5. Сектор 9
District 9 (2009)

През 1982-а огромен извънземен кораб се появява в небето над Йоханесбург, Южна Африка. Съществата на борда му биват заселени на Земята и започват да водят безволев живот в образуващото се гето. Когато агент на администриращата ги международна организация попада в контакт с извънземна биотехнология, той се оказва преследван от безскрупулна корпорация и с ключова роля за съдбата на иноземните бежанци.

Rex

Сектор 9 не е типичният научно-фантастичен филм с извънземни, с който сме свикнали. На първо време той не е холивудска продукция, а южноафриканска. Въпреки това всичко в него е на високо ниво – визия, сценарий, актьорска игра, визуални ефекти. Това винаги е забележително, защото филмите, създадени извън Холивуд, са задължително различни, а когато постигнат високо ниво по всички гореизброени показатели, то резултатът е нещо ново и свежо. Дори историята е показана по иновативен начин – като части от документален филм с необработени кадри от хеликоптери и прекъсвания за интервюта.

По-впечатляващи са идеите, които Сектор 9 носи. Рядко попадаме на филм, в който извънземните са в по-лоша позиция и биват експлоатирани от човеците. Но истинското майсторство се крие в това как всички жестокости, които се упражняват върху така наречените „скариди“, изглеждат дистанцирани от зрителя, до момента в който мисловно заменим извънземните с човеци. Тогава осъзнаваме, че отношението на земляните към пришълците е метафора за расизма, който хората упражняваме едни на други през цялата история на цивилизацията си и много характерен проблем, но не резервиран, за южноафриканското общество. Всеки елемент на взаимоотношенията между хора и скариди е метафора за взаимоотношенията между нас самите. Показани са страхът и омразата, които земляните изпитват към новодошлите, макар последните да не са агресивни и да водят окаяно съществуване в своето гето, изпълнено с престъпност и безперспективност. Цялостното отношение и действия на всеки един човек, включително на главния герой, към скаридите е отвратително – незачитане на живота им, безразличие към личността им, максимална експлоатация. Всичко това отново е метафора за отминали и настоящи части от човешката история.

Сектор 9 успява все пак да облече тази идея във вълнуващ и изпълнен с реален съспенс екшън, който прави цялостното изживяване от филма по-пълно. Въпросът разбира се остава да виси и след финалните надписи: „правилно ли се отнася човечеството към скаридите?“ И знаем с коя дума трябва да заменим „скариди“.

Преди филма

Ако Сектор 9 ви е заинтересувал, като въведение първо гледайте краткия филм на Бломкамп, Alive in Joburg*, който е послужил за вдъхновение и въведение в света на филма.

AlDim

Сектор 9 е дебютният пълнометражен филм на Нийл Бломкамп, но младият южноафрикански режисьор показва, че понякога и от първи път се получава. Първоначално Бомкамп е пласиран като режисьор на филм по всеизвестния гейминг франчайз на Microsoft, Halo, с помощ от Питър Джаксън. Проектът така и не се сбъдва поради липса на финанси, но двамата решават да използват наличните материали от пре-продукцията за нов, далеч по-нискобюджетен проект.

Сектор 9 е сниман с интересен и свеж визуален и наративен стил, наподобяващ документален филм. Естествено, това не е нещо ново. Има много подобни филми (известни като “mockumentaries”), но проектът на Бломкамп е в коренно различен жанр от тях – реалистична екшън-трилър фантастика, разглеждаща дълбоки социални проблеми. Самата идея на филма е доста простичка, но въздействаща.

Изпълнението на Шарлто Копли в главната роля е невероятно. Човекът с лекота ни дава един от ултимативните анти-герои на нашето време. Викъс е изключително неприятен расист, тъпчещ извънземните при всяка възможност и считащ ги за низши създания. Но той не е някакъв супер-злодей, а просто невзрачен, посредствен бюрократ, който въобще не би направил впечатление на някого извън контекста на чудовищните си действия. Това го прави още по-реалистичен и потресаващ, а ударната трансформация, през която минава, те кара едновременно да го презираш и да го съжаляваш, но в никакъв случай да му съчувстваш. Няма как да не отбележа, че в контекстът на случващото се по света в момента с Black Lives Matter, Сектор 9 е също толкова валиден като социална критика през 2020-та, колкото беше и през 2009-та като реакция на южноафриканския апартейд.

Бломкамп е със стабилен опит във визуалните ефекти и това си личи отдалече. С 30 милиона долара постига повече, отколкото други режисьори биха направили с три пъти по-голяма сума. Филмът не се стреми към някакъв голям мащаб, но въпреки това бих го определил като една от най-впечатляващо изглеждащите фантастики на десетилетието и си остава еталон в това отношение до ден днешен.

Roland
Серенити
Serenity (2005)

Звездна система, където централните планети са под деспотичния контрол на свръх-технологичния Алианс, а по периферията човечеството живее като в Дивия Запад. Екипажът на товарния кораб Серенити се натъква на ужасяваща тайна, която има потенциала да събори диктатурата…

Джос Уидън поизгуби ореола си частично през последните години. Компромисния Ерата на Ултрон, тоталния провал на Лигата на справедливостта… Но това не отменя огромния му принос за поп-културата на последните две десетилетия. Произведения като брилянтния Бъфи, убийцата на вампири или космическия уестърн Firefly си остават еталон на елегантно разказвачество, многопластови герои и огромно тематично богатство.

Но моят път към творчеството на Уидън започна със Серенити. Когато още получавахме DVD копия, този напълно непознат фантастичен филм с напълно непознати актьори ми беше връчен за ревю. Можете да си представите колко ниски бяха очакванията ми.

И ако сте гледали Серенити или Firefly, знаете колко погрешни бяха въпросните.

Ако ме питате за въведение във вселената на Джос Уидън, вероятно не бих препоръчал непременно този филм. Макар и напълно самостоятелна история, героите му идват с багаж от сериала Firefly, който не е очевиден за незапознатия зрител. Самото създаване на Серенити е уникално – в епоха преди всякакви crowd-funding сайтове, този филм беше финансиран от феновете, които бяха бесни на Fox за спирането на сериала. Но всичко това не го прави по-малко разкошен. Смъртта на главни герои, епичната битка срещу фашизма, лозунга “Can’t stop the signal!” – всички елементи, които правят Firefly нещо наистина специално, са налични и в Серенити, и тъй като филмът е в добавка и страхотен екшън с някои от най-качествените диалози, които някога съм виждал на големия или малкия екран, човек винаги може да се върне към него след като е изгледал сериала, и да открие нови неща.

Серенити ме доведе до Бъфи, Ейнджъл и Firefly – три произведения, които не просто промениха представите ми за това на какво е способно телевизионното разказвачество, но и светогледа ми. Прекарал съм неизброими часове в техните светове, героите им са ми като лични приятели и дори когато някои от поведенията им или посланията в конкретни епизоди не са остарели добре, чувствата ми към тях са все така силни. И всичко това беше благодарение на този филм.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11