If You Don’t Like My Story, Write Your Own Пазителите, S01E4

If You Don’t Like My Story, Write Your Own е първият епизод на Пазителите, който оставя усещането за пълнеж. В него не се случва нищо кой знае какво и почти нищо от основната интрига не се изяснява, а само повърхностно се запознаваме с нови герои. Това, което прави четвъртият епизод, е да премества фигури в полето и да въвежда няколко по-дребни завръзки, които да разрешава по-нататък.

Продукцията на сериала отделя огромно внимание на детайлите и осветлението, за да създаде наситена атмосфера дори в кратките етюди за началото. Снимка: HBO България

След като в първия епизод научихме, че в света на сериала Виетнам е пълноправен щат на САЩ и че единият родител на Анджела е оттам, тази част от историята потъна в забвение, за да изплува в If You Don’t Like My Story, Write Your Own. Освен че се запознахме с герой от Виетнам в лицето на Лейди Трю (за това след малко), ни беше даден повод за размисъл над историята и културата на тази страна, но за съжаление в свръх западна перспектива.

Пазители за мен има две тематични ядра: расовата история на САЩ и пазителите, включвайки тук и маскираните герои, и полицейската институция. Това, което сериалът иска да каже, е обвързано с тези две теми. Изборът на първата сцена изобщо – клането в Тулса – дава заявка, че творбата няма да се свени да показва лицето на бялото превъзходство в близък план и да го прави по начин, поставящ в центъра си преживяването на афроамериканското население, без то да бъде форматирано за комфорта на бяла публика.

Сравнете това с начина, по който ни е представено преживяването на виетнамците. Получаваме около две сцени, които да ни карат да се замислим и после да обсъждаме в текстове като настоящия. В първата Лейди Трю разказва на Лори Блейк, че в нейната култура предците са на почит – обяснявайки, превеждайки Виетнам за невиетнамци. Във втората сцена дъщеря ѝ сънува кошмар, предполагаемо за опожаряването на Виетнам от САЩ, но съдържанието на кошмара, за разлика от клането в Тулса, е твърде периферно, че сериалът да харчи бюджет за него. Затова получаваме само стандартни кадри на будещ се от кошмар човек, който после разказва какво е сънувал. А актрисата в ролята на Лейди Трю, Хонг Чау, е родена в бежански лагер в Тайланд, след като родителите ѝ бягат от войната във Виетнам.

Реакцията на Лейди Трю – изпълнена с обич, но оставяща дъщеря си да се справя сама със съпреживяваната от нея травма – е най-силният момент в епизода. Публиката трябва да го тълкува самостоятелно и да разсъждава над избора ѝ да не предложи утеха. Това решение е осветено в разговора ѝ с Уил, който намеква, че не можеш да обясниш на децата (или внуците) си, трябва те сами да го преживеят, за да могат да го разберат. Лейди Трю отхвърля аналогията с оставените в колата на Анджела хапчета, но така и не предлага свое обяснение.

Впрочем струва си да сравним и как Лори Блейк беше вплетена в сериала – с почти цял епизод, рамкиран от неин монолог, в който се запознаваме с персонажа толкова интимно, – с представянето на Лейди Трю, която има толкова по-малко екранно време и която ни е представена толкова по-бегло, извън началната сцена на лишен от емпатия „трилионер“. Уважавам избора на Деймън Линделоф да разказва историята, която иска, но не мога да не съжалявам, че Лейди Трю и Виетнам не биват развити с вниманието и хъса, с които са обрисувани други герои и Оклахома.

Часовникът, първото чудо на Новия свят, изглежда хем очевидно важен, хем твърде ефимерен, че да има значение. Снимка: HBO България

За травма с много по-малко недомлъвки си говорят и Лори, Анджела и агент Пийти. Джийн Смарт (Лори) продължава да изгражда великолепна роля, чийто безразличен цинизъм е удоволствие за гледане. Тук като зрители получаваме не твърде дразнещо намигване от агент Пийти, който познава Истинската История и мрази неточностите в American Hero Story: Minutemen, вървящия в света на Пазителите сериал по историята, предхождаща събитията в графичната новела Пазителите. Любопитно, Анджела не познава не само историята на първите маскирани герои от 1940-те години, но и историята от 1980-те, пряко проследена в графичната новела. При все че в работата си се бори с последователи на Роршах, централен персонаж в това поколение маскирани герои. В предния епизод откровено мислех, че всички малко или повече знаят коя е Лори, но тук получаваме по-добра перспектива за степента, в която оригиналните пазители са забравени няколко десетилетия по-късно.

В сцената в колата на Лори има опит за третиране на един от моментите в графичната новела, предизвикали особено много критика – опитът за изнасилване на Силк Спектър от Комедианта, които години по-късно все пак правят секс със съгласие, зачевайки Лори. Алан Муур и Дейв Гибънс малко или повече оставят този момент някак си в пространството, без опит за разбиране, както по-късно прави и Лори, а тук и Анджела, която просто замълчава след разказа на агент Пийти.

Какво друго се случи в епизода? Научихме как Ейдриън Вейдт се сдобива със сякаш безкрайния си запас от прислуга и че продължава с експериментите си за границите на това, което преди е мислел за рай, а сега вижда като затвор. Трябва требушетът му да е свързан по някакъв начин с приземилия се в полето обект, заради който Лейди Трю купува оклахомската ферма точно преди предвиден момент във времето, нали? А значи ли привличащият внимание кадър на преход между небето над Вейдт и Луната, гледана от Земята, че затворът му е именно там?

Бебета в магическа центрофуга! Снимка: HBO България

Видяхме как живее детектив Огледало и се срещнахме с уникалния герой Лубрикант, който изнесе на гладките си хилави рамене целия комедиен заряд на епизода. Научихме, че Лейди Трю е мистериозният „приятел от горните етажи“ на Уил, слагайки край на спекулациите, че бившият сподвижник на Лори, изобретателят и герой Дейниъл Драйбърг, е по някакъв начин замесен в издигането на колата на Анджела към небесата. Продължаваме да не знаем нищо за почти всичко останало, включително за мистериозното минало на Кал и неговия „инцидент“.

Заглавието на епизода е цитат от книгата, която той чете – Things Fall Apart (1958 г.) на Чинуа Ачебе, разглеждаща колониализма през погледа на трагичната фигура на един мъж от нигерийски клан по време на британската колонизация. Освен овластяващото послание за преживелите травма и паралелите с инвазията на Виетнам, „ако не ти харесва историята ми, напиши своя“ може да се тълкува и като заявка от създателите на сериала – че ще разказват историята, която искат, и ако не ни харесва, да си направим свой. Дано следващите епизоди си възвърнат трескавия заряд и краят на сезона да не ни остави разочаровани от посредствени или никакви разкрития, което да постави Линделоф в подобна дефанзивна позиция.

Поне винаги ще имаме страхотните женски героини и красивите кадри като този. Снимка: HBO България