5. Sherlock/Шерлок (BBC, 2010-)

Aravala

Ще се опитам да говоря за този сериал, без да изпадам в необуздано словоизлияние колко великолепен и харизматичен е Бенедикт Къмбърбач. Вместо това ще започна с това, че идеята за класически Шерлок в съвременен Лондон се оказа много по-сполучлива, отколкото очаквах. Всеки сезон е издържан на високо ниво, поддържано от принципа за малко, но качествено направени серии. Образът на гениалния детектив остава концентриран и епизодите не губят нито за момент напрежението и силата си. Друго изключително ценно нещо за мен е относителната завършеност на всеки епизод, разгърната в почти пълнометражен филм. В добавка към това, заснемането, музиката, атмосферата и постепенното разплитане на загадките са толкова премерено и съвършено изпълнени, че във всеки един момент изпитвам чувството, че гледам шедьовър в телевизионния жанр.

Имаме чудесни сюжети, напрегнато действие, заплетени случаи и всичко това издържано в добрите традиции на британското кино. Усещането за висока класа се просмуква във всяка реплика – добре премерена и на място и във визуалната реализация на мислите на Шерлок. В добавка към всичко това имаме редовни включвания на великолепно позициониран британски хумор – остър, но на място и запомнящ се. Изобщо всеки един епизод на Шерлок за мен беше истински пир за душата. От великолепната игра на Бенедикт Къмбарбач, през увлекателния сюжет, до британския привкус на реализацията. Стигайки дотук, вече не мога да се сдържа да отделя няколко думи и за гореспоменатия актьор, който дава живот на образа на Шерлок Холмс – харизматичен, чаровен и разкошно изпълняващ ролята на вглъбения, гениален, отегчен от човешката тъпота егоцентрик. Като започнем от изразителния поглед на интелектуално превъзхождащ масата индивид, през дълбокия глас и благородната осанка, просто не мога да си представя по-съвършен актьор за ролята.

И като говорим за роли, къде е доктор Уотсън – моралният добряк, който служи за катализатор на уменията на Шерлок? Мартин Фрийман е повече от идеално допълнение към известното дуо. Но качествата на актьорите не се изчерпват тук. Всяка една от поддържащите роли е наситена и ярка, няма безлични персонажи, а за Андрю Скот като Мориарти мога да говоря още много неща и всички те ще бъдат във възторжения тон на солидни суперлативи и възхищение. Шерлок е един от най-великолепно реализираните серийни филми от последните години. Демонстрира класа и всеки един от героите му е изпипан до най-малката подробност. Така че вземете си чаша чай и започвайте да разплитате загадки, защото „Brain is the new sexy“ .

Ordo Malleus

Романите и разказите на сър Артър Конан Дойл за Шерлок Холмс са били развивани, продължавани и адаптирани толкова пъти, от толкова творци и в толкова разнородни формати, че да направиш истинско впечатление на света със своята интерпретация изисква или сериозна инвестиция и разпознаваеми лица, както направи Гай Ричи във филмовия си проект, или… горе-долу същото, както Марк Гатис и Стивън Мофат доказаха с Шерлок. Бенедикт Къмбърбач като Холмс и Мартин Фрийман като Уотсън не се нуждаят от представяне, а зад гърба им стоят и други страхотни актьори като самият Гатис (Майкрофт Холмс) и извънземният Андрю Скот (Джим Мориарти).

Викторианският Лондон, с едно особено изключение, е отстъпил на модерния си наследник, д-р Уотсън води собствен (и реално съществуващ) блог, а любима джаджа на прочутия детектив е смартфонът, с чиято текстова функция постоянно тормози околните. Преминаването от края на 19-и век към съвремието носи редица промени в сюжетите и арсенала на Холмс, но сърцевината на мистериозните случаи е запазена цяла, а сериалът е бъкан с препратки, шегички и алюзии към оригиналните произведения на шотландския писател.

Най-силният елемент в Шерлок е актьорската игра и ако още първата сцена, в която Холмс и Уотсън се запознават, не ви подскаже колко страхотен тандем ще бъдат Къмбърбач и Фрийман, то спокойно можете да приемете, че британската продукция не е за вас. Андрю Скот навива всеки кадър със свое участие на килимче и си го носи вкъщи, а няма как да не съжалявам горчиво, че Лара Пулвър (като Айрин Адлър или Жената) e главно действащо лице само в един прекрасен епизод.

Слабостите на Шерлок са свързани със сериозната разлика в качеството на епизодите, както и с постепенното избледняване на УАУ! ефекта от скорострелните анализи на Холмс. Ако наистина се замислите и поразсъждавате върху някои логически скокове, няма как да не откриете пропуски и недомислици в тях, но Шерлок разчита, че ще подава топката достатъчно бързо и ефектно, така че да отклони вниманието ви от своите недостатъци. Повечето пъти му се получава, затова и намери място в тази класация.

Ако си падате по криминални истории с голяма доза английски хумор и прекрасен актьорски състав, вече знаете адреса – Бейкър Стрийт 221Б.


Ordo Malleus препоръчва още:

The Take (Sky 1, 2009)

The Take e от онези редки сериали, които не държат козове в ръкава, не мамят с туистове, не си пестят патроните, не се точат с безкрайни часове и знаят прекрасно какво искат и трябва да покажат. Той е суров, директен и по своему интимен.

Запознава ни с Фреди (Том Харди), който е освободен от затвора и отново се потапя в криминалния свят на Източен Лондон от 80-те години на миналия век, но разрушителното му поведение постепенно превръща живота на всички негови близки в ад. Героят на Харди в началото оплита с чара си на лудо, лошо момче и ни кара да се усмихваме на стила му, който би бил оценен подобаващо от българските абитуриенти, но The Take бързо разваля приказката за романтичния престъпник и показва какво всъщност е Фреди – бясно, зло и отмъстително куче, водено единствено от черните си импулси. Чувствата ми към него плашещо прескачаха от неподправено отвращение до измъчено съжаление. Всъщност, сериалът дори не е толкова гангстерска история, колкото дисфункционална и кървава семейна драма.

В главни роли ще видите още Шарлот Райли, Шон Еванс и Браян Кокс, всеки от които се справя блестящо с изпълнението си и превръща The Take в един от личните ми, недооценени фаворити сред заглавията за малкия екран.