X-Мен: Апокалипсис

Напоследък на третите части на комиксови поредици не им върви много. По всяка вероятност почти всеки все още усеща горчивия вкус на Черния рицар: Възраждане. Третата част на Спайдърмен поредицата от варианта с Тоби Магуайър също не блестеше с нещо по-специално, освен със странния зализан перчем на самия Магуайър. Въобще, трета част на комиксов франчайз, особено след извънредно добра втора такава, е предизвикателство, което практически е доста трудно за преборване. В случая с X-Men ситуацията се влошава, защото предната част – а именно Дни на отминало бъдеще, беше удивително страхотна и може би единственият филм, направил ми впечатление от летните бокс-офис хитове преди две години. Малко преди да излезе Х-Мен: Апокалипсис, заваляха официалните ревюта, които се оказаха изпълнени с доста критики и негативизъм. Това на свой ред занижи чувствително очакванията ми и влязох в киносалона очаквайки… нещо доста по-лошо от Батман срещу Супермен. Впоследствие дойдоха истински приятната изненада, както и моментът, в който се почувствах като глупачка. Нямането на доверие на Брайън Сингър като режисьор е почти винаги грешка (изключая Супермен-а му) и въпреки няколкото грешки, Апокалипсис е сравнително свежо, много чудесно лятно забавление, което дефинитивно не е на нивото на предшественика си, но със сигурност няма да си искате парите, когато надписите започнат да текат.

Истината е, че това не е филм, държелив на повече от 1-2 гледания, тъй като е сравнително праволинеен, обран от една част от хумора в предните две части и с недотам добре въведени нови герои. Реално, Четиримата конника на Апокалипсиса са претупани, което води до сериозно редуциране на страховитата аура на самия Апокалипсис, но не рефлектира върху изпълнението на Оскар Айзък като иконичния злодей. Няма да лъжа – Апокалипсис донякъде е стереотипен, монотонен, не особено лъскав злодей, който надали ще провокира някакви кошмари или възхита у зрителя. Именно тук филмът леко губи, но Сингър съумява да компенсира това посредством ефектния (ако и леко бутафорен в самото начало) увод, който има за цел да представи злодея, както и чрез добре ситуираните кратки сцени с него. Тоест – непоказването му непрекъснато работи истински добре в рамките на филма. Освен основния злодей, както споменах – самите конници не са това, което се надявах да бъдат и, което е още по-смущаващо, този път цялата Магнито линия стои неорганично вплетена в сюжета. Тук, за разлика от предните две части, Магнито на Фасбендър изглежда не толкова податлив на вътрешните си страсти и убеждения, колкото изконно сякаш неубедителен и донякъде дори безхарактерен – герой, който сменя лоялности, страни и позиции твърде лесно, което пък на свой ред обира от чара на героя, защото в първите два филма се бяха постарали значително това да е един от истински многопластовите образи във франчайза. Тъй като все пак говорим за Фасбендър, героят няма да ви подразни поради факта, че актьорското му присъствие запълва с лекота недоизпипани моменти от сценария.
Отваряйки дума за Магнито и изпълнението на Фасбендър, не мога да не спомена Джеймс Макавой и неговия Професор Х, който заедно с Куиксилвър са най-заслужаващите похвала актьорски изпълнения в Апокалипсис. Докато Еван Питърс беше истински страхотен още в Дни на отминало бъдеще, и тук е на същото мега яко ниво, Макавой безапелационно еволюира съвсем и в тази част се чувства достатъчно удобно в образа на Професора, за да не се изкушава да подражава на Патрик Стюърт, а вместо това доизгражда пълнокръвно героя по собствен начин. Досещам се, че страховете на повечето от вас са приковани към изпълнението на Софи Търнър като Джийн Грей. Търнър има някои кошмарни прояви в Игра на тронове и често се изкушава да преиграва, но с радост и облекчение мога да отбележа, че нейната Джийн колкото и да не е удивителна, е достатъчно прилична и се надявам в идните серии образът, а и изпълнението на Търнър, да се доошлайфат, защото Апокалипсис със сигурност дава заявка за това. Докато не мога да кажа лоша дума за целия каст, то съм длъжна да отбележа, че на Дженифър Лоурънс със сигурност ѝ личи на моменти, че вече не ѝ се занимава дотам с това да пресъздава Мистик и уви сцените с нея са малко лишени от живеца, който обикновено съумява да въплъти в образите си.

Ясно е, че нямам да кажа лоши думи за когото и да било от актьорския колектив, като изключим някои сценарни претупвания на конкретни образи, но в крайна сметка това не е психологическа драма, а и не смятам, че Апокалипсис се нуждае от времетраене над два часа. Също донякъде ми липсваше старата динамика между Магнито и Професора, но имайки предвид, че доста от предните две части почиваше върху нея, то няма нужда от задълбаване отново в това. Истинската звезда на филма, както и в Дни на отминало бъдеще, е отново Брайън Сингър, който успява да режисира по много флуиден начин банални сценарни решения, стереотипни екшън моменти и средностатистически на пръв поглед сюжетни развития и да ги преправи в нещо вълнуващо от зрителска гледна точка, като поддържа извънредно чудесно темпо, което няма да накара никого да поглежда трескаво към часовника си.

Х-Мен: Апокалипсис е непретенциозен, категорично е стъпало надолу в сравнение с великолепния си предшественик, но не се доверявайте на глобално ширещото се мнение, че е боклук. Ако влезете в киносалона освободени от предразсъдъци, грандиозни очаквания и търсите просто приятно лятно забавление, то Апокалипсис ще ви зарадва сърцато и по всяка вероятност ще ви се стори разкошен, въпреки грешките и недостатъците си. Лично мен ме забавлява много повече отколкото и Батман срещу Супермен, и Капитан Америка 3, така че в известен смисъл това е комиксовият ми филм за годината дотук (изключая Дедпул) и съм склонна да завиша с половин единица оценката си, както и да му простя някои пропуски от чист субективизъм в името на добре прекараното време.