Дедпул

Не съм голям фен на Дедпул. Той е типът (анти)герой, който се харесва на всички, участва във всяка възможна поредица (ала Улвърийн) и като цяло изморява бързо. Нещо повече, като всеки комичен персонаж, ако не е написан наистина добре, дразнещият фактор става непоносим. Като цяло, Дедпул е ок в чужди поредици, но рядко задържа интереса на читателите в своята собствена, а мета-хуморът и разбиването на четвъртата стена доста бързо стават досадни и репетивни.

Не съм голям фен и на Раян Рейнолдс. Младежът има един куп ужасни филми, което ми говори, че му липсва професионален усет, и ми е интересно, че след няколкото си неуспешни опита да произведе качествено „завръщане“ в А-листата, все още му дават шансове. Съответно, очаквах Дедпул да не ми хареса изобщо. Трейлърът буквално бучеше от интензитета на „trying too hard“ усещането и изглеждаше като да разчита основно на рап и кенефен хумор.

Е, както казват американците, с радост ще ям врани сега, защото филмът е ТРЕПАЧ. Спокойно мога да заявя, че Дедпул е Пазителите на галактиката на 2016. Слабо познат (за масовия зрител) герой, качествен екшън, комедия и преплитане с по-големи супергеройски франчайзи. Също така и вероятността второто гледане да изпусне доста въздух, когато знаеш бъзиците. Но това е ревю на първото гледане, а то ме остави разхилен от ухо до ухо.

На първо място, важно е да отбележим, че Дедпул има R рейтинг, демек, секс, кървища и хумор, интензивно неподходящ за малки деца. Не знам дали това е първият супергеройски филм от такъв тип, но определено е първият от новата вълна заглавия, които се опитват да изградят свързани светове помежду си. Още в началната сцена ще се насладите на толкова бруталност, колкото няма сумарно във всички заглавия за Отмъстителите взети заедно. Следващата пък е монтаж от най-разнообразни сексуални пози между Рейнолдс и Морена Бакарин, включително такава със страп-он.

Но това, което накара толкова хора да отидат да гледат Дедпул и да го превърнат в най-успешния R-рейтинг бокс офис на всички времена, безспорно е хуморът. Както казах, официалният трейлър драматично не ме трогна, но дори на мен ми беше трудно да не се впечатля от страхотната рекламна кампания, включваща постери като тази Никълъс Спаркс-инспирирана идиотщина, или емоджи билборда, попаднал пред погледа ми преди две седмици. Хуморът е едновременно най-важната и най-опасна част от образа на Дедпул, защото при все вариациите в качеството, това е герой с много специфичен тон, който не е лесно да бъде пресъздаден в игрален филм. Фактът, че Раян Рейнолдс притежава комедийния талант да го постигне, носейки маска през по-голямата част от времето (за това след малко), е повече от впечатляващ.

Още от началните надписи става ясно, че сценаристите са наясно какво вършат. Тоталната мета-гавра вместо имена да имаме надписи като „God’s Perfect Idiot“, „A Hot Chick“, „A Gratuitous Cameo“, „A British Villain“ или „Written by: The Writers a.k.a. The Real Heroes Here“ ме спечели моментално, особено предвид великолепно стилизираната замръзнала сцена на преобръщаща се кола на магистрала, в която се боричкат осемдесет и седем човека. Гаврите обаче не спират дотук, и веднага след „God’s Perfect Idiot“, камерата минава над изхвърчал портфейл, от който се подава снимка на Зеления Фенер. Това е само началото. В момента, в който Рейнолдс започва да говори на камерата и да разказва в дълги ретроспекции как се е стигнало до сегашната ситуация, става очевидно, че Дедпул е филм, който е пределно наясно не само с главния си герой, но и с клишетата и стереотипите на супергеройския филмов жанр. Някои от най-качествените лафове са свързани с мутантите и X-men франчайза, като на моменти Дедпул се ебава не само със света около себе си, но и с факта, че това е филм и че тия герои са вкарани в него само за да вдигнат рейтингите.

Ако хуморът на Дедпул е тотално в десятката, то историята е абсолютно в джаза. Типична и напълно безлична трактовка на origin story. Лошите са ужасно лоши, но толкова невзрачни и безинтересни, че дори не научаваме какви са и за какво се борят. Сюжетът се свежда буквално до „Уейд Уилсън е корав, хваща си гадже, ще умре от рак, лошите му дават суперсили, ама се държат като задници в процеса, а той ги гони, за да си върне хубавия външен вид“. Демек, цялата история е в трейлъра и повече няма, но за сметка на това сюжетните дупки са с размера на циклона на повърхността на Юпитер.

На фона на тази безличност, актьорският състав е смъртоносно добър. Морена Бакарин е прелестна и по някаква причина има такава страхотна химия с Рейнолдс, че любовната им история е неправомерно трогателна за типа филм, в който се развива. Поддържащите персонажи също са чудесно изиграни и дори лошите, при все липсата им на… каквото и да е… си изиграват ролите с нюанс, който демонстрира, че всички актьори, участвали в заснемането на Дедпул, са се кефели интензивно през цялото време.

Специалните ефекти на подобен филм винаги са добри, в крайна сметка половината стойност на супергеройска лента е pewpewlaserbeam факторът. Тук трябва да обърна специално внимание на маската на Дедпул, която е страхотно постижение за CGI екипа и пресъздава нюансите на лицевите му изражения по начин, който не очаквах да видя извън комиксите. Това е много експресивен герой и наистина не предполагах, че е възможно тази експресивност да се предаде в игрален филм. Доволен съм, че се оказах в грешка.

Тъй като в началото направих сравнение с Пазителите на галактиката, трябва да спомена и саундтрака. Очакванията ми от трейлъра се оправдаха само частично. Рапът е налице, но е и на място, пасва си с леко дървения и просташки хумор на Дедпул, както и с бруталността му. Същевременно обаче Уейд е фен на Wham! и други подобни, и саундтракът го удря на ретро парчета от моето детство. При все че музиката така и не достига висотите на „Awesome Mix, Vol. 1“, усилията са отбелязани и определено заслужават похвала.

За финал, Дедпул е задължителен за феновете на супергеройски филми, мета-хумор, брутален кървав екшън и въобще всеки, на който му се гледа нещо свежо и добре направено, като същевременно (ако и самоосъзнато) е тотално по холивудския калъп и се вписва успешно в по-голям франчайз. Факт е, че историята му е никаква, но нека бъдем честни – никой не е тръгнал да гледа точно това заглавие заради сюжета. И да, има сцена след надписите. И тя е безценна. You’re welcome.