Всъщност като се замисля причината за партито не беше 25-тият брой, обаче нещо не ми хрумваше как да започна Редакционното, та си рекох, какво пък :)
Както и да е, сега малко по-сериозно. Изминалият месец премина под знака на едно много значимо събитие – Пловдив беше домакин на Еврокон 2004 – Европейският конвент за фантастика и фентъзи. Специални гости бяха Робърт Шекли, Роберто Куалия, Иън Уотсън, Анджей Сапковски, Патрик Гигер, Жил Франсескано... Подробно представяне ще да намерите в настоящия брой, тъй че няма да се спирам подробно на официалната част. Мисля си обаче да ви разкажа малко за останалата част от веселбата – купоните и цялото шоу около екипа на Шадоу Данс (който беше в почти пълен състав) и Еврокон 2004.
05.08.2004 – Ден първи – The Arrival
Към обяд моя милост се отправи към Централна гара, за да посрещне официалната делегация на ШадоуДанс в състав Мор, Рол и Гибли. На гарата се засякох с Дем, който пък чакаше Лили (стара форумна познайница), за да й даде подслон. Не след дълго отнякъде изникна и Алексис, мъкнеща обемно издание на Ночной Дозор на Лукяненко (после се разбра, че идело реч за трите книги от поредицата в един том, че и с автограф на автора... мразим я, безззценни) и спомена, че Гибли щяла да спи у тях. Това остави моя милост в компанията на Рол и Мор, честно понякога почвам да подозирам някакви тъмни заговори, жените все отиват да спят някъде другаде. Както и да е, влакът закъсня порядъчно, но все пак пристигна, а с него и агитката. След кратка консултация с другите двама хазяи уговорихме среща след час и нещо пред пощата и потеглихме всеки по местоназначение. В дома ми ни чакаше изненада – домашният любимец Дарки едва не получи нервна криза при вида на гостите (то май всички така реагират като ги видят заедно :) (абе кой ги излъга всички колеги, че остроумието е добродетел? – бел. недоумяващ Моридин)) и някак не успя да преодолее шока от срещата и през следващите 4 дни. Малко преди да се изнесем в посока Централна поща, звънна Волкос. Не се наложи да го увещаваме дълго и заедно с Лина решиха да се присъединят към компанията (за колегите от Сивостен иде реч – бел. Моридин).
Срещата пред пощата мина изненадващо бързо, никой не закъсня, и в състав Мат, Дем, Алексис, Рол, Мор, Гибли, Лили, Волкос, Лина и моя милост се отправихме към пицария Верди. Персоналът малко се ошашка къде да ни настани, но в крайна сметка събрахме три маси и нещата се наредиха. По някое време звънна Берик и след кратко и доста неясно обяснение от моя страна се разбрахме да го прибера от Джумаята, ако успее да стигне до там. Колкото и да е странно, явно Берик се ориентира по-добре отколкото аз обяснявам, защото вместо в Шекер махала беше на точното място. С присъединяването и на Рандъм (пак от форума) и Андрей компанията доби завършен вид и се зае да унищожи бирените запаси на пицарията.
След като заситихме глада и жаждата си се отправихме на малка разходка из Пловдив, че да убием времето до официалното откриване. Точно в 19:00 се настанихме в Синдикалния дом на културата и с интерес зачакахме какво са ни приготвили организаторите. След кратка интродукция от страна на Иван Крумов и Роси Дечева, започна хоръра известен като музикална програма – Рол ще го опише по-подробно :). След него цялата компания се изнесе към хотел Империал, където започна официалната вечеря. По някое време към нас се беше присъединил и поредният познат от форуми в лицето на AvatarOfSarig. Дето се вика – пихме, пяхме и се веселихме. После всеки по живо поздраво.
06.08.2004 – Ден втори – Защо не трябва да пием с руснаците
Ако приемем, че деня се познава от сутринта, то нашия се очертаваше доста шумен. Дарки лая Рол и Мор до прегракване. После се отправихме към гарата, за да посрещнем Колибри (пак от форума познайница :), Марфа и Браги, а след това към Синдикалния дом и предвидените лекции. По някое време към партито се присъединиха Морви, Клио и Боби. Инфо за това какво видяхме би трябвало да има нейде из броя, така че тоя момент го прескачам. Ще спомена само работната среща за номинациите и гласуването за Еврокон 2006, защото последвалите събития са до голяма степен причинени именно от това мероприятие. Всичко започна, когато украинците представиха своята кандидатура и уж небрежно подметнаха, че сред спонсорите освен Интел и Самсунг е и местната пивоварна, така че, ако спечелят ще има безплатна бира за всички участници. Това до голяма степен закопа руснаците, които бяха другата кандидатура. Те обаче не се предадоха и съобщиха, че правят купон в ресторанта на х-л Империал. Дейв от Ирландия покани и нас на мероприятието :)
Първият купон за вечерта беше предвиден в “Малкият Бунарджик”. Ако трябва да описвам впечатленията си, това Редакционно ще стане 10-тина страници, така че ще оставя това на Рол. Само ще спомена “учтивата сервитьорка” и “талантливия оркестър”...Енд ъф стори. Все пак хапнахме и пийнахме, след което заедно с Рол и Мор се отправихме към “Империал”.
Когато пристигнахме, купонът беше в разгара си. Сапковски
весело
си припяваше на полски и гледаше лошо всеки, който застане между него и масата
с пийването. Руската делегация беше видимо на градус, както и всички останали
като се замисля ? Гвоздеят на вечерта беше украинска водка с мед и три вида
люти чушки – това как влиза не е истина... Побъбрихме си с Дейв, който раздаде
малко разделки ШадоуДанс на гостите и Рол и Мор се снимаха с него за спомен.
Към два без петнайсет се отправихме към дома. Забавното тепърва предстоеше.
Точно излязохме на булеварда и отнякъде изникна патрулка, весело примигваща
с бурканите. Проверка на документи. С гордост трябва да отбележа че 4 бири,
3 джина и 2 водки не бяха достатъчни, за да замъглят съзнанието ми и съвсем
културно обясних на представителите на реда кой съм и за какво се боря. Пуснаха
ни без бой и след 30-тина минути се добрахме до скромното ми жилище. 07.08.2004 – Ден трети – Middle Earth, here we come
Денят започна с махмурлук. Мразя махмурлука. Махмурлук съкс. Някак се добрахме до Еврокона и се набутахме на втората официална среща. На гласуването в нашата категория останахме втори след сърбите. Отидох да давя мъката в джин. Почти я удавих и се върнах на Еврокона с билетите за „Аз, роботът”, които Рол предвидливо беше забравил вкъщи. Останалата част от деня премина с джин и бира в произволни количества. И на лекции ходихме :) В 19:00 се намъкнахме в Лъки синема и станхме част от европейската премиера на Роботът – инфо нейде из броя.
След кино човек огладнява, така че беж към “Сентръл Парк” – едно заведение, в което ни показаха какво значи бързо и качествено обслужване, вкусна храна и ниски цени. После дойде ред на купон номер 3 – Маскен бал в Средната земя. Мястото беше х-л Империал. Делегацията на ШадоуДанс включваше Мор, Рол, Марфа, Колибри, Берик, Мат и моя милост. Към групичката ни се присъедини и Лина с приятелки (или поне мисля че и те бяха, ама вече гонех 8-мия джин, така че не е много сигурно (аха, и с основание, щото изобщо не бяха :Р – бел. запазил съзнание Моридин)).
На маскен бал, като на маскен бал – Берик беше носителя на пръстена, но понеже така и не го свали, си остана невидим и журито не го оцени по достойнство. Аз и Лина се правехме на хавайци, но уви и нас не ни оцениха. Няма справедливост на тоя свят. На партито се натъкнахме на Добата и Адриана (магазин Magic Worlds, безистена, Славейков, нали се сещате) и това стна повод за много бира и наздравици. По едно време покрай хотела мина патрулка и аз се втурнах да й показвам документите си, но уви полицаите се измъкнаха с мръсна газ. Междувременно Берик завърза контакти с датската делегация – все пак хората гласуваха за нас вместо за собствения си фензин?. Крумов ни обясни, че чехкинчето, по което въздишахме с Берик и Мор, се казвало Камила и спяло с единия от унгарците. Решихме да удавим мъката си в още бира, защо Адриана вече беше изпила джина в заведението. За огромно съжаление обаче по някое време бирата свърши, а Рол и Мор нададоха вой, че им се спяло (абсолютно долни инсинуации, вината е изцяло на Рол, пък и поне за момент трябваше да изпратим Колибри до някое такси! – бел. не по-малко лишен от пиене Моридин). Пък тъкмо беше почнало да става интересно. Както и да е нали съм добър домакин, ги помъкнах към къщи, като се стараех да направя пътя по-забавен, пеейки им златни хитове като “Градил Илия килия”, “Жената ме прати за кило домати”. Българските песни явно не им допадаха, затова преминах на по-хитови парчета като “Walk This Way” – без излишна скромност мога да заявя, че пред моето изпълнение и особено вълшебните ми движения Стивън Тайлър изглежда като аматьор от село (мамка му, тъкмо бях успял да забравя – бел. Моридин). За съжаление тоя път нямаше полиция, която да ни провери, а аз така се надявах да им попея “Breaking The Law”. Към 02:30 живи и здрави се прибрахме да спим. 08.08.2004 – And The Story Ends…
Aaah, the infinite joy of hangover... Дойде и последният ден на Еврокона. След две бири се чувствах почти човешки и даже си взех автографи от Шекли и Иън Уотсън. Колегите ги нагазиха и успяха да се преборят за интервюта, поне от Уотсън и Роберто Куалия. Към 14:00 Волкоса направи представяне на Warhammer, на което от ШадоуДанс-ка страна присъствахме Аз, Берик, Гибли и Мат, а Лина се изяви като папарак от класа :) На споменатото представяне ме връхлетя някакъв странен тип, който си изпроси автограф. Като се замисля беше събрал от почти целия екип. Добре, че не бяме обявили някаква парична награда, че щяхме да го загазим :) Към 16 и нещо Берик замина за Русе, после пък Браги, Гибли и Лили се отправиха към София. Али и Боби и те потеглиха. В 18:00 с връчването на наградите Еврокон 2004 официално беше закрит. Купонът този път беше в близката кръчма Войводите. Заведението обра точките с ниски цени, готини сервитьорки (особено едната... ооох на бате, дет би казал Драгън (тая сервитьорка заслужава и повторно споменаване, да си кажа аз :) бел. Моридин)) и качествено обслужване. Оцелелите от екипа си направихме обща снимка със Шекли, Куалия, Уотсън, Дейв и разбира се Иван и Роси. После заваля дъжд и партито поне за нас приключи... Изпратихме Марфа до гарата, а после се прибрахме да спим.
Вместо финал ми се ще да благодаря на Иван Крумов, Роси Дечева и всички, които направиха възможно провеждането на това събитие. Дълго време ще си спомням Еврокон 2004 и емоциите са все приятни. Дълбок поклон за всички усилия, които положихте. Живот и здраве дано пак се видим в Киев през 2006-та :)
