Аквамен

Лигата на справедливостта беше боклук. Батман срещу Супермен беше боклук. Два масивни опита за създаване на споделена DC вселена, които се провалиха толкова гръмотевично, че от Warner решиха изцяло да се откажат от нея. Жената чудо преодоля този проблем като се фокусира върху героинята си, без да обръща внимание на други персонажи. Аквамен прави същото, но вкарва и малко Тор в микса.

Действието се развива скоро след Лигата, но не базира нищо на него. Сюжетът ни запознава с Атлана (Никол Кидман) – кралицата на Атлантида, която няколко хилядолетия след създаването на кралството си, все още носи името му, за да не се объркаме. Бягайки от уреден брак с крал, който е такъв задник, че дори не го срещаме във филма, тя се влюбва в човек от повърхността (Темуела Морисън) и му ражда син. Останалото е история… и история… и история…

Джеймс Уан – режисьор на хорър шедьоврите Insidious и The Conjuring – дирижира Аквамен като нон-стоп екшън епика и с ритъм, вдъхновен от жанра на ужасите. Но докато в този тип филми разни работи изскачат от сенките, за да те стреснат, тук всеки момент на спокойствие е прекъснат от експлозия.

Буквално. Взрив. Нещо избухва. Нон-стоп.

Двата часа и двадесет минути на филма са нон-стоп действие и човек би си помислил, че това е хубаво, но истината е, че постоянният екшън всъщност започва да изморява от средата нататък. Историята не помага особено, защото е толкова много. Сериозно.

Толкова. Много. История. Аквамен е филмът с най-многото история!

Като започнем от династичните интриги в Атлантида, минем през семейната драма на Артър (Джейсън Момоа), великата мисия за спасяването на сюжета/света, двете любовни истории и стигнем до светостроенето, страничните сюжетни линии, второстепенните злодеи… На мен ми се кръстосаха очите, а аз чета комикси. Проблемът е, че освен дето е ТОЛКОВА МНОГО ИСТОРИЯ, тя е и доста тъпа. Елементарен героизъм, клиширани фрази, чупене на стойки и прочее клишета на жанра.

Подозирам, че тонът на ревюто до момента ще ви създаде погрешна представа за чувствата ми към филма. Истината е, че Аквамен всъщност е страхотен. И не защото нещата, които изброих, не са проблем, а защото Джеймс Уан видимо знае какво върши. Лентата не просто приема недостатъците си, а се кефи да си играе с тях. Чарът на Джейсън Момоа и силното присъствие на героите на Амбър Хърд (която е потрисащо, истерично красива), Уилям Дефо (който по-скоро не е), Патрик Уилсън и Никол Кидман гарантира, че при все че са едноизмерни, те те привличат и ти пука за тях.

И разбира се, всичко това са дребни детайли на фона на визията. Аквамен е най-епичната и визуално завладяваща история на голям екран от Властелинът на пръстените насам. Нито един – повтарям – нито един от филмите на Марвел не може да стъпи на малкия пръст на зашеметяващите подводни гледки, шеметните битки, двубоите между отделни герои, красотата на Атлантида и извънземния дизайн на технологията на океанските жители. Ако има един филм, който си струва да се види на IMAX това десетилетие, за мен поне няма съмнение кой трябва да бъде.

Аквамен излезе с огромно количество очаквания на гърба си, немалко от тях негативни. И макар и да не е съвършен или да се опитва да надрасне елементарното блокбъстърско безхаберие на главния си герой, това не е „супергеройска“ история. Не, този филм е фентъзи епика и визуално пиршество, което има за цел да ти спре дъха и да те нахрани с пуканки. И в тази си роля се справя съвършено. Така че ако това е достатъчно за вас – както в определен план беше за мен – можете да добавите две единици към оценката ми. Повтарям: независимо от дефектите си, като мащабен фантастичен блокбъстър, Аквамен е съвършен.

П.П. De-aging технологията във филма е зловеща и кара Кидман и Морисън в началните сцени да изглеждат като оня терминатор от първия филм на Камерън, от спомените на Рийс за бъдещето – оня гумения, дето е лесен за разпознаване и не ти трябват кучета да го надушат. Супер неадекватно зле изглеждат и трябваше да си пусна трейлъра на Капитан Марвел пак, за да си припомня, че този ефект може да се използва и добре (това, че Сам Джаксън изглежда по един и същ начин от 30 години насам, също ще да е помогнало – бел. ред.).