Зоотрополис

Страхлив като заек

Лукав като лисица

Паметлива като слон

Смел като лъв

Крадлива като сврака

Хвърля като момиче

Стиснат като евреин….

Всеки от нас се е сблъсквал със стереотипи, расизъм, дискриминация и предразсъдъци – в ролята на наблюдател, получател, а често дори и подател. Това е и централната тема, която Дисни поставят в най-новата си анимация Зоотрополис. И тя не е просто леко загатната, колкото само възрастните зрители да се усетят, ако внимават – основната носеща греда на анимацията са именно тези толкова често повдигани проблеми в нашето общество. Те, разбира се, са поднесени умно, с дузина щипки хумор и са така преплетени в историята, че децата лесно да могат да преглътнат горчивото лекарство с достатъчно голяма доза мед. Но посланията неусетно покълват, а възрастните си припомнят, че колкото и да се говори за тях, тези проблеми са далеч от разрешени, и наша е задачата да научим по-младите поколения (и не само тях, но това е друга тема) на толерантност. Можем да се заемем с тази нелека задача по много и най-различни начини и един от тях е да хванем някой малчуган за ръчичка и да го заведем да гледа Зоотрополис. А следващия път, когато малкият Гошко се присмее на Маринка, че не може да играе с него футбол, защото е момиче, да му припомним как и за Джуди Хопс беше уж невъзможно заек да стане за пръв път в историята на Зоотрополис полицай, но тя пък взе, че успя с помощта на упорство и търпение, преглъщайки подигравки и тормоз.

Започнах това ревю малко сериозно и сигурно съм отказала хората, които копнеят да се позабавляват и да разпуснат след дългия работен ден. Да не сте посмели да не му дадете шанс! Да, на вас говоря! Филмът е динамичен, красив и много забавен, така че който иска да изяде от него само пуканките – ще има до осоляване на устните. Ако се опитам дори само да спомена шегите и препратките, няма да ми стигнат няколко страници, а и така ще разваля удоволствието да си ги откриете сами. Все пак ще припомня уникалния трейлър, който осмива туткавата администрация по толкова забавен начин, че следващия път, когато ми се наложи да се боря с някоя лелка зад гише (опа, стереотип!), ще използвам до дупка въображението си и ще заменя лицето ѝ с това на ленивец. Феновете на класическото кино ще се подсмихват на препратките към добре познати заглавия, а конкретно намигването към Кръстникът за мен е втората най-забавна сцена заедно с ленивците и обещавам да се смеете с глас. Наскоро гледахме цял филм за финансовата криза от 2008-а, към която ще намерите очарователна препратка и в Зоотрополис, с намесени многобройни леминги (Lemming Brothers!) в костюми, гризкащи миниатюрни сладоледени близалки.

Актьорският екип е на високо ниво, като едно от най-изпъкващите имена е това на Идрис Елба. В Зоотрополис той озвучава шефа на полицията (и бивол) Бого, а съвсем скоро ще го видим и като Роланд от Тъмната кула (възмущенията си отправяйте тук). Феновете на култовия Firefly пък ще получат уникална полицейска гонка с участието на Алан Тудик в ролята на крадливата невестулка Дюк Уийзълтън. Тя притеснително напомня любимата праисторическа катерица Скрат от Ледена епоха, но съм убедена, че всяка прилика с герои на други студиа е случайност. Ще се насладим и на приятния глас на Шакира, която за целите на филма приема облика на газела и е най-известната поп певица в Зоотрополис. Тя изпълнява основната песен от саундтрака „Try everything“, която на мен на първо слушане поне ми се стори приятно безлична, но за беда се оказа композирана от любимата ми Сия, язък. Е, подобно беше и първоначалното ми мнение за „Let it go“ (всички знаем от кой филм), така че се въздържам от повече оценки.

В света на Зоотопия хора няма – и нищо чудно, каква зоотопия би било тогава? – а животните са се нагърбили с нашите дрехи, нашите порядки и нашите проблеми. Хищници и плячка живеят (не съвсем) хармонично заедно, като само историческите текстове, а понякога и естествените инстинкти им припомнят времената, в които едните са служели за храна на другите. Сюжетът се върти около малкото зайче Джуди Хопс (Джинифър Гудуин) от дълбоката провинция на заешкия рай Bunnyburrow. Джуди обаче не иска да става фермер като родителите си и стотиците си братя и сестри – нейната мечта е да бъде полицай. И макар мама зайка и татко заек всячески да се опитват да я окуражат с думите, че това е невъзможно, че няма зайци полицаи и мястото ѝ е във фермата за моркови, Джуди все пак успява да влезе в полицейската академия и с много упорити тренировки да завърши като първенец на випуска (епизодът с тренировките малко ми напомни на подобна сцена от прекрасния Мулан). Така тя получава възможността да полицейства в големия град Зоотрополис, където мечтите стават реалност. Но вместо от ден едно да бъде включена в полицейския екип, който разследва случай с 14 мистериозно изчезнали животни, нейният шеф (биволът, нали се сещате) ѝ стоварва неблагодарната задача да пише глоби за паркиране. Разбира се, Джуди не може да остави нещата така и с помощта на лисицата мошеник Ник Уайлд (Джейсън Бейтман) се заема с разрешаването на мистерията. Която е и болният зъб на филма по мое мнение, но пък си върши работата и в крайна сметка сигурно би подразнила с елементарността си само по-отдадените фенове на детективски загадки.

Зоотрополис е уникално замислен и анимиран град, в който пустиня се разлива в тундра, а арктична зона прераства в джунгла. За всяко животно е помислено: земеровка пазарува за сватба в миниатюрен квартал, а вратите на гарата са оразмерени според най-едрите и най-дребните обитатели – на човек чак му става неудобно колко трудно се оказва да се сложат рампи навсякъде в собствения му град. Привидно цари равенство и всички цветове са споменати, но все пак съществува напрежение между различните животински видове, а стереотипите и предразсъдъците са дълбоко вкоренени. И въпреки че един заек успява да постъпи в полицията, а кметът лъв има за заместник овчица, същият този заек носи за всеки случай със себе си спрей против лисици, а лъвът всячески пренебрегва и тормози горката си помощница. Докато децата в залата се кикотят на сцена, в която немарлив слон всмуква и оформя топки сладолед с хобота си, на клиент в заведението е отказано обслужване само защото е лисица. Докато ние възрастните се заливаме от смях, гледайки как жирафи играят гола йога в студио, менажирано от хипи як с въшки, и въображението ни живо дорисува сцената, популярният стереотип „слонска памет“ бива разбит на пух и прах. Този стереотип обаче е дотолкова вкоренен в съзнанието на героя, че той дори не осъзнава какво се случва.

Във филма са засегнати още много значими теми, сред които говоренето пред публика и манипулиране на масите, връзката с природата и здравословното хранене, дискриминации по полов и расов признак. Последните са забавно обрисувани с реплики като „Караш като зайче“ или „Хвърляш като зайче“, които не можаха да не ми напомнят за силната рекламна кампания #Like a girl. Когато пък лисицата Ник нарича Джуди „сладка“, тя не пропуска да му обясни, че зайците могат да си казват един на друг „сладки“, но не е редно други животински видове да го правят, защото звучи снизходително.

Образът на Джуди е представен предимно в положителна светлина – все пак тя е от „добрите“, „главната героиня“, но именно нейните предразсъдъци водят до най-сериозни последствия. Което е за мен и едно от важните послания на филма: колкото и да се мислим за интелигентни и състрадателни, всеки един от нас е натоварен с най-различни предразсъдъци, много от които неосъзнати. Джуди си дава сметка за собствените грешки и в една от финалните сцени говори за промяната и как тя трябва да започне с малка крачка – от нас самите. Който вярва, успява – да, може би дори и онзи носорог!

С две думи: Зоотрополис е задължителен!