3. Денерис Таргериен

Песен за огън и лед – Джордж Мартин



Roland

daenerys-targaryen-14498Песен за огън и лед съдържа добро количество силни женски персонажи, но Денерис е безспорно най-впечатляващият сред тях. Всъщност, ако трябва да сме честни, Денерис е най-впечатляващият персонаж в поредицата изобщо. Джордж Мартин е изключителен писател и вниманието, с което се отнася към детайлите в книгите си, е неоспоримо. Никой в Песента не може да се похвали с линията на Денерис, защото тя е единствената, която се издига над политическите интриги, машинации и „сиви“ взаимоотношения с останалия свят. Дори Джон – считан от повечето читатели за класическия фентъзи герой в поредицата – всъщност е част от същата динамика, в която се плацикат персонажи като Церсей или Тирион.

Но не и Денерис. Тя има Съдба. В класическите традиции на класическото фентъзи, тя е Предопределена За Велики Дела, и всеки дребен детайл в историята й е подчинен на това. Майката на драконите е та’вирен в свят, където на пръв поглед подобни неща не съществуват. Нейните решения, всичко, което прави, е подчинено на тотално различен жанр фентъзи, и този контраст с останалата част от Песента е не просто умишлен, но и абсолютно централен за поредицата.

И ако трябва да сме честни, причината Танц на дракони да се забави толкова монументално беше именно в „осивяването“ на Денерис. Мартин се изгуби в политическите интриги на Мирийн и внезапно тя трябваше да играе роля, подобна на всички други в Песента. И тъй като Денерис е на практика извън-сюжетен персонаж – правата линия, която пронизва плетеницата на останалите персонажи – тя не може да си позволи да изгуби фокус. Поради което и финалът на историята й в края на петата книга е обещаващ.

Dr. Horrible

daenerys1„— Една кралица трябва да изслушва всички — припомни му тя. — Знатния, както и низшия, силния и слабия, благородния и користния. Един глас може да изрича лъжа, но в многото винаги се намира истината. — Беше го прочела в една книга.“

Денерис е третата героиня от Песен за огън и лед, която влиза в класацията ни. Когато разработвахме системата за гласуване, се споразумяхме никой да не гласува за повече от две героини от една и съща поредица. И въпреки това условие, Джордж Мартин успя да влезе с цели три дами. Значи явно го е заслужил. И макар Денерис да не е най-любимият ми персонаж от Песента, тя все пак ми е скъпа и освен това е може би най-емблематичната героиня от поредицата. Кой не знае за мацката с драконите?

Обичам Денерис, защото е защитница на бедните и онеправданите. Тя е загрижена за робите, защото в известен смисъл знае какво е да бъдеш роб. Принудена да служи на свирепия си брат, редовно пребивана от него, продадена на дивашки вожд, Денерис несъмнено разбира какво е чувството да нямаш контрол над съдбата си. Всички тези мъки не я пречупват, а я закаляват. Но това не е необичайно за фентъзи персонажите – те често преминават през разнообразни гадости, за да излязат по-силни.

Интересното в случая е за какво Денерис използва новопридобитата си сила. За да се върне в родните си земи? За да накаже хората, които са избили семейството ѝ? За да седне на бащиния си трон? Може би по-нататък, в далечното бъдеще. Преди това тя има по-важна задача. Денерис съзнателно отказва да преследва своето рождено право в името на по-висша мисия – да помогне на безпомощните. Робите, които освобождава, не са от нейния народ. Тя няма ангажименти към тях, няма причина да се чувства обвързана със съдбата им. Ала въпреки всичко се нагърбва с каузата им. Защото Денерис не може да се примири с нито една несправедливост. Веднъж придобила власт, не може да приеме, че по света стават неща, които са извън нейния контрол.

И макар намеренията ѝ да са изключително благородни, резултатите, които постига, често са плачевни. Защото тя има добро сърце, но ѝ липсват опит и зрялост. Невинаги е готова за това, с което се захваща. Впуска се стремглаво напред, без да прецени силите си. Денерис е, и не е, малко момиченце. И точно в това се крие романтичният ѝ трагизъм. Но въпреки всичко тя винаги продължава борбата. Вместо да се опари и да се отдръпне, тя просто си казва, че огънят не може да навреди на дракон. И скача отново в пещта.

Claymore

daenerys2Денерис Таргариен – кой не я знае, кой не е чувал за нея? Може би двадесетината души, които нито са чели, нито са гледали, нито са чували за Песен за огън и лед и Игра на тронове.

Първото нещо, което ми направи впечатление, когато зачетох нейните първи глави, беше възрастта ѝ и бремето, която тя трябваше да поеме, когато бива продадена като стока на Хал Дрого. Денерис определено предостави интересен контрапункт на дотогавашния ми опит с младите женски персонажи в жанра. При все че не беше очевидно силна и войнствена, или хитра и коварна като много други популярни героини, в нея имаше някаква издръжливост, някаква искра, която я отличаваше от ужасната и омразна ми в първата книга Санса Старк.

За мен краткият й романс с Хал Дрого и сблъсъкът й с напълно чужда за нея култура беше една от най-човечните и тъжни сюжетни линии в Игра на тронове, а кулминацията й с излюпването на драконовите яйца е една от най-любимите ми литературни „картини“ – голата, опърлена и плешива Денерис, излизаща триумфално от кладата с натежали от мляко гърди и три дракончета на ръцете и раменете ѝ.

Развитието й по-нататък в поредицата, ежедневните решения, които трябва да взима като майка и халееси на народа си, я показват в различна светлина и илюстрират много добре тежестта на короната. За жалост голяма част от чудесното развитие на образа й бива подкопано от нетипично лошите й решения и непредвидливост на показ в Танц с дракони, съчетани с бързото като петмез сюжетно развитие в нейните глави. И все пак, в края на пета книга има надежда че отново ще видим силната и решителна кралица, която обичаме, и то възседнала обуздания си дракон. Дотогава ни остава само да чакаме.