Titans Dick Grayson & the DC Universe

Titans е първият сериал на DC, разработен специално за тяхната онлайн стрийминг платформа DC Universe. Идеята му е да бъде първият от много – затова и сериалът беше подновен за втори сезон още преди първият да е започнал, а в последствие беше обявен и предстоящ спиноф със заглавие Doom Patrol. Лично аз подходих с голям интерес към Titans, защото водеща роля в този отбор има Дик Грейсън, започнал супергеройската си кариера като Робин, помощника на Батман. А както сте разбрали от материала ми за Grayson и както предстои да се убедите от други мои комиксови материали, манията ми по него се разраства все повече!

Titans разказва историята на отбор, който е познат основно на по-младата аудитория. В зависимост от възрастта ви, може би сте попадали на анимационните сериалчета Малките титани, излъчван у нас от 2008-ма по Нова телевизия, или Малките титани: В готовност!, който от 2014-а даваха по Cartoon Network България. Ако пазите мили спомени от тези анимации и искате да видите любимите си герои в забавен и лекичък сериал, то нека ви предупредя – по дух и атмосфера Titans няма нищо общо с тях. Игралният сериал е сериозен и мрачен, с кървища и псувни. Той се различава значително дори от тинейджърските сериали на  DC като Стрелата, Светкавицата и Супергърл и се стреми да бъде нещо по-зряло и драматично, тип Деърдевил и Джесика Джоунс. Неслучайно най-обсъжданата реплика от първия трейлър беше възгласът на Дик „Fuck Batman!”

Главните герои в Titans са Дик Грейсън и Рейчъл Рот. Дик е полицейски следовател, който има ангелско лице и чудовищен гняв в душата си, затова нощем се маскира и излиза да пребива престъпници по особено жесток начин. Още в началните епизоди чрез ретроспекции разбираме, че той е бил отгледан и възпитан от Батман, но в един момент е избрал да се раздели със своя ментор. Разследвайки странен случай, Дик попада на Рейчъл – тинейджърка, преследвана от неизвестна групировка. Скоро в цялата ситуация се забъркват Кори Андърс – мистериозна жена, която не помни миналото си – и Гар Логан – весел тийн със зелена коса, който може да се превръща в зелен тигър.

Като качество на продукцията Titans определено стои над всички други игрални сериали на DC. Заснет е добре, екшънът изглежда прилично, актьорите имат добро екранно присъствие, визуалните ефекти не лъхат на бедност. Сериалът също така заслужава специална похвала за начина, по който подхожда към първоизточника си – Titans адаптира комиксите по интригуващ и творчески начин, не запазва почти нищо от формата, но успява да пресътвори интересни елементи от съдържанието. Проблемите обаче идват от сценария.

В много отношения Titans изглежда не като сериал за Титаните, а като отправна точка, от която да тръгнат множество други DC проекти. Отборът, чието име е в заглавието, не е чак толкова водещ елемент от сюжета. По-подходящо заглавие би било Dick Grayson & the DC Universe, защото сериалът представлява точно това – почти всеки нечетен епизод развива историята на Дик, а почти всеки четен представя нов персонаж или екип от голямата вселена на DC. Това не е лошо само по себе си, защото палитрата от герои е наистина интересна. Но докато гледах единайсетте епизода от първи сезон имаше поне няколко момента, в които си казах „Харесвам тази версия на Титаните! Иска ми се да имаше сериал за тях!”

Но не мога да си крива душата – гостуващите персонажи наистина бяха интересни. Ще споделя впечатленията си от тях, преди да говоря за главните герои, защото ми се струва, че те наистина получиха по-специално внимание.

Най-интересни са Ястребa и Гълъбицата, които гостуват в два епизода – втория, Hawk and Dove, и деветия – Hank and Dawn. Още с първото си появяване те показват неща, които досега не сме виждали в игрална адаптация – двама изтощени улични герои, които вече са преминали трийсетте и чисто физически им става все по-трудно да продължат дейността си, особено след многобройните травми, получени през годините. Мълчаливи, тихи, в някаква степен тревожни, уморени, с много потиснати емоции и нерешени проблеми – Ханк и Доун просто са изключителен пример за всичко, което супергероите рядко си позволяват да бъдат на екран. Минка Кели и Алън Ричсън са превъзходни в ролите и определено заслужават награди. И докато първият им епизод беше силен и плътен, то вторият – развиващ се десетилетие по-рано и разказващ как двамата са решили да облекат костюми – е същинско божествено откровение. Депресия, домашно насилие, педофилия – това бяха само част от темите, заложени в този разтърсващ телевизионен час. Направо не можех да повярвам, че продуцентите са имали смелостта да сътворят и представят на зрителите такова нещо.

Сред другите гостуващи лица се открояват Къран Уолтърс в ролята на Джейсън Тод – втория помощник на Батман – и Конър Лесли в ролята на Дона Трой – Момичето чудо, помощничка и възпитаничка на Жената чудо. Джейсън Тод е представен като циничен тинейждър, обичащ забавленията и риска, и определено демонстрира потенциал за развитие. А Дона Трой е просто сладка, написана и изиграна е малко банално, но все пак успява да бъде чаровна. Освен тях много ми допаднаха и гостуващите герои от четвърти епизод – Doom Patrol, – но те ще получат собствен сериал, така че засега ще се въздържа от подробен коментар.

Което ни води до главните герои. От които… има какво да се желае. Ролята на Дик Грейсън се изпълнява от австралийския актьор Брентън Туейтс, който определено има лицето и тялото, а в голяма степен и таланта, да изиграе Дик Грейсън. Titans представя най-интригуващата екранизация на Робин до момента и наистина се опитва да вникне в психиката на персонажа и да изследва въпроса какво би се случило с душевното здраве на дете, ако то види смъртта на родителите си и после бъде отгледано от емоционално затворен милионер, който нощем се облича като прилеп и преследва престъпници. Сезонът предлага на Дик интересни възможности за развитие, а множеството ретроспекции също са интересни. Самият Батман не се появява физически, но отпечатъкът му в съзнанието на Дик е много добре предаден. За жалост всички интригуващи психологични въпроси остават напълно нерешени в рамките на единайсетте епизода от сезона.

Тийгън Крофт играе Рейчъл Рот, по-известна като Рейвън. Героинята обаче няма нищо общо с Рейвън от комиксите или анимациите, просто носи нейното име. Самата Рейчъл е скучен и елементарен герой, но мистерията около нея и преследвачите ѝ е интересна. Ролята на Кориандър (Старфайър) пък е поверена на Ана Диоп – решение, заради което DC отнесоха доста критика, тъй като актрисата е чернокожа, а в комиксите героинята е… оранжево-златиста. А и промоционалните снимки съдържаха отвратителна розова перука, която феновете не приеха добре. Трябва да призная, че героинята изглежда доста по-изпипано в сериала, отколкото в промо-материалите. Ана Диоп е божествено красива – по-красива от Наоми Кембъл в най-добрите ѝ години – и има много силно екранно присъствие. Сценарият не ѝ дава много, но силно се надявам това да се промени във втори сезон, защото актрисата е прекрасна и дори розовата перука всъщност не стои толкова зле в самия сериал.  А Раян Потър е страхотен като Гар Логън (Зверчето), но ролята му е основно поредица от забавни камеота с една-две стойностни сцени. Определено най-ощетеният персонаж!

Един от най-сериозните проблеми на Titans е това, че сезонът свършва точно когато става истински интересен. И освен това свършва по средата на всичко. Няма нито сюжетен завършек, нито емоционален, няма затворени арки, няма дори артистично-драматичен отворен финал – просто последният епизод свършва по средата на интересна сцена, точно в средата на голямата история. Силно се надявам втори сезон да излезе възможно най-скоро, защото това е просто безобразие!

Ако сте фенове на вселената на DC, то Titans определено ще ви покаже множество рядко адаптирани персонажи, пресъздадени по любопитен начин, и ще ви даде храна за размисъл. Незадоволителният финал обаче оставя кофти послевкус и, макар да бях доста доволен от всичко видяно по-рано, някак съжалих, че съм изгледал сезона сега, вместо да изчакам една-две години, за да се натрупат повече епизоди.