Изменник по вкуса ни

Изменник по вкуса ни е вероятно един от най-добрите романи на Джон льо Каре. Идеята не е нещо особено – преподавател е вербуван от британското разузнаване да помогне в оплетена схема, съдържаща харизматичен руски олигарх, мръсни пари, нечисти сделки, оплетени схеми и корумпирани държавни служители. Определено сюжетът за пране на пари в шпионския жанр е рециклиран до посиняване, но това, което прави романа на льо Каре специален, е тънкият психологизъм при обрисуването на героите. Уви, това, което прави филмовата адаптация сравнително забравима, е отсъствието на същия този елемент.

Режисиран от Сузан Уайт, това се пада втори филм за годината по шпионска сага на льо Каре, подхванат от жена. Първият е ТВ-адаптацията Нощният мениджър, с която ви занимавах преди около месец. Докато при Мениджъра идеята беше изходният материал да се смени и попречупи на места, така че да даде резултат в нещо по-задоволително и актуално към годината, то Хосеин Амини – британският сценарист, който през 90-те съумя да адаптира перфектно такива класики като Крилете на гълъба на Хенри Джеймс и Джуд на Томас Харди, тотално отказва всякакви волности този път с романа на льо Каре. Едно от нещата, принизяващо филма до нещо доста средностатистическо като кино-усещане е именно това – потиснатият устрем за реинтерпретация на моменти и елементи от изходния материал. Това, което се опитвам да кажа, е, че за човек, който е чел книгата, филмовата версия ще се стори неумела, а за такъв, който не се е докосвал до произведението на льо Каре – цялата работа ще изглежда като нещо доста формулативно и лесно забравимо, ако и приятно на моменти.

Всъщност това е един от другите грандиозни дефекти на Изменник по вкуса ни – той просто не съумява да изтегли никаква интензивна емоция от зрителя. Със сигурност е достатъчно адекватна и кадърна адаптация, за да няма нужда да сте неприятно изненадани и да намразите филма, но същевременно с това, поради вече упоменатата липса на задълбоченост на човешкия елемент, няма да ви е и особено лесно да се вживеете в съдбата на героите или в съспенса, през който преминават. С две думи – Изменник по вкуса ни е пример за това как не трябва да се екранизира качествен шпионски трилър.

Колкото и дотук да звуча по-скоро неприятно критично настроена, Изменник по вкуса ни може да предложи и някои супер добри неща. Първият половин час подготвя зрителя за нещо категорично любопитно и режисьорката изглежда е намерила правилния ритъм точно там. Дори да не успява да го поддържа през целия филм, все пак завръзката изглежда интересна и е поднесена по увлекателен начин. За това спомага Юън Макгрегър, който играе главната роля и който при все фактът, че не е бил избор номер 1 на екипа зад продукцията, прави силно впечатление като зашмуления професор. Тук искам само да вметна, че за съжаление не е на нивото нито на Гари Олдман, който направи феноменално изпълнение в Дама, поп, асо, шпионин, нито на покойния Филип Сиймур Хофман (в Най-търсеният човек), нито на Том Хидълстън (в Нощният мениджър), но Макгрегър умее да привлича зрителите в емоционалния свят на героите си с лекота. Друг голям плюс в каста е присъствието на Стелън Скарсгард, чието въплъщение в образа на олигарха е достатъчно нюансирано, за да не изглежда като ходещо клише. Вероятно най-звездното и пълнокръвно изпълнение обаче е това на Деймиън Люис, чийто типичен брит шпионин от старата школа барабар с перфектните костюми, очила с рогови рамки и несравним денди акцент е всичко, което един зрител би искал да види в изпипан олд скуул шпионски трилър и което неизменно ще му напомни на стари класики със сър Майкъл Кейн.

Освен добре подбрания каст, Изменник по вкуса ни притежава много добра визуална естетика благодарение на операторската работа и качествено подбраните локации за снимки, което на голям екран се отплаща и оставя едно летливо и хубаво усещане, когато финалните надписи започнат да се нижат кротко. Изменник по вкуса ни е филм, който няма да ви изненада, омае или замисли сериозно. Ако сте чели романа преди това, възможно е дори да останете леко разочаровани и кахърящи се за пропуснатите възможности. Но ако сте в настроение да запълните близо два часа от времето си някой ден с приличен, ако и леко стандартен шпионски съспенс, то Изменник по вкуса ни е добра идея. Особено ако го ползвате като разтоварващ филм за първа среща, например.