Режисьор: Адам Робител

Сценарий: Браги Шът, Мария Мелник

В ролите: Адам Робител, Тайлър Ръсел, Дебора Ан Уол, Тайлър Лабин, Лоугън Милър

Като почитатели на стаите за бягство нямаше как да пропуснем филма Escape Room – Играй или умри, който тръгна по кината този петък. Въпросните стаи за бягство станаха изключително популярни напоследък и едва ли има човек, който дори бегло да не е запознат с основната концепция – група хора са затворени в продължение на един час (или малко повече) и решавайки поредица от загадки, трябва да намерят начин да избягат.

Тази идея сама по себе си крещи за безкрайните възможности уж невинната игра да се превърне в напрегнат филм с елементи на ужас, така че беше въпрос на време подобен трилър да се появи на голям екран даже за втори път.

Историята на Escape Room: Играй или умри започва с представянето на някои от основните герои в играта. Виждаме Зоуи – типичното интелигентно, но интровертно момиче, което е твърде свенливо, за да разгърне потенциала си, надъхания кариерист Джейсън и неудачника Бен. Всички те получават загадъчна кутия (всякакви прилики с Hellraiser са случайни), която им е била изпратена уж от близки на тях хора. След отваряне кутията дава информация за локация на самата игра и нашите герои смело се впускат в приключението на живота си.

Когато пристигат на мястото на играта, към тях се присъединяват служилата в Ирак Аманда, шофьорът на камион Майк и типичният зубър Дани, който е обиколил всички ескейп стаи до момента и не спира да дрънка за улики, загадки и прочее. Ясно е още от трейлъра, който впрочем разказва целия филм, че нещата скоро излизат от контрол и изпитанията пред играчите са съвсем истинска битка на живот и смърт.

Първата част е доста интересна, поддържа напрежението и загадките са любопитни, което прави нетърпението да видиш как се решават напълно оправдано. Като стабилен минус мога да посоча, че зрителят вече знае кой от играчите ще е последният оцелял, защото го е видял как се мъчи да излезе от стаята още в откриващата сцена. Много лош ход за трилър. Като изключим това, две трети от филма бяха стабилно построени и интригуващо реализирани.

Като почитател на ескейп стаите бих казала, че липсваше общата тема в различните етапи от играта, но пък беше интересно да наблюдаваш толкова разнообразни обстановки и загадки. В последствие става ясно, че до голяма степен въпросните стаи са създадени специално за конкретни играчи, което обяснява разнородния им тип. Така или иначе това е по-скоро положително решение.

Самите актьори правят каквото могат, за да бутат историята, но сценарият не им предлага особено поле за развитие. Може би най-силно се открояват Тейлър Ръсел и Джей Елис, чиито герои Зоуи и Джейсън са своеобразни лидери в групата – едната с ума си, а другият със силно развитото си чувство за самосъхранение. Добро пресъздаване на героинята си Аманда прави и Дебора Ан Уол. Останалите приемат по-скоро ролята на следващи  и рядко имат какъвто и да е шанс да се откроят.

Във визуално отношение Escape Room е стабилен филм с добре изградени стаи и загадки в тях, но не е продукт, който непременно трябва да се консумира на голям екран. Изобщо като изключим края, можем да кажем, че е конструиран и заснет на високо ниво, но без да е страхотен.

Неизбежно стигаме до въпросната последна част на филма, в която ни се обяснява цялото действие и ни се дава отговор на въпроса кой и защо е натъпкал тия клети хорица в играта. Следват спойлери, така че ако не желаете да разбирате гранде замисъла на финала, може да прескочите директно на последния абзац.

На края на играта последният оцелял се изправя пред гейм мастъра, който има подготвена реч, толкова банална и клиширана, че поне при мен развали цялото сравнително добро впечатление от филма до момента. В най-добрите традиции на безчувствен и апатичен човек, на когото плащат, за да изтезава хора, той обяснява как човечеството от древни време обича да гледа как хората се избиват и понеже вече сме скучно цивилизовани, един богати хора плащат на други не толкова богати, но безскрупулни люде да правят подобни стаи, в които оставят участниците да се избиват пред камерите. Представям си как в този момент създателите на филма са отворили леко торбата с клишетата с намерението да изтръскат само гореспоменатото, но докато са чакали да изпадне речта за зрелищата, са се разсеяли и изведнъж изпод скованите им пръсти се изсипват всички баналности, до момента кротко дремали в торбата. Оказва се, че няма награда и последният оцелял ще бъде убит, героят, който е жив противно на очакванията, се намесва за решителна победа срещу злия водещ, всичко се оказва конспирация, когато героите бягат и се обаждат в полицията, лошите взели та заличили всички следи и следователно няма никакви доказателства и т.н., и т.н.

В заключение, основният ми проблем с Escape Room е, че филмът започва добре и можеше да е много повече от клиширан полуфабрикат, сервиран така безмилостно след обещанията за апетитна вечеря. Ако го разглеждате само като екшън/трилър, определено ще поддържа интереса ви през цялото време, особено ако сте постъпили мъдро и сте пропуснали трейлъра. Първите две трети могат да се похвалят с добър съспенс и интригуващ сюжет. Краят е много разочароващ, особено ако очаквате някакво оригинално обяснение на историята. Определям го като средняшки филм, който спокойно може да пропуснете, освен ако нямате време за убиване.

Оценка: 6/10