Beastars

Някога да сте се чудили как би изглеждал филмът Зоотрополис, ако беше аниме за възрастни, тъпкано с политическа и социална сатира? Е, дори и да не сте, Beastars е именно това и неслучайно го обявих за най-доброто аниме от есенния сезон.

Преди да продължа с ревюто, съм длъжна да кажа, че освен 12-те епизода на анимето не се стърпях и прочетох цялата излязла досега манга, затова ще кажа и някои неща за заглавието като цяло. Вторият сезон и без това вече е потвърден, тъй че скоро ще догони оригиналния материал.

В Beastars се запознаваме с един свят на човекоподобни животни, които имат високотехнологично и организирано общество, точно като нашето. На пръв поглед всички животинки живеят в мир и разбирателство, но нещата в действителност седят по съвсем различен начин. Хищниците имат очевидно преимущество над растителноядните и останалите по-слаби видове, но за сметка на това обществото осъжда техните животински инстинкти, които ги карат да желаят прясна мръвка за вечеря, вместо специално измислените соеви заместители. Главният герой на шоуто е сив вълк на име Legosi, който ненавижда себе си заради това, че се е родил отвратителен хищник, и съответно идеализира сладките невинни растителноядни. Неговата вътрешна борба с истинската му същност се влошава допълнително, когато се влюбва в своята съученичка Haru, която е бяло зайче.

Въпреки че историята се фокусира главно върху живота в смесеното училище за животни и имаме класическите за този жанр случки – любовен триъгълник, училищен фестивал, клубове по интереси, – зад тях се крие много сериозен и дори жесток социополитически коментар. Лесно е да предположим какво значи метафората хищници-растителноядни, защото и нашето човешко общество, за жалост, продължава да е все така разделено по раса, социално положение, религия и по каквото още ти хрумне. Естествено всеки ще изтълкува по свой начин кои точно са „хищниците“, за които ни говори анимето, но точно това прави посланията му толкова общовалидни. Хубавото на Beastars обаче е, че то не се задоволява с това да лепне етикетите „черно“ и „бяло“, ами разнищва въпроса в дълбочина, като показва, че така устроено, обществото наранява всички, независимо към коя група принадлежат.

Несъмнено анимето успява да представи сериозните си теми по много увлекателен начин. Заслуга за това имат основно героите, които са глътка свеж въздух сред клишетата на шонен жанра. Legosi вместо в хода на произведението да става все по-силен, както повелява типичният шонен сюжет, по-скоро върви по пътя на приемането на себе си, разбирането на инстинктите си и търсенето на място в едно поначало зле функциониращо общество. Главната героиня Haru също преобръща надолу с главата клишето за невинната и добричка протагонистка, бидейки освободена, самоуверена и безпардонна зайка. Заслужава си да споменем и Louis, който от класически антагонист, звездата на училището и перфектния студент, се разкрива като много по-дълбок и трагичен персонаж. По-напред мангата продължава да следи всички тези герои – някои прекъсват училището, други успяват да завършат и отиват в университет, трети пък се забъркват с мафията – с една дума историята става все по-реалистична и жестока.

Страхотно е и неимоверното старание в детайлите и светостроенето на Beastars и именно те безкомпромисно издигат анимето над останалите заглавия, които излизат напоследък. Авторът на мангата, Paru Itagaki, си е направила труда да открие отговорите на всички въпроси, които възникват при създаването на такъв странен свят. Как се приемат връзки между животни от различни видове? Ако официално е забранено да се яде месо, има ли откъде да си го купиш нелегално? Продължителността на живота на видовете е различна – това отразява ли се на тяхната психика и начин на живот? Смята ли се за неприлично да изядеш яйце, което съученичката ти кокошка е снесла? Всякакви такива въпроси намират своя отговор в анимето, което те кара истински да повярваш в света и да се потопиш в него изцяло.

За атмосферата много спомагат визуалното оформление на героите и цветовата палитра. Тук липсват истерични цветове, рисунъкът е по-скоро реалистичен в сравнение с типичната аниме сладникавост и преувеличеност. Е, ако реша да издребнея, мога да кажа, че 3D анимираните моменти седят като грозни кръпки на иначе перфектната анимация, но на фона на цялостно добрата продукция не си заслужава да ги критикуваме. Е, ако реша да издребнея, мога да кажа, че на места 3D анимацията е доста тромава и ръбеста, но на фона на цялостно добрата продукция не си заслужава да я критикуваме.

Наистина ви препоръчвам да гледате това аниме, най-малкото защото е нещо различно. Не казвам да се откажете от любимите исекайчета или сезонни големи заглавия като My Hero Academia, защото и аз самата ги харесвам, но дайте шанс и на нещо ново от време навреме. Изобщо, да направиш такава сериозна история с фърита, е истински power move от страна на Paru Itagaki и не може да не му се радва човек.