Най-добрите филми и сериали, посветени на Тюдорите

УПРАВЛЕНИЕТО НА ХЕНРИ VIII

Династията на Тюдорите / The Tudors (2007-2010)

Династията на Тюдорите е сериал с четири сезона, разказващ за управлението на крал Хенри VIII – наследникът на Хенри VII. Историята на властния Хенри и шестте му съпруги е изключително популярна и може да се похвали с множество екранизации, като например телевизионния филм Хенри VIII с участието на Рей Уинстоун и Хелена Бонам Картър. Но нито един друг проект не може да се мери по мащабност и дълбочина с Династията на Тюдорите.

Докато другите филми и сериали, посветени на Хенри VIII, се опитват да наблъскат прекалено много история в малко екранно време като представят шестте брака на известния британски монарх за два или три часа, или пък се фокусират само върху някой отделен аспект от живота на краля, то Династията на Тюдорите представлява изключително детайлна и пълнокръвна картина на управлението на Хенри VIII. С четири сезона и обща продължителност над 31 часа, сериалът си остава без паралел в екранизациите на времената на Тюдорите. Можете да научите за Хенри VIII всичко, което ви вълнува – детайлизирана история на браковете му, подробно представяне на развитията на отношенията му с всяка от шестте му съпруги, връзките му с различни популярни фигури от онази епоха като кардинал Томас Уолси, Томас Мор, Томас Кромуел и Чарлз Брендън – всичко, всичко е в сериала. Е, далеч не всичко е фактологично вярно и напълно съответстващо на данните, които имаме за онези събития, но все пак Династията на Тюдорите е драматичен сериал, а не историческа хроника, и успява да разкаже живота на Хенри VIII по начин, който доставя истинско удоволствие.

Джонатан Рис Майърс влиза в ролята на известния монарх и макар на всеки да е ясно, че актьорът е безброй пъти по-привлекателен от запазените портрети на рижавия кръгличък и подпухнал Хенри VIII, лично аз нямам против да прекарам четири сезона в лицеприятна компания. А играта на Рис Майърс е просто превъзходна – всяка частица от него излъчва неописуемо дразнеща арогантност и самовлюбеност, съответстваща напълно на историческата личност. Всичките съпруги на Хенри са изиграни страхотно – Катерина Арагонска (Мария Дойл Кенеди, Orphan Black), Джейн Сиймур (Анабел Уолис, Peaky Blinders), Ана Клевска (Джос Стоун), Катрин Хауърд (Тамзин Мерчант) и Катрин Пар (Джоели Ричардсън, Клъцни/Срежи) са представени по-задълбочено, отколкото където и да било другаде.

Разбира се, перлата в короната е Натали Дормър в ролята на Ан Болейн. Образът на Ан вълнува поетите и творците вече 500 години – тази омагьосваща изкусителка пленява сърцето на краля до такава степен, че той скъсва отношения с папата, отделя Англия от властта на Римокатолическата църква, обявява себе си за глава едновременно на държавата и църквата, само и само да се ожени законно за Ан… и три години по-късно я обезглавява по обвинения във вещерство и кръвосмешение, макар реалната причина за смъртта ѝ да е невъзможността ѝ да му роди наследник. Блудница, съпруга, вещица, кралица, мъченица, Ан Болейн присъства в безброй филми и всяко поколение има своята Ан Болейн. А Натали Дормър е моята. И всеки неин най-малък жест ме изпълва със страхопочитание.

Сериалът може да се похвали с нетипично положителна интерпретация на Мери Тюдор (Сара Болгър) – най-голямата дъщеря на Хенри, останала в историята с прозвището Кървавата Мери заради организираните от нея религиозни гонения. Обикновено Мери е изобразявана като нещо средно между вещица и чудовище, но тук виждаме един много човешки образ на самотна млада девойка, израснала в постоянен страх, че темпераментният ѝ баща може всеки ден да реши да ѝ отреже главата, за да подсигури престола на поредното дете от поредната съпруга.

Хилядата дни на Ана / Anne of the Thousand Days (1969)

Филмът, както подсказва заглавието, се концентрира върху любовната история на Хенри VIII и Ан Болейн и предава детайлно отношенията между двамата, от запознаването им до трагичното обезглавяване на Ан. Номиниран е за десет награди Оскар и печели няколко Златни глобуса, включително за най-добра драма и най-добра актриса в главна роля. Хилядата дни на Ана е прекрасен пример за качествено кино от края на 60-те години – историята на властния монарх и непокорната Ан е представена по изключително затрогващ и сантиментален начин и, за разлика от някои свои съвременници, филмът изобщо не изглежда остарял нито в морално, нито в художествено отношение. Женевиев Бюджолд е феноменална в ролята на Ан и дава на зрителите интерпретация, смятана от мнозина за най-добрата в историята. Преди няколко години изследователката Сюзън Бордо има възможността да се срещне с Женевиев Бюджолд и да проведе интервю с нея. Бюджолд изглежда мила, сърдечна и любезна. Споделя, че води уединен живот, не следи съвременните продукции и не е виждала по-новите версии на Ан. Единственият път, когато отговаря по-рязко и категорично, е когато изследователката я пита коя съвременна актриса смята за най-подходяща за Ан Болейн. „Никоя” отговаря Бюджолд. „Ан е моя.”

Човек на всички времена / A Man for All Seasons (1966)

Този класически филм от 60-те, носител на шест награди Оскар, включително за най-добър филм, представлява прекрасна интерпретация на историята на Томас Мор – известен юрист и общественик от времето на Хенри VIII, отказал да приеме развода на краля с първата му съпруга Катерина Арагонска. Лентата представя Мор (Пол Скофийлд) като достоен и честен човек, отстояващ  собствените си принципи за правилно и грешно, без да ги налага на другите. Мор не говори зло, не мисли зло, не върши зло, но отказва да подвие гръб пред силните на деня и да обяви за правилно нещо, което с цялото си същество смята за погрешно. Филмът повдига въпроса за мълчанието като изконно човешко право – нима когато цялата страна провъзгласи нещо неморално за допустимо и законно, достойният човек няма правото поне да замълчи и да се въздържи от коментар, без да бъде наказан от властта за това? Лентата заслужава специална похвала за това, че се съсредоточава върху Томас Мор, без да се опитва междувременно да наблъска в ограниченото си екранно време историята на влюбването на Хенри в Ан и причините на краля да иска развод. Робърт Шоу играе Хенри VIII, но ролята му е изключително ограничена, а Ванеса Редгрейв озарява екрана като Ан Болейн за една-единствена сцена с продължителност 30 секунди.

Wolf Hall (2015)

Wolf Hall е минисериал, състоящ се от шест епизода. Включвам го тук не защото имам особено високо мнение за него, а защото е най-новият прочит на историята и получи множество награди, сред които Златен глобус за най-добър минисериал за 2015 г. Продукцията е адаптация на романите Вълци и Доведете труповете на Хилари Мантел и представя въздигането и падението на Ан Болейн през очите на Томас Кромуел – известен съветник на Хенри VIII, присъстващ в повечето филми като коварен злодей. Тук Кромуел (Марк Райлънс) е оправдан и показан като нещастна жертва на тежките времена. Сериалът носи доста съвременно звучене и напомня по-скоро на независим европейски филм, отколкото на исторически епизод – сюжетът е малко неясен, тишината често се използва повече от диалозите, главният герой е самотен и меланхоличен опортюнист с травмиращо детство. Деймиън Люис (Homeland) е сравнително чаровен в ролята на Хенри VIII, а Клеър Фой ни представя една леко празноглава Ан Болейн.

Лейди Джейн / Lady Jane (1986)

Лейди Джейн разказва за смутните времена, настъпили след смъртта на Хенри VIII. Неговият син Едуард VI сяда на престола, когато е едва деветгодишен, и управлява само шест години, преди да издъхне. Филмът показва как младият владетел е убеден от Джон Дъдли да промени линията на наследяване и да остави трона на лейди Джейн Грей. Лентата е романтична драма, изпълнена със състрадание и съчувствие към младата жена, станала жертва на обстоятелствата и на амбициите на властни мъже. Хелена Бонам Картър е чувствена и обаятелно нежна в ролята на Джейн Грей, а Джейн Лапотайр се откроява като твърдата и категорична Мери Тюдор. Филмът си остава световно неизвестен и пренебрегнат от феновете на исторически драми, може би защото се съсредоточава върху по-непопулярна фигура като Джейн Грей, Кралицата на деветте дни. Аз го смятам за добър епилог на ерата на Хенри VIII, който управлява с твърда и жестока ръка, но оставя след смъртта си разединена държава, разкъсвана от вътрешни борби.