Disenchantment

Disenchantment стартира натоварен с големи очаквания. Първо, продукция е на Netflix, които имат зад гърба си няколко успешни анимации за възрастни – най-големият им хит определено е BoJack Horseman, Big Mouth също спечели доста верни фенове, а по-любопитните от вас може би са гледали и Aggretsuko. Втората причина за вълнението около Disenchantment е създателят му, легендарният Мат Грьонинг, дарил света с жълтото дисфункционално Семейство Симпсън и не по-малко забавната сай-фай мешаница Футурама. Та с една дума – новата анимация автоматично влезе в must-watch списъка на бая народ още с обявяването си.

Сериалът започва със злощастния сватбен ден на принцеса Бийн, която трябва да сключи политически брак в името на кралството си. Бързо разбираме, че тя не е типичната принцеса – вместо да пее с горските животни и да носи басмени рокли, Бийн прекарва времето си по кръчмите, където залага на карти, участва в побои и пие до малките часове на нощта. Идеята да жертва сладката си свобода, за да се омъжи за някакъв льольо от богато кралство, хич не ѝ харесва и тя решава да поеме съдбата си в свои ръце. Нейни спътници в приключението стават Елфо, сладък до дебилност елф, и Луси, зъл демон, който Бийн получава като сватбен подарък.

Ако сте фен на Семейство Симпсън и Футурама, още в първи епизод ще започнете да виждате прилики и да правите паралели между двете предишни произведения на Грьонинг и сегашния му проект. Бийн има доста общо с Лейла от Футурама – и двете са еманципирани, силни и независими и имат някаква физически непривлекателна черта (големите предни зъби при Бийн и циклопското око при Лейла). Елфо пък е като зелената магическа версия на Барт Симпсън – мозъчният му капацитет е общо взето същият, височината е еднаква, дори дрехите са почти идентични. Демонът Луси също веднага ни подсеща за вече съществуващ герой на Грьонинг, който не е човек, но твърде по човешки пие и пуши, гаднярства на воля и сипе пиперливи шегички (роботът Бендър от Футурама, за непросветените).

Неизбежни са сравненията между трите анимации и въпреки това е добре да не се прекалява с тях. Моят съвет е още на първи епизод да забравите за двата по-стари сериала и да гледате непредубедено, без специфични нагласи и очаквания. Така ще се насладите на Disenchantment много повече и крайната ви оценка за него ще бъде доста по-реалистична и честна. Защото признайте – напълно невъзможно е неговите 10 стартови епизода да се мерят със следата, която е оставил върху нас Семейство Симпсън, със своите 30 сезона и над 650 епизода! Да не говорим, че концепциите на сериалите са доста различни. Josh Weinstein, продуцент и ко-криейтър на шоуто, казва, че в Disenchantment се опитват да направят това, което Alex Hirsch е направил в Тайните на Гравити Фолс – епизодите да са свързани един с друг, а сюжетът да се развива последователно. Моделът на Семейство Симпсън, където всеки епизод е сам за себе си, сякаш предишните не са се случвали, им е омръзнал, споделя Weinstein и загатва, че вече са планирали различните арки на Disenchantment, както и края му. Въпреки това, когато започнете да гледате сериала, ще забележите, че връзката между епизодите понякога се губи ( например 6-ти епизод завършва с обявяването на война между Dankmir и Dreamland, но в следващия епизод не се споменава нищо за това ) и не се забелязва някаква основна история, чието развитие да следим. Този проблем обаче изчезва след 7-ми епизод и краят на сезона е доста впечатляващ и напрегнат на фона на доста по-мудното начало.

Disenchantment е преди всичко coming-of-age история и изобилства от типични за жанра елементи – бунт срещу родителите, бушуващи хормони, луди приключения с приятели и т.н. Нещо като средновековната фентъзи версия на секс, наркотици и рокендрол (пиво, чума и трубадури?). Посланието е простичко, но хубаво – бъди верен на себе си и живей по своите собствени правила. Всичко щеше да е перфектно, ако сериалът не се беше издънил именно в изграждането на главната героиня. Разбирам, че замисълът на авторите е бил да направят Бийн бунтарка и свободна душа, но на моменти тя преминава границата между тийнейджър, търсещ себе си, и човек със сериозни проблеми, който май има нужда от професионална помощ*. Като главен герой, Бийн е редно да има поне едно-две положителни качества или пък някакви по-сериозни причини да ѝ симпатизираме. Аз не можах да открия нищо повече у нея освен разглезено момиче, което си има всичко и само се чуди как да докара инфаркт на баща си. Интересно ми е да видя как ще развият героинята в бъдеще и дали ще я направят по-симпатична.

Интересното е, че Елфо и Луси са много по-индивидуализирани и добре развити в сравнение с Бийн. Представянето на зеленото елфче в първи епизод определено е запомнящо се, а дистопично захарно кралство е една от най-комичните хрумки на шоуто. Героят на Луси също впечатлява още с появяването си. Дизайнът му е много прост и ефектен – използвали са плътно черно и липса на каквито и да е светлосенки, за да предадат идеята колко зло същество е. В същото време обаче демонът доста прилича на котка и дори спи на кравайче, което в комбинация със спорадичните му прояви на добрина го прави много симпатичен. Всички актьори са се справили блестящо с озвучаването на героите си, но Eric Andre като Луси заслужава специално споменаване. Той успява идеално да докара равен и отегчен от всичко глас, който едновременно с това да звучи дълбоко и демонично. Това прави шегите на демончето двойно по-смешни и никак не съм изненадана, че той е най-харесваният герой от шоуто.

Ще забележите, че е използвана 3D анимация при панорамните гледки на замъка, каквато познаваме и от Футурама за изгледите на града от бъдещето. Тук това е сторено доста по-умело и въпреки това резките прескоци между 2D и 3D може би не са идеални и създават визуално натоварване. Иначе стилът на героите и цветовете са си типично Грьонинговски – дори да не сте обърнали внимание, че сериалът е негов, кръглите оченца и големите горни устни на героите веднага го издават. Този стил е напълно подходящ за комедийния жанр на шоуто, така че нямам оплаквания.

Новата анимация на Нетфликс определено си има своите недостатъци – някои от началните епизоди са скучновати, хуморът издиша тук-таме, сюжетът е доста клиширан. Тези слабости обаче са в поносими граници и сериалът се справя с някои от тях още в хода на сезона. Сюжетът е занимателен, а препратките към други популярни фантастични вселени или пък известни приказки са доста забавни. Изобщо, Disenchantment има голям потенциал и само бъдещето ще покаже дали ще успее да го развие. Кой знае, може би следващите сезони ще успеят да влязат в залата на славата, наред със Семейство Симпсън и Футурама!