Топ 10 най-добри научнофантастични филми от първото десетилетие на века

2. Аватар
Avatar (2009)

Demandred

Аватар е точно типът филм, който като горд киносноб би трябвало да не харесвам – мегаблокбъстър с чудовищен бюджет, клиширана история и някои откровени сюжетни нелепости. Но се получи точно обратното – влюбих се в него още от първите кадри от джунглата на Пандора. Аватар постига това, което почти всички мащабни холивудски проекти във фантастичния жанр обещават, но поне в моя случай само единици постигат – да пренесе зрителя в един напълно различен свят за няколко часа. Стотиците милиони бюджет и многото години работа на Джеймс Камерън и екипа му дават резултат, който според мен си остава ненадминат и до днес в това отношение. Изпълнената с живот джунгла на Пандора е не само изумително красива, но и убедително извънземна и различна.

Цялостната визия е прекрасна, специалните ефекти и до днес изглеждат впечатляващо, а Камерън използва изключително умело възможностите на 3D формата, за да даде на зрителя едно незабравимо изживяване в киносалона. Дори и десетилетие по-късно Аватар си остава един от много малкото филми, при които третото измерение не е добавено, просто за да се оправдаят по-високите цени на билетите – в него то е неразривен елемент от цялостното изживяване и допринася значително потапянето във филма да е по-пълно, отколкото във всички други блокбъстъри, и да успява да вкара зрителя в действието в максимална степен.

Аватар изобилства от надъхващи сцени, по време на които дори и изтънчени ценители на арт киното като мен забравят претенциите си и им се иска да започнат да надават бойни викове насред киносалона заедно с главния герой. Историята, макар и клиширана и простичка сама по себе си, изпълнява перфектно функцията си да подкрепя революционната визия, без да привлича вниманието към себе си. Посланието на филма също е простичко, но поднесено много ефективно. Единадесет години след премиерата си, Аватар си остава еталонът за комерсиално кино във фантастичния жанр.

Random

С Аватар Джеймс Камерън показа как мейнстрийм форми (приключенска фантастика и екшън кино) могат едновременно да забавляват и всъщност да променят дълбинно самото изкуство. Разказът за планетата Пандора и обитателите ѝ е от вида фантастично кино, който те потапя в чистата радост да бъдеш някъде другаде и някой друг – по най-ненатрапчиво радикалния начин. Човешките герои на Камерън използват „аватари“, за да прекосят границите между видове и екосистеми. Зрителят използва героите като аватари на втора степен, за да направи същото. Ксеноботаникът Грейс, героинята на Сиго̀рни Уийвър, първа прекосява – интелектуално – тази граница и проумява, че не необтаният е съкровището на Пандора, а дървесната екосистема и познанието, уловено буквално в мрежата ѝ (аналогията с Интернет е съвсем явно изведена на визуално ниво). Джейк Съли пък преминава през тази граница физически, вселявайки се в тялото на На’ви.

Аватар се появява в крайно навременен момент, когато в хуманитарните науки се случва мащабен „материалистки и онтологичен поврат“ и антрополози, етнографи, екокритици и философи започват да гледат на нечовешките организми като на личности – комуникиращи, помнещи, изпитващи емоция, политически граждани на космоса. Само година след излизането на филма множество движения, борещи се за опазването на природата на Латинска Америка, публикуват Всеобща декларация за правата на Майката Природа, с която настояват, че горите, планините, животните – всички те са личности с права, съотносими с човешките (за горите като съзнателни организми вижте и тук). Именно в това осъзнаване трябва да търсим смисъла на фразата „виждам те“ (Oel Ngati Kameie), не в спиритуални клишета за душевната чистота на коренното население. В горската (и всяка друга) екосистема е фундаментално важно да виждаш и да разбираш останалите личности, вместо просто да използваш зрението като инструмент за максимизиране на собствените блага. В противен случай страдат всички – дори Земята в това бъдеще е жертва на енергийна криза, чието единствено решение е ресурс, който буквално се казва „необтаний“*. В Аватар Камерън използва визионерски 3D технологията, за да ни преведе, макар и за кратко, отвъд границата, която ни разделя от останалите граждани на космоса. Може би именно заради това ефимерно усещане така нетърпеливо се завръщахме отново и отново в киносалоните.