defaultОт началото на новия ренесанс за ShadowDance мина малко повече от година, през което време успяхме да свършим неща, които даже не сме си представяли в началото. Започнахме да публикуваме всеки ден (и така вече цяла година), възродихме рубрики, върнахме някои зачезнали автори, привлякохме нови, цялостно възродихме ентусиазма сред екипа на списанието, дори сред най-обръгналите му членове. Публикувахме няколко материала, в които хвърлихме колосални усилия и за които искрено вярвам, че направиха българския Интернет малко по-добро място. Продължаваме да сме трибуна за статии, каквито да можеш като редактор, автор и читател да посочиш и да знаеш без никакво съмнение, че са достатъчна причина да продължиш буташ нагоре по склона. Преоблякохме сайта в нов дизайн, вдигнахме посещаемостта неколкократно. Вярвам няма да е преувеличение, ако кажа, че изградихме нов модел на работа и един по-здрав, вдъхновен и устремен екип.

Но това е само част от пътя, който чертаем пред себе си, началото му, ако и безспорно задължително. Този път, надяваме се, води към едно по-добро състояние на фантастиката в България и към още повече ентусиазъм във всички почитатели на жанра в многообразните му форми – да четат, гледат, коментират, критикуват, пишат, рисуват, издават. Изобщо, да правят хубави неща и да бъдат активни и градивни, докато се забавляват и се обогатяват, вместо да се карат и да дават мнения от кулички и камбанарийки.

Истината за българската фантастика, няма какво да си затваряме очите, е, че нещата не са изобщо розови. Издателите се оплакват, че книгите им не се продават, автори с редица признания на запад остават с по една-две книги на български, преди всички да се откажат от тях (често заради лош подход при издаването) и да ги оставят да тънат непознати за родния читател. Той пък, читателят, много често не се и интересува от непознати му и неиздавани писатели, къде по-добре е да си препрочете някой „класик“. Родните автори на фантастика, при все че по талант често не отстъпват на чуждите професионални творци, рядко дори се замислят, че писането освен талант изисква и много учене и къртовски труд. Труд заедно с редактори и като цяло с хора, в чиито думи е добре да се вслушваш, дори да не си съгласен. Фендъмът пък, въпреки удивителната упоритост и способност да се самоподдържа жив вече десетилетия, често се държи така все едно вечно ще съществува напреки склонността си да изпада в пререкания и повсеместна дисхармония.

В ShadowDance многократно сме се опитвали да допринесем по нещо за жизнеността на българската фантастика (правили сме конкурси, давали сме награди, абе въобще, готини хора, скромни и работливи), дори когато сме били още много малки и ненаясно с доста неща. На първо място публикуваме и ще продължаваме да публикуваме силни текстове, които да разпалват интереса към жанра и може би да го фокусират и разнообразяват тук-таме по интересни начини, като избистрят лека-полека погледа на българския почитател на фантастиката към външни полета, традиции и достижения, от които можем да се вдъхновяваме. Нямаме намерение да спираме с това обаче. През септември планираме да обявим две нови инициативи, които целят да повлияят пряко върху качеството на цялото фантастично поле у нас. За момента все още не мога да разкрия какви точно са те. Мога обаче да споделя, че и по двете инициативи списанието не работи само, а е партньор заедно с други като нас, които също искат нещата да се случват и да се случват по-добре.

Първото начинание, надяваме се, ще адресира разпокъсаността на фендъма у нас и неспособността му през последните години да направи нещо наистина значимо, без да се разпадне на противостоящи си агитки (помислете само – преди само 12 години в Пловдив се проведе Еврокон (!), организиран именно от същия този фендъм). Желанието си да работим в тази посока на обединяване и взаимна дейност между всички любители на фантастичното заявихме с поредицата си от материали за Фантастичния фендъм, която все още продължава. Дано наистина стигнем както до едно по-добро познаване на историята на общността, така и до една добра среда, която да е в истинска услуга на фантастиката – за да гледаме, като любимия жанр, именно към бъдещето, не към дефектите на всеки друг освен нас самите.

Втората инициатива, която предстои да разкрием, е прицелена именно към една от жанровите болежки – трудността да пишеш фантастика у нас, да ставаш по-добър в това и в крайна сметка да намираш някаква реализация и стимул да продължаваш.

Засега мога да разкрия само толкова, но очаквайте повече информация съвсем скоро. С този текст, идващ след една сравнително дълга (по новите стандарти на ShadowDance) лятна почивка, най-вече ми се иска да споделя един общ призив: ако обичате жанра и искате да го видите в едно по-добро състояние, подкрепяйте каузите, които могат да постигнат това. Най-добре ги започнете сами, ако не съществуват, а ако вече ги има – включете се в тях. Но и най-дребният жест, както казва клишето, понякога може да е изключително ценен – дори нещо толкова дребно като насърчителен онлайн коментар или съобщение. А ако нещо не ви харесва в тези инициативи – критикувайте ги, критикувайте безжалостно, но добронамерено, диалогично, честно и конструктивно. В следващата година, както и винаги досега, ще разчитаме на всичките читатели на ShadowDance именно за такава подкрепа. Ще ни е нужна.

Random: 07.09.2016