Има ли предубеждение срещу жените автори на научна фантастика от страна на родните издатели?

Вероятно доста от вас ще си кажат „Естествено, че не. Все пак у нас са издадени една камара научнофантастични книги на Ле Гуин, Бюджолд и… ха сега де… как се казваше авторката на Игрите на глада…?“ Това, че на българския пазар на научна фантастика книгите, писани от жени, са сериозно малцинство, е видно за почти всички, които следят дори бегло какво се случва на него. Но повечето читатели не са напълно наясно колко екстремна е ситуацията в това отношение. Цифрите за научнофантастичните поредици на издателствата, занимаващи се с жанра у нас през годините, са красноречиви:

По мои сметки Ле Гуин, Бюджолд, Сюзан Колинс и Вероника Рот са единствените авторки на научна фантастика, които имат повече от два романа от жанра, издадени у нас. Дори тези с един издаден роман се броят на пръсти. Някои от вас ще възразят, че фантастиката в исторически план, а и в момента, е жанр, доминиран от мъже, в който жените са малцинство. Факт, но на англоезичния пазар нещата далеч не са толкова екстремни в полза на авторите мъже.

Кони Уилис

Още в най-ранните години на жанра (30-те и 40-те годни на 20 век) списанията за фантастика са публикували редовно няколко автори жени. През 50-те години на 20-и век, преди втората вълна на феминизма и сексуалната революция, в научнофантастичните списания са били публикувани немалко авторки, някои от които са били сред любимците на тогавашните читатели – например Лий Бракет, Катрин Мур, Катрин Маклийн и Джудит Мерил.

През 60-те и 70-те години пък навлизат много нови авторки, които се утвърждават сред лидерите на жанра. Но за българските издатели в жанра през този период има само една авторка, заслужаваща издаване – Ле Гуин. Дори и принципът да се издава всичко, спечелило Хюго или Небюла за най-добър роман, който е един от основните при подборката на българските издателства, бива пренебрегнат в този случай. Where Late the Sweet Birds Sang на Кейт Уилхелм (спечелил Хюго за 1977 г.) и Dreamsnake на Вонда Макинтайър (Хюго и Небюла за 1978 г.) са единствените романи носители на някоя от тези награди през 70-те години, които не са публикувани у нас. Това надали е случайност.

Творбите на Карълайн Чери, най-успешната авторка на фантастика през 80-те години, имат с една идея по-добра съдба на българския пазар и все пак бяха издадени двете от тях, спечелили Хюго. Но начинът, по който беше направено това, бе безобразен. Downbelow Station (издадена под името Светът на Пел) бе разцепен на два тома, странно решение, при положение че романът е сравнително скромен със своите 430 страници в оригинал и няма логична сюжетна точка, където да бъде разделен на две по смислен начин.

Но това е бял кахър в сравнение със съдбата на Сайтин (за мен лично един от най-великите романи в цялата история на жанра), в чийто превод липсват буквално стотици страници, премахнати от преводача, защото му се видели излишни. Това винаги е безобразие, но когато става въпрос за шедьовър, в който всичко е навързано както сюжетно, така и като идеи, и дори премахването на един абзац може да има сериозни последици, е огромна наглост и безотговорност. Естествено, осакатеният Сайтин не беше посрещнат добре от читателите у нас и оттогава от Чери не е издавано нищо – огромна загуба за любителите на жанра, които не четат на други езици.

Да не говорим за авторки, дебютирали през последните 20 години. Те буквално се броят на пръсти. Сред тях са споменатите Сюзан Колинс и Вероника Рот, които са по-известни като young adult автори и заради филмите по книгите им просто нямаше как да не бъдат издадени, и Ан Леки благодарение на това, че нейният роман Правдата на Торен обра всички възможни награди в годината на излизането си. Но дори и в последния случай бяха издадени само две от трите книги от трилогията.

У нас не е издаден нито един научнофантастичен роман на големи имена в жанра като Джоана Ръс, Кейт Уилхелм, Пат Мърфи, Пат Кадиган, Морийн Макхю, Шери Тепър, Никола Грифит… списъкът е много дълъг и депресиращ. Дори и голямата мейнстрийм популярност на Маргарет Атууд не е довела до това да бъдат издадени на български нейните фантастични творби The Handmaid’s Tale и трилогията MaddAddam. Октавия Бътлър, едно от най-големите в жанра на Запад, не бе издавана въобще до 2013 г., а поредицата ѝ Ксеногенезис, която Колибри подхвана, май така и ще си остане недовършена.

Що се отнася до разкази и новели от автори жени, положението е още по-трагично. Аз поне се сещам за точно два сборника с научнофантастични новели от жени – Четири пътя към прошката на Ле Гуин и Границите на безкрая на Бюджолд, а в по-кратката форма такива сборници просто няма освен Знаците на зодиака на Олга Ларионова, издаден още през 1988 г. Факт е, че и при авторите мъже положението с разказите е много зле, но все пак през годините се издадоха по няколко тома с разкази от Шекли, Азимов, Стърджън, Кларк, Бредбъри.

Положението при антологиите с разкази, които са ми попадали или за които открих данни за това какво включват в интернет, също е изключително небалансирано – типичното съотношение е 15 разкази от мъже, 1 от жена. С оглед на това логично не е издадено почти нищо дори от всепризнати майсторки на разказа като Tиптри, Джоана Ръс, Кони Уилис (от нея не е издаден нито един разказ, въпреки че има 8 награди Хюго и 5 Небюла за тях и е рекордьор в това отношение), Нанси Крес, Карън Джой Фаулър, Кейт Уилхелм, Кидж Джонсън…

Понеже данните за продажби на книги в България са строго секретни, няма как да преценя доколко всичко, описано досега, се дължи на ниски продажби и евентуално предразсъдъци сред читателите към автори жени, и доколко проблемът е в издателите. Подозирам, че отговорът е някъде по средата, но това е само предположение. По мои наблюдения Бюджолд е може би най-успешният автор на нашия пазар на фантастика в последните 20-ина години и това беше постигнато без нито един холивудски блокбъстър по нейните книги.

Но със сигурност издателствата през годините са далеч по-склонни да рискуват с неособено известен или комерсиален англоезичен автор, ако става въпрос за мъж. Ако погледнем в поредицата Избрана световна фантастика на Бард примерно, в нея има поне 10-15 романа като Небесни Материи на Ричард Гарфинкъл или Облакът на Рей Хамънд, които нито са спечелили престижни награди или са станали бестселъри, нито авторите са особено известни или комерсиално успешни. Единственият аналог с автор жена в цялата поредица е Възвръщане на Сара Зетел. Всички други книги с автори жени са или от автори с купища награди и огромни продажби по стандартите на жанра (Бюджолд, Чери, Кони Уилис), или романите са носители поне на Хюго (Снежната кралица, Правдата на Торен). Май единственият пример от доста години насам за издателство, поело риск с по-неизвестен роман с автор жена е Екслибрис, което издаде Станция единадесет на Емили Сейнт Джон Мандел през 2015 г.

След всичко това изводът е ясен – хубаво ще е издателите на научна фантастика у нас (доколкото все още има такива) да последват примера на Екслибрис и да издадат малко повече творби от автори жени, а читателите, които имат предубеждения срещу такива книги, да се опитат да ги преодолеят поне донякъде. Не заради политическа коректност или някакви феминистки идеологии, а просто защото една доста голяма част от най-добрите творби в жанра през годините са написани от жени, и този дял се увеличава с всяко едно десетилетие. Ние от ShadowDance с ще се опитаме да помогнем за това с нашите ревюта на такива творби както през настоящата тематична седмица, така и в бъдеще.