Ама представяте ли си верно?
Проблемът, основният така да се каже проблем на филма, е в сюжета му. Че смешните псевдопосланийца за това как любовта побеждава всичко, въпреки че е малко сляпа, как не можеш да се пребориш с миналото и лошите спомени, като ги заличиш, и прочее са абсолютна сволоч и никой не би трябвало да ги взема насериозно, няма какво изобщо да коментираме. Така че естествено ни остава само сюжетът. Той обаче в този тип филми рядко е на ниво, защото те са заредени с Ценности® и такива низки и дребнаво-елементарни неща като история са много под нивото им. Главният му дефект на сюжета е, че започва с края си. Което е чудничко принципно и аз съм с две ръце "за", обаче идеята на Puzzlebox-филмите е да си сглобиш картинката нейде към края им, а не в първите 15 минути. И след като тук случаят е такъв, ни остава да сметнем, че не объркването е идеята на повествованието, и да чакаме Посланието™, Изненадата™ или поне Една Простичка и Човешка История™.
Уви, не дочакваме нищо такова, поне аз не успях. Може да е след финалните надписи, знам ли... Иначе на историята нищо й няма всъщност. Абсолютно тривиалната и миличка врътка в стил "момче и момиче се срещат, влюбват се, скарват се, става квото става и накрая любовта побеждава и отново се влюбват, за да почнат начисто" със задължителните безкрайно стойностни странични сценки, целящи (твърде натуралистично, директно и в крайна сметка, боя се, не особено убедително) да ни обясняват кое е "правилно" и кое не. Само че е малко тъпо, когато всичко ти е станало ясно нейде в първата една осма от филма. Нямаш кой знае каква мотивация да го догледаш, а постфактум не бих казал, че десетината допълнителни минути към финала на историята накрая си заслужават времето, нужно да се стигне до тях. Е, прочетох това-онова за някаква отпаднала финална сцена, която донякъде щеше да повиши мнението ми за сюжета, но уви, няма я...
Все пак посланията? Мистериозната, сюреалистична и безмерно символична фирма, изтриваща лошите спомени на хората? Момичето, обречено да повтаря грешките си в любовта от минало, което не помни? Жената, обаждаща се по телефона, която се е пристрастила към бягството от спомените? Ама моля ви се, все пак си мисля, че повечето хора сме ги надраснали тия работи.
Актьорското присъствие в "Блясъкът на чистия ум" е едно такова... мизерно. Джим Кери поне не позьорства през цялото време, но лишен от жалкото си извинение за комичен талант е кух и безпомощен като клоун без костюм, грим и червен нос. Пък и, знаем, те и клоуните обикновено са забавни само за най-малките дечица. Всъщност и неговият Джоел е толкова нефелен образ, че буквално всеки би могъл да го "изиграе" със същия успех. Иначе така талантливата Кейт Уинслет с нейната Клементайн също не прави никакво усилие да излезе от шаблонното щуро-момиче-разкриващо-на-нашия-лузър-радостите-в-света. Е, имала си проблеми и Клементайн, това-онова, месд ъп била... Глупости пълни. Толкова предъвквана и типично-холивудска роля, че чак се изненадах, че героинята на Уинслет не е била изнасилвана от баща си като малко момиченце.
Аматьорските изпълнения на Илайджа Ууд и Кирстен Дънст пък доказват за пореден път, че и двамата май са добри само в ролята на не особено талантливи актьори. Първият продължава да гледа като силно гърмян заек, а втората явно е решила, че ролята на "простоватичкото, естествено и леко дрогирано момиче" е нейно доживотно призвание... За какво изобщо го изписах тоя абзац?
Визия или по-специфична атмосфера филмът буквално няма. Сори, но номерът с клатещата се като при ходене камера и едва ли не дъха на оператора зад кадър съм го гледал в твърде много филми вече, за да ми влезе, приглушените фонови звуци също не са кой знае каква иновация. Другите операторски (тук-таме дигитални, че все пак бюджета да оправдаем) похватчета, използвани на едно-две места, са толкова никакви и незапомнящи се, че сега, половин час след като излязох от салона, вече едва ги помня повечето. Общо усещане за сива и безлична операторска и звукова работа, като въпросната е такава не с цел да създаде специфична атмосфера, а поради провала да се създаде въпросната.
Музиката също е смешна. В смисъл, за бога, аз съм професионален музикант, а не мога да си спомня дори една темичка от саундтрака. Това обикновено значи или че музиката е толкова перфектно слята с филма, че се лее неусетно, или че е пълен крап. Уви, в първия случай щях да имам поне общо усещане от нея, а такова не чувствам. Качество, прочее, отново много присъщо на оскаровото кино – "Бе то всъщност няма, темичка-две там, чопнати от предните подобни филми, ама като спечели Оскара, ще вземем и за музика, няма начин".
И така... Не, знаете ли, лошото е, че дори и филмите от типа "гледаш и забравяш" се очаква поне по време на гледането да са забавни :/ Държа да стане ясно, че не съм се обявил на някакъв кръстоносен поход срещу "оскаровите претенденти". Напротив, някои от тях ми харесват дори много. "Красив ум" например. И той пада в същите капани, в които всеки друг оскаров хит, но там има наистина човешки елемент, майсторска операторска работа, ако не запомняща се, то поне приятна музика... и доста силното актьорско присъствие на Ръсел Кроу и Дженифър Конъли. А тук имаме просто кьопава работа, директно взета от "Beginners' Guide for Making Crappy Holliwood Shits". Бозав, безличен, клиширан, тривиален. Нефелен. Безпомощен. Липса на дори елементарна визуална или звукова красота, която поне донякъде да компенсира това.
И с Джим Кери.
Да бе, наистина много прецакан се почувствах.
А те, милите, дори не го номинираха за най-добър филм :) Да си умреш от смях.
Оценка: 6/10