Добре дошли в първата по рода си тематична седмица в ShadowDance! Знам, знам, не можете да си поемете дъх от вълнение. И ние така! Ето защо абсолютно удоволствие за мен е да ви представя какво имаме наум с тази въвеждаща статия, която ще ви послужи като врата към един от най-интересните експерименти, които сме правили в списанието досега. В тематичните седмици ще се опитаме да пречупим всички материали в плоскостта на конкретен въпрос или идейна парадигма, тоест ще целим и като подборка на теми, и като критически поглед към произведенията, за които ще пишем, да минем всичко през определена призма. Планираме няколко такива седмици тази година, така че се надяваме да останете приятно изненадани. А за нас има и частица носталгия, защото по един нов начин ще се опитаме да интерпретираме и да изживеем времето, когато списанието излизаше на броеве.

Е, както вече сте се досетили от заглавието, започваме със седмицата на жените във фантастиката!

Поводът, разбира се, е ясен. Открай време празнуваме 8 март като ден на жената и неговата седмица сама извиква тематичността към себе си. Но този празник всъщност е четен по изключително много начини и противоречията около него минават на много пластове, най-баналният от които е омразата към карамфила.

В България той комбинира два празника, които се различават по света. Единият е Международният ден на жените, празнуван стандартно именно на 8 март, но популярен в малък брой държави, предимно от бившия Източен блок. Част от тях, като например Чехия, експлицитно го отхвърлят след промените като остатък от комунистическия режим. Всъщност може би иронично този празник тръгва от САЩ, където през 1909 е празнуван за пръв път от местната социалистическа партия като признание за стачката на жените от тъкаческата индустрия в предходната година. Скоро след това той се утвърждава като международен празник на жената под влияние на работническото движение и носи силен политически заряд за суфражизъм и равни права из европейските държави. Датата му варира, като 8 март най-вероятно остава в историята като началото на руската февруарска революция от 1917, която започва като протест на жените за излизане от Първата световна война и води до абдикацията на Николай II и до Октомврийската революция по-късно същата година. СССР започва официално честване на празника в тон с егалитарната философия спрямо половете на режима и той постепенно губи значение в останалите държави.

Другият празник е Денят на майката, който под различни форми и на различни дати се празнува навсякъде по света, но в модерния си вид също води началото си от САЩ, където активистката Ана Джарвис го промотира пред различни власти в памет на майка си и постепенно успява да го наложи. Традициите за деня на майката (както и за международния ден на жените) обикновено се изчерпват до демонстрация на уважение, подаръци и цветя, но има и по-интересни примери, като например в Сърбия където децата трябва да завържат майките си в леглото докато спят сутринта и да ги освободят само ако обещаят да им сготвят лакомство (talk about stereotypes!).

Реакциите към празника са винаги противоречиви, и по света, и в България. От една страна почитта към майката като даряваща живот и жертваща от своята енергия, време, сила и младост за децата си, е традиция с корени в най-дълбоката древност. От друга страна както на повечето подобни празници на засвидетелстване на уважение и към майките, и към жените като цяло, неизменно се надига гласът на недоволството защо е необходим специален празник за нещо, което трябва да е ежедневен принцип. От трета страна, разбирането за 8 март като ден, в който жената трябва да се почувства нежна, специална, защитавана и боготворена, се сблъсква с тълкуването му като признание за борбата на феминизма, която исторически минава през силен стремеж към егалитарност. Самият феминизъм, както е характерно за неговото съвременно битие, е разделен в отношението си към празника именно по тази причина. Което между другото е рефлексия и върху живота на самата Ана Джарвис, която няколко години след като успява да наложи Деня на майката, се отрича от него, защото е станал прекалено комерсиализиран в противовес на нейния стремеж към духовно признание.

Да, осми март безспорно е интересна тема за дискусия, но защо трябва да му отделяме специално внимание в едно списание за фантастика? Въпрос, който със сигурност си задавате вече на този абзац. Отговорът всъщност е прост. Както не ни омръзва да казваме отново и отново, ShadowDance търси фантастичното навсякъде и това, което ни обединява в голяма степен, е разбирането, че фантастиката е един от най-валидните начини изкуството да разчепка и да ни помогне да осмислим света, в който живеем. Феминизмът на свой ред е едно от доминиращите течения в обществения дискурс от десетилетия. Всяка толкова голяма парадигма на осъзнаване и моделиране на социалните отношения не може да не бъде голяма тема и за изкуството, а и за нашите автори – като критически гласове, като творци, а и просто като човешки същества. За някои от нас феминизмът е основополагаща философия от първостепенен интерес, други са влюбени в женските персонажи, а трети се интересуват от развитието на тези тематики в контекста на историята на фантастиката. Следователно съвсем уместно е да навлезем по-концентрирано и по-надълбоко в тези води и на страниците на списанието, а празникът на жените е идеалният повод за това.

Впрочем, именно спекулативните жанрове са инхерентно натоварени с очакването да интерпретират феминизма по интересни начини. Във всички свои проявления фантастиката е в някакъв смисъл освободена от тропите на историята и на обществото в неговия реализирал се вид, и следователно има свободата да пренаписва обществените отношения, половите идентичности и същността на интимното по безброй начини, независимо дали в приказен, футуристичен или алтернативен контекст. Фактът, че това всъщност се случва далеч по-рядко от очакваното, ни връща обратно в реалността, че като всяко друго изкуство, и фантастичното се твори от хора, в чиито самоличности и въображения са здраво вплетени наративите на нашето общество. Дори през желанието си да конструира реалност, която е отстранена от нашия свят и чрез която би могъл да изкаже обществена позиция или да зададе посока на провокация, авторът остава неразривно свързан с контекста, в който е изграден като личност. Една от критиките на феминизма към фантастиката следователно е неспособността на нейните жанрове да се възползват пълноценно от богатите си възможности да проблематизират междуполовите отношения и да предложат интерпретации на женския персонаж, които бягат от ежедневното.

Така през немалка част от историята си научната фантастика остава „мъжки“ жанр, или дори „момчешки“ такъв, възприеман като израз на нереализирани юношески фантазии, фетишизация на мъжкото начало и усилването му чрез технологични средства, оръжия и героизиране – смели космически изследователи, борци срещу диктаторски дистопии, гениални учени. Дори чуждоземни разуми носят автоматично мъжка полова идентичност. Фентъзито на свой ред не страда исторически от подобен проблем, но за сметка на това твърде рядко преобръща парадигмата на междуполовите отношения, тъй като обикновено се базира на псевдо-исторически сетинг, разчитащ на архетипи и често потопен в патриархалност.

Разбира се, това е стереотипизиране, което прави лоша услуга на спекулативните жанрове, защото и до ден-днешен продължава да ги разглежда (особено в академичните сред) като втора ръка спрямо „сериозната“ литература, въпреки че те са еволюирали неимоверно оттогава. Както впрочем е еволюирал и феминизмът, с който донякъде споделят времевата рамка на XX век. Всъщност едни от най-ранните фантастични произведения са на автори жени, като най-известният пример е Франкенщайн на Мери Шели от 1818. По това време и съвсем според очакванията, романът е критикуван дори само на базата на пола на автора си, стигайки дори до неприятности като „и заради това не заслужава по-нататъшен коментар“ от влиятелното издание The British Critic. Разбира се, тестът на годините опровергава английските старчета, а произведението на Мери Шели всъщност проблематизира много теми, които от днешна гледна точка могат да бъдат четени през феминистична призма, в това число самия акт на сътворението на нов живот без секс, желанието на Чудовището за любовен партньор като определящо за него, както и готовността на Виктор да отрече такъв на женското Чудовище, автоматично допускайки, че то ще е поне толкова, ако не и по-лошо от мъжкото.

Началото на миналия век е важна епоха за феминизма като цяло, минала под знака на суфражистките борби. Herland на Шарлот Пъркинс Гилман от този период е една от станалите по-късно еталонни за жени автори утопии с изцяло женски общества, свободни от мъжка власт и подтисничество. Сред този специфичен поджанр на еднополова утопия почти не съществуват общества изцяло от мъже – факт, тълкуван по-късно именно през осъзнаването, че сред мъжете няма (необходимост от) стремеж към отхвърляне на някакво женско иго. Друго произведение, което си играе с половите роли, е Orlando на голямата Вирджиния Улф.

Пълп епохата и златната ера на фантастиката от първата половина на миналия век всъщност са тези, които налагат устойчивите стереотипи за SF като мъжки жанр. Изпълнени с утвърждаващи мъжки образи, за които вече стана дума, творбите от този период включват женски персонажи основно като съпътстващи роли, беззащитни помощници на мъжете или обект на техния героизъм, пред който учени, войници, изследователи да блеснат със своята мъдрост и сила. Матриархални общества са все така тема, но с подчертано мрачна краска и с дистопичен характер. Същевременно прохождащото фентъзи поставя женските персонажи почти навсякъде в подчинена позиция, следвайки модела на историческото Средновековие, а синтезът между тези две течения ражда sword and sorcery литературата, в която жените биват свръх сексуализирани и поставяни или в допълващи мъжкия персонаж роли, или в явно отрицателни такива на зли магьосници, стари вещици и демони съблазнителки. В целия този период жените автори на фантастика са не повече от 10-15%, много от тях под псевдоним, което допринася за липсващия различен глас и при персонажите.

Едва с идването на Новата вълна във фантастиката към 1960-1970 ситуацията се променя, с няколко големи имена като Урсула ле Гуин и Джоана Ръс на сцената, които съзнателно започват да развиват феминистична фантастика като жанр. За част от неговите представители ще се опитаме да ви разкажем в следващите няколко дни. Докато творбите от времето на първата вълна на феминизма логично се занимават с въпроса за свободните жени и „войната на половете“, то тук фокусът става много по-широк, фантастиката много по-политическа и посоките ѝ на развитие много по-радикални. Започвайки с Лявата ръка на мрака, основна тема става изследването на пола и преобръщането в най-различни посоки на половата динамика, върху което ще обърнем специално внимание в рамките на тематичната седмица. Ле Гуин и Ръс създават не само изключително дълбоко навлизаща в представянето на женския образ проза, но и пишат есеистика на тема женското писане като прочутата сатирична How to suppress women’s writing. Голямо име от този период разбира се е Октавия Бътлър, чиито Wild Seed и Kindred със силни черни жени за героини проблематизират по оригинални и сложни начини въпросите за пола, расата и идентичността. Друг много интересен пример е James Triptee Jr., псевдоним на писателката Алис Шелдън (тя е също така и майор в американските ВВС, както и художник), която дълго време е считана за мъж в общността, стигайки дотам че самият Робърт Силвърбърг да твърди най-уверено, че творбите ѝ излъчват неоспорима мъжественост. Всъщност James Triptree Jr., днес част от Залата на славата на научната фантастика, твори изключително разнообразно, експериментирайки с различни похвати и подходи към пола и към „гласа“ на текста, като важен феминистичен текст е The Women Men Don’t See, а разказът Love Is the Plan the Plan Is Death* представя един изключително оригинален извънземен поглед към любовта и секса. Сред мъжете автори, които в голяма дълбочина се занимават с въпросите на пола и идентичността, е и големият Самюел Дилейни.

Любопитен факт е, че единственият автор на фантастика с Нобелова награда за литература е жена. Това е Дорис Лесинг, която през 2007 спечели призванието за „неуморна хроника на женското преживяване със скептицизъм, жар и визионерство“ и която в периода 1979-1983 пише фантастичната пенталогия Canopus in Argos: Archives. Силни имена през 80-те са Бюджолд, чиято Планините на скръбта поставя важни въпроси за репродуктивните права и етика, както и Маргарет Атууд, за чиято брутална дистопия The Handmaid’s Tale ще можете също да прочетете на страниците ни в рамките на седмицата. Даяна Уин Джоунс и нейният Подвижният замък на Хоул пък бяха тема на тазмесечния Клуб Гринуич – макар и роман-приказка, той също фино третира някои феминистични въпроси през главната си героиня Софи. Любимата на мнозина от екипа Тенарон пък е уникална епистоларна фантастика за свят на насекоми, разказан от една променяща се жена.

В тон с развитието на обществото в модерната фантастика от края на 80-те и до наши дни женската гледна точка става все по-добре представена, и описването на различните посоки на този феномен е една от целите ни през тази седмица. Тълкуването на женските образи през динамиката на третата феминистична вълна е вече по-сложно, тъй като многофасетъчността на съвременното феминистично движение води до различни позиции относно литературни похвати като например съзнателното дефеминизиране на героини от съвременни или по-стари произведения. Известен обект на изследване в това отношение е Хайнлайн, който има силни женски образи, но често със стереотипни полови характеристики, към което различните крила на феминизма реагират по различен начин, както вече коментирахме и при интерпретациите на празника.

Робин Хоб, Ан Леки, Никола Грифит, Айлийн Гън и др. са силни женски гласове в съвременната фантастика. Ърбън фентъзито и Young Adult жанровете са сериозно доминирани от жени писатели според издателските статистики. Тери Пратчет, един от най-оригиналните фентъзи гласове от близкото минало със специално място в сърцата на целия екип, има сериозна селекция от оригинални, силни и различни женски персонажи, третирайки въпроса за равноправието експлицитно в романа си Еманципирана магия (Equal Rites). Смърт от Sandman на друг наш любимец Нийл Геймън е изключително фин женски образ, съчетаващ неустоимото с необхващаемото. Фентъзита с по-ясно изразено митологично наследство пък вдигат на крака мотива за всемогъщи героини, олицетворяващи съзидателната сила на природата, през много различни гледни точки.

Разбира се, дебатът за представянето на жените във фантастичните жанрове се вихри и до днес, в противен случай едва ли би имало хляб за нашата тематична седмица. Многообразието на героините в класиката Колелото на времето в някакъв смисъл поставя най-силните сред тях в подчинена позиция спрямо мъжкия си протагонист, докато тези, които не са романтично обвързани с него, са натоварени с редица комично-негативни качества като яд и нестабилност. Силните жени в лицето на Айез Седай са мразени в обществото, а най-силните сред тях – Моарейн и Кацуан – са в сравнително клишираните роли на женски Гандалф и на матрона от италианския Ренесанс. Всичко това нерядко е заключвано в популярната фраза „Burn, Hariet, burn“ в сантиментален поклон към влиянието на съпругата на Джордан върху творчеството му приживе, а и след това.

Феминистични атаки не подминават и властелина на съвременното фентъзи Джордж Мартин. Въпреки че успява да изгради отлични женски образи, които надскачат ограниченията на средновековния си сетинг, Песен за огън и лед съдържа и немалко сцени на сексуално насилие и опредметяване на жените. Интересен екстремум в това отношение е и Скот Бакър, чийто Втори апокалипсис незаслужено е една от любимите мишени на по-войнствените феминистични крила. Диалогът, който се вихри извън страниците на творбата, оставя отпечатък и върху литературните решения на автора, който в последния си том преобръща цялата метафизика на света си, заявявайки през една от най-силните си героини, че жените в Еарва са по божествена промисъл по-нисши същества от мъжете. Тръпна да видя докъде ще го доведе това. Другото голямо име на съвременното фентъзи Брандън Сандерсън пък разделя интересно и на пръв поглед балансирано половите роли в Летописите, но ги заключва в много тесни рамки и не изследва въпроса допълнително, въпреки силния образ на Шалан.

Няма как между другото да ограничим подобна дискусия само до литературата, въпреки че аз направих всичко възможно да го направя! Но седмицата ще запълним и с анализи в останалите изкуства. Комиксите например са една медия, която в последните десетилетия вижда грандиозно изместване в посока по-равномерно и достоверно представяне на половете и една от централните ни статии ще ви срещне с някои от най-интересните героини в комикс творби. Фантастичните сериали и фантастичното кино също обръщат особено внимание на женските си образи. Писали сме вече за странните и завладяващи съновидения за женското съзряване в Лабиринт, а безкрайно нашироко сме говорили и за огромното културно влияние на Бъфи Убийцата на вампири върху съвременните сериали, част от което несъмнено са силните женски образи. Бойна звезда Галактика е също отличен пример за героини със собствен глас, от всички краища на моралния спектър, който се споменава във всяка по-сериозна дискусия на темата. Разбира се Междузвездни войни е на свой ред еталон във фантастичното кино със стремежа си да представя главна героиня в почти всеки от филмите си, като започнем от непрежалимата Кери Фишер като Лея Органа, минем през Падме Амидала и стигнем до Рей и Джин от новите филми. Катнис Евърдийн от Игрите на глада и Хърмаяни Грейнджър от Хари Потър са две прекрасни и натоварени с феминистичен дух героини, които киното успя да направи дори още по-известни от литературните им оригинали. Нашумелият от последната година Първи контакт, както и неговият литературен оригинал от големия Тед Чанг, не просто разказват историята през героиня жена, но и го правят съдържателно, преплитайки неразривно научнофантастичната тема за природата на времето с водовъртежа на майчинските емоции. На другия полюс е може би Dr. Who, който продължава да спазва традицията да се преражда в мъж, а колкото и силни образи да са компаньонките му като Ривър Сонг или Сара-Джейн Смит, те остават в поддържащата роля.

Спирам дотук, понеже темата може да се разглежда във фрактална дълбочина. Женското представителство в световния фантастичния фендъм също е много плодотворна посока за дискусия, а на тема България също сме ви подготвили интересна статия за издателската политика. За финал няма как в такава седмица да не ви насоча и към класацията ни за Топ 10 фентъзи героини от преди година-две. Припомнете си я с кафето, а от мен приятно четене и в оставащите дни!