15. Skins/Скинс (E4, 2007-2013)

Morwen

Skins е английски сериал, чието действие проследява съдбите на няколко гимназисти. Има седем сезона, като всеки два от първите шест са с различни групи герои, а седмият е малко странен и различен като формат и се явява епилог на цялата поредица. Почти всеки епизод е центриран около преживяванията на един герой и макар да е свързан с останалите, има относително завършена история.

За мен (а доколкото знам и за огромната част от феновете на сериала) първи сезон е най-качественият и е това, което ме накара въобще да включа Skins в класацията. В него се запознаваме с напълно психопатичния, но за сметка на това невероятно чаровен Тони; стандартния загубеняк и вечна втора цигулка Сид; ужасно позитивната и едновременно с това суицидна по няколко различни начина Каси; тъпия до вдлъбнатост, но пък много забавен Крис; леко смешния син на пакистански емигранти Ануар; красивата и популярна Мишел – гадже на Тони (и ако погледнете първото описание, ще разберете защо това е равно на дълбоко затъване в неприятности); ужасно чаровния гей Макси; и уравновесената флейтистка Джал.

Още от самото начало сериалът не е това, което очакваш – пълен е с вулгарен език, наркотици се развяват навсякъде, алкохолът се лее като река и на моменти всичко това достига до гротескна хипербола. Но въпреки това историите на героите в Skins са трогателни и много по-дълбоки. За мен първият голям шок беше епизодът на Крис – пълният кретен, който би изпушил и изпил всичко и като че ли няма никакви други близки или далечни цели в живота. С течения на историята обаче се оказва ужасно самотен и мек по душа (макар и със съществени проблеми с логичното мислене). Повечето от героите преживяват някакъв вид катарзис или се оказват много различни от повърхностното впечатление, което оставят. От друга страна, при Макси, при който клишето диктува да се набута тежка драма с големия черпак, такава липсва и той е един от най-здравомислещите персонажи в цялата компания. И дори не говорим за обрата в края на първи сезон и гениалния начин, по който беше поднесен, но да не спойля. Та, с две думи, първи сезон е много вдъхновен, постоянно изненадващ и изключително си струва да се гледа.

Вторият сезон не е лош, но просто страда от това, че не може да достигне първия. Личните драми на героите, които ги представят в нова светлина, стоят изкуствено лепнати върху вече изградените персонажи и въобще нямат същия емоционален заряд. Според мен именно правилната оценка на тези факти води до решението трети сезон да е с почти изцяло нов актьорски екип – единственият стар персонаж е Ефи (Кая Скоделарио), сестрата на Тони, която успява да направи второстепенната си роля в първия сезон култова. Съответно бих казала, че трети и четвърти сезон са стъпка нагоре, макар отново да не могат да се сравняват с първи. При пети и шести сезон (също с нов актьорски екип) усещането ми беше, че се опитват да използват вече развитата успешна формула, но просто е малко изтъркано. Все пак дори по-лошите сезони са прилични, а добрите са наистина добри.

Roland

Skins беше изключително важен сериал за мен по лични причини и може би една от най-големите стъпки в процес на себеопознаване, който кардинално промени живота ми, година и нещо след като се запознах с британската тийн-драма. И до днес това е един от любимите ми сериали, при все че де факто само първият му сезон е наистина качествен, а останалите пет (не съм гледал седмия мини-сезон) демонстрират само проблясъци на брилянтност. За мен това беше първи сблъсък с представяне на хора в моята възрастова група (добре де, десетина години по-млади, но аз винаги съм бил инфантилен по душа) като реални, комплексни човешки същества със сериозни проблеми, които не винаги са разрешими.

Структурата на Skins позволява фокус в дълбочина, тъй като всеки епизод следва един-единствен персонаж. И тъй като всяка история е режисирана от различен човек, подходът е различен в зависимост от нуждите на съответния герой. Това прави индивидуалните епизоди запомнящи се (никога няма да забравя момента в трети сезон, в който цял епизод за персонаж с психическо заболяване използваше Дебюси за саундтрак) и всеки фен на Skins с лекота може да посочи любимите си серии, въпреки че общата история често не е кой знае колко комплексна или дори интересна.

За съжаление обаче това, което правеше сериала толкова качествен в първи сезон – великолепния каст и уникалния период от живота им, върху който Skins фокусира – се оказа и най-голямата му слабост. Тъй като децата завършиха училище в края на втори сезон, тяхната история трябваше да приключи. Съответно продуцентите решиха да ни запознаят с изцяло нова група ученици в трети сезон, и отново в пети. Това доведе до видим дисбаланс в качеството на актьорите (не е случайност, че всички актьори от Skins, които ще видите в други известни сериали или филми, са от първите два сезона), както и на сюжетните линии, тъй като в един момент сценаристите започнаха да повтарят проблемни ситуации. Колкото и интересна да ти е една група хора, човек се пренасища на неочаквани бременности и шокираща смърт.

Което разбира се не прави Skins по-малко уникално преживяване и сериал, който съм гледал неколкократно от начало до край, така че горещо препоръчвам да му дадете шанс, ако не сте. Може би ще отвори нови врати за вас по начина, по който го направи за мен.

Roland препоръчва още:

Queer as Folk (Showtime, 2000-2005)

Queer as Folk не е особено познат на българския зрител, за което причините са много. Но в Америка това е един от най-известните моменти в LGBT историята, защото за първи път на редовия зрител бяха показани сегменти от населението, които по това време (2000-2005) все още, повече или по-малко, трябваше да крият тази част от живота си от околните. Първоначално създаден във Великобритания, Queer as Folk намери истинския си дом в американския римейк, който започна една година преди декриминализирането на еднополовия секс в САЩ, и с помощта на стереотипи и качествена мелодрама изгради изненадващо реалистична картина на живота ако не на цялото LGBT общество, то на белия хомосексуален мъж в Америка.

Сериалът не идеализира героите си и не се свени да ги поставя в провокативни сцени, каквито до този момент средностатистическият зрител не беше виждал по националната телевизия. И макар естествено тематиката да не е интересна за всеки, Queer as Folk има изненадващ успех сред масовия зрител благодарение на интелигентно написаните си и великолепно изиграни персонажи. Но най-важна все пак е огромната му роля в нормализирането и „очовечаването“ на група от хора, които дотогава бяха в голяма степен не само мразени, но и непознати. Трудно е да мразиш някого, когато си „живял в обувките му“ в продължение на пет сезона.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16