Топ 10 Фентъзи героини
5. Санса Старк
Песен за огън и лед – Джордж Мартин
Dr. Horrible
„My skin has turned to porcelain, to ivory, to steel.“
Санса Старк е не просто любимата ми фентъзи героиня. За мен тя е един от най-прекрасните художествени персонажи въобще. Обичам я, защото е носителка на една невероятно красива идея – помъдряване без озлобяване.
В началото на поредицата Санса е щастливо момиче, отраснало като принцеса в замъка на родителите си. В тази безопасна среда младата лейди Старк е развила идеализирана представа за света и хората. Тя е живяла под похлупак и затова вярва, че мъжете са достойни рицари, че жените са благородни дами, че кралете и кралиците са преизпълнени от любов към народа и единствената им грижа е благосъстоянието на техните поданици. Вярвам, че от всички деца на Нед Старк, Санса прилича най-много на баща си, защото тя в най-голяма степен е наследила неговия романтизиран светоглед. Санса дори не би допуснала, че е възможно чаровният русокос принц, който ѝ поднася рози и я развежда на разходки край реката, да е абсолютно чудовище.
Ала щом излиза от замъка на баща си, Санса се сблъсква със света. И този сблъсък не е бърз или еднократен, а бавен и мъчителен процес, дълга поредица от все по-болезнени разочарования. Санса е откъсната от дома и семейството си, принудена е да напусне измисления идеализиран свят, който е обитавала, и да приеме реалността. Тя става политически затворник, птичка в клетка, агне, заобиколено от лъвове. Земите, които ѝ се полагат по наследство, я превръщат в една малолетна Пенелопа – собственичка на примамлива зестра, около която кръжат алчни женихи. Но Пенелопа има надеждата, че Одисей ще се завърне, а Санса има само себе си. Ала все пак успява да се справи. Това момиче, привидно наивно и глупаво, успява да схване правилата на играта и започва да ги използва в своя изгода. Понася болката със сила и търпение, преглъща мъката, мълчи, когато трябва да мълчи, говори, когато може да говори.
Любопитен е фактът, че от всички деца на семейство Старк, Санса е най-откъсната от магичното и мистичното, в нейната история практически няма фентъзи елементи. Братята и сестрите ѝ се докосват в различна степен до магията в света на Вестерос, като това става най-често чрез техните мистериозни вълчища. А вълчището на Санса, наречено Лейди, е убито още в първите глави на поредицата. Това е още един начин, по който на Санса ѝ е отрязан достъпът до вълшебното. В нейната история има само реалност. Политически интриги, династични бракове, подли заговори, но никога магия.
И все пак Санса расте и оцелява. При това без да губи своята чистота и доброта, без да се изпълни с жестокост и озлобление към заобикалящия я свят. Тя ненавижда конкретните хора, които са ѝ причинили болка, но това не я прави суров и безскрупулен човек. Тя не мечтае за отмъщение и кръв, а за свобода и слънце. Осъзнава, че в реалния свят няма храбри рицари, но все пак избира тя самата да бъде благородна дама. Да се държи добре с хората, да проява милост към пияните шутове, да оценява дори малките жестове на доброта, които е получила от другите. И си казва, че ако някой ден стане кралица, не би искала хората да се страхуват от нея. Би искала да я обичат.
Lyana Stark
„Каза си, че трябва само да го бутне. Той стоеше почти до самия ръб, стоеше и й се хилеше с дебелите си като дъждовни червеи устни. „Можеш да го направиш — каза си тя. — Можеш. Направи го.“
Дори нямаше да има значение, ако и тя полетеше надолу с него. Нямаше да има никакво значение.“
Това беше моментът, в който започнах да харесвам Санса.
Преди това не можех да я понасям. Смъртта на Нед и осъзнаването какво всъщност е Джофри представляват повратната точка в развитието на Санса като герой. Това е моментът, който разбива всичките ѝ мечти и илюзии, който я принуждава да осъзнае, че животът не е песен, че не всеки е какъвто изглежда, и че в играта на тронове печелиш или умираш. Оттук нататък читателят не може да не ѝ симпатизира, докато Джофри я измъчва, цялото ѝ семейство измира, омъжват я насила, а хора като Тирелите и Кутрето я забъркват в интригите си – които тя не може дори да разбере, камо ли да им се противопостави.
Все пак, в хода на тези събития Санса постепенно се научава как работи играта на тронове; тук започва преходът ѝ от пионка към играч. Тя продължава да допуска грешки, но вече вижда и разбира неща, които в първата книга щяха да ѝ се изплъзнат. Във Вихър от мечове Санса веднага усеща какви ще са последствията, ако Марджъри се омъжи за Джофри; в Пир за врани сама съобразява, че Лин Корбрей е човек на Кутрето; в излязлата глава от Ветровете на зимата за един ден завърта Хари Наследника на малкото си пръстче. Интересно ми е дали сюжетната ѝ линия в Долината ще продължи толкова гладко, или Мартин ще ѝ стовари още някоя катастрофа. (Защо ли изобщо питам?)
Има и друга причина да харесвам Санса: обичам да чета гледната ѝ точка. Главите ѝ ми доставят удoволствие дори на чисто стилистично ниво – описанията ѝ на хората и нещата около нея са толкова ярки, че веднага създават ясни образи в ума ми, а самият език на вътрешния ѝ глас е красив, почти поетичен. „My skin has turned to porcelain, to ivory, to steel.„ Освен това през нейната гледна точка виждаме част от интригите и заговорите в Кралски чертог, и по-късно в Долината; виждаме места и хора, които лично за мен са изключително интересни. Главите на Санса са сред тези, които най-често препрочитам, и очаквам с нетърпение да разбера какво ще ѝ се случи в следващата книга.
Леко съм разочарован, че никоя от статиите за Тенар не започва с „Кой не знае Тенар, кой не е чувал за нея“.
Аз пък съм разочарован присъствието на цели 3 героини от „Песен за огън и лед“ в топ 10. Хайде, Денерис все някак може да се впише, но на другите какво им е толкова топ? Не е сериозно някак…
Разочарованите – давайте личните си класации, всички гледни точки са интересни 🙂
Благодарности за всички автори на класацията, но особено ми хареса Dr. Horrible как казва за героините: „Обичам я, защото…“ – наистина си личи, че не са му безразлични 🙂 Intery ме разсмя със закопаващото изречение за Алтея 😀 В частта за баба Вихронрав трябваше да споменете най-впечатляващата й черта: тя е постигнала дзен. Има невероятно големи сили и без проблем би могла да владее света, но не иска. Обожавам я за това!
Не знам, и на мен ми е леко… странно това толкова голяма част от класацията да е заета от героини на Мартин.
Имам чувството, че това се дължи на сериала, честно да си призная – точно като първото място на Тирион в предишната класация. Не съм чел книгите, всъщност, все още, но започва да ми идва в повече навсякъде да гледам и слушам за Старките и Ланистърите. Мисля, че това беше една от причините да зарежа сериала.
Що се отнася до моя класация – идея нямам, но при всички положения щях да намеря място за Арабела Стрейндж от „Джонатан Стрейндж и мистър Норел“.
Всъщност един от критериите при гласуването беше да се придържаме към литературния образ на героите, а не към образа в сериала/филма/играта/комикса и т.н. Класирането накрая си беше математика и системата може да не е съвсем идеална, но при 13 души с различни вкусове не сме открили по-добра. От моите 10 влязоха само 3 например.
Доста добър Top 10. Със сигурност може и още персонажи да се сложат.
За момента се сещам само за Йеннефер от Вещерът (може би и Цири).
Сериалът „Game of Thrones“ е доста по-зле по отношение на героините, отколкото книгите. Особено по отношение на Кейтлин. 3 героини от поредицата може и да е множко, но факт е, че българските издатели не си падат особено много по поредици и романи с главни герои от женски пол (освен ако не е някоя вампирска бозица за тийнове), така че изборът не беше чак толкова голям, дори от отчитайки, че доста хора от екипа четем основно на английски в последните години.
Абе бива, ама личните ми предпочитания отиват повече към Баба на първо място, Нинив вместо Егвийн (да, през по-голямата част е дразнещ многознаещ нервак, но е доста по-реалистичен и ярък персонаж от идеализираната Егвийн), Аша Грейджой вместо Кейтлин или Денерис (не понасям и двете).
Колкото до липсващата Аря Старк – първоначално тя беше по-интересната от двете сестри, но с развитието на книгите отива към нещо от типа на Цири или Феро Малджин – в главата й липсва какво да е друго освен отмъщение.
Супер си е класацията. Лично от Песента ми допада Аря най-много, но забелязвам, че масово хората не я харесват. Спомена се и Йеннефер, страхотен персонаж, но предполагам Вещерът не е популярен сред негеймърите 🙂
Несериозно е Баба Вихронрав да е след Санса, изобщо не виждам тя каква работа има тук. Аря би била по-подходяща. Освен това леля Ог също не е за пренебрегване, да не говорим за дъщерята на Смърт пък. Йенефер от Вещерът, който бтв беше страхотна поредица много преди да го направят на игра. Моарейн също я няма, а тя си е една доста силна жена също. Другите ще ги проуча, когато най-после ми остане време за четене 🙂
Съгласен. Чел съм книгите (Вещерът) преди да играя игрите 🙂
Заслужава да е сред топ 10 🙂
И все пак… не мисля, че e възможно в един списък до 10 да отчетем всички добри пероснажи 😛
Моарейн Дамодред заслужава да бъде в този списък.
В класацията липсва и един много силен персонаж в лицето на Полгара Магьонсницата от поредицата „Белгариат“ – от Дейвид Едингс 🙂 Но наистина е много трудно да събереш в една толкова малка класация, толкова много героини 🙂
Кейтлин Старк за мен е всичко друго, но не и силна жена. Взима поредица от грешни решения. Предоверява се на Кутрето, подвежда сина си, пускай на свобода ценен заложник, без да има обещание от Тивин или Церсей, че наистина ще пуснат Санса, само на честната дума на Джейми, което пък предизвиква катастрофата със Карстарките – виновница за това е Кейтлин, предоверява се на Фрей и жертва брат си, сякаш може да оправи нещата. Води Тирион при сестра си, защото иска помощ срещу Ланистърите, пък после отказва на сестра си да го убие без съд.
Кейтлин Старк е една истерична жена – разбирам ако тук бяха Мелисандра или Аря, Кралицата на Тръните или дори Марджери….. Но Кейтлин Старк???!
Аз лично признавам че съм дълбоко разочарован от тази класация.
Къде остана моята любимка Сюзън – внучката на Смърт. Къде остана хилещата се похотливо Леля ОГ? Къде остана Славея Сладкопойна от Първата трилогия на Убиеца и шута или дори Кетрикен? Къде остана Нинив от Колето на Времето или Червената Соня на Робърт Джордан?
Как жени като Санса – която всеки я подмята както си иска, или супернаглата и кариеристична Егвийн Ал вийр Намериха път в тази класация? Щом Егвийн е тук защо я няма симпатичната, щура Елейн? Къде е Калан АМнел? а някоя от героините във Властелинът на пръстените или Силмарилион?
Тази класация е много сбъркана
Нещо много важно, което се пропуска от част от коментиращите:
„Разбира се, изобщо не претендираме, че този “топ” списък е обективен или дори представителен за масовата публика. Със сигурност обаче е представителен за вкусовете на хората от екипа, които участваха в гласуването, а именно 13 души с много различни интереси и начини на четене.“
Забавно е колко различни са мненията за едни и същи героини, когато се пречупят през призмата на четящия. За теб Санса я подмята всеки, но за Dr. Horrible – „И все пак Санса расте и оцелява. При това без да губи своята чистота и доброта, без да се изпълни с жестокост и озлобление към заобикалящия я свят. Тя ненавижда конкретните хора, които са ѝ причинили болка, но това не я прави суров и безскрупулен човек. Тя не мечтае за отмъщение и кръв, а за свобода и слънце. Осъзнава, че в реалния свят няма храбри рицари, но все пак избира тя самата да бъде благородна дама. Да се държи добре с хората, да проява милост към пияните шутове, да оценява дори малките жестове на доброта, които е получила от другите. И си казва, че ако някой ден стане кралица, не би искала хората да се страхуват от нея. Би искала да я обичат.“
Никога не сме имали идеята, че правим единствената и най-правилна класация на света. В крайна сметка сме 13 различни личности и този топ 10 просто показва къде са се пресекли вижданията ни за добре развити героини. Забележи не казвам готини, любими и т.н. Основният критерий поне за мен беше да са добре развити. В този смисъл Егвийн е една от героините в Колелото на времето, които израстват и се променят най-много.
П.П. Червената Соня в оригинал е героиня на Робърт Хауърд, която участва в един негов разказ, при това исторически, а не фентъзи. Фентъзи еквивалента е създаден от Рой Томас и Бари Уиндзор-Смит за нуждите на комиксите и съжаление най-ценното и качество е, че е облечена със железни бикини и бюстие.
Първо, тази класация не е за „най-силни жени“ (в какъвто и да е смисъл), а за най-добре написани литературни героини. Второ, силните личности също правят грешки. Трето, Кейтлин не прави повече грешки от типичния фентъзи персонаж, но й липсва късмета и „plot armour“-а на някой като да речем Джон Сняг или Ранд ал-Тор, затова и всичките й грешки са жестоко наказани. Четвърто, точно грешките и последствията от тях допринасят един герой да стане по-интересен. Гениите, които са вечно прави, късметът винаги е с тях и всичко им се получава от раз, са ужасно скучни.
Характерът на Кралицата на тръните, показан в книгите, общо взето се изчерпва с това, че прави язвителни забележки към всички около нея. В което няма лошо, тя е третостепенен персонаж с има-няма 15-ина страници присъствие общо и целта й е основно да добави малко хумор, обаче да я сложиш в класация за най-добри героини в цялото фентъзи за мен е тотален абсурд.
значи за най-„силни“ жени съм имал предвид най-волеви жени. До голяма степен бих приел и ако ставаше въпрос за „най-интригуващи жени“ Някой друг горе бе споменал, че класацията била за най-силни жени и аз не съм съгласен голяма част от личностите да са в тази категория.
Не мисля че това просто човек да оцелява, с цената на непрестанни унижения \Санса\ е някакво страхотно постижение, по-добре да си мъртъв, но с непокътната гордост.Съжалявам – това е мое виждане. Повече възприемам Аря която се бори в живота , но Санса? Какви са нейните успехи – беше любовница на Джофри, който я биеше, послушна съпруга на Тирион, Церсей я мачкаше, Петир я манипулира, леля й едва не я уби… и това че оцеляла – голям успех.
За Кейтлин Старк не бих казал, че й липсва късмет, но тя го пропилява с откровено казано налудничави решения. Първият й късмет е че Бран въобще оцеля – и то на два пъти. Вместо да си го къта – логично бе, че ще има трети опит за убийство – тя се юрна на юг. Стигна в Чертога незабелязно и не се възползва моментално да се измете с дъщерите си а взе да се доверява на Кутрето. Успя да улови Тирион и дори да стигне до сестра си – вместо да го заколи,му даде право на съд и го пусна да си ходи. Ерис да не би да е дал право на съд на Бриндън?
Както вече казах при нея не е до липса на късмет – просто взема налудничави решения. Ако беше останала в ЗХ Теон нямаше да може да го превземе, а ако беше се върнала от Чертога с дъщерите си Церсей нямаше да има Санса за заложница и Нед Старк нямаше да се отрече от думите си.
Не виждам Джон Сняг да е правил чак толкова много грешки – за човек, който никога не е учен да бъде лорд той се справи доста добре. Извоюва някои привилегии от Станис и въведе принцип на равнопоставеност между Свободни хора и Нощен Страж, сключи брак който да намали напрежението. Голямата му грешка бе накрая, че тръгна на война с даден лорд \и наруши привидния неутралитет\ при положение, че имаше твърде малко сведения и че държеше вълка си заключен, всичко останало бе правилно.
Червената Соня като извадим оригинала има толкова много книги и филми за нея \включително и на Питър Тайлър – аз се сещам поне 2\, а за Конан има над 70 разказа при положение, че само 18 са от Р.Хауърд и при това 6 не са били завършени…. Ясно е, че като говоря за Червената Соня имам предвид събирателния литературен образ наложен във фентъзито, а не образа от книгата на Хауърд.
Все пак приемам че класацията е правена от хора с интерес в екшъна, фантастиката и сълзливите мелодрами, а 13 души са твърде малко – аз лично съм участвал в класации където са гласували по 700-800 човека – така че едва ли извадката е представителна.
В този смисъл приемам, че всеки има право да си мисли каквото си иска, стига класацията правена между 13 души да не претендира за представителност.
Ще се повторя още веднъж:
“Разбира се, изобщо не претендираме, че този “топ” списък е обективен или дори представителен за масовата публика. Със сигурност обаче е представителен за вкусовете на хората от екипа, които участваха в гласуването, а именно 13 души с много различни интереси и начини на четене.”
Класацията е класацията на авторите на ShadowDance плюс няколко гост автори, които поканихме специално. Това е нашето виждане и не е задължаващо за никого 🙂 Интересите ни са малко по-различни от „екшъна, фантастиката и сълзливите мелодрами“, което би трябвало да е видно и от първото място.
П.П. Относно Конан – 21 произведения на Хауърд + 5 недовършени + 1 поема + 1 есе 😉 (Така де двата тома събрани съчинения на Хауърд са ми под ръка). Това е в общи линии качествения литературен Конан. Има много комикси с вариращо качество. Има и една камара романи издадени в Русия, които даже нямат автори по кориците, за да избегнат съдебно преследване.
Събирателния литературен образ на Червената Соня е… че е облечена със железни бикини и бюстие и рита задници. Мое лично мнение.
Но пък има доста основателна причина повечето фенове да не приемат особено сериозно нещата на дописващите Конан, Червената Соня, Соломон Кейн и пр.
Качеството или липсата на такова в книгите на Питър Тайлър е предмет на друг разговор. За мен не е плюс, че е писал за Червената Соня.
съжалявам ако съм бил малко остър. Мислех, че класацията претендира за представителност – както повечето такива класации.
„Качествен“ конан е много интересен, определение, някои от неоргиналните романи са страшно качествени. – например Конан Отмъстителя на Бьорн Найберг или повечето Конани на Робърт Джордан (Конан Непобедимия, конан Защитника на Трона, Конан от АКвилония и др.) и Дж. мадокс Робъртс (напр – Съкровището на Питон и Conan the Champion, кой знае защо преведено като конан НАЕМНИКА?)
Лично за мен Допълненията на Джордан към Хауърд са много по-стилни от Колелото на времето да речем.
Червената Соня е един доста сложен образ на антинчна феминистка – до голяма степене образа на Джордановата Карела (която е включена даже и като сериялена героиня ) е повлиянаот нея. Соня във литературата и филмите ни е представена като смела, решителна, волева жена, умее да се бие – на практика е женски еквивалент на Конан. Модел за феминистка, така както Конан е модел за „мачо“
Питър Тейлър и аз не го приемам много сериозно с неговите елфи, дриади, джуджета и т.н. той разглежда нещата в съвсем друг сетинг. Но пък той беше споменал, че е създал героя Хисар Зул (идвайки от Хисаря и думичката Зъл), който по-късно стана доста популярен чрез сериала. Освен това е българин и беше тъпо да не го споменаваме.
П.С. Без да се заяждам – гледах Землемория преди около десет-петнадесет години на филм и нищо не ми остана в главата, освен че се отегчих още преди средата на филма? стори ми се детска приказка, все едно Хари потър или Нарния? Даже от Властелинът очаквах повече навремето, а то – батални сцени. От един филм-фентъзи очаквам да е на нивото на Викинги или Спартак – кръв и секс да се леят от екрана. Първият Конан с Шварценегер също бе адски добър.
А когато главната героиня е жена – очаквам да чупи главите на хората около нея – като ЕСме вихронрав – зла, проклета, гадна, налага се над останалите – Йе, това е Жена, със главно Ж.
Някой сред първите беше писал – разочарованите да даваме лични класации
ето една такава
1 Сюзън Сто Хелит (Тери Пратчет) – най -пълно развитие на образа – от напълно невярваща в неща извън логиката до помощник на Смърт, а накрая има и романтична история със сина на Дамата Време.
2. Мелисандра (Мартин) – манипулатива, умна, чаровна, владееща тайнствени познания тя действа като сив карднил на крал Станис, а по-късно се опитва да играе тази роля при Лорд Командира Джон Сняг.
3. калан Амнел (Тери гудкайнд)- Изповедника, пред която се кланят крале и кралици, е скромна, добродушна и справедлива жена(по-скоро – момиче) която се бори със труден враг има лична драма – не може да има деца от мъжа който обича.
4. Леля Ог (Пратчет) – Леля е забавна, готина, може да преспи с 20 мъже и да обърне 50 кльопачки, но по-добре не я ядосвайтие, че ще откриете как хората ще се съберат да стачкувата срещу вас….абсолютно нероганизарано гарантирам ви! .
5. Елейн Траканд (Джордан) – щерката наследница е палава, щура, динамична, малко луда с много късмет и с двама приятели които са от Стоте Етаири – Мат каутон – Надувача на Рога, Лорда на Щастието, Принца на Гарваните и Биргит Каутолион Сребролъката. Това е достатъчно за да успеята и най-налудничавите й планове
6. Аря Старк (Мартин) – енергична, инатлийка, никога не се предава пред съдбата, желае да бъде жена-войн и да се прибере при роднините си.
7.Бруна (Питър Брет)- цинична, проклета, но справедлива – тя до голяма степен на помня Есме Вихронрав или Нинийв.
8. Се’Недра от Белгариада – хитро,щуро женче, което знае как да се налага. пък и е кралица.
9.Щом ще трябва да влючваме Робин хоб – Малта – тя преживява голяма трансформация на образа от егоистична, себична, хлапачка до енергична но разсъдлива млада дама, готова да се пожеретва за баща си, а също и за любимия си, умееща вече да борави с пари и т.н.
10 Десетото място оставям празно.
Тифани Сболки.
Приятно изненадан съм от избора на Тенар.
Много има да се каже и това е най хубавото, всеки може да каже по нещо различно в зависимост от начина по който я вижда.
Харесвам ми този подбор, доста по различен е от това което аз бих избрал, но това е и очарованието да погледнеш малко по различно.
И понеже не мога да устоя на изкушението ще изредя още няколко героини за които ми се иска да чуя коментар. (Очарователно е да съпоставиш собственото си виждане с това на други фенове които умеят да се аргументират)
N1. За мен винаги е била – Галадриел.
2. Чани ( Дюн) – Причислявам го към фентъзи романите
3. Ирулан – (Дюн)
4. Цири – (Вещерът)
5. Дара (Амбър)
6. Монцаро Муркато (Отмъщението на Монца)
7. Шалан (Пътят на кралете)
8. Влора ( Барутния маг)
9. Олга (Патрулите)
10. Надежда (Патрулите)