13. Six Feet Under/Два метра под земята ООД (HBO, 2001-2005)

Random

Не смятам Six Feet Under нито за най-добре направения сериал, нито за най-амбициозния; за сметка на това, без съмнение всеки път го посочвам като любимия ми. Няма друга телевизионна драма, с която да съм резонирал със същия емоционален интензитет.

Това не се дължи на някакво силно припознаване в един или повече от героите. Да, факт е, че Нейт Фишър, „главният герой“ на сериала, доколкото има такъв, е скроен така, че да съвпадне със себеусещането на мнозинството млади, бели, що-годе интелигентни хетеросексуални мъже. Нейт не знае какво иска от живота, търси „нещо повече“, бунтовник е, мисли се за повече, отколкото е, и в крайна сметка през по-голямата част от времето е ОК човек, и толкова. Но в рамките на пет сезона той преминава през дълго пътешествие, докато се опитва да намери мястото си в света. Семейният занаят, с който се захваща – погребална агенция, – винаги го тласка към въпроси, гравитиращи около смъртта и в крайна сметка около смисъла на концепцията с обратен знак – живота. Отговорите идват както в ежедневните ситуации на житейски растеж, така и насред брилянтни сюрреални винетки: животът и смъртта играят покер, герои от клонинг на Дързост и красота дискутират квантова механика по телевизията, призраци на мъртви изнасят лекции за живота на живите. Магическият реализъм е предизвикателен и в никакъв случай самоцелен, не на последно място защото реалистичните ситуации в сериала са не по-малко странни и дезориентиращи.

Нейт далеч не е единственият интересен герой в Six Feet Under, даже напротив. Цялото семейство Фишър и още един куп герои покрай тях са от чешит по-чешит, като всеки се бори със своята си история, страхове, зависимости. И макар техните драми да са специфични за американските реалии, понякога да са твърде сантиментални и в никакъв случай да не са универсални, малко по малко зрителят, склонен да влезе в главите на героите, расте с тях и научава, че този процес на растеж не стихва в нито един момент от живота. А смъртта може да има много смисли – както за мъртвия, така и за близките му. Всеки епизод на Six Feet Under е нещо като ритуал по съпреживяване, а наредени един след друг тези ритуали са споделен с героите урок по емпатия и по приемане на смъртта (и смъртността).

Освен това – сериалът с най-гениално манипулативната затваряща сцена.

Dr. Horrible

Както подсказва заглавието, Six Feet Under е сериал за смъртта. Темата, естествено, не е приятна и няма как да бъде приятна. И все пак е направо поразително колко пространно и всеобхватно е разгледан този въпрос, колко много лица на смъртта са показани в пет кратки сезона. Смъртта е част от живота – нормална и естествена, всеки се сблъсква с нея в даден момент. Смъртта е трагедия – нещо съкрушително, всепомитащо и опустошаващо. Собствената смърт трябва да бъде осъзната и приета – страхът от нея само пречи на живота. Смъртта на другите е винаги болезнена и не носи мъдрост, само прах и пустота. Смъртта идва като естествен край за едни и като преждевременен, насилствен завършек за други. По един или друг начин, смъртта докосва всички. Но всеки изживява и осмисля смъртта по индивидуален, изключително личен начин.

Ако можете да понесете подобна мъчителна тематика, то знайте, че Six Feet Under определено си струва усилията ви – сериалът ще ви смачка, натъжи и депресира за седмици или месеци наред, но едновременно с това ще ви даде много материал за размисъл. Тази мрачна драма доста често човърка болезнени проблеми, които телевизията обикновено заобикаля, и говори за неща, за които избягваме да говорим. Никога няма да забравя болезненото прозрение, което ми донесе тези кратка реплика: „Ако загубиш съпруг или съпруга, те наричат вдовец или вдовица. Ако си дете и загубиш родител, ставаш сирак. Но няма дума, която да описва родител, загубил дете. Това е нещо прекалено отвратително, за да си има изобщо име.“

Тематиката на сериала ще ви депресира. Сериозно, няма да можете да изгледате по повече от два, най-много три епизода на ден. Но нещото, което ще ви кара да се връщате отново и отново, въпреки болката, са героите. Парадоксално, но персонажите от Six Feet Under са сред най… живите образи, на които съм попадал. Те преминават през толкова много неща, историите им са толкова пъстроцветни, че някои зрители определят сериала като сапунка. Повярвайте ми, това не е сапунка. Или, ако е, то несъмнено е най-тегавата, депресираща и философска сапунка, която някога съм гледал.

А да не забравяме и края. Финалните десет минути са, безусловно, най-удовлетворителният завършек, показван някога по американска телевизия.

Dr. Horrible препоръчва още:

The Americans/Американците (FX, 2013-)

The Americans е шпионска драма, развиваща се по времето на Студената война, и по-специално в началото на 80-те. Сериалът се отличава не просто с качествен сценарий, стилна режисура, грабваща атмосфера и перфектна актьорска игра, а и с многопластовото представяне на герои от руски произход, безпрецедентно в американските медии.

Руснаците не са карикатурни злодеи с огромни калпаци, тъй както американците не са перфектни и безпогрешни божества. Всички образи в този сериал са сложни, противоречиви, нееднозначни. Вдъхновяващо е как The Americans позволява на своята главна женска героиня да бъде убедена комунистка, изпитала лично най-лошото от този режим, и все пак искрено вярваща в моралното превъзходство на своя строй и своята родина, как това не е описано с ирония или подигравка, как сериалът представя правдивия ѝ гняв, когато тя се връща вкъщи в края на мъчителен ден и чува по телевизията чудовището Роналд Рейгън да нарича страната ѝ „зла империя“.

В епоха на все по-нарастващо напрежение между Изтока и Запада, The Americans ни кара да се върнем малко назад и да си припомним позабравените уроци от недалечното минало.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16