Капитан Марвел

На осми март, по случай Международния ден на жената, Марвел решиха най-после да ни зарадват с дългоочакваната премиера на Капитан Марвел. Това е втората поредна година, в която популярната компания отбелязва датата – през 2018-а точно на този ден излезе втори сезон на Джесика Джоунс.

Филмът разбуни духовете много преди да излезе на екран. Докато някои фенове бяха ядосани от коментарите на Бри Ларсън по отношение на белите мъже, то други чакаха с нетърпение да видят първия полет на героинята. Разбира се, намериха се и такива, които настояваха, че заглавието е прецедент. Трябва да признаем, че в думите им има известна истина – макар да има множество филми със силни екшън героини, като невероятната четирилогия Игрите на глада, Капитан Марвел е първият (1) самостоятелен (2) филм за (3) комиксова екшън героиня (4) в споделената Марвел вселена. Миналата година имахме филм с женско име в заглавието – Ант мен и Осата, но той не беше напълно самостятелен, имали сме продукции като Агент Картър в два сезона и Джесика Джоунс, на който ѝ предстои трети, но те не бяха филми, имали сме Жената чудо, но тя не беше на Марвел, имахме преди години и Електра, но той не беше в споделената Марвел вселена.  Така че признаваме пионерството на филма в тази особено тясна и конкретна категория и продължаваме нататък!

Капитан Марвел разказва историята на Виърс (Бри Ларсън) – уважаван боец от елитната армия на расата крий. Виърс не може да си спомни нищо за живота си отвъд последните пет години. Нейните дни се състоят в бойни тренировки с Йон-Рог (Джъд Лоу) и преследване на скрълове – раса от извънземни създания, които водят многовековна война с крий. При една от мисиите обаче Виърс се оказва пленена от враговете, които използват зловещи машини, за да се ровят в съзнанието ѝ, и така отключват частични спомени, до които самата тя не е имала достъп. Виърс успява да се измъкне от похитителите си и попада на планетата С-53, наричана от местните обитатели Земя, година 1995-а от местното летоброене. Там тя среща сравнително младия агент Никълъс Фюри (Самюъл Джаксън) и в хода на общата им мисия да предотвратят набега на скръл между тях се формира особено приятелство.

Истината е, че Капитан Марвел е… окей. Не е нещо невероятно и главозамайващо и най-вероятно ще ви напомни на редица други филми от Марвел вселена и извън нея, но сам по себе си не е лош. Сюжетът всъщност е дори интересен – действието се развива бързо, нещата се случват динамично, историята е изпълнена с множество обрати (част от тях са доста предвидими, но поне един-два са действително неочаквани и много добре поднесени). Началната мистерия – коя е Виърс и какво точно означават спомените ѝ – е разгърната достатъчно увлекателно, че да грабне зрителския интерес.

Актьорската игра е на традиционното високо ниво за Марвел вселената. Първоначално бях скептичен към Бри Ларсън – нищо от видяното в трейлърите не ме впечатли и месеци наред живеех със страха, че Марвел ще направят първия си сериозен мискаст. Е, това не се случи. Бри Ларсън е чаровна и харизматична и изиграва добре материала, който са ѝ дали. В някои дребни моменти ми се струваше малко неискрена – сякаш се опитваше да имитира жестовете и привичките на Робърт Дауни Джуниър – но това изглеждаше по-скоро като нещо, което ѝ е било наредено да направи. Ларсън е добра актриса и улавя прилично персонажа, може би просто ѝ трябва още мъничко време, за да свикне напълно с него. Дори Крис Евънс и Крис Хемсуърт, които сега се радват на всеобщо признание за изпълненията си като Капитан Америка и Тор, не получиха подобни овации след първите си филми. Там изглеждаха добре, но реално играта им се прецизира и ошлайфа малко по-късно. Вярвам, че и с Ларсън ще се случи същото.

Един от проблемите на филма е, че в голямата част от него не виждаме много от главната героиня и съответно няма как да очакваме от Ларсън да покаже кой знае каква игра. Виърс е малко като машина – тя няма спомени, не знае коя е, затова просто гледа безизразно и си изпълнява мисиите. Малко по малко в героинята се прокрадва една нагла самоувереност, която е изключително привлекателна и чаровна (досадна и напрягаща – бел. ред) и която Ларсън изиграва перфектно. Просто в началото Виърс не е истинска личност – тя става такава с развитието на сюжета. И в края вече е завършена и пълнокръвна: радва ужасно много, но ми се искаше да я видя такава на малко по-ранен етап.

Поддържащите герои са страхотни. Джаксън получава най-голямата си роля досега, неговият Фюри е много по-човечен, отколкото сме свикнали да го виждаме, и актьорът добре изиграва дадения му сценарий. Кларк Грег е феноменален като Коулсън и ми се прииска пак да си пусна Агентите на Щ.И.Т. Лашана Линч е добра като Мария Рамбо, но ролята ѝ е по-ограничена, отколкото бих искал. Особено съм щастлив от играта на младата актриса Акира Акбар, която се справя страхотно с ролята на малката Моника Рамбо – героиня, която много, много, много, МНОГО харесвам! В комиксите тя е първата жена, носила името Капитан Марвел – уникална и великолепна чернокожа супергероиня от 80-те, с централна роля в The Avengers по време на славните години, в които поредицата се пише от Роджър Стърн и… добре де, отвлякох се. Но наистина обожавам Моника и се радвам, че тя получи толкова сладко представяне във филмовата вселена, макар да ме е малко яд, че ѝ откраднаха името и го дадоха на Карол Денвърс. Силно се надявам в следващите филми да се запознаем с порасналата версия на героинята.

Друг проблем на филма е, че е малко неконсистентен, сякаш петимата различни сценаристи не са били наясно каква точно история искат да разкажат. В началото Капитан Марвел сякаш се опитва да бъде донякъде сериозен – не мрачен и многопластов като Captain America: Winter Soldier или Civil War, но поне умерено сериозен, като например първия Тор или Доктор Стрейндж. В един момент обаче филмът започва да прави рязък завой и изведнъж се оказваме с тотално лигави сцени, които биха стояли по-добре в Тор: Рагнарок или Пазители на галактиката. Цялата епичност, към която филмът върви в първата половина, в един момент се срива, защото няма реално усещане за опасност. Капитан Марвел е неуязвима, злодеите са безумно слаби и нелепи. Няма никакво усещане за риск, дори най-минимално. А начинът, по който Ник Фюри губи окото си, е най-нелепото и смехотворно (в лошия смисъл на думата) нещо в цялата споделена вселена.

Всъщност в Капитан Марвел има множество препратки и връзки с цялостната марвелска вселена, но повечето от тях не са особено интригуващи. Двамата странични и никакви персонажи от първия Пазители на галактиката са странични и никакви персонажи и тук. Ник Фюри е почти неузнаваем и все още е агент от ниво 3 – напълно не разбирам как само след десетина години ще бъде коравият директор на цялата организация, когото сме виждали в по-късните продукции. Филмът подхвърля идеята, че името Avengers първоначално е тръгнало от Капитан Марвел, която е наричана Avenger – изключително дребен и ужасно дразнещ детайл, предвид факта, че първият филм за Капитан Америка, развиващ се 50 години по-рано, се нарича The First Avenger. Освен това тесерактът се появява на супер странно място, което напълно не съответства с предишните филми и остро си личи, че е дописвано и измислено на момента. И врътката с името на Avengers e лошо скалъпена, и това с окото на Фюри е зле написано… изобщо Капитан Марвел дразни – вярно, в редица дребни нещица, но все пак дразни.

Още преди излизането си филмът беше обвиняван в „токсичен феминизъм“, което… изобщо не е сериозно. Лентата си е типична за Марвел. Има някои въведени промени спрямо комиксите, за да се засили феминистичната нишка – примерно Mar-Vell, който в комиксите е мъж, тук е жена. Аз лично не го считам за особено престъпление, тъй като не смятам този образ за известен и емблематичен и ми хареса как промяната се отрази на филма. Има една-единствена сцена, в която мъж прави някакви неуважителни намеци към героинята, а тя го гледа убийствено, но дори в този момент Виърс не го пребива или напада вербално, а просто се занимава с мисията си. Във филма има много герои мъже, които са представени като положителни примери, заслужаващи уважение – през Фюри, Коулсън, та до разни други по-изненадващи персонажи. Присъства и хубава история за женско приятелство и сестринство, която обаче е повече казана, отколкото показана, и реално я виждаме на екрана само с няколко едносекундни спомени. Това беше пропусната възможност и аз лично се надявах, че филмът ще се справи по-добре.

И въпреки посочените минуси цялостно Капитан Марвел оставя приятно впечатление. Историята е забавна и динамична, актрисата в главната роля е чаровна и убедителна. Музиката е готина. Филмът е може би една идея по-несериозен и лигав, отколкото се надявах, особено във втората си половина, но все пак излязох от киното с хубаво чувство. Ако трябва да го сравнявам с другите марвелски продукции, Капитан Марвел е доста под най-доброто от вселената, но не е и на дъното. Бих казал, че е по-добър от неща като Доктор Стрейндж и Ант-мен, определено много по-интересен от Железният човек 2 и Тор: Светът на мрака, дори малко по-силен от Ант-мен и Осата, но разликата с последния не е толкова голяма. А сцената по средата на надписите е реален момент от Отмъстителите: Краят и си струва да се види, дори да не е нещо изненадващо!