Приказки и митологии

Фентъзито винаги се е базирало на приказки и митологии. Много текст е изписан за вдъхновението на Дж. Р. Р. Толкин от староанглийските и скандинавските предания, и доколкото неговият Властелин е широко смятан за родоначалник на жанра, няма по-добро доказателство за връзката между митологичното и фантастичното. Тук обаче се обръщаме конкретно към този тип произведения, които директно включват в себе си някакъв аспект на класическите легенди от нашия свят, било то като механика на разказа, било като митопоетичен език или като въвличане на конкретни герои, богове, създания, истории. Границата отново е тънка. Например елфите имат митологичен произход, но в наши дни са по-скоро присвоени и много силно модифицирани от фентъзи литературата и съответно присъствието им не е достатъчно, за да определим произведения с елфически герои в този поджанр. Троя на Дейвид Гемел пресича в историческото и във военното фентъзи, но фундаментално е основана на легенда, с всички прилежащи черти като божественото и героичното. Друг характерен маркер на този тип романи е повлияването от конкретен фолклорен тип сетинг от нашия свят, например китайския в един от романите по-долу. Интересен случай е и творчеството на Нийл Геймън, което Катрин Валенте определя като митпънк, т.е. преобръщащо представите за нормалното, стъпвайки върху деконструкция на митологичните тропи.

Вещерът (Анджей Сапковски)

Ordo Malleus
Със своята сага за вещера Гералт, Анджей Сапковски успя да привлече вниманието на света към източноевропейските култура, митология и дори отношение към околния свят, и превърна книгите си в нещо повече от историята на белокос, мутирал воин, който пердаши чудовища с някой от двата си меча.
Aravala
Гералт от Ривия е идеален фентъзиен бедес герой, когото неизбежно започваш да харесваш още щом се потопиш в наситеното действие, превърнало книгите в разтоварващо и приятно четиво, неслучайно дало начало на един от най-успешните франчайзи за компютърни игри.
Claymore
Заради политическите интриги, персонажите на Гералт и Цири, постмодернисткото заиграване с приказните клишета, дебелашкия хумор, идеализмa, завоалиран с цинизъм, и защото беше първото ми по-зряло фентъзи след стриктна диета от Драгънланс и Уоркрафт.

Sandman (Нийл Геймън)

Random
Чиста доза психеделизъм, дебнещ във фантазии, по-реални и плашещи от най-суровото ежедневие, способни внезапно да сменят вида си и да се превърнат в лекарство, оръжие, история, митология, кошмар, любимо място, човек, ад… Sandman е ултимативното постижение на фентъзи жанра – илюзия, която е достатъчно могъща да те убеди, че съдържа в себе си реалността, вместо обратното.
Moridin
Не мисля, че има нужда да се обяснява защо едно от най-грандиозните човешки творения изобщо би трябвало да види мястото си в тази класация – историята на Dream, мрачният господар на сънищата, и на неговия труден път от унижението до съзряването, е както едва-едва докосваща тъмни, скрити, непознати крайчета на ума, така и помитаща безмилостно сърцето.

Господаря Ли (Бари Хюгарт)

masterli Matrim
Смях до сълзи, сюжет изпълнен с куп интересни обрати и един от редките случаи, в които авторът се е вдъхновявал от китайската история и митология, вместо от твърде изтърканите вече европейско средновековие и западни митологии.

Сказание за Сарамир (Крис Удинг)

Claymore
Защото е сред по-оригиналните фентъзи трилогии, писани в ранните 2000, преди възхода на по-субверсивните автори в последните 7-8 години, и защото умело използва и развива предимно женски набор от персонажи в средновековен свят, повлиян от Япония и контролиран от покварени мъже чаросплетници.

Троя (Дейвид Гемел)

Ordo Malleus
Дори днес, на въпроса за любимо фентъзи, бих се изкушил да спомена трилогията на Дейвид Гемел (и жена му Стела, която помага и довършва Троя след смъртта на съпруга си), прочитането на която ме остави пределно развълнуван и възхитен от гениалната, псевдоисторическа интерпретация на един от най-популярните митове в човешката история.
1 2 3 4 5 6 7 8