Алиса в Огледалния свят

Несъмнено тези седмици се говори доста за Джони Деп. Ние обаче няма да обсъждаме клюките покрай личния му живот, а ще се фокусираме върху това, което има да ни предложи от професионалния си такъв, при все че напоследък не е много. Или ако трябва да прецизирам – основно ни се предлага едно и също до спукване. Изпълнението му в Алиса в Огледалния свят не е нещо различно във филмографията му и хората, на които им допадна превъплъщението на Деп в Черна служба, ще останат разочаровани. Въпреки че и то само по себе си не беше особен връх в кариерно отношение, поне даваше заявки, че има надежда за завръщане към някаква експерименталност в подбора на роли. Голяма вероятност има да останат разочаровани и феновете на предходния филм за Алиса, режисиран от Тим Бъртън, защото колкото и унил, стереотипен и забравим да беше по своята същност, шареният свят беше някак доста по-жив, по-красив и донейде по-ангажиращ, отколкото този, който Огледалният свят ни показва. А може би просто дори средностатистически Тим Бъртън е много повече отколкото просто средностатистически режисьор, какъвто в случая се явява Джеймс Бобин (да, не само на вас не ви говори нищо). Всъщност, британецът Бобин режисира пълнометражния Мъпетите, който беше приятно преживяване, но уви не разполага с дълбочина на въображението, за да адаптира за съвременна публика толкова сложен свят, колкото Луис-Кароловия.

Алиса в Огледалния свят не е кардинално, непростимо, зловещо тъп и лош филм. Като за поредното семейно забавление някой неделен следобед е окей и цялата цветнотия, шум и писукания на всевъзможни животини и създания, гарнирани с поносимо 3D, ще ви се сторят нормално задоволителни. Бедата е там, че на следващия ден няма да помните нищо, а час след като излезете от киносалона ще се чудите кому е бил нужен този филм. Отговорът, разбира се, е там, където беше и относно първия филм, излязъл преди 6 години – очевидно Дисни имат нужда от финанси, въпреки всички останали франчайзи, с които са ангажирани, и не им дреме, че губят зрителско време с ненужни филми. Ако трябва да съм откровена – дори първият филм беше някак безцелен, изключая финансово. Не допринесе с нищо особено нито за Тим Бъртън като режисьор, нито за публиката като забавление, ако и да генерира чудовищно голям бокс офис (още се чудя и мая как докара над милиард световни приходи). Отново подобно на предната част, Алиса в Огледалния свят носи посланието за сдобиване с опит, познание, смелост и как това сдобиване е в състояние да промени настояще/бъдеще. Всъщност, това е и друг проблем на филма – рециклирането не само на стереотипни CGI сцени, които сте виждали безчет пъти, а и ленивото ползване на еднакви с предходния филм теми и послания. Както вече споменах, мисля, че Луис Карол заслужава доста повече.

Самата Алиса като героиня заслужава и актриса, която да е по-интересна и значително по-очарователна от Миа Вашиковска, която въпреки няколкото си силни изпълнения в независими продукции за мен не притежава харизмата на водеща фигура за касов филм. Огледалният свят не променя това ми мнение и някои от сцените с нея ще ви накарат да започнете мислено да прехвърляте имена на други актриси в главата си, по-подходящи за ролята. Нито тя, нито Деп съумяват да добавят достатъчно човешко измерение на образите си, за да накарат публиката да я е грижа емоционално. Алиса е приказка и като такава би следвало да поражда сантиментална съпричастност. Уви, режисьор, сценарист и акторски екип не са достатъчно убедителни, за да го постигнат. Съответно съществува вероятност филмът да ви поотегчи чувствително към последния половин час, но не и да извлече сърцата омраза. Чисто и просто това е филм, който е подчертано обран от магичност, очарование, фина естетика, дълбочина и умело разказана история. Все неща, които присъстват в книгата. Така че съветът ми към вас е – по-добре за пореден път се посветете на Алиса в книжен вид или изгледайте старата анимирана версия на Дисни (или пък версията на Hallmark – бел. ред.).