4.Блясъкът на чистия ум
Eternal Sunshine of the Spotless Mind (2004)

След като любимата на Джоел, Клементайн, започва да се държи с него като с напълно непознат, той разбира, че тя се е подложила на медицинска процедура, с която го е изтрила от спомените си. Отчаян и разгневен, Джоел решава да направи същото с нея. Така двамата започват на чисто един от друг.

Rex

Появата на всяко ново откритие или технология ни поставя пред въпроса „трябва ли да ги използваме“. Наличието на процедура, чрез която безопасно да изтриваме неприятни спомени от съзнанието си, не прави изключение от това правило и Блясъкът на чистия ум проследява събитията и проблемите, които тя може да породи.

Това прави филмът визионерски по онзи класически за научната фантастика начин, който е основополагащ за жанра – „какво щеше да бъде, ако можехме това“. Сценаристите поставят един-единствен фантастичен елемент в сърцето на историята и оставят тя да се развие от само себе си. Този елемент не е централен за смисъла на филма, а е просто инструмент на сюжета, чрез който героите да бъдат поставени в ситуация, която да разкрие техните чисто човешки и напълно реалистични черти и действия. Как и от кого ще бъде използвана тази технология, до какви ползи и вреди ще доведе, по-добър ли е светът с нейното съществуване – все въпроси, типични за научно-фантастичния жанр.

В същото време Блясъкът на чистия ум разкрива пред нас стойността и смисъла на нещо, което вече имаме в настоящето си – нашите спомени. Какъв е смисълът им, как ги използваме, какво ще стане, ако ги нямаме? До голяма степен личността на един човек е сумата от всички събития, които са му се случили през живота и са формирали неговия характер и действия. Централна роля имат спомените, които той носи, защото те са носител на житейски опит и ни напътстват в настоящето посредством наблюдаваните резултати от наши и чужди действия в миналото. В сферата на изкуствения интелект този метод една система да се научи на нещо се нарича обучение с утвърждение*, което само още веднъж ни показва, че знанията за отминали събития са основополагащи за интелекта и взимането на рационални решения в настоящето. Ако спомените ни изчезнат, то ние сме склонни да допускаме отново и отново едни и същи грешки, да бъдем манипулирани, да изгубим част от собствената си личност. Колкото и болезнени или неприятни да бъдат някои спомени, те са важна част от това, което сме.

Всеки един от героите в Блясъкът на чистия ум носи своите проблеми и допуска грешки. Импулсивност, неразумно увлечение, несъобразени думи, измама, слабохарактерност. Под една или друга форма ги срещаме у героите, което ги прави по-човечни. Но вероятно най-голямата им грешка е, че вместо да се опитат да се справят с трудностите, те правят по-лесния избор – да изтрият част от спомените си, вярвайки че това ще им донесе мир и спокойствие. Но, както ни показва филмът, това не е решение на проблемите, които продължават да ни съпътстват, а само ни ограбва от хубавите неща, които животът ни е поднесъл.

Разбира се, Блясъкът на чистия ум е и романтичен филм. Джоел и Клем едновременно не са най-подходящите хора един за друг, но може би са най-доброто, което животът им предлага, и донякъде носят баланс един на друг. Проблемите на тяхната връзка са реални и филмът ни показва, че единственият начин те да са заедно е заедно да работят по тях.

Moridin
Ванила Скай
Vanilla Sky (2001)

Нещата за Дейвид, богат наследник на голямо издателство, тръгват надолу, след като една нощ той преспива с красивата София, неподозирайки че приятелката му Джулия го следи. Резултатът е самоубийствен инцидент, в който Дейвид остава почти без лице и слага маска. С времето докторите успяват да поправят ситуацията, но щастливият му живот със София започва да изглежда не съвсем реален.

Сред филмите, които би следвало да изгледате, но щеше да е супер ако сте го направили по-скоро в тийнейджърските си години, Ванила скай заема особеното място на чудесно продуциран, но зле сработил високобюджетен римейк на артистичен шедьовър. Сюжетно силните му страни, в частност преплитането на сънища в сънища в сънища в реалност, не само са разигравани доста по-задоволително в други заглавия оттогава до днес, но и всъщност оставят по-силно впечатление в оригинала на Алехандро Аменабар. Критиците често критикуват Ванила скай като силно егоцентричен проект на Том Круз и, както всичко с Том Круз в себе си, това е светата истина. Въпреки това обаче филмът има съществени достойнства, на първо място достъпността за по-широка публика, маркирана от една страна чрез брилянтната актьорска игра на всички не-Круз във филма, от втора чрез безупречните визуални качества на лентата, от трета чрез трилърния подход към темата – винаги добра идея към по-широка публика. Обримчен с приятни мистични елементи в сценария си, Ванила скай следователно успява да ходи по една доста тънка червена линия между претенцията и изпълнението, която оставя зрителите финално съпреживели видяното и интернализирали неустойчивостта на битието и реалността – както буквално в научнофантастичния смисъл, така и алегорично в емоционалния. А ако вас лично ви накара да си купите албум на Моне и да прекарате повече време с импресионистите в сърцата си – толкова по-добре!

In another life… when we are both cats…

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11