10. Anyanwu

Wild Seed – Октавия Бътлър



Jen

anyanwu1Аняу в Игбо митологията (етнически племена в днешни Нигерия и Конго) е Слънчевото око, божество, което живее на слънцето и символизира човешки идеал.

В Wild Seed, хронологически първата книга на Октавия Бътлър от поредицата Patternist, Аняу е безсмъртно същество на 350 години, жена с абаносова кожа, лечителка и утешителка на околните, шейпшифтър с контрол върху физиологията, който и дава възможност да бъде мъж, делфин, дете, каквото си поиска. Светът в Wild Seed е в разгара на колониалните пазари от края на 17-ти век и преносите на хора от Африка към „цивилизацията“. В него логично властва духът на страховитата и безскрупулна доминация, въплътен в друго безсмъртно същество – Доро, мъж, който консумира чужда енергия и оцелява хилядолетия, като се прехвърля от тяло в тяло, без значение от какъв пол, в изпълнение на целта си да даде някъде по бреговете на Новия свят началото на селектирана свръхраса.

Ако Аняу е Слънчевото око, което изцелява, а Доро разрушителната сила, за която хората са просто биопродукт, изглежда неизбежно героинята да бъде инструмент за противопоставяне в динамиката на отношенията между насилника и жертвата, властимащия и подчинения, мъжа и жената. Но в същото време тези две същества са сродни, полумагични-получовешки, вечни – ако не се научат да се чуват един друг, няма кой друг да ги чуе на света. Аняу настина е инструмент на промяната, но по много характерен за Октавия Бътлър тих и човечен начин. Промяната не е противопоставяне, а преодоляване – на другия, на себе си, на страхове, на разстояния. Промяната е отваряне към другостта и компромис. Преодоляване на жанрове също, защото това е един от онези случаи, в които по много хубав начин герои служат за мостове, и фантастични образи, освен в собствената си вселена, заживяват и в реалността, като символи.

Armydreamer

anyanwu3Аняу от Wild Seed на Октавия Е. Бътлър притежава изключителна физическа сила, възстановява се бързо от всякакви рани и практически е безсмъртна. Тя може да променя външния си вид и да бъде жена, момче или гепард. Понякога птица. Името й означава „окото на слънцето“ или просто „слънце“ на езика игбо. И точно като слънцето е затворена от сили отвъд нея в безкрайна борба с мрака, който всъщност има не по-малко от нейното право да е част от космоса на нещата. Аняу е диво семе, непредвидено и непредвидимо силно отклонение от внимателния, хилядолетен план на Доро – извънземно същество, което обикаля Земята и сее селища със свои „хора“, всеки един от тях изключителен, всеки един свръхчовек. Доро е властен, променя и пречупва по пътя си. А Аняу твърде дълго е вървяла по своя, за да позволи някой, независимо от силите и амбициите му, да започне да задава посоките. Аняу, както се очаква от героиня на Октавия Бътлър, но много повече от която и да е друга от тях, не е просто сложна героиня в епична битка между доброто и злото. Тя е едновременно пример и предупреждение за възможностите на човешкото и на онова, което е само на няколко крачки (и в посоката на мрака, и в тази на светлината) от него. Докато разрушава и гради тялото си, унищожава и създава враговете и възлюбените си, Аняу (която, след като сме прочели книгата и затворим очи, ще видим като слаба, черна жена, принудително откъсната от Африка и пренесена в Северна Америка) зарежда жанра с нюанси, нива, цветове и отговорности. Годината е 1980. Година, в която фентъзито все още мисли по-лесно в добро срещу зло и в черно и бяло. Малко преди появата на „другия Конан“ Имаро, малко след откриването на двусмислената страна Невериън. Както винаги при Октавия Бътлър (и в живота на Аняу) – точно в най-наболелия момент.