Iron Fist

В настоящия материал ви представяме две почти диаметрално противоположни мнения за новия сериал на Марвел и Нетфликс. В първата част можете да прочетете предимно положителната гледна точка на Dr. Horrible, най-големият фен и познавач на тази вселена, с когото хората от екипа веднага свързваме тези герои. Втората част пък е доста по-критична и дело на Roland, който, трябва да се отбележи, не отстъпва чак толкова много по фенство. В ShadowDance се стремим да дадем балансирани или поне балансиращи се погледи, когато това е възможно. Този комбиниран материал дава доста аргументи „за“ и „против“, напомняйки с носталгия на едновремешния популярен из развлекателните списания формат „Версус“, който може би си струва да посъживим и тук под някаква форма. 

Iron Fist e четвъртият сериал на Нетфликс по комиксите на Марвел след Daredevil, Jessica Jones и Luke Cage. Той представя на зрителите Железния юмрук – последният член на супергеройския екип Защитниците, които по-късно тази година ще се обединят в собствен сериал, превръщайки се в своеобразна телевизионна версия на Отмъстителите.

Може би е редно още в началото да спомена, че според мен Iron Fist, за разлика от всички предишни сериали, не може да се гледа самостоятелно. Daredevil беше първи, така че нямаше от какво да зависи, Jessica Jones даде голяма роля на Люк Кейдж и по този начин се свърза не с миналите, а с предстоящите сериали, Luke Cage пък избра да се набута в много конкретен квартал и да отреже почти всички връзки с другите сериали (включително с Jessica Jones, което беше малоумно). Iron Fist от друга страна е много свързан с цялостната картина, и за да му се насладите напълно, е хубаво да сте изгледали поне двата сезона на Daredevil.

Докато доста зрители биха сметнали тази свързаност за минус, аз, като заклет комиксов фен, изпитвам удоволствие от това, че виждам истории от една и съща вселена. Харесва ми, когато един сериал не започва от нулата, а използва изградената вече рамка по интелигентен и качествен начин. Обичам както леките препратки към другите заглавия (лицето ми засия от радост, когато един от героите в Iron Fist спомена Карън Пейдж), така и по-силните връзки и изграждането на цялостна митология. Обичам, когато актьорите от един сериал се появят в друг (в Iron Fist преброих поне четири лица, които сме виждали преди), до такава степен, че активно следя всички новини за The Defenders и само чакам да обявят колко познати персонажи от самостоятелните сериали ще се появят в общия (за момента са 14). Когато през 2015-а гледах първи сезон на Daredevil, бях много развълнуван от символа, който злата мадам Гао слагаше на пакетчетата с дрога, които продаваше, и още си спомням как си казах „Ооо, това е препратка към Iron Fist, нямам търпение да видя как ще го развият там!“. И в това отношение Iron Fist изобщо не ме разочарова. Ако имате интерес към цялостната вселена на Марвел, то сериалът ще ви даде множество страхотни неща, на които да се насладите.

Макар сам по себе си Iron Fist да е по-слаб от Daredevil или Jessica Jones, той все пак е доста приятен сериал и определено е стъпка нагоре в сравнение с предшественика си Luke Cage. Едва ли ще стане любимият сериал на някого, но все пак съм убеден, че ще допадне на доста хора, особено на феновете на жанра.

Главният герой на историята е Дани Ранд (Фин Джоунс) – наследник на богата корпорация, който неочаквано се появява в дрипи във фоайето на централната сграда на компанията след петнадесет години отсъствие. Там е посрещнат от приятелите си от детинство, Уорд (Том Пелфи) и Джой (Джесика Строуп) – деца на най-добрия приятел и бизнес партньор на бащата на Дани, Харолд Мейчъм (Дейвид Уенъм). Още с пристигането си, наследникът на империята се сблъсква с недоверие и обвинения. Единственият човек, който се държи сравнително свястно с него, е младата учителка по бойни изкуства Колийн Уинг (Джесика Хенуик). Истории от типа „милиардер се завръща след дългогодишно отсъствие“ са популярни за комиксовите екранизации – филмът Батман в началото и сериалът Стрелата също имат подобна завръзка, – но Iron Fist успява да разкаже познатия сюжет по готин и нов начин, така че подобието с другите сродни заглавия не се набива на очи.

Iron Fist започва леко тромаво, но постепенно набира скорост. Първите два епизода са доста бавни, но въпреки това не дразнят, дори напротив – малко по малко потапят зрителя в действието. В трети и четвърти епизод нещата влизат в ритъм, героите се подреждат в интересна конфигурация и цялостно сюжетът става интригуващ. И нататък сериалът си става все така вълнуващ – случващото се на екрана е интересно, след края на всеки епизод веднага си пусках следващия, в нито един момент не почувствах желание да спра да гледам. А втората половина на сезона е покъртително силна и съдържа страхотен екшън и доволно количество неочаквани обрати. С интерес бих изгледал целия сезон отново, този път по-бавно. Структурата на сериала напомня повече на тринадесетчасов филм, отколкото на тринадесет отделни епизода, и съответно цялостното гледане доставя огромно удоволствие, но същевременно те лишава от възможността да обмислиш по-внимателно редица детайли. Сюжетът има няколко паралелни линии, от които само едната ми беше по-скучна – тази на приятелите на Дани, Уорд и Джой. Техните сцени бяха по-чести и по-дълги, отколкото трябваше, и това несъмнено е минус, но все пак дори те не успяха да ми развалят доброто усещане от гледането.

Режисурата и операторската работа са на обичайното за Нетфликс високо ниво. Бойните сцени, особено тези от втората половина на сериала, изглеждат невероятно красиво. Кунг-фу стилът на Дани несъмнено се различава от уличните движения на Деърдевил и това придава на сериала идентичност. Камерата често е поставена на нестандартни позиции и заснема случващото се от интересни ъгли. Осветлението е страхотно. Прави впечатление, че действието се развива изцяло в съвремието, с изключение на няколко много кратички ретроспекции. Искаше ми се сериалът да покаже обучението на Дани в Кун-Лун – мистичният небесен град, където Железния юмрук е получил силите си, искаше ми са видя епичната му битка с дракона, искаше ми се да се потопя в магическата атмосфера на тези фантастични места. Но ограниченията в бюджета са направили всичко това невъзможно и екипът на сериала е избрал просто да не покаже Кун-Лун, вместо да направи небесния град евтин и грозен. И това е избор, който подкрепям.

Героите са интересни и съдържат огромен потенциал, който е до голяма степен реализиран, макар все още да има място за бъдещо развитие. Дани Ранд изненадва със своята доброта и наивност и несъмнено е най-простодушният от всички главни герои в сериалите на Марвел. Това си има обяснение – все пак Дани е човек, израснал в самотен манастир в планината, нямал е досег със съвременното общество и така е успял да съхрани в себе си някои доста наивни представи за реалността. Едновременно с това изолацията го е лишила от възможността да развие механизми за справяне с несъвършенствата на света, и съответно наивността му е съчетана с доста притеснителна избухливост. Фин Джоунс, към когото бях скептичен, изиграва Дани по страхотен начин и много компетентно успява да представи всичките му пластове. Едновременно с това е малко трудно да се привържеш към този герой – в началото той е доста неориентиран и не знае какво иска, затова сякаш и самият сериал не знае какво иска да направи с него. Нещата постепенно влизат в ритъм, но все пак началото си остава леко тромаво. Във втората половина на сезона се появяват някои яки герои от комиксите за Железния юмрук, които не бяха предварително обявени, и съответно изобщо не се надявах да ги видя. Няма да ви разкривам кои са, но само ще кажа, че участието им радва много.

Колийн Уинг е главната женска героиня и Джесика Хенуик я играе с желание и хъс. Персонажът ѝ, поначало интересен, с развитието на сюжета става все по-интригуващ. Тук е моментът да изразя радостта си от начина, по който Нетфликс успяха да екранизират множество мои любими женски персонажи. Електра и Джесика Джоунс са популярни героини и рано или късно щяха да се появят в сериалите или филмите на Марвел, но не мога да кажа същото за редица второстепенни героини от комиксите, на които Нетфликс даде шанс да заблестят. Карън Пейдж и Ванеса Фиск (Daredevil), Триш Уолкър (Jessica Jones), Мисти Найт (Luke Cage) и Колийн Уинг са образи, които са ми много скъпи, но никога не съм очаквал да получат толкова качествени екранизации. Нетфликс събра всички тези треторазредни героини и ги превърна в главни. Даде им дълбочина и смисъл. И аз съм изключително доволен от това!

Връх в усилията на Нетфликс да популяризират неизвестните женски героини, е разбира се, Нощната сестра Клеър Темпъл (Росарио Доусън). Тя е единственият персонаж, който се е появявал във всички сезони на марвелските сериали на Нетфликс. Образът ѝ претърпява много интересна градация в четирите заглавия и абсолютно всеки сериал е спомогнал за развитието ѝ. Клеър се замесва в сюжета на Iron Fist около средата на сезона и бързо става един от централните компоненти. Абсолютно всичките ѝ сцени са страхотни, а Росарио Доусън е все така естествена и напълно потопена в образа, никога нямам чувството, че тя играе роля. Смея да кажа, че Iron Fist е най-добрият материал, който персонажът на Клеър е получавал до момента.

Iron Fist обаче ще остане в историята с нещо доста неприятно – това е първата екранизация на Марвел, която беше напълно оплюта от критиката. Всички известни американски медии се изредиха да сипят обиди по сериала. Макар да бяха видели само шест епизода, критиците се чувстваха свободни да заклеймят целия сезон с абсолютна категоричност. Аргументите им бяха разнообразни – някои критикуваха темпото на сериала, други смятаха, че актьорите са неубедителни, липсата на екшън също беше посочена като недостатък,  но имаше един елемент, присъстващ в абсолютно всяка критика – расата на актьора в главната роля. Още когато Фин Джоунс беше избран за Дани Ранд, редица сайтове и блогове ревнаха от недоволство, че Железния юмрук ще бъде изигран от бял актьор, вместо от азиатец. „Нима Дани Ранд не е бял в комиксите?“ ще попитате. Бял е. Че и рус. Но според въпросните онлайн медии персонажът на Дани, създаден през 80-те, насаждал някои доста остарели расистки убеждения – например това, че белите хора могат да са добри в източни бойни изкуства. Фактът, че бял мъж е усвоил източно бойно изкуство и е станал по-добър от някои азиатци, е смятан за безумно расистки. Затова и се водеше много активна кампания ролята да бъде дадена на азиатец. В крайна сметка продуцентите от Марвел решиха да не се поддават на такова изнудване и да останат верни на комиксите. Всички известни сайтове и блогове за забавление осъдиха този избор. В техните крайно негативни ревюта се наблюдаваше една доста шизофренична мисъл, изразявана с изречения от рода на „Освен че борави неловко расовите въпроси, този сериал е скучен и тъп. Има множество проблеми, не просто заради расата на актьора. Повечето от тези проблеми биха изчезнали, ако Марвел бяха избрали азиатец.“

Тъжно е, че един толкова повърхностен аргумент се представя като признак за социална ангажираност. А още по-тъжно е, че с такива доводи се дава оценка за художествена стойност. Подобно нещо се случи и миналата година – Luke Cage получи много високи оценки от критиката заради специфичния си фокус върху живота на тъмнокожите жители на Харлем, макар самият сериал да имаше слаб сценарий и посредствени персонажи. Но тогава го приех по-леко – все пак не е толкова лошо хората да хвалят произведения, които са ги докоснали по някакъв начин, пък дори и само заради расата на актьора в главна роля. Ако този персонаж е помогнал на някого, ако е накарал някого да се почувства по-добре, ако е дал на дадена общност герой, който да послужи за идол – нека сериалът получи похвали, макар качеството на сценария да не ги заслужава напълно. Но в случая с Iron Fist имаме един силен сериал, който е разкъсан от критиката само защото не е променил расата на главния герой от комиксите. А това е чисто и просто грозно, няма по-точна дума.

Ако не сте фенове на марвелските сериали на Нетфликс, Iron Fist надали ще промени мнението ви. Но ако харесвате двата сезона на Daredevil, то най-вероятно ще ви бъде приятно да се потопите в друга история от същата вселена. Макар да има известни недостатъци, сериалът е качествена комиксова екранизация и представя по интелигентен начин ранния период от историята на Дани Ранд и постепенното му превръщане в супергероя, когото познаваме от комиксите. Междувременно остават само няколко месеца до премиерата на The Defenders!