Любими фентъзи поредици: Продължението
Ърбън фентъзи
Този силно популярен в последните години поджанр на фентъзито се характеризира – както и името подсказва – с това, че сюжетът е основно ситуиран в град. Подобен сетинг води до своите характерни особености, които поставят различен тип предизвикателства във фабулата спрямо класическия модел на приключения из широкия свят. За сравнение, в епичното фентъзи много често има епизоди в град, но самият сетинг не участва толкова силно, например по-скоро става дума за дворцови игри или минаване през конкретни локации в град, докато при ърбън фентъзито това е основният мотив при изграждането на атмосферата. Много често ърбън фентъзито не е високо фентъзи, т.е. светът обикновено е нашият собствен, с фантастични елементи (както е например в Патрулите), но има и доста примери с напълно самостоен свят в градски сетинг, като Град на стълби на Робърт Бенет. Тези от първия тип най-често са ситуирани в съвремието, но сред втората група има примери и за измислени светове, чийто градски сетинг е силно повлиян от действителни исторически периоди (поредицата за Ил Риен на Марта Уелс, която донякъде покрива и приключенското фентъзи; също така много стиймпънк истории се развиват в псевдо-викториански градове). Друга характерна черта на романите е наличието на малък партньорски екип от герои, като особено по-младежките заглавия често комбинират това с романтична връзка между героите. Още много примери и информация за поджанра можете да намерите в обзорната ни статия по въпроса.
Патрулите (Сергей Лукяненко)
Досиетата на Дрезден (Джим Бъчър)
![]() |
Защото е вероятно най-добрата ърбън фентъзи поредица, която излиза в момента, и е перфектното съчетание между магия и детективски роман. |
Влад Талтош (Стивън Бруст)
Поредица за Кейт Даниелс (Илона Андрюс)
![]() |
Огромната концентрация на епични схватки, герои, които не се спират пред нищо, куулнес на макс и саркастични реплики в неособено големия брой страници води до достигане на критична маса и превръщане на тази поредица в истинско произведение на изкуството. Злите езици твърдят, че това изкуство е бойно, но може смело да ги игнорирате. |
Това е една от много редките поредици, в които има почти всичко, което търсим във фентъзито – интересен и оригинален сетинг, отлично развити главни герои, здрав екшън и epic badassery на кило, умело изпипани сюжетни обрати, прекрасен хумор и закачки между героите, както и запомнящи се трагични моменти; най-хубавото е, че вече 8 тома качеството остава на ниво и няма разбозяване – практически уникално постижение за жанра. |
|
Книжките за Кейт Даниелс са отлични за страдащите от безсъние, нощта с тях минава неусетно – телепортират жадния за детективски загадки/бой/хумор/секс читател в един динамичен и оригинален свят, в който ти е спукана работата… освен ако не разполагаш с устатата Кейт и нейния отряд върколаци под ръка. |
Благодаря за продължението!
Оригиналната класация беше 8/10 от моята лична за времето си, сега виждам, че са имали шанс и другите ми два фаворита.
Набелязах си и две потенциално интересни поредици, които съм пропуснала (особено интересна ми се стори Weird категорията, където за мой ужас установих, че не съм чела нито един от кандидатите).
Аз чета основно военно и дарк фентъзи и съм леко разочарован, че в този раздел има само три предложения. На мен вероятно и две страници не биха ми стигнали да си изброя любимците. Пропуск е липсата на поредицата за Кейн на Матю Стоувър. Няма книги с толкова адреналин, тестостерон, мускули, кръв и ножове гърлото.
Бих добавил и качествените поредици на автори като Miles Cameron, Brent Weeks, Luke Scull, Brian McClellan и Anthony Ryan.
Брей, доживяхме!
Жалко, че добрият стар Конан не е сполучил за някое споменаване.
Липсва ми Гай Гавриел Кай. Той е по самостоятелни романи, но „Сарантийска мозайка“ (па макар и само от две книги), а защо не и Фионавар можеха да се ползват, за да се вмъкне там някъде.
След като сте имали възможност да осъвременявате списъците си мисля, че „Летописите на светлината на бурята“ на Сандърсън си бяха задължителни. Мъглороден навремето влезе в топ 10, но Stormlight Archive като че ли се очертава най-доброто от него.
Присъединявам се към Zdravko за Антъни Райън. Едно от по-новите неща, заслужаващи внимание.
И накрая – Марк Лорънс с „Разделената империя“. Далеч от върховете в жанра, но все пак имаше място на резервната скамейка.
Вярно е, че Stormlight Archives е пропуск, знам че има поне двама доста големи фенове в екипа. с Фионавар ме свързват топли спомени, но аз лично не стигнах дотам да я наредя сред десетката си 🙂
Благодаря за допълнителната стаия, макар и да са минали години след публикуването на първата по темата! 🙂
Отбелязах си няколко поредици, на които ще обърна внимание.
Статията е изключително полезна и аз си набелязах още поредици за четене, и в същото време се радвам да видя, че Shadowdance играе или е играл Battle of The Immortals откъдето е картинката в статията :))))), поздравления за което.
Благодаря за статията , аз също си набелязах няколко заглавие.Само се чудя защо не е споменат Малазан, а той определено е върха на фентъзито според всички фенове?!
Защото е споменат в https://www.shadowdance.info/magazine/articles/fantasy-top-10/. Т.е. предишната класация, на която този материал се явява продължение. Линкът е в първото изречение.
Иначе такова нещо като връх на фентъзито според всички фенове не съществува 🙂 Което тези класации многократно обясняват в уводните думи.
Чудесно е допълнението към първоначалната класация, естествено никога не може да се угоди на всички.
Да добавя и един личен фаворит, който ми се доближи до „Горменгаст“, ако не като изпълнение, то поне като атмосфера. Поредицата за Еребус на Ден Патрик: „Момчето с порцелановото острие“ и „Момчето, което сълзеше кръв“, третата – „Момичето на лъжливия трон“ – още не съм я чел.
Наподобяващо клаустрофобични книги, развиващи се в огромен замък, повечето от чиито обитатели никога не са излизали от него, много интриги и смес между фентъзи и фантастични елементи. Не е толкова сатирично режещ, но за сметка на това има направо изправящи косата сцени. Авторът е млад и допуска всички съответни грешки: неоправдано смесване на стилове, желание да натика в книгите повече от колкото е нужно, опити да се хареса на всички групи четящи, но все пак се справя доста добре.
Баси, то излезе все едно му правя реклама. На кратко, на мен лично доста ми обади по дух на шедьовъра на Пайк.
Звучи доста интересно, слагам си го в списъка с неща, които следя. Мерси 🙂
Да, този коментар възбуди и моето любопитство, задължително ще проверя за какво става дума. Благодаря!
Страшно приятно съм изненадана, че „Спомен, Печал и Трън“ е намерила своето място в класацията. Макар към днешна дата да смятам, че ако я препрочета, ще ми се стори вероятно осезаемо по-детска и наивна, то при първия ми досег с нея я прочетох буквално на един дъх и още помня странната топлина, която излъчва.
Спокойно мога да препоръчам на ентусиастите да дадат шанс и на някой самостоятелен роман на Уилямс, като аз самата с удоволствие се бях залутала във „Войната на цветята“, чиято главна героиня има най-пленителните теменужени очи евър. И всъщност става дума за любов, винаги става дума за любов всъщност ; )
Здравейте,
От хилядолетия не бях чел списанието и много се радвам, че пак попаднах тук.
Поздрави!
Привет и добре дошъл отново 🙂
Изчетох класациите и коментарите. Мнение няма да давам. Само един тъничък (почти недоловим) намек
https://www.tor.com/series/oathbringer/