6. Интерстелар

Interstellar (2014)

Random

За Интерстелар e писано много: колко достоверна е науката в него (достатъчно), колко повлиян е от Спилбърг и Кубрик (доста), трябва ли да бъде гледан на IMAX (трябва), и т.н. Един малко по-различен анализ на творбата на Нолан откриваме в Humankind на еко-критика Тимъти Мортън – за него Интерстелар, при все помитащите космически гледки и сюжета за бягство от Земята, е филм именно за оцеляването на човечеството в собствения му дом. Бъдещето, в което Куп на Матю Макконъхи е бивш космонавт и инженер на планета без нужда от космонавти и инженери, е една не твърде преувеличена версия на нашето собствено настояще. Филмът не изговаря предисторията си в прав текст, но няма и нужда – с всяка следваща година за зрителите е все по-понятно, че именно промените в климата са довели до необратимата трансформация на Нолановата Земя. Зърнените култури отмират една по една в този свят на бавна смърт, а с биологията отмира и духовното – хората вече не мечтаят, защото са заети с обречената задача да оцеляват в прашния гравитационен кладенец. Интерстелар е поема за това как да се научим отново да мечтаем – но не за романтически завоевания и прекрасни нови светове… а за един далеч по-скромен, съвсем познат свят, в който отново знаем как да обичаме.

Звучи абсурдно и захаросано до степен да ти се повдигне, но Нолан е успял да преобърне клишето и да го разположи в нова жанрова екосистема – където Спилбърг и Кубрик се срещат на фона на екологична криза, вещаеща или затриване на човечеството, или радикална промяна. Последната, разбира се, трябва да се случи във въображението, което е и сцената, върху която твори Нолан. Приказно-научното пътешествие на Куп – от прашните, покрити с царевица поля на гинещата, монокултурна и лишена от въображение Земя, през червеевата дупка, през моностихийната и необитаема водна планета, през сблъсъка с мономаниакалния д-р Ман на Мат Деймън, през черната дупка и петото измерение, до възможността отново да комуникира с дъщеря си – е именно одисея през въобразимото. Интерстелар е медитация върху възможността отделният човек и отделното поколение от хора да си представят собствения живот като дребна частица от безкрая на времето, като призрак в бъдещето на собствените ни деца, пред които сме отговорни. В крайна сметка за преживяването на Интерстелар не е толкова важна нито достоверността на науката, нито достоверността на сюжетната логика. Неговата крайна цел е именно алегоричният жест към емоционално-естетическата настройка, която ще ни позволи да пробием през пелената на гарантираното самоубийство.

Roland

 

Междузвездни войни: Силата се пробужда

Star Wars: The Force Awakens (2015)

Междузвездни войни е институция. Няма значение дали сте фенове, или не, фактът е, че от излизането на Нова надежда през 1977, тази вселена се превърна в може би най-големия поп-културен феномен в историята. И независимо от посоката, в която Дисни движат поредицата в момента, едно нещо е сигурно – целокупното човечество беше насочило поглед към големия екран, когато в края на 2015 г. Джей Джей Ейбръмс ни даде Силата се пробужда.

Трейлърите ни бяха оставили с твърде много въпроси. Кои са тези герои? Защо изглежда, че Империята се е върнала? Кой е този емо Дарт Вейдър и няма ли шампоани във вселената на Междузвездни войни? Тежки и сериозни въпроси с еднаква важност, но когато най-накрая видяхме филма… много от тях не получиха отговор. И изненадващо, повечето зрители бяха ок с този факт, защото Ейбръмс беше съумял да постигне нещо, в което самият Джордж Лукас се беше провалил – да ни върне във вселената, такава, каквато я помнехме не от отвратителната CGI прикуъл-трилогия, а оригиналните класики, в които няколко поколения се бяха влюбили. Навсякъде, където беше възможно, компютърът беше заменен от практически ефекти. Новите герои бяха съпътствани от познати образи от Епизоди IV-VI. Светът отново имаше това усещане за нещо старо, използвано много пъти, поочукано и занемарено, но все така познато. ДЖАР-ДЖАР ГО НЯМАШЕ!

За някои зрители това не беше достатъчно. Мнозина побързаха да изтъкнат, че Силата се пробужда използва почти буквално сюжетни елементи от Нова надежда, че разчита твърде много на носталгия, че разкрива твърде малко от света на тази нова трилогия и процесите, които движат сюжета. И всички те бяха всъщност прави, но същевременно пропускаха нещо основно за вселената на Star Wars. Тя е подчинена на цикличност. На тематични повторения, на символично онаследяване. Нищо не може да бъде по-силно завръщане към духа на оригиналната трилогия от нейното тематично повторение.

Същевременно, филмът изгради свои собствени мистерии и уникални отношения между главните герои, които не са пошла имитация на предишни поколения. Независимо от това накъде отидоха тези отношения и мистерии в Последните джедаи (филм, който аз обожавам, но който и аз трябва да призная не се опитваше да следва пътя, оставен от предишната част) и Възходът на Скайуокър, те бяха нещо ново и неочаквано, но същевременно носещо усещане за завръщане у дома.

Много може да се изприказва за това какво в крайна сметка се оказа сикуъл трилогията. Аз самият съм по-скоро недоволен, при все че по различни начини харесах всеки от трите филма. Едно нещо никога няма да се промени – със Силата се пробужда Джей Джей Ейбръмс даде нов живот на Star Wars вселената по начин, който беше едновременно безкрайно чувствителен към нуждите на феновете, но и не се страхуваше да създаде нещо ново, нещо безспорно негово. Този филм вдъхна нов живот в бездруго безкрайната ми обич към поредицата, и накъдето и да продължи съдбата на франчайза, аз винаги ще го обичам заради това.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10