For All Mankind "I thought it was about being first. Turns out the stakes are much bigger than that."

For All Mankind събира в себе си теми, които през последните години активно занимават зрителското въображение: космоса и преплитането му с политика и психология (Първият човек, Към звездите, The Expanse), алтернативните ръкави на историята (Пазителите, Counterpart, The Plot Against America), борбите за еманципация на различни американски малцинства (Мисис Америка, отново Watchmen). Роналд Мур – на практика вече жива легенда на жанра благодарение на работата си по Стар Трек, Carnivale, Бойна звезда: Галактика и Outlander – е успял да осъществи продукция, която може да се окаже най-мащабното му творение. За момента това със сигурност е един от най-амбициозните фантастични, а и изобщо драматични, сериали в обращение – нареждащ се уверено в компанията на някои от гореизброените заглавия. Времето ще покаже дали ще успее да се пребори за повече, но засега имаме всички поводи да го следваме ревностно по петите.

Неговата история започва през 1969 г. Всички погледи са приковани към телевизионния екран. За първи път човешки крак стъпва на Луната. Само че това не е кракът на Нийл Армстронг – първият човек там горе е съветският космонавт Алексей Леонов. Цяла Америка наблюдава в ступор как червеното знаме със сърп и чук се “вее” на чуждия свят. Това събитие изстрелва художествената реалност по нейна собствена, уникална историческа траектория. Президентът Никсън настоява НАСА да ускори мисията Аполо 11 въпреки рисковете, a Конгресът започва серия от изслушвания на астронавти и на самия директор на НАСА. За кратко изглежда, че космическата надпревара ще приключи и загубилият в този свят ще бъдат именно САЩ, но в крайна сметка се случва точно обратното – тя продължава с пълна сила. Оттласквайки се от тази точка, For All Mankind задава класическия въпрос “Какво би било, ако…?”, но за разлика от много други произведения се захваща с тази задача решен да я изпълни безкомпромисно.

Двата сезона на сериала се разгръщат бавно, на моменти сякаш дори тромаво. Те разбира се не са лишени от трески за дялане, но кулминациите им се отплащат многократно към търпеливия зрител и го успокояват, че отложеното удоволствие си е струвало. For All Mankind не цели бързи тръпки и лесни развръзки, неговият хоризонт е безкрайният космос, или поне необятната Слънчева система, и ако сме късметлии, може би ще видим тази алтернативна история разгърната далеч отвъд 20 век. Тези първи сезони обаче са много здраво стъпили в историята на миналото столетие, изследвайки я именно през разликите с художествения свят. Сериалът можеше много лесно да заоре в предвидимости и да се опияни от добре познатия разказ за героичните астронавти и инженери, които решават и най-невъзможния проблем (да си припомним, например, Марсианецът). Това не се случва, защото историята му надхвърля борбата за космоса и Луната и е също толкова фокусирана върху самата Земя – макар и предвидимо прокарана през американоцентрична гледна точка.

Заземяването на сериала отново е предизвикано от действията на СССР. В един от първите епизоди за американците идва нов шок – първата жена на Луната също е съветски космонавт. В същото време САЩ не само отново са на второ място, но и дори не разполагат с обучени жени астронавти – тотален разгром на фронта на символната война. Валят нови директиви от Белия дом, и изведнъж, ей така, бива сформирана група за обучение изцяло в женски състав. В началото на сериала сякаш никой не взима това съвсем насериозно, дори самите проекто-астронавтки не вярват изцяло, че от обучението им ще последва нещо съществено. Веднъж затъркаляло се обаче, това малко топче повлича след себе си лавина. Цяла Америка и съюзниците ѝ по света следят с притаен дъх този процес, малки момичета пишат почитателски писма на астронавтките, дори ERA* изведнъж набира пара и бива вписана в Конституцията. Еманципирането на жените е от една страна директен обект на разказ – то се разглежда през развитието на астронавтките, техните взаимоотношения с колегите им мъже, със семействата и приятелите им. Така например една от героините започва да се съревновава със собствения си съпруг в рамките на космическата програма, което пък води и до обтягане на отношенията с нейната най-добра приятелка, чието основно занимание продължава да бъде домакинската работа.

Промените текат обаче и на заден фон: виждаме жена водещ на голямо новинарско предаване години по-рано спрямо случилото се в нашия свят; жени масово носят панталони в обществена среда и не се стесняват заради това; процентът на разводите сякаш е доста по-висок. Както вече загатнах, For All Mankind проследява развитието на космическата програма и на обществото в дългосрочен план, така че дори в рамките на първия сезон виждаме период от няколко години. През това време се случват големи размествания – Ричард Никсън е сменен от Тед Кенеди, войната във Виетнам приключва, появява се нещо, наречено д-мейл (дигитална поща). Това смесване на близкия, личен план и на едрия, обществен такъв е ефективно заради изключителното внимание както към сценария, така и към аудио-визуалното представяне на света. Прелитайки от Хюстън към космоса, от космоса към Луната и обратно към Хюстън, сериалът тъче голяма мрежа от разнообразни герои с проблеми от всякакво естество – хора, борещи се с предразсъдъци спрямо раса, пол, сексуална ориентация, мъже на астронавтки, поставени в позиция, характерна за жената, мъже астронавти, борещи се с емоционални травми, сблъсъци между политически амбиции и личен живот, и т.н. Неговият фокус далеч не се изчерпва с тези лични и междуличностни борби, той е преди всичко сериал за космическата надпревара, но именно този фонов план на постоянно менящия се живот му придава усещане за тежест и автентичност.

Огромна роля за това автентично преживяване на света играят сетовете, костюмите, музиката. В реализирането на продукцията е впрегнат огромен екип, който е проучил епохата в детайл – колите, дрехите, употребата на технологията, всичко това е като от каталог на онези времена (е, нищо не може да се сравни с Mad Men, разбира се). Най-впечатляваща е реконструкцията на НАСА с контролните ѝ зали, пресъздадени до последния видим детайл, със стремежа да бъдат използвани дори правилните гаечни ключове, когато е възможно. Това внимание те убеждава, че, да, този свят е “истински” и разликите между него и нашия също са “истински” и могат да бъдат приложени към нашата собствена реалност. В същото време липсва наивност по отношение на социалния прогрес – овластяването на жените няма автоматично да доведе до еманципирането на останалите онеправдани, дори може още повече да ги ощети в някои случаи. Изобщо, темата за прогреса, бил той социален или научнотехнически, е централна, като е показана и обратната монета – демонстрирано е нагледно как обстоятелствата позволяват дори на хора с благородни и идеалистични ценности да си затварят очите за чуждото страдание. Тази тема е силно свързана с вътрешната политика на САЩ в първи сезон и с международната политика и Студената война във втори. Любопитно ще е да видим как този мотив ще бъде разгърнат дори още по-широко.

Това огромно тематично, пространствено и драматично разнообразие на моменти води до странности. Появяват се герои, чието място в историята не е ясно мотивирано – докато не си дадем сметка, че именно те ще послужат за мост между поколенията в планираните следващи сезони, защото For All Mankind наистина е ангажиран с мащабите на човечеството. Именно заради това е още по-интересно, че повечето истории са толкова лични. Те се заплитат постепенно и все повече, така че към края на втори сезон на пръв поглед несъвместими жанрове съжителстват органично и смислено, като в сплавта можем да включим семейна сага, period piece драма, космическо приключение, политически и шпионски трилър. Тази мрежа рядко изкристализира своите организиращи символни азбуки, в това отношение сериалът има на какво да се учи, докато достигне нивото на великите. Насред интерферентните наслагвания в нея обаче спорадично проблясват именно такива прозрения, които показват света по нов, неочакван начин. Сюблимното присъствие на космоса е умело използвано, за да ги прихване и усили. Пример за подобно кресчендо, в което всички компоненти изведнъж се наместват един спрямо друг и се превръщат в много повече от сбора си, е завършекът на втори сезон, чиито последни два епизода са сред най-силните часове телевизия за последните години.

For All Mankind е сериал, щедър на утопични жестове. Мирът е възможен. Социалният прогрес е възможен. Науката и технологията могат да бъдат използвани за добро, ако главите и сърцата ни действат заедно. Тези утопични жестове обаче винаги са с едно наум – базата на Луната може да бъде както източник на вдъхновение, така и възможност за ядрена атака от космоса. Всяка победа и всяка отстъпка може би крият нещо на заден план. Няма как иначе сериалът да претендира за реализъм, особено ако се опитва да развие една наистина различна и възможна история на човечеството, която е същевременно достатъчно сходна, за да бъде разпознаваема.

Дори нито една от темите за социална промяна да не ви вълнува чак толкова, For All Mankind има какво да ви предложи. Мечтата по космоса си остава негов смислов център и нейната реализация е красива и убедителна точно по начина, който искаме да виждаме в научнофантастичен сериал. Сценарият е обживян от огромен каст от страхотни актьори, на които зрителят може лесно да се довери. Джоел Кинаман, Майкъл Дорман, Сара Джоунс, Шантал ВанСантен, Соня Уолджър, Крис Маршъл, Джоди Балфур, Крис Бауър… и това са само част от главните изпълнители, дори не отварям дума за поддържащите. Саундтракът е също безкомпромисен – както оригиналните композиции на Джеф Русо, така и хитовите песни от дискографията на Джанис Джоплин, Дейвид Боуи, America, Creedence Clearwater Revival, Tears for Fears, Nirvana и прочие (гарантирано ще настръхнете поне веднъж, когато любима песен се съчетае сюблимно със случващото се на екрана). И ако появата на подобни ТВ предавания и филми загатва за някакво завръщане към големите мечти на човечеството, само че този път пречупени през стремеж за равенство и справедливост, нека стискаме всичките си палци на For All Mankind да ни отведе надалеч в алтернативното си бъдеще.