11. Suits/Костюмари (USA Network, 2011-)

Roamer

Честно казано, дори не мога да обясня защо Suits е сред любимите ми сериали. Той забърква впечатляваща каша от уж изтъркани похвати: фотографска памет, леко престъпление заради услуга за най-добрия ти приятел, неочаквано предложение за работа, „страшна“ тайна, impostor syndrome („сигурно всички усещат, че не ми е мястото тук, не мога да се справям така“), забранена любов на работното място, професионални проблеми заради цвят на кожата, шантаж с грешки от младостта, шеф-добряк и шеф-робовладелец, печелене на съдебни дела със смесица от нахалство и съчувствие… Уж всичко това сме го гледали вече, а все пак Майк Рос, който погрешка попада на интервю за работа и се оказва най-добрият кандидат, макар че дори не е завършил право, и Харви Спектър, който напълно съзнава колко безумно е това да го назначи на работа и да потули липсата му на всякаква квалификация, вече шести сезон някак успяват да ме държат да чакам следващия епизод. Леко сгъстените краски в разликите в характера и подхода към живота у десетината основни герои са хем очаквани, хем много подходящо измислени и изиграни – неуморимата и ефективна, но нежна Дона, неприятният и крещящ, но чувствителен Луис, деликатната, но твърда Рейчъл, коварният, но по своему лоялен Дейниъл, властната, но мила Джесика…

Да, някои основни моменти в сюжета са леко нереалистични, а средата е от по-труднодостъпните – не всеки може да си се представи като адвокат на толкова големи клиенти! – но много от ситуациите почти биха могли да се случат на всекиго (макар и в по-мек вариант), така че факторът „и те са хора“ и „истинските“ (и добре изиграни) реакции на героите определено помагат за привлекателността на сериала. Опитите да се впишеш в нова, странна среда, опитите да балансираш между работата и личния живот, без да ги смесваш твърде много, опитите да осъзнаеш, че възпитанието и животът са ти наложили схващания, които е добре да промениш, опитите все пак да не загубиш чертите на характера си, заради които хората те търсят… да, Suits забърква впечатляваща каша от идеи, случки и хора, която продължава да ми харесва.

Moridin

Асата в ръкава на Suits са много – постоянното напрежение и интрига, скъпо облечените, остроумни и нереално красиви герои, както и възможността да се чувствате по-интелигентни от обикновено, „вниквайки“ в подводните камъни на американското право. Следователно не е никак случайно, че той и до днес има доста лоялна агитка, независимо от факта, че последните му няколко сезона опасно се доближават до сапунения департамент.

Основната движеща сила в началото на сериала е силната химия между двамата главни герои – топ-адвокатът Харви Спектър и неговия асистент-гений Майк. Харви е нещо като Джеймс Бонд на стероиди, но в света на нюйоркските кантори. Винаги готов с последната дума, неустоимо чаровен и безмилостно печелещ всяка лична и професионална битка по законни и не толкова начини, той изглежда като еталон на лошото момче с железни принципи и добри намерения. Една от най-силните страни на Suits e бавната трансформация в образа на този очевидно безупречен персонаж и внимателното анализиране на неговите вътрешни демони и морални дилеми. Майк е младеж с бърз ум, брилянтна памет и силни принципи – които нарушава моментално, за да се сдобие с работата, без да има диплома за адвокат. Да скрие тази тежка тайна от шефката си (Джина Торес от вечния Firefly) е основната интрига в началото на историята, допълвана от противопоставянето му на страхотния-жалко-че-нямам-място-за-него финансов анализатор Люис и от романса му с великолепната, но измъчвана от комплекси Рейчъл – изиграна явно толкова привлекателно от Меган Маркъл, че не друг, а самият принц Хари да се влюби в нея!

Отделям толкова внимание на героите, защото те са вътъкът на всичко, случващо се в сериала, който няма никаква външна за персонажите арка или нещо повече от епизодични лошковци. Драматичното е изцяло изнесено към проблематизиране на груповата динамика в прекрасния каст на сериала и сюжетът се развива основно в посока разголване и натрупване на нови и нови лични тайни и страхове. Тази формула предвидимо се поизчерпва в някакъв момент и сценаристите се принуждават да поразместят малко съдбите на героите, за да вкарат нова драма в отношенията им, но първите няколко сезона са такова ударно начало, че успяват да запазят инерцията у неподозирания досега любител на напрегнати правни драми със супер секси актьори във всеки от нас. Задължително му отделете няколко седмици от живота си и попийте малко от излъскания до блясък, трескав адвокатски dog-eat-dog свят, в който за разлика от уолстрийтската вакханлия всички са добри по сърце, но все така хапват в ресторанти само от 75-ия етаж нагоре.

Moridin препоръчва още:

Spartacus/Спартак (Starz, 2010-2013)

Когато Starz започнаха Spartacus: Blood and Sand през 2010-а, публиката остана объркана. Като за пилотна и явно скъпа продукция, сериалът изглеждаше като повърхностно комбо от млатене и секс на забавен каданс. Няколко епизода по-късно обаче усещането за некадърен римски клонинг на 300 изчезна изцяло и Спартак внезапно се оказа силна историческа драма, с много интрига и напрежение и с няколко особено запомнящи се актьорски изпълнения. А сексът си остана до края. Сюжетът следваше относително прилично историята на гладиаторския бунт и борбата на титулния герой да си върне жената и да заживеят щастливо в родния Сандански, а интригите сред римската част от каста радваха доволно. Финалът на сезона вдигна летвата много високо, но за съжаление Анди Уитфийлд, актьорът в главната роля, се разболя тежко и вместо продължение Starz решиха да направят мини-предистория. Gods of the Arena уплътни още повече образите на Батиатий и Лукреция, собствениците на гладиаторите, и същевременно въведе достоен заместител на Спартак в лицето на Ганик и Ономей, двама от историческите му съратници. Силата на прикуела беше в концентрираната и емоционална история и гледането му определено е задължително, ако ви е харесал и оригиналният сезон. Последваха две продължения с доста по-ниско качество и нов главен актьор, които проследяват историята на въстанието до нейния край, но вън от наситеното с кръв, пясък и драма пространство на лудуса, нещата просто вече не бяха същите.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16