Firefly

Създател: Джос Уидън
Формат: 14 епизода по 45 минути

В ролите: Нейтън Филиън, Джина Торес, Алан Тъдик, Морина Бакарин, Адам Болдуин, Джуел Стейт, Шон Махер, Съмър Глау, Рон Глас, Кристина Хендрикс и др.

Автор: Роланд

Take my love, take my land, take me where I can not stand.
I don't care, I'm still free. You can't take the sky from me.

     И тъй, след като миналия брой двамата с Трип ви запознахме с магнум опуса на Джос Уидън, сега дойде ред на голямата драма в кариерата му. Малко е да се каже, че историята на Firefly е трагична, и тук изобщо не говоря за сюжета на сериала. Става дума за най-голямото престъпление в изпълнената с големи престъпления биография на мръсниците от Fox. Защото, както почти всеки, гледал сериала, ще потвърди, това е най-добрата телевизионна фантастика изобщо... а е свалена от ефира едва по средата на първия си сезон по все още неясни причини.
     Действието се развива петстотин години в бъдещето. Earth That Was е била изоставена от хората, след като изчерпали ресурсите й. Човечеството намира нова звездна система, уникална с количеството светове и луни, годни за тераформиране. Ражда се нова граница за покоряване, нови предели за изследване. Ала централните планети образуват Алианса и той започва да налага деспотичния си режим над външните светове. Избухва война между Алианса и Независимите – т.нар. "browncoats". Външните планети губят.
     Няколко години по-късно ветеранът Малкълм Рейнълдс (Нейтън Филиън) е капитан на кораба Серенити. Реликва от миналото, тези кораби (клас "Firefly") се използват от контрабандисти и Мал не е изключение от това правило. С помощта на своя особен, но ефективен екипаж, той се занимава с работи на ръба на закона, за да преживее до следващия ден. Но Мал не е като останалите. Той се е борил на страната на Независимите и ненавижда Алианса. За него свободата стои над всичко и той живее по свой собствен код на честта, който нерядко е в тотален разрез със здравия разум.
    Нито думичка от казаното дотук не може да предаде дори в най-малка степен атмосферата на Firefly. Смесица между уестърн, фантастика и интелигентна комедия, този сериал е толкова интензивен във всичко, което съдържа, че не съм сигурен, че изобщо подлежи на описване.
     Не може да се обсъжда произведение на Джос Уидън, без да се започне с героите и диалозите. И тук, без никакво колебание го казвам, имаме някои от най-ярките образи и най-качествените реплики, появявали се на телевизионния екран. Всеки от персонажите е сложен, многопластов, смислен, и същевременно комичен, пресилен, симпатичен. Те до един притежават толкова много разностранни качества, че е немислимо да не ги приемеш за реални. Нито едно действие не е лишено от смисъл, никоя реплика не пада от небето. За героите ще пиша по-обстойно след малко, сега за диалозите. Във Firefly Джос Уидън е развил до съвършенство способността си да си играе с нюанси и вторични значения на думите, която не беше за подценяване още в Buffy. Да слушаш какъвто и да е разговор между кои да е персонажи в сериала е наслада от най-висш порядък, и няма един епизод, в който да не намериш поне три фрази, които после ще си повтаряш, подхилвайки се под мустак, седмици наред.
     Стилът на Firefly също носи почти болезнено удоволствие. В бъдещето, описано от Уидън, човечеството се е превърнало в хомогенна смесица от две основни култури – Китайската и Американската. Всеки, дори най-долнопробният главорез, знае китайски и всички го използват за псувни (добър начин да избегнеш цензурата на малкия екран впрочем). Дрехите са смесица от ориенталски мотиви и Дивия Запад, с лек намек за Нацистка Германия, когато се случи да хвърлим поглед на военните от Алианса.
     Цялата култура на човечеството във Firefly е продукт на този опияняващ микс от ориентализъм и Америка от миналото, а това прелива и във всичко останало. Централните планети са някаква амалгама от свръхтехнологиченост и живота на богатите плантатори от по-миналия век. Граничните светове пък са си чист Див Запад – прашни полупустинни местности, коне, каубойски шапки, законът е в ръцете на онзи с по-големите оръжия... но дори там тежката ръка на Алианса не допуска пълно безредие... нито пълна свобода.
     Уидън е усъвършенствал още едно свое умение в този сериал – това да показва, вместо да казва. За интелигентния зрител Firefly е фонтан от тънки нюанси, намеци и внушения, фин сарказъм и самоирония. Поведението на героите, движенията на камерата, начините, по които понякога се преплитат визуално поведението на даден персонаж и онова, което се таи в душата му – всичко това е подчинено на желанието на Уидън да опознаеш сам всеки един от тях, сам да разбереш какво ги движи, какво ги е превърнало в това, което са. И да ги заобичаш.
      В първите си четиринадесет епизода сериалът няма обща история, макар и някои нишки да се появяват отново и отново в почти всяка серия. Въпреки че е не само хубаво, но и много желателно да го гледаш последователно, истината е, че повечето епизоди са напълно самостоятелни. Действието обикновено се върти около поредната задача, поета от Мал и компания с цел да припечелят достатъчно, за да има храна на масата и гориво в резервоара. И поредният проблем, възникнал в последствие.

      Време е и за обещаните няколко думи за героите:
      Малкълм "Мал" Рейнълдс (Нейтън Филиън) е капитанът на Серенити. Кръстил кораба си на решаващата битка, в която Независимите губят войната, той може би никога не е спрял да воюва с потисническия Алианс. Водейки се от собствените си представи за чест и опортюнизъм, Мал е загадка. Едновременно почти самоотвержен герой и страхлив използвач, държанието му никога няма само една страна, а действията му, макар и често импулсивни, рядко са подчинени изцяло на настроения.
      Зоуи Уошбърн (Джина Торес) е първият помощник на Мал и единственият войник, оцелял от отряда му по време на войната. Тя е хладнокръвна, лаконична, изпълнителна и убийствено добра с всякакви оръжия. Макар и привидно да следва сляпо своя капитан и някогашен командир обаче, Зоуи далеч не е безмозъчен робот и когато не е съгласна с решенията на Мал, не се свени да му го изтъкне.
      Хоубън "Уош" Уошбърн (Алан Тъдик) е пилотът на Серенити, комичният персонаж в сериала и по ирония на съдбата – съпруг на Зоуи. Като цяло страхлив и встрани от фронтовата линия, Уош е виртуоз, когато седне на пилотското кресло, а устата му често мели повече, отколкото е здравословно. Което е, както можете да се сетите, само в плюс за зрителя.
      Инара Сера (Морина Бакарин) е красива, мистериозна, изящна... Тя е "Спътник", което ще рече "елитна компаньонка". Много елитна. МНОГО много елитна. Спътниците са специална каста, развила се на централните планети. Комбинация между гейша и куртизанка, те се обучават от най-ранно детство в различните изкуства, които правят една жена привлекателна. Всяка от тях има маниерите на дама от благородническо потекло (много Спътници всъщност са такива), владее до съвършенство изкуството на разговора, може да свири на поне няколко инструмента, и, разбира се, разполага със сексуални техники, за които днес дори нямаме имена. Спътниците сами избират своите клиенти, преглеждайки молбите им, а да имаш такава жена до себе си на официален прием се смята за висока чест. Съответно присъствието на Инара като наемател на едната от двете совалки на Серенити отваря множество врати, които инак биха останали затворени пред Мал и сбирщината му. Причините й да пътува с контрабандисти така и не се изясняват в рамките на сериала, но нещо друго става болезнено очевидно почти от самото начало – че при все постоянното заяждане между нея и Мал, двамата далеч не са си безразлични един на друг.
      Джейн Коб (Адам Болдуин) е престъпник, главорез и катил. Това всъщност казва практически всичко, което той показва на повърхността. Себичен и безсърдечен, продажен, лишен от съвест и леко несхватлив, Джейн е идеалният чифт пищови, когато обираш банка, но дали дълбоко в себе си не крие нещо повече? Дори да е така, той го крие много надълбоко и в продължение на сериала случаите, когато виждаме, че Джейн има потенциала да бъде нещо повече от главорез, се броят на пръстите на едната ръка. Което не го прави по-малко забавен, разбира се.
      Кейуинет Лий Фрай "Кейли" (Джуел Стейт) е механикът на кораба. Очарователна, вечно усмихната, понякога прекалено оптимистична, наивно вярваща в доброто у хората и същевременно винаги разгонена, тя е слънцето, което не спира да свети дори в най-черните мигове на екипажа на Серенити. Също толкова гениална в поддръжката на двигателя, колкото е Уош на руля, Кейли е нещо средно между талисмана на кораба и неговото сърце. Излишно е да казвам, че всички, включително и зрителят, я обичат до болка.
      Д-р Саймън Там (Шон Махер) и Ривър Там (Съмър Глау) са брат и сестра, преследвани от Алианса. Първоначално Саймън е пътник на Серенити, който се опитва да пренесе контрабандно сандъка със замразената Ривър надалеч от обсега на правителството, но още в края на пилотния епизод е поканен да остане с нея като доктор на кораба, от какъвто екипажът разбира се има нужда. Саймън е леко бастунест, винаги официален, изтупан и учтив, майстор в занаята си (бил е лекар в една от най-престижните болници на Алианса), но постоянно напрегнат, нащрек, готов да убива, за да защити сестра си. До степен почти да не забелязва попълзновенията на Кейли към него. Почти.
      Ривър от своя страна е голямата загадка във Firefly. Младото момиче е било ненадминат гений, дори на фона на свръхинтелигентния си брат, докато не е влязло в специално "училище" на Алианса, оказало се фасада за тайна правителствена организация. Там учените са си правили неясни експерименти с мозъка й, в резултат на които Ривър е почти напълно побъркана. Странна, като докосната от луната и винаги две крачки встрани и по диагонал от здравия разум, тя е едновременно драматичен, леко комичен и много, много истински персонаж – наранено дете, което живее в свят на фантазии и изкривена реалност, от който не може да се спаси въпреки усилията на грижовния Саймън.
      Пастор Дериа Бук (Рон Глас) също първоначално е пътник на Серенити, който решава да остане на кораба, когато вижда с какви галфони си има работа. Въпреки че е пилигрим, който се предполага да разпръсва Божието слово сред хората, за миналото му всъщност се знае твърде малко и не в един и два случая Бук показва доста сериозни познания за Алианса и политиката му, както и очевидни връзки с най-висшите ешелони на властта. За наше всеобщо съжаление обаче историята му така и не успява да бъде разказана в рамките на Firefly...
      Всеки от актьорите е съвършен в ролята си. До един имат ярка индивидуалност и това ги прави наистина уникални. Хуморът на Мал никога не е подобен на този на Уош, Джейн никога не се бие така, както се бие Зоуи. Елегантното изящество на Инара няма нищо общо с припърхващата доброта на Кейли. И никой не е като Ривър. Нейтън Филиън (Мал) участва за кратко в последния сезон на Buffy и там беше също толкова невероятно добър, макар и по доста по-мрачен и зловещ начин. Съмър Глау (Ривър) пък прави особено силно впечатление като терминаторката Камерън в иначе доста посредствения Terminator: The Sarah Connor Chronicles. Алан Тъдик (Уош) пък играеше рижият сайдкик на Хийт Леджър в Като рицарите (PAAAIN!!!). Всеки от другите актьори се е появявал тук и там, но без изключение са изключително талантливи и запомнящи се.

      Музиката на сериала е нежна и елегантна, смесица от кънтри, джаз и леки ориенталски нишки. Тя е също толкова основна за атмосферата на Firefly, колкото и героите и диалозите, за което композиторът Грег Едмонсон има искрените ми адмирации.
      Невъзможно е обаче да говорим за Firefly отделно от огромната загуба, която представлява неговото сваляне от ефир. Невъзможно е да възприемаме Firefly отделно от нея. Не и когато в самия сериал има моменти, изиграни след като кастът и екипът са научили, че ще бъдат свалени. Невъзможно е и за мен да опиша бучката в гърлото и влагата в очите си, всеки път, когато гледам сериала или екстрите му, когато слушам музиката му или дори когато помисля за моментите, които харесвам в него.
      Никога, никога не съм срещал такава съвкупност от талант и спойка между режисьори, сценаристи, оператори, актьори и композитор. Никога не съм бил свидетел на такава неподправена обич между хората, творящи един в крайна сметка комерсиален продукт. Защото дори да решите да не повярвате на мен или на собствените им думи, на треперенето в гласовете им и сълзите в очите им в документалните филми, посветени на Firefly, всичко това просто се усеща по време на гледане. Усещаш го с костите си. Виждаш, разбираш, знаеш, че си свидетел на нещо уникално, на нещо велико, което може и никога да не се повтори.
     На нещо, което можеше да бъде върховата точка в бляскавата кариера на един истински творец. На светулка, която дори не можа да разпери истински крилцата си, преди пламъкът й да бъде погасен завинаги...

Оценка: 11/10

Серенити

Режисьор: Джос Уидън
В ролите: Нейтън Филиън, Джина Торес, Алан Тъдик, Морина Бакарин, Адам Болдуин, Джуел Стейт, Шон Махер, Съмър Глау, Рон Глас, Чиуетел Еджиофор, Дейвид Крумхолц и др.

Автор: Роланд

Can't stop the signal...

     ...или пък не. Защото никой не може да спре сигнала и през 2005 г., само три години след тъжната и ненавременна кончина на най-добрия фантастичен сериал, правен някога, Джос Уидън успява да покаже безпрецедентен среден пръст на Fox и под шапката на Universal да направи първия и единствен към момента КИНО-филм, базиран на свален от малкия екран сериал.
     Серенити не се е появявал по българските екрани, но е достъпен на DVD, което препоръчвам горещо, защото освен че е един от най-добрите фантастични филми за последните бая на брой години, дискът е натъпкан и с екстри, които си заслужават всяка минута.
     Първоначално замислен като финал за втори сезон на сериала, филмът ни запраща половин година след събитията от Firefly. След поредната мисия, развила се леко накриво, Саймън и Ривър решават, че ще напуснат Серенити. Резултатът обаче е фатален – Ривър бива засечена от Алианса и по следите на Мал и неговия екипаж е изпратен Агент (Чиуетел Едиофор), който превръща живота на контрабандистите в истински ад. Ривър обаче е започнала да пробива бариерите на собственото си съзнание и да отключва скритите от Алианса умения, както и забраненото знание, които екстрасенските й сетива са уловили по време на експериментите. И Мал е изправен пред избор, който може да промени не само неговия живот, но и съдбата на цялото човечество.
    Както си личи от преразказа, сюжетът на Серенити е много по-епичен и мащабен от този на сериала, който следва. Събитията се развиват на съвсем различна скала и филмът е доста далеч от лежерната атмосфера на Firefly. Което не е по никакъв начин лошо, всъщност, и го спасява от синдрома на филмите по сериали – да изглеждат като просто един малко по-дълъг епизод. Разполагайки с огромен за тв-мащабите (ако и не особено голям по холивудските критерии) бюджет, той има много по-сериозни ефекти и доста по-масивни екшън сцени от предшественика си. Музиката му е писана от различен композитор, но е издържана в същия стил като тази от Firefly.
     Актьорските изпълнения са на същото високо ниво и всички са влезли безпроблемно в старите си роли с една разлика. Съмър Глау вече не играе просто безпомощна лунатичка, а смъртоносно оръжие. Ривър извършва такива акробатики в този филм, каквито не могат да бъдат постигнати с никакви въжета, ако самата актриса, с танцувалното си образование и нестандартна гъвкавост, не беше способна на движения, които просто са недостъпни за повечето актьори, че и статисти. Бойните сцени с участието на Ривър са наистина зашеметяващи, а камерата и осветлението само помагат.
     Разбира се, тези силни страни водят и до някои лоши. Наличието на твърде епичен и драматичен сюжет доведе до известно недоволство от някои фенове на сериала, които очакваха малко по-висока степен на "още от същото". Лично аз не съм съгласен. Наивно е да се очаква, че ако беше продължил, Firefly щеше да остане толкова безсюжетен, колкото е в първите си епизоди. Както всеки, гледал Buffy или Angel, може да потвърди, Джос Уидън рядко цикли на едно място, при него винаги има развитие.
     Неприятен и за мен момент от разрастването на историята обаче е това, че някои от големите мистерии на сериала, останали неизяснени след спирането му, са напълно загробени в Серенити. Просто развитието на сюжета прави разкриването им невъзможно.
     Но това са бели кахъри. Филмът е безапелационно добър, а също така идеално достъпен, дори ако човек не е гледал Firefly (за което свидетелствам лично, тъй като гледах първо него). В него са налични всички онези неща, които правят сериала толкова специален и силен, като над тях е надградено още и още.
     Но не това е най-специалното в Серенити. Най-специален е неговият генезис. Защото както самият Уидън казва в невероятно емоционалната си и разчувстваща интродукция преди една от предварителните прожекции на филма (която е включена като екстра на DVD-то), това в безпрецедентен смисъл е филм на феновете. Спонсориран е главно с пари, събрани по кънвеншъни, с кампании и най-различни инициативи. Разбира се и Universal не са си клатили краката, но основна заслуга за създаването и разпространението на Серенити имат феновете. И това лично за мен прави самото му съществуване още по-трогателно и невероятно. А за всеки, който искрено се вълнува от събитията около тази кампания, съществува и специално, отново спонсорирано от феновете DVD, наречено Done The Impossible, което е пълно с интервюта с Уидън и каста, както и с множество фенове, сред които и известни имена като Орсън Скот Кард.
     Така че който е харесал Firefly и знае какво стои зад него и зад последвалия го филм, ще хареса и Серенити. Може би малко по-малко, може би малко повече, може би по малко по-друг начин. Но неизбежно ще го оцени.

     "Because they tried to kill us. They did kill us. And here we are. We have done the impossible. And that makes us mighty."

Оценка: 9.5/10