва в пет игрални филма. Ролята се изпълнява от талантливата Скарлет Йохансон, която многократно демонстрира в интервюта любов и уважение към образа на Наташа. Героинята несъмнено печели от това, че всички филми на Марвел се развиват в обща вселена и имат определена последователност, защото образът на Черната вдовица се разраства и обогатява все повече с всеки следващ проект. Във визуално отношение Черната вдовица има специфичен боен стил, който я отличава от всички други Отмъстители.

Първата поява на героинята е в Iron Man 2 (2010). Във филма Наташа е един от шпионите на S.H.I.E.L.D. и е изпратена да следи Тони Старк по поръчка на Ник Фюри. Участието на Наташа е сравнително малко, филмът не разкрива нищо от истинския ѝ характер, но поне ѝ дава няколко много забавни момента и една страхотна екшън сцена.

Образът на Вдовицата е много по-задълбочен в Avengers (2012). Наташа е показана като изключително компетентна шпионка и филмът специално подчертава способността ѝ да извлича информация по време на разпити. Лентата съдържа препратки към тъмното ѝ минало и я представя като равна на „големите“ герои като Железния човек, Капитан Америка и Тор.

Следващият филм с участието на Черната вдовица е Captain America: Winter Soldier (2014), режисиран от братята Русо. В него Наташа помага на Капитан Америка да разкрие сложна конспирация и да осуети плановете на ХИДРА. Моралният релативизъм на Черната вдовица е изобразен в контраст с моралния абсолютизъм на Капитан Америка и двата персонажа работят перфектно като комплект.

В Avengers: Age of Ultron (2015) Вдовицата получава първата си в киновселената любовна история, която всъщност е използвана, за да покаже, че Наташа не се нуждае от любовна история. Черната вдовица има шанса да избяга с човека, с когото иска да бъде, но избира да остане в сърцето на битката и да изпълни задължението си на Отмъстител. Филмът съдържа кратка ретроспекция, в която виждаме как Наташа е обучавана за шпионин в Червената стая.

Наташа присъства в Captain America: Civil War (2016), макар ролята ѝ да е по-малка, отколкото в предишните три филма. Черната вдовица се включва във Войната на героите на страната на Железния човек, но в последствие прави преоценка на ситуацията, предава Старк и помага на Капитан Америка. Филмът дава заявка, че любовната история на Бъки и Наташа може някога да бъде реализирана в киновселената – в една от сцените Бъки е с промит мозък и започва да трепе наред, а уж непознатата за него Наташа се хвърля напред, обвива бедра около врата му и прошепва „Можеш поне да ме разпознаеш“.

Черната вдовица ще се завърне на големия екран в Avengers: Infinity War (2018).

Бонус! Бриджит Реган играе шпионка от руски произход в сериала Агент Картър. Героинята на Реган не е Наташа, но все пак носи много от белезите на ранната версия на Черната вдовица от комиксите. Няколко ретроспекции разкриват как героинята е тренирана от дете на място, подобно на Червената стая. Освен това при една от появите си във втори сезон героинята носи рокля, почти идентична на дрехата, с която се появява Наташа при своя дебют в Tales of Suspense # 52 от 1964г.