3. Генезис

Inception (2010)

Rex

Колко често в днешно време се натъквате на истински оригинален фантастичен филм? Такъв, в който нито един елемент от него да не сте срещали вече? За мен Генезис бе именно такъв.

Споделени сънища, в които умели крадци се добират до важна информация. Сънища в сънищата. Фантазията на подсъзнанието, чиито рамки героите трябва да следват. Дори предметът на „кражбата“ е истински нестандартен. На фона на всички тези фантастични елементи имаме постепенното опознаване на главния герой и разкриване на миналото му. И постоянния ужас от вечния въпрос „това реалността ли е?“

Сюжетът ни запознава с Коб, който е най-добрият крадец на тайни. Иновативна технология позволява споделянето на сънища между няколко души, което дава достъп до подсъзнанието на целите му. Но новата му задача е нещо, което никога не е правено досега – вместо да открадне знание, той трябва да посади идея.

Когато казах, че всеки един елемент е качествено нов, не съм съвсем прав. В сърцевината си Генезис е филм за обир. Съответно имаме някои класически елементи като събирането на екип, внимателната подготовка и проучване на целта и неминуемото скапване на положението, което кара героите да променят плана си в движение. Имаме някои стереотипни персонажи и травмиращото минало на Коб. Но от там нататък всичко е невиждано досега. Това важи в най-голяма степен за фантазията, която режисьорът и сценарист Кристофър Нолън развихря пред очите ни. Тя е в огромни мащаби, сложна и последователна, красива, вдъхновяваща и малко плашеща.

Реализацията на тази фантазия е на изключително ниво. Във визуално отношение всичко е грандиозно. Звукът и музиката не просто са на високо ниво, а играят много важна сюжетна роля до степен, че началните тонове на песента на Едит Пиаф „Non, je ne regrette rien“ неминуемо вече се свързват с този филм. Напрежението се покачва с всеки следващ тон на песента, който отеква навред през различните нива на сънища и отброява малкото оставащо време. Декори, костюми и грим допълват великолепната игра на изключителния актьорски състав, начело с Леонардо ди Каприо. А под цялата тази фантастичност стоят непреходните човешки теми за позволяването на миналото да си отиде и търсенето на дома и спокойствието.

Крайният резултат е, че когато приключите с гледането на Генезис, в главата ви има една единствена дума – УАУ!

Rex

 

Агенти на съдбата

The Adjustment Bureau  (2011)

Трудно е да се определи дали Агенти на съдбата е научна фантастика, или фентъзи. Едноименните представители на неназованата във филма организация използват странни книги, шапки и врати, а така също притежават умения, подобни на телекинезата. Но в крайна сметка „всяка достатъчно развита технология е неотличима от магия“*, затова все пак мисля, че този филм има място в тази статия.

По дух Агенти на съдбата е романтичен филм, разказващ ни за силата на любовта и непримиримостта на хората в преследването ѝ. А препятствия пред нея винаги има. Това важи с особена сила за главните герои Дейвид и Елийз. Те се срещат в най-подходящия и за двама им момент – на болка, разочарование и съмнение в себе си. След втора случайна среща, те вече започват да развиват силна симпатия един към друг. Но в този момент се намесват агентите на съдбата, които всячески се опитват да попречат на връзката им. И макар те да разполагат със свръхчовешки способности, Дейвид в нито един момент не се отказва от преследването на любовта си.

Агенти на съдбата е филм за борбата и триумфа на истински човешките ценности и стремежи над свръхсилите и необяснимото. За непреходността на най-важните неща, които ни правят хора – желанията, стремежите и целите ни, любовта и най-вече правото на избор. Правото да вървим срещу предопределената ни съдба.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10