Топ 15 нефантастични сериали
12. Rome/Рим (HBO, 2005-2007)
Години преди Game of Thrones, HBO и BBC се опитаха да реализират налудничав проект: многосезонна (псевдо-)историческа драма с безумно скъпи декори, британски актьори, много секс, кръв, политически интриги и инцест. Може би е трябвало да добавят джудже и дракони. Всъщност, като нищо може в Rome да има и джуджета, но така или иначе, амбициозният проект се оказа твърде скъп и приключи само след два сезона, като така и не успяхме да проследим римската история от възкачването на Юлий Цезар чак до разпването на Иисус.
Rome в много отношения наистина напомня Game of Thrones. Разбира се, няма ги магическият свят и инжекцията патос, усещането е за нещо малко по-неодялано (все пак предхождащо ренесанса на ТВ-драмата), но въпреки това бруталната социо-политическа прагматика, която сериалът рисува, отзвучава явно в някои части на Мартиновата адаптация. С разликата, че всъщност, без да спира да е сериозен нито за миг, Rome като че ли не се взима съвсем насериозно. Има едно странно и гъделичкащо усещане в този сериал, че освен историческа хроника за събития от преди над две хилядолетия, гледаме и ежедневния живот и интригите на представителна извадка на британското общество от, да речем, началото на миналия век. Без това да разваля усещането за историческа достоверност, напротив. Ако не можеш да пресъздадеш нещо на сто процента, защото е твърде отдалечено от нормалния опит, комбинирай късче от познатия живот с онези части на чуждото, върху, които искаш да наблегнеш. В Rome този трик работи чудесно. Героите са лесно разбираеми, освен когато не се държат като извънземни – определени културни привички на римляните (по отношение на секса, любовта, човешките права и пр.) са почти тотално откъснати от съвременните норми на поведение.
И така, докато човек си представя един леко побританчен древен Рим и учи това-онова за историята му, може да се наслади на изключително пищни декори (непристойните графити по стените на имперската столица са съкровище сами по себе си; в шапката на сериала пък даже са анимирани), страхотни актьорски изпълнения в най-добрите театрални традиции на Острова, секс и интриги на килограм, както и на един от най-качествените bromance-и в телевизионната драма.
В сравнително далечната 2005-а година HBO ни дадоха исторически сериал, който разтърси света с невиждан бюджет и мащаб на малкия екран. Създаден с активното участие на Джон Милиус (Apocalypse Now, Conan the Barbarian), Rome беше проект, правен с много амбиция и талант. Огромните и автентични сетове, страхотният подбор на актьори и добре развитата история на първи сезон бързо го превърнаха в хит.
Действието на сериала се развива в края на републиката и началото на империята, един от най-интересните и интензивни периоди в римската история. Това е времето на Юлий Цезар (Кийрън Хайндс), Помпей, Цицерон, Октавиан Август и Марк Антоний (Джеймс Пюрфой). Време, пълно с интриги и огромни политически промени. Същевременно голяма част от сериала проследява съдбата на двама фиктивни персонажи, Лусий Ворений (Кевин МакКид) и Тит Пуло (Рей Стивънсън), през чиито очи можем да видим ежедневието на плебеите, проблемите на ветераните от войните на Цезар и неизбежно лека доза сапунена драмичка с извънбрачни бебета и изневери. Имаме и класическа зла интригантка в лицето на амбициозната Атия (майката на Октавиан), която изполва MILF сексапил и изобретателни кроежи, за да бута отрочетата и рода си нагоре дори когато това разрушава живота на всички около нея.
Основният проблем на Rome e доста бозавият и претупан втори сезон. Първоначално сериалът се е преполагало да бъде поне 4-5 сезона, но след решението на студиото да го спре след втори на сценаристите им се е наложило да сложат 3 сезона в един и си личи. Тази част на сериала има някои добри попадения (основно свързани с приключенията на Марк Антоний и Клеопатра в Египет), но като цяло сапунът около Ворений и Пуло излиза от всякакъв контрол и историческите събития вървят с прекалено бързо темпо. Може само да се чудим как щяха да стоят нещата, ако Rome беше продължил подобаващо, но все пак сезонът заслужава поне едно гледане.
Едва ли някой би оспорил влиянието на Rome за развитието на ТВ сериалите, особено високобюджетните епики. Въпреки че HBO спряха сериала след два сезона, след като се стреснаха от огромния му бюджет, многото спечелени награди и дългите години успешни продажби на DVD-та и Blu-Ray-ки проправиха пътя на не един или два духовни наследника. Без огромния му успех едва ли щяхме да видим сериали като доста готиния Spartacus: Blood and Sand, Game of Thrones и True Blood. Централната роля на секса също повлия на тези сериали и ни даде невиждано преди количество BPE (boobs per episode).
Десет години по-късно Rome не е чак събитието, което беше при излизането си. Game of thrones отдавна го задмина откъм сценарий, актьорска игра, мащаб (и BPE). Въпреки това си остава еталон за качество в жанра на историческите ТВ сериали и особено първият му сезон ще си струва многократни гледания още дълго време.
Sharpe/Шарп (ITV, 1993-1997)
Едва ли има много хора, които не биха разпознали Шон Бийн (*редакторът леко засрамено върти очи* *другият пък върти невярващо очи на първия*). Популярният британски актьор си изгради стабилна репутация с въздействащите си поддържащи роли във филми като Lord of the Rings, Equilibrium и GoldenEye. Тези ленти също показаха на де що има режисьор, че ако му трябва някой, който да умре подобаващо и с епично екранно присъствие, Шон Бийн е човекът. На родния му остров обаче актьорът е почти толкова популярен с ролята си на Шарп, британски сержант (и в последствие офицер) по времето на Наполеоновите войни. В този сериал Бийн оцелява не един, два или три, ами 16 ТВ филма, проследяващи един от най-интерестните периоди в историята на Европа. Приключенията му са изпълнени с драма, романс и интриги от страна на аристокрацията, на която не ѝ допада издигането му в йерархията. Мисиите на харизматичния Шарп и колоритната му компания кулминират в страхотно режисираната битка на Waterloo, която години след като гледах сериала остава един от любимите ми ТВ моменти. Препоръчвам сериала на всички фенове на историческите драми.
Чудесна класация!
Ето няколко мои любими(нефантастични): Breaking Bad, House of Cards, Orange Is the New Black, Fargo и напоследък – The Young Pope.
🙂
Ако случайно не ти е попадало ревюто на Fargo от Vivian & Random – https://www.shadowdance.info/magazine/tvshows/fargo/
The newsroom 🙂
#якитесериалибрат
🙂
Както и да е.
На мястото на „Шерлок“ бих сложил „Джонатан Крийк“, бтв. Не е толкова лъскав, обаче докъм третия си сезон ми е любимото телевизионно криминале.
Освен него… „White Collar“. „Leverage“. „Burn Notice“. „Janet King“, който открих в последно време и за момента е прекалено як.
Респект за споменаването на Burn Notice.
Джонатан Крийк има някои наистина гениални епизоди („Jack in the Box“, „Danse Macabre“), но и някои покъртително тъпи, уви. Пробвал ли си Death in Paradise – в него също обичат да показват по-завъртяни случаи от рода на убийства в заключени стаи и макар, че невинаги ги докарват добре, си заслужава да се гледа, според мен.
@penzata – Person of Interest си е чиста проба сай-фай, иначе е мега як.
„Пърсъна“ не е чак толкова сай-фай.
Иначе забравих за „The Blacklist“, затова няма да пиша повече, че само спамя 🙂
„Death in Paradise“ си го бях харесал преди време, обаче не съм го гледал още.
1. House
2. Agatha Christie’s Poirot
3. OITNB
4. Midsomer Murders
5. Suits
6. Castle(първите няколко сезона, преди да стане пълна боза)
6. The Good Wife
7. Downton Abbey
Палец нагоре за Добрата съпруга! Аз не можах да убедя колегите от списанието, че си струва да я включим в общата класация, но затова пък си написах отделно ревю за нея 😀
https://www.shadowdance.info/magazine/tvshows/the-good-wife/
Бих ударил по един + на Туин Пийкс (влиза във всички жанрове 🙂 ), Фарго и „гилти плежъра“ Утрешен вестник.
+ Person of Interest 🙂
1.Midsomer Murders
2.The Mentalist
3.Lie to me
4.Dexter
5.The Tudors
Готина класация с добри аргументации кой защо харесва дадено заглавие. 🙂
Бих добавил Homicide: Life on the Street (по документална книга на Дейвид Саймън, повече подробности в темата на the Wire във форума), M*A*S*H и Boston Legal (имат теми във форума, там съм казал защо ми допадат).
И все пак една ситкомка – Scrubs (Смешно отделение). Малко нетрадиционен подход към жанра и чудесен подбор на актьори, за които са написани бая стабилни персонажи.
Подборката няма да коментирам, че някои заглавия ми се струват незаслужено високо, но по-важното е, че сте включили пет от шестте големи заглавия на Баш Телевизията (Жицата, Сопранягите, Двата метра, Дедууда и Рим, в този ред за мен – шестото е Карнавалът (четвърто място при мен), той е във фантастичната класация).
П.П. За Жицата съм казал доволно подробно какво мисля във форумната й тема, тук само ще повторя, че след като го изгледах преди няколко години, обявих: „Отсега нататък положението при сериалите за мен е „The Wire и други“ „. Продължавам да съм на това мнение.
А при Жицата да не забравяме и приноса на другия съ-създател Ед Бърнс – бивш полицай от отдел „Тежки престъпления“, а след това учител в проблемно училище на Балтимор. И неговият житейски опит си личи в сериала. 😉
П.П.П. Жоре, май наистина трябва да последваш съвета на Мат да погледаш повечко сериали, че щом развлаченото до безобразие клишенце с постни персонажи Уестуърлд (планиран за пет сезона, а историята още в първия се точи като петмез) ти се вижда суперяк, не знам какви суперлативи ще измислиш като изгледаш някои други заглавия. :ррр
А, всъщност Мели го е нарекла суперяк, за теб е епичен. Е, същият принцип. :р
Впрочем, за времето, което сте отделили на три от епизодите на Уестуърлда, можехте да изгледате филм като Mr. Nobody ако сте на вълна фантастика. Според мен щяхте да си запълните това време далеч по-пълноценно. То все още можете, де. 😉
http://www.imdb.com/title/tt0485947/
Аз съм го гледал този филм, як е, но не ми е от най-любимите. За мен лично Westworld е по-як! 😛
Ти си ясен. :Р
А Mr. Nobody освен че е рядко добре постигнат баланс между рационално и емоционално (без захаросаност), комбинира доста интелигентно алтернативни реалности в едно цяло.
Почитатели на Фонтана и Облачния атлас биха го оценили, струва ми се. 😉
Уестуърлда за мен е поредното потвърждение, че златното десетилетие на ХБО беше 1999-2008 (ползвам за отправна точка първия сезон на Сопранови). Сега не ми се коментира просто. Тогава – ония шест гореспоменати големи заглавия, плюс Angels in America, Band of Brothers и Generation Kill. После – Истинския детектив, Троновете, Баш Кръвта, Нюзрума, Западния свят… майка плаче.
П.П. От твоя пост във форума – „вярвам, че всеки човек от екипа ни гледа и познава доста по-нестандартни неща, от тези, които са влезли в голяма обща класация, насочена към определен тип аудитория“
Е то идеята не е ли да препоръчвате заглавия, които според вас са яки, а не такива, които мислите, че щяла била да хареса аудиторията ви както си я представяте?
И също – „За мен лично Elisa di Rivombrosa (само първи сезон! ), Клонинг и От обич са невероятно стойностни художествени произведения, за които си струва да се говори, но не мисля, че те ще са интересни на нашите читатели, нито че изобщо ще бъдат приети сериозно. (…) Ако вие, като наши читатели, кажете, че сериозно искате ревюта за тези неща, че подобни материали биха ви били интересни, то няма лошо да почна да публикувам и такива.“
Марто, няма как човек да иска нещо, за което не е чувал. 😉
Пишете за неща, които вие искате да препоръчате, без значение колко души ще им обърнат внимание. Ако вярвате, че нещо е стойностно/готино/интересно, информирайте за него. 🙂
И на мен в Mr. Nobody много ми хареса как развиха темата за алтернативните реалности и възможните ходове на съдбата… Най-любимото ми нещо във филма, това, за което се сещам най-първо, като чуя заглавието, беше един дребен детайл, който ми направи огромно впечатление – различните цветове в различните истории. Харесваше ми как в страстната и романтична история имаше много червено, в бъдещето с депресарката имаше едно подтискащо синьо, а в бъдещето с азиетката имаше жълто – точно за хармония и щастие и спокойствие. Въобще, хубаво е направен филмът и с много хубава идея.
Това, което ми липсваше, бяха малко по-развити персонажи. Трите жени ми се сториха схематични или генерализирани образи, не бяха като истинска хора. And you know I’m a sucker for character-driven stuff.
Облакът Атлас, примерно, ми хареса много повече! Там си имаше страхотна идея и образите бяха развити много добре, всеки си имаше индивидуалност и личност, не бяха събирателни архетипи, или поне аз не ги почувствах като такива.
И благодаря за отговора на поста от форма!!! Никой друг не го отрази!
Хубав съвет! 🙂
Dr. Horrible, твоят пост е прекрасен завършек, затова сигурно никой не е отговорил 😉
Пасъре, сваля се! Мисля за Нова година вместо честитка, да ти пиша: „изгледахме Mr. Nobody! беше страхотен“ (в случай, че не ни се е сторил страхотен, ще пише само първото изречение)
Почти се доближава до моята класация, която изглежда така:
1. Mad Men
2 до Безкрай. Изречението „Сценарият на Mad Men е образецът, с който сравнявам всички други драматични сериали.“
Определено си личи влиянието на англо-американската телевизия и гигантите ХБО, ББС. Визирам ББС с оглед, че американските им колеги черпят с пълни шепи от техните продукции: например House of Cards. Наистина трудно е да се добереш до други сериали било по кабелната, било по нет-а. Да по кабеларките вървят какви ли не сапунки, но хайде де… От чуждоезичните сериал бих добавил Romanzo Criminale, Broen – мисля че ще има и американски вариант, има доста добри руски сериали, вярно не със същото качество и къде сте изгубили La Piovra?
Други мои любими не толкова известни заглавия са: Charlie Jade определено има доста трески за дялане, но има чар – http://www.imdb.com/title/tt0408378/?ref_=fn_al_tt_1,
ReGenesis – ако се не лъжа американците закупиха правата за следващи сезони но проекта така си и умря- http://www.imdb.com/title/tt0429422/?ref_=nv_sr_2,
Coupling – британската версия, не американския клонинг – http://www.imdb.com/title/tt0237123/?ref_=nv_sr_1,
Doc Martin – тук стигнах само до 3-ти сезон, след това спрях кабелната- http://www.imdb.com/title/tt0408381/?ref_=nv_sr_1,
Ghost squad – http://www.imdb.com/title/tt0479612/?ref_=fn_al_tt_9
Искаше ми се в тази класация да видя „Винил“. Вярно, ще си остане само с един сезон, но според мене беше много добър. Актьорско изпълнение, саундтрак и невероятно пресъздаване на атмосферата от 70-те години на миналия век – всичко си беше на ниво.
По принцип не гледам много сериали, но вашите класации ме подтикват да опитам едно или друго заглавие от онези, които не са ми познати, така че определено са полезни, а и мненията ви са ми интересни, дори когато се случи да не ги споделям:).
Hustle, Midsomer Murders,Castle, Monk,Agatha Christie’s Poirot 🙂
Липсва ми Friday Night Lights, който все още считам за най-добрия сериал, който някога съм гледала, макар и не най-любимия. Основното му предимство е изключително силния сценарий. Предполагам, че наистина е трудно да загледаш сериал, за който пише, че основната му тема е американския футбол. На мен ми отне 4 години, след което изгледах всичките пет сезона за две седмици. И да има американски футбол, но сериалът не е за него. Всъщност до голяма степен сериалът е за това, за което са и книгите за Хари Потър – за израстването, приятелството, партньорството и семейството, силата на характера и преодоляването на препятствия, за изборите, които правим и последиците им, за саможертвата, за това, че понякога, независимо какво правим, нещата няма да се получат, но понякога ще се… Важно е да се отбележи и че не става въпрос за гимназиален сериал. Сериалът е за живота, толкова.
Още нещо, че от тази грешка се изприщвам – калифорнийският мотоциклетиски клув се казва Sons of Anarchy, не „Сам Кроу“. SAMCRO = Sons of Anarchy Motorcycle Club Redwood Original абревиатура, защото клубът има подразделения и на други места.
Марина, права си за пълното име на клуба в сериала, но също така е вярно, че много често героите говорят за него с името „Sam Crow“, като един вид метафорично същество само по себе си. Оттам идва и мотивът с враните, който е доста застъпен в сериала (примерно във финала на последния сезон и песента „Come Join the Murder“, от израза „а murder of crows“ и т.н.). Затова и не бих нарекъл употребата на името грешка в текста, единствено може би бих махнал кавичките.
Аз в момента гледам Friday Night Lights, първият сезон е просто феноменален, вторият обаче доста ми посмали ентусиазма, ще видим по-нататък как е. И да, сериалът става и за хора, които хал хабер си нямат от американски футбол или интерес към този спорт. Дано по-нататък пак вдигне нивото.
Мисля, че седмата серия от втори сезон (не съм съвсем сигурна)ми е дъното на сериала. При все, че в ретроспекция, в общата картинка, не е чак толкова лошо. Този сезон по принцип е най-слаб. Тогава е стачката на сценаристите – затова са по-малко сериите, има недомислени неща и изгубени сюжетни линии. После се оправя. А в четвърти сезон има чудесен туист, с който са избегнали обичайната ситуация, в която сценаристите изпадат, когато се изчерпат.
Ето и от мен няколко неспоменати в класацията
Криминални
Dexter – как пък никой не го спомена 😉
24 – първите няколко сезона, преди да загуби инерция.
Kidnapped – заплетен криминален трилър
Missing – пак заплетен криминален трилър и пак с Шон Бийн
Lie to Me – първия сезон, после затъпя.
My Own Worst Enemy – сериал с много потенциал и силен каст… а издържа само един сезон.
Narcos – Пабло Ескобар заслужаваше такъв сериал. Евала!
The Following – феноменален психологически трилър за убиец вдъхновен от Едгар Алън По
Metod (2015 Mini-Series) – Най-добрия руски криминален(и не само) сериал! И не си мислете за бригада, за ловец на серийни убийци.
The Mentalist – Много любим (дори и скучноватите последни сезони след Ред Джон преглътнах някак)
Исторически
Vikings – къде без викингите
Band of Brothers/The Pacific – най-добрите тв драми за WW2
Приключенски
Black Sails/Crossbones – за любителите на добрите стари пиратски истории
Crusoe – и Шон Бийн е замесен.
Robin Hood (2006 TV Series) За почитателите на лековато забавни бритиш сериали тип Merlin
Свежарски сериали за кухнята на Холивуд
Entourage
Dirt (2007 TV Series)
Чудесна класация,по-голямата част съм гледала и ги харесвам много, а други ми дадоха идея с какво да се забавлявам по празниците. От моята лична класация липсват само Hannibal и Black Sails, но то пък не може всичко да съвпада.
За феновете на The Wire – един чудесен анализ на сериала, по повод десетте години от края му:
https://www.jacobinmag.com/2018/03/the-wire-david-simon-hbo